158 удара в минута

by Димитър Калбуров

"158 удара в минута" е история за ускорения пулс, стъпките по облаците и морските вълни в корема. За разговорите до пет сутринта, които засищат всички сетива на изникващите от изневиделица летни гръмотевични бури, помитащи всичко по пътя си. И най-вече за онези моменти на съвършенство, когато човек не би променил дори една молекула около себе си.

Genres: Poetry, Romance, Fiction, Bulgarian Literature, Bulgaria

160 pages, Paperback

Published January 1, 2019

Reviews

[Dimitar · Rating 4 out of 5]

Когато любовта се появи на правилното място, но не в правилния момент.

"158 удара в минута"е първият ми сблъсък с творчеството на Димитър Калбуров. Ако трябва да съм откровен, дори не бях чувал за самият автор, но този роман събуди интереса ми и ме накара да се "запозная" с него и да се позаинтересувам повече за автора.

В романът проследяваме запознанството на двама души и метаморфозите, които претърпяват докато са заедно. Историята може да не блести с огромна оригиналност, но стилът на Калбуров ме плени и успя да задържи вниманието ми до самия финал.
Най-любими са ми стиховете след всяка глава, които с малко думи могат да предизвикат лавина от емоции.

[Anastasia Dilova · Rating 5 out of 5]

Бях убедена, че ще се влюбя в тази книга и така и стана. Обожавам я. Историята е невероятно сладка, на моменти леко странна, но много увлекателна. Вмъкнатите стихове между разказите са невероятно допълнение към историята и просто някак преплитането им с нея е гладко и красиво. Хареса ми това, че в цялата книга не се споменава нито едно име на герой. Не зная каква точно е целта, но ми беше интересно да се чудя какви имена биха подхождали на героите или как самия автор ги е наричал, разказвайки историята им. Много ми харесаха типично българските шеги и майтапчийските характери на героите - на моменти се смях от сърце. Общо взето, книгата е сладка, лека и прекрасна. Както винаги, Димитър Калбуров създава само красота. ❤️

[Diana Savova · Rating 4 out of 5]

"Материята се разделя,
но някъде там
душите не спират да се обичат.
Никога."

[Антоанета · Rating 2 out of 5]

Самият факт, че влача книга от 150 стр. 3 дни е показателен колко ми е била интересна! 😕

[Teodora Petkova · Rating 2 out of 5]

Стиховете между главите ми харесаха много ... но цялостно на мен лично ми беше малко разхвърляна и недоизмислена на моменти.

[Ivo Hristov · Rating 5 out of 5]

Много, много истинска! Препоръчвам!

[Nikolay Georgiev · Rating 5 out of 5]

"Есента неизбежно беше дошла с бавни стъпки и възнамеряваше да остане за дълго, но за нея и за него вечерта ухаеше на ранна пролет."

[martichka · Rating 5 out of 5]

Силно непреувеличена история
"Изчислено е, че на Земята са живели приблизително 108,470,690,115 души и вероятно всички те са обичали по различен начин. При някои фойерверките са избухнали от първата секунда, а други, които са успели да се задържат достатъчно дълги заедно, са открили, че парченцето на съседния пъзел пасва съвършено на тяхното. Онези двама души, които едва намериха какво да си кажат в първите два часа от реалното им запознанство, вече не пропускаха да прекарват всяка свободна секунда заедно. Различното в поредната им среща бе, че с влизането на дома ѝ той изглеждаше сериозен и мрачен, сякаш нещо се беше случило.
- Трябва да ти кажа разни работи. (...)"
.
.
Това е книга за любов. Нова - стара, непозната - позната, сигурна - несигурна.
Книгата разказва за една игрива любов на двама герои, които всъщност не са назовани, защото тази тяхна любов я е имало, има я и ще я има при останалите 108,470,690,115 души.
Показва несигурността, породена от Миналото, както и привързаността въпреки него.
Тази история е разказана с искрен хумор, красиви метафори, шантави истории, извънземни вселени, великани, Минало и Бъдеще, него и нея, спонтанност и любов. Защото както едно всеизвестно клише, "никога няма да ти се случи нещо по-велико от това да обичаш и да бъдеш обичан."
.
.
"Понякога си убеден, че ако скочиш, неизбежно ще се разбиеш, но въпреки всичко се хвърляш презглава.
И полетът си струва"

[Анатоли Йозов · Rating 1 out of 5]

Ако сте момче или момиче със сигурност имате по-интересни чатове и истории от тези в книгата. Ако ви се губят около 158 мин за четене действайте. За толкова ще я прочетете, ако ли не и по-бързо. А авторът сигурно я е написал за също толкова време. Оценявам труда му, но качеството не корелира. Очаквам следващата книга. Ще допадне на хора, които нямат книгоразделител.

[Никол · Rating 3 out of 5]

Стопляща, уютна и прекрасна♥️

[Momchil Kolev · Rating 5 out of 5]

Разбирам

[Иван Йорданов · Rating 5 out of 5]

Такааа. Ако тръгна да описвам емоциите, през които преминах докато четях, със сигурност ще пропусна половината от тях. На моменти се смях със сълзи в очите не вярвайки, че книга може да ме докара до такова състояние. На моменти се сдухвах, като се чувствах все едно влак е минал през мен и нищо не си е струвало. Коремът ме болеше от смях. Книгата се чете на един дъх, а аз от препрочитане излезе че съм я прочел поне 2 пъти... Със сигурност ще остане в моите топ 5 като не знам дали скоро ще се намери книга, която да и успори първото място. Евала та браточка!

[Venka Gospodinova · Rating 5 out of 5]

Магията на писане е завладяваща.. Всички думи са просто излишни… Обожавам я..

[Kristina Nikolova · Rating 2 out of 5]

Вярно, че избрах книгата по корицата, но не очаквах да има чак такова разминаване!
Беше извадена цялата сякаш от някакъв фейсбук статус. Плоска и банална, а "остроумието" в диалозите на героите беше твърде натрапчиво! Относно стихотворенията, не знам виждам какво им е толкова впечатляващо- по нищо различими от всеки друг пост в социалните мрежи, за който не се изисква грам талант. Имаше и някои хубави попадения но като цяло не видях нищо "уау"!

[Esy Nt · Rating 2 out of 5]

С огромно желание почнах да я чета и с много голямо разочарование я довърших. Давам 2 звездички само заради стиховете между различните глави. Много повърхностна и хаотична книга. През цялото време имах чувството, че авторът не знае как да продължи и как да приключи книгата. Никога не съм го казвала за която и да е книга, но загуба на време и пари беше за мен.

[Nedelina Petkova · Rating 1 out of 5]

По-малоумна книга не бях срещала. �� съм фенка на Венета Райкова, която толкова плюят из нета.За книгата накратко... Безмислени, повърхностни истории, скалъпени като от някой силно филмиран тийнейджър, история на отчаяно и жалко влюбен мъж, опит за любовна книга, пълна с нещо, което може би се определя като new age поезия.... пощенска кутия за приказки отново ме разочарова.

[Напушен Песнопойни · Rating 5 out of 5]

разбирам

[Bozhidara · Rating 3 out of 5]

3.5⭐️
Книгата си струва да бъде прочетена заради стиховете между главите - именно те я правят толкова харесвана. Относно сюжета - не е нещо забележително, а стилът на писане не се доближава до това, което по принцип ми харесва.

[Nicole A. · Rating 1 out of 5]

Случвало ли ви се е да видите снимани цитати от някаква книга и да си кажете "бреййй, ама това звучи интересно", а после си купите книгата и я подарите след седмица, защото не искате да имате нещо толкова повърхностно и сухо в библиотеката си?

И на мен не ми се е случвало.

[Yordan Kolev · Rating 1 out of 5]

Ще ми се триенето на спомени наистина да бе приложимо в медицината, за да мога да изтрия спомена за това четиво от съзнанието си.

[Kristina · Rating 5 out of 5]

❤️Компас💜

Не се върти.
Тя е твоят север.
Стрелката винаги ще сочи към нея.

[Lea Dashkova · Rating 5 out of 5]

Поп културата (в българска премяна) среща недотам решения проблем за човека и неговата любов. И се хващат под ръка.И толкова си подхождат. Историята е сладко- горчива на вкус, с нотки на преждевременно придобита мъдрост и неизбежен послевкус на надежда. Хуморът е междузвезден!
Измежду тези страници посрещнах пролетта.

[5centreview · Rating 5 out of 5]

Да, Калбуров е също толкова пленителен и на белия лист, и на живо, когато чете разказите си.

[KaterinaB · Rating 5 out of 5]

В тази книга са изляти много силни емоции. Възхитена съм. Авторът би бил разбран само от онези, които умеят да четат между редовете и да вникнат в дълбочина. Прочетох книгата на един дъх. Увлекателността и наистина ускорява пулса ви.

[Liliya Aleksandrova · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга!

[Ekaterina · Rating 5 out of 5]

Наистина удивителна книга!

[Джейни Петрова · Rating 3 out of 5]

Този път съм разочарована от Калбуров. Много плоско изказване, много незавършени мисли. Не ми хареса книгата, с изключение на отделни моменти. Предните му изяви са по-добри според мен :)

[Tania Mateva · Rating 3 out of 5]

По някаква причина бях решила, че това е стихосбирка, и понеже съм на поетична вълна я взех. Е, стиховете бяха хубави и ми се искаше да са повече. Това, което не ми допадна е, че почти цялата книга е в пряка реч. Да, разговорите между героите бяха забавни и остроумни, но не успяха да ме докоснат, защото едно е да ги преживееш, а съвсем различно – да ги четеш. През цялото време имах усещането, че това е реално изживяна история (и се чувствах малко като воайор на нещо много съкровено), която авторът описва в книга, в опит да я „извади“ от себе си и да продължи на чисто.

[Radina Slavova · Rating 5 out of 5]

Присетих се, та реших да препрочета, че и съм готова още веднъж да го направя.

Има ли други книги, дето говорят така за любовта и връзките в днешно време, без да добавят излишна драма и фантасмагории? Такива, които четеш и сякаш познаваш героите, посещавате едни и същи кафенета, живеете в един и същи блок, ходите по едни и същи улици. Съпреживяването е толкова улеснено - хихикаш се на шегите, забързва ти се пулсът или пък притаяваш дъх.

Точно 158 страници за онези 158 удара на развълнуваното ти сърце.

[Yoanna Mitova · Rating 5 out of 5]

"Разбираш ли сега? Разбираш ли какво е някой да не е готов да те обича?"

Рядко чета българска литература и дори не бях чувала за Димитър Калбуров. Авторът успя да ме грабне с "Мамка му", която горещо препоръчвам (не съм се смяла толкова много никога), и реших да дам шанс на 158 удара в минута. Книгата разбуди изключително много емоции и събуди спомени за отдавна изгубени хора. Любими са ми стихотворенията след всяка глава. 1 изречение, 3 редчета, а същевременно толкова много чувства.