What do you think?
Rate this book
Всичките дни
"Провидението е решило да сложи в ръцете ви точно тази книга. Точно сега, в този момент, който знам от собствен опит, че няма да можете да забравите. Отворете страниците ѝ внимателно. Не бързайте. Отпуснете мускулите на всеки предразсъдък. Вдигнете всяка бариера. Разрушете стените на всяка конвенция. Позволете и да проговори точно на вас. Да ви усети. Да ви даде думите си. Ако успеете, тя ще остане ваша завинаги. Има шепа хора на този свят, на които е връчена особена отговорност облечена в дрехите на рядка дарба. Отговорността да разкажат света в който съществуваме така, че да ни помогнат да открием собственото си място в него. Георги Томов е един от тези хора. Невъзможно е да устоите на героите му и зашеметяващо разнородните фабули, които обитават. Невъзможно е да не бъдете пленени от палитрата му. Невъзможно е да не се възхитите на въображението му. Невъзможно е да не бъдете разтърсени, разплакани, разсмени и разтворени в собствените си мисли, при това в рамките на един и същи разказ. Едно от многото изумителни неща в този сборник на живота е завидната лекота с която авторът е намерил начин не само да проговори чрез героите си, но и да позволи на тях да проговорят чрез него. Между тези корици, ще откриете нещо много, много ценно...и то не само на нашия литературен небосклон. Да, така е - в ръцете си държите особена книга. Точно по този начин, по който аз я държах за пръв път в една дълга, зимна нощ. И когато на сутринта полузамаян погълнах последната дума си дадох сметка, че не аз съм разтворил страниците, а тя моите... И ще продължава да ме чете до края на дните ми... "Всичките дни" - Иво Иванов, автор на "Кривата на щастието"
Audiobook
Published August 13, 2019
4 people are currently reading
119 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
April 29, 2016
Томов умее да разказва. Започва добре и свършва изненадващо като магистрала "Хемус". Този сборник е умна бомба в летището на посредствеността. И редакторската намеса почти не си личи ;)
May 28, 2016
Георги Томов е не само познато име в съвременната българска литература, но мога смело да кажа, че той е и един от достойните ѝ облици.
Напоследък за нас, читателите, е доста трудно да открием стойностни четива от родни автори. Големите издателства бълват множество книги, доста от тях със съмнителни качества, и е по-вероятно човек да попадне на посредствено произведение, отколкото на нещо, което наистина да го докосне. И това е така, защото доста хора у нас пишат книги не защото имат какво да разкажат, а заради самата идея да бъдат писатели и да са известни.
Вече стана година, откакто чета активно съвременни наши автори и, макар че попаднах на творбите на стабилни творци като Явор Цанев, Бранимир Събев, Десислава Дюлгерян и още много други, все още срещам повече хора, разочаровани от българското (без значение от жанра), отколкото такива, които го предпочитат пред чуждите заглавия.
Първата ми среща с Георги Томов не беше чрез страниците, а реална – на негово представяне. Беше миналата година, лятото, а събитието – премиера на романа „Докато дишам“, написан в съавторство с Дейна Бренчес (книга финалист в конкурса на ‘Ciela’ за нов български роман). Още тогава Томов ми направи силно впечатление, тъй като беше умел оратор, който успешно държеше вниманието на публиката и я забавляваше по непринуден начин. Думите излизаха така лесно от него, атмосферата беше приятна, а присъстващите имахме чувството, че се познаваме с автора от години. Още докато го слушах и изграждах първото си впечатление за него (че е уникално земен човек), предположих че и подходът му на писане е подобен. Заключение, което се потвърди, след като прочетох и „Докато дишам“. Ето защо и се зарадвах искрено, когато разбрах за излизането на „Всичките дни“.
Истината е, че бях запланувал да напиша това ревю по-рано, но исках да прочета книгата поне още веднъж. За да мога напълно да попия и осъзная текстовете. Новото препрочитане хвърли още повече светлина върху историите, защото те са толкова богати откъм детайлност, че е много трудно човек да възприеме всичко на едно четене. Отведнъж.
