Ханс Хайнц Еверс (1871-1943) e немски актьор, философ, поет и писател, известен с мистичните си разкази и романи, които са изиграли важна роля в развитието на хорър жанра. Силно повлияни от творчеството на Едгар По, Оскар Уайлд, Еркман-Шатриан, Е. Т. А. Хофман и Алистър Кроули, те са готически, декадентски и окултни, като често смесват психологически и свръхестествен ужас.
Настоящият том включва двете най-популярни произведения на Еверс – многократно филмирания роман „Алрауне“ и разказа „Паякът“, и двете в изцяло нов превод от немски език.
„АЛРАУНЕ“
Вдъхновен от средновековните вярвания в окултните свойства на мандрагората, която според легендите пониква от семето на обесени мъже, арогантният студент Франк Браун убеждава порочния си вуйчо да създаде дете чрез изкуствено осеменяване, като забремени проститутка със спермата на екзекутиран убиец. Детето, родило се от този необичаен експеримент – Алрауне, – се превръща в изключително красива, но жестока млада жена със загадъчни способности, които водят всички около нея до лудост, упадък и смърт.
Hanns Heinz Ewers (1871-1943) was a German actor, poet, philosopher, and writer of short stories and novels. While he wrote on a wide range of subjects, he is today known chiefly for his works of horror, particularly his trilogy of novels centered around the adventures of Frank Braun, a character modeled not too loosely on himself.
Страхотна история! Чудесен стил на писане! Препоръчвам с две ръце за феновете на митологично базирани истории! Разказът паякът също беше интересно четиво, макар и кратко.
Поредното томче, излязло с логото на Колекция MaGiCa, съдържа един роман и един разказ, решени в стилистиката на (прото) хоръра и почерпили щедро от готическите литературни извори. Романът Алрауне почива върху легендите за свръхестествената сила, заключена в телесните течности (кръв и сперма) на обесените престъпници и мистичните свойства на растението мандрагора, чиито корени често наподобяват човешка фигура. Скандалното за времето си четиво (излиза през 1911) е забранено във Франция и Русия, но постига забележителен успех в Германия. Разказът вече вече съм го срещал в Паякът - първата книжка от поредицата Малко нощно четиво, чието заглавие дава.
Един от ранните представители на хорър жанра, уж... По ревюта гледах, че я родеят и с декадентската вълна от началото на 20 век (с която, ако съдя по Аполинер, не искам да имам общо) и това не е в нейна услуга. Иначе това е странна книга, и то доста. Преди споменах направо болна книга и в началото баш така изглеждаше, предвид неприятните персонажи, които шестваха по страниците. Всъщност именно това е огромният недостатък, героите - масата са пълни с отрицателни черти, до степен (да се самоцитирам отново) на морални изроди. За щастие болшинството не оцеля до края, както и редица други, невинни. А трябваше поне още един да гушне букета. Като цяло съм със смесени чувства, дори не претендирам да съм я разбрал напълно.
В тази книга има две произведения ,като второто е разказ около 10 стр и се води като мистерия и действително може леко да ви озадачи,да ви стресне ,но ще ви мине. Нарича се Паякът и в него е описано какво е написал студента по медицина Ришар Бракмон ,който живее няколко седмици в един парижки хотел,в една стая, където преди това са се случи три самоубийства на трима различни мъже,а полицията няма отговор на тази загадка.
Другото е романът Алрауне ,посветен на мисията на тайния съветник,подкокоросан от своя племенник Франк Браун да намерят отнякъде проститутка,да я оплодят изкуствено със семето на осъден убиец минути след като е бил екзекутиран и така да създадат някакъв различен тип организъм. И това се получава. Но последиците са ужасяващи. Пръква се момиче,което спокойно можем да наречем "дяволско изчадие",защото дори със самото си раждане убива майка си,а оттам нататък успява да влияе на децата в училище,на мъжете,които се опитват да я ухажват,на собствения си създател и на този,който уж обича. Беше интересно,не беше страшно или дори гнусно каквито очаквания имах,дори през повечето време четях с усмивка.