Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо така, ще ви каже, че е била щастливо влюбена. За не-поетите и не-писателите ще уточня, че това състояние на споделеност и щастие при нас пишещите е равно на блокаж. Не ни се пише като сме доволни. Слава Богу, на Ваня ѝ свърши щастливата връзка, та музата и несигурността се завърнаха.
За тези от вас, които и преди са държали в ръцете си книга на Ваня Щерева е излишно уточнението, че това не е стандартно литературно произведение. Затрудняваме се да дефинираме книгата с един термин.
„Още във вторник“ съдържа и проза, и поезия, ама дето вика Ваня „не оная лирична поезия, да не се плашат“.
Ваня Щерева е българска актриса, певица и писателка.
Родена е през 1970 година във Варна, където завършва средно спортно училище – „Висок скок“. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов.
През 1996 Ваня завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов. През цялото време музикалната сцена я привлича силно, което надделява в избора на професия.
Ваня Щерева е една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Един от големите хитове на Атлас – „Играта свърши“, е по текст на Ваня. По нейни стихове са пели Стенли, Ирина Флорин, Ирра, Антибиотика, Вили Кавалджиев и др.
През 2005 излиза първият ѝ роман Образцов дом, където пише за себе си: „В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на „Playboy“ и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата. Дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа „звезда“, която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе“.
Към настоящия момент тя е вокал на групата „Мачпойнт“. Първият видеоклип на групата, „Тук е“ се завърта в музикалните медии през юли 2007 и седмица заема върха на класацията MadTv Top 10.
„Още във вторник“ не е просто книга с поезия. Това са малки истории за любовта, болката, онези моменти, които ни определят, и невидимите нишки, които свързват хората. Ваня Щерева майсторски преплита емоции и думи, които звучат като твои собствени мисли. Всяка страница те грабва – с искреността, хумора и онази сурова красота, която откриваме в живота.
Езикът на Щерева е суров, пиперлив, на моменти циничен, но и болезнено искрен. Макар че стилът ѝ е автентичен и неподправен, понякога грубостта му натежава. За мен това е книга, която си струва да се прочете, но трябва да се посегне към нея с едно наум. Ако обичате сурови, истински разкази за живота и отношенията, дайте ѝ шанс – може би още във вторник ще я завършите с друго мнение.
Има нещо много сурово, нещо много подивяло в тази книга. На места ми беше трудно да се справя с езика, но пък ако беше друго, нямаше да е същото. Не знам, объркан съм, но не съжалявам, че я прочетох.
Ужасно много харесвам Ваня Щерева от малка. Инстаграмските й проявления в последно време - по-малко. Нямаше как да пропусна тази книга, въпреки че очаквах да ме разочарова. Ами не. Стори ми се доста искрена и истинска. Трогателна и забавна една такава. Явно филтрите наистина нямат значение. Поне за книгите :)
Книгата трябва да се прочете до край. Много е странно, в началото си мислех, че не е за мен, стори ми се прекалено вулгарна, но след това не можех да спра, докато не я прочета докрай. Да, тя е вулгарна, лична, истинска, а накрая ме и разплака. Ваня е страхотен автор. За първи път чета нейна книга и ме грабна.
Had no expectations and read it totally out of curiosity (and also because I grew up with her music). It was a pleasant surprise although not each piece n this book was very good. In general, I liked both the poetry and the short stories, the 90s atmosphere and the somehow-unchanged-through-the-years Vanya style.
Не е най-силната книга на адашката, чието творчество по принцип доста харесвам. Имаше ранимост и сурови истини, трогна ме и стихотворението, посветено на Стефан Данаилов. Езикът на моменти ми идваше в повече, но мисля, че има какво да се извлече и от тази книга.
Протаквах я, не исках да свършва! Много харесвам Ваня Щерева! Чела съм и всичко (без Стъклен дом) и слабо просто няма! Смела, забавна, истинска… искам да се запозная с нея :) … четеш, такова, и ти е готино, свежо, близко, твое…
Когато Ваня запише, за мен е празник. Нищо, че тя пише, когато е повече тъжна. “Още във вторник” е книга, която влиза под кожата и лази по тялото, стърже. И е истинска. До болка. Аз така я усетих.
Книга, отвъд лицемерието, фалша и общоприетото. Непосредствена и нахална. Такава, каквато е Истината. В която се припознаваме, тайно и тихо, с надежна никой ,,да не е разбрал". Няма лошо стихотворение, но любимото ми си остава ,,Пропушване". Други много добри са ,,Градски пейзаж", двете ,,Февруари 1990г./2020г., ,,Ретро бунтовник", ,,Месо", ,,Депресия", ,,Изкуствено дишане", ,,Още във вторник", ,,Кино" и още много други...абе всички! В разказите, Ваня Щерева се е доказала като един от най-добрите съвременни белетристи, чието творчество, освен с романи, е известно и с безброй къси творби. Чета я дълго време. Защото ми е нужно огледало.