Това, което първо трябва да знаете за този сборник, е, че при строежа му авторът е заложил на един доста смел, интересен и дори иновативен за родната литература модел, а именно – работата с различни редактори. По един за всеки от 13-те разказа. При това и неслучайни имена като Захари Карабашлиев, Веселина Седларска, Деница Дилова и т.н. Ето защо не трябва да се учудвате, че историите са толкова различни откъм стил, език и динамика. И макар писането на Томов да се откроява, си личи и редакторската намеса, която на моменти е уместна, а на други според мен – не чак толкова.
Не знам дали умишлено са подбрани 13 истории, но фатализмът, характерен за числото, преследва всеки един от разказите до самия им край. Тринадесет фатално добри и в същото време фатално противоречиви късчета литература, които съм сигурен, че ако не се харесат на всички читатели, то поне ще ги накарат да се замислят. Тъй като Томов е от авторите, които провокират – не точно въображението, а по-скоро емоциите.
Сборникът е отлично средство за настройване на моралните и идеологичните човешки компаси, тъй като придава нова гледна точка към случващото се в така наречената българска действителност. Да, изложени са на показ корупцията, тъжните уклони на съвременното битие, низките човешки страсти, пошлостта, простотията и доста социални тумори, но авторът ни ги представя по лек и галантен начин, с доза хумор и снизходителност, по такъв начин, че историите са по-скоро стоплящи, отколкото будещи гняв и раздразнение.
Във „Всичките дни“ на Георги Томов има много меланхолия, но и много заряд. Когато човек пищше разкази на съвременна тематика, е трудно да избяга от типичните и завоалирани тематики, но за разлика от повечето си колеги, авторът не подхожда към тях придвидимо и клиширано, а предлага нови развои и развития, които връхлетяват читателя неочаквано и непридвидимо.
Генералният въпрос, залягащ в творбата е – доколко е останала човещина у нас и какви са нейните измерения? Къде са идеалите и ценностите в тежкото ежедневие и способни ли са вече хората да чувстват и да се радват на малкото, дребното, дори несъщественото. Личи си, че тези, а и много други теми, интересуват Георги Томов и той успява умело да ни хвърли в описаните от него ситуации, владеейки напълно кинематографския подход и изпълвайки разказите с детайли и интересни факти – такива, каквито дори не сме подозирали, че съществуват.
Но нека да направя и кратък анонс на всеки един от разказите. Вярвам, че всеки човек, който си вземе книгата, ще направи личен прочит и ще намери собствен смисъл вътре:
Tomov3
I. Сборникът започва с разказа „Джендов“. Според мен изпълненият с множество колоритни герои и десетки отделни случки, разсейващи вниманието, разказ с обем от 38 страници, не е най-добрият избор за начало, което обаче не означава, че е лош. Тъкмо напротив. „Джендов“ е разказът, който дава емоционалния дискурс на книгата. В него има тъга, има и забавни моменти. Може да се каже, че дори е епичен (като тук визирам момента с мъжа, вълчата козина и кръчмата). Като добър разказвач Георги томов успява да представи доста точно българските бит и най-вече манталитет. И да, първоначално диалозите, повечето от които на чист трънски диалект, затормозяват, но веднъж, след като читателят свикне с тях, не е толкова трудно. А точно в тези разговори между бабата и внучето имаше толкова много истини, че в един момент усещаш как си спрял да четеш, потънал в размишления… Замисляме ли се доколко родовата ни принадлежност характеризира нас самите и житието ни? Мислим си, че е само име… но понякога то е и нещо повече. Във време, в което хората все повече обръщат гръб на традиционните семейни традиции, историята на Джендов е повече от нужна за читателя. Тя е уютът, който липсва на всеки, рано или късно скъсал връзка с корените си.
II. ‘Chrysomus Ruficapillus’ е кратък, точен и ясен. Това е разказ за човешките взаимотношения и вътрешните трептения и очаквания. В този разказ ми хареса изключително много фината и (убеден съм) неумишлена съпоставка – разговор и монолог… Уж говорим с някого, а няма как точно да знаем какво си мисли. Дали думите му са естествено проявление на мисловната пътека, или са една машинална фасада (както при главния герой). А това поставя под въпрос – доколко е искрено общуването между хората… „Срещите след дълги раздяли са трогателни“!
III. „Без тия“ е един от фаворитите ми! Разказът се явява много добра съвременна версия на „Бай Ганьо“. Гордеем се с българщината и манталитета си, но е друго да се наблюдаваме отстрани. Да, разказът е забавен, но отвъд смешните моменти виждаме гротеската, в която се е превърнало средностатистическото бългаско семейство. Ние все ще излезем от България, но тя ще излезе ли от нас, някога?
IV. Следващият дълъг разказ от сборника се нарича „Дневна красавица“. Той е разделен на две части и смятам, че е може би най-изпипаната история от сборника. Сериозно увлекателен, от „Дневна красавица“ би могла да се получи чудесна новела и дори, смея да твърдя – филм. На какво е способна една млада жена, за да усъществи амбициите си, и какъв е пътят нагоре към успеха. И успех ли е той изобщо? Историята ни хвърля в сухия български реализъм, не без известна доза клишета, но те биват перфектно разбити от Георги Томов, който показва, че типичните истории нямат типичния край, който очакваме, упоени от натрупания в живота си цинизъм. И че понякога положителното не звучи толкова наивно.
V. ‘Furla style’ – откровено циничен и типично мъжки разказ. Историята за човек, попаднал в разглезената и дразнеща компания на гаджето си, е добър самоучител за поведение и показване на характер. Останах впечатлен от острия и отквоен език, с който си борави авторът.
VI. „Тука, тука, тука, тука“ е другият разказ, показващ ни България преди и сега. Изпълнен с носталгия към това, което е било и което вероятно никога няма да бъде, ни плъзга по острието на спомените и възприятията. Толкова жив, толкова вглъбяващ… Сякаш наистина си там и усещаш онзи дух. А краят е жесток и безкомпромисен. Така се пише!
VII. „Една цигара време“ (друг фаворит) или докъде може да доведе една невинна авантюра между преподавател и студентка. Поредната история, наситена с простички, житейски истини. Авторът отново ни грабва с неочакван развой на събитията. А главният герой със своите вътрешни борби и бури дотолкова ни влиза под кожата, че няма как да останем безучастни. Колко време е нужно на човек, за да се почувства щастлив и да осъзнае, че не се изисква много за постигането на това, така търсено състояние на духа?
VIII. Георги Томов разшифрова успешно не само мъжката, но и женската душа. В „Онези обувки“ виждаме как силната дама може да запази достойнството си въпреки всички перипетии на бита и типични семейни дрязги.
IX. „Сакура“ е и виновникът, благодарение на когото книгата има такава изящна и експресивна корица – дело на художника Дамян Дамянов. Това отново е разказ, напоен с тъга и чисто осъзнаване на простички неща. Способни ли сме да оценим и да се насладим на малкото и обикновеното, особено когато в сърцето ни са заплетени по-големи стремежи. Мъж и жена, свързани духовно, дотолкова че да са повече от приятели, но и недостатъчно, за да бъдат любовници. Те двамата вървят по пътеки, преплитащи минало, бъдеще и настояще. А мисловните им течения са толкова объркани, че ни карат да загубим всякаква мисъл. Какво наистина е нужно, за да въдворим ред и мир в самите себе си? Защото истината е, че всички се нуждаем от вътрешен пристан, който да ни приюти след поредното емоционално странство.
X. „Копеле, кажи какво стана“ е отново история за любовна авантюра, само че от друг тип. Добре стъкменият сценарий по български на объркан партньор, допускащ серия от грешки в опит да открие равновесие и удовлетвореност. Разказът ми хареса с начина, по който Томов сблъсква минало и бъдеще, показвайки тяхната неразривна обвързаност. Ако трябва да бъда откровен, текстовете от песни на „Ъпсурт“ (които харесвам като изпълнители), втъкани в текста под различни форми – не ми допадна. Разказът е достатъчно интригуващ и без тях и смятам, че го правят натруфен. Но абстрахирайки се от тях, смятам, че разказът е страхотен. Тук е добре да вметна, че в повечето от случаите Томов залага на умерения и човечен край за разказите си, без значение от това колко тежък е бил сюжетът.
XI. „Фосили“ (още един фаворит) е още една миниатюра на българското семейство. Кризите, налягащи българските двойки, са не само от финансов и битов характер. Повечето от тях са чисто екзистенциални и са свързани с онова изконно човешко търсене на новости. Защо все не ни стига нещо, за да се чувстваме пълноценно във взаимотношенията си с ближния? И доколко можем да си позволим да сме неискрени – най-вече със себе си?
XII. „Тате, имал ли си рибки?“ беше малкият шлифован диамант на сборника. Разказ, оказал се невероятно лек, невинен и с толкова много положителен заряд спрямо другите. Тази история е като лек за кървящата от тежките размисли, душа. И тук не става въпрос за розови облаци и сладникавост! Тук става въпрос за едно семейство и серията от домашни любимци, идващи и отиващи си от него.
Tomov1
XIII. Ето, че достигаме и до финалния разказ, а именно „Те са всичките дни“. След като сте прочели почти изцяло книга, спираща дъха толкова много пъти и накарала времето около вас да спре и тъкмо ви остават още няколко страници преди да я затворите финално, няма как да не спрете поне за мъничко и да си направите кратка равносметка. Толкова много истории, толкова много герои, толкова много преживявания и толкова много докосващи те моменти. И остава още една, от която не знаете какво да очаквате. Последният разказ е като присъда. Ако емоциите ви са се клатушкали между двата крайни полюса, именно финалната история е тази, която ще сложи точка на това вечно люлеене, типично не само за книгата, но и за живота като цяло.
Люлеене ли написах? О, да – подходяща дума за „Те са всичките дни“. Разказ, в който ‘Rolling Stones’, морга, мъртъв, татуиран скандинавец и група застаряващи приятели споделят общи страници, за да покажат на читателите, че всъщност в края на краищата нещата в живота са такива, каквито са, и че понякога не е нужно да се хвърляме с рогата напред, за да променим света. Достатъчно е само да си спомним кои сме и да направим това, което е най-подходящо за момента. Защото ние живеем в него. Всеки изживян момент изгражда всеки наш ден. И това са „Всичките дни“ – изживяните, почувстваните моменти.
Това, което според мен е и внушението на тази пъстра амалгама от сюжети.
Ако вече сте чели Георги Томов, определено знаете какво да очаквате. Или пък не съвсем. Това, в което съм убеден, е, че след тях няма да останете равнодушни. Силно вярвам, че сборникът ще намери място в един от всичките ваши дни. А дотогава, не се страхувайте да ги изживеете подобава.
Напоследък за нас, читателите, е доста трудно да открием стойностни четива от родни автори. Големите издателства бълват множество книги, доста от тях със съмнителни качества, и е по-вероятно човек да попадне на посредствено произведение, отколкото на нещо, което наистина да го докосне. И това е така, защото доста хора у нас пишат книги не защото имат какво да разкажат, а заради самата идея да бъдат писатели и да са известни.
Вече стана година, откакто чета активно съвременни наши автори и, макар че попаднах на творбите на стабилни творци като Явор Цанев, Бранимир Събев, Десислава Дюлгерян и още много други, все още срещам повече хора, разочаровани от българското (без значение от жанра), отколкото такива, които го предпочитат пред чуждите заглавия.
Първата ми среща с Георги Томов не беше чрез страниците, а реална – на негово представяне. Беше миналата година, лятото, а събитието – премиера на романа „Докато дишам“, написан в съавторство с Дейна Бренчес (книга финалист в конкурса на ‘Ciela’ за нов български роман). Още тогава Томов ми направи силно впечатление, тъй като беше умел оратор, който успешно държеше вниманието на публиката и я забавляваше по непринуден начин. Думите излизаха така лесно от него, атмосферата беше приятна, а присъстващите имахме чувството, че се познаваме с автора от години. Още докато го слушах и изграждах първото си впечатление за него (че е уникално земен човек), предположих че и подходът му на писане е подобен. Заключение, което се потвърди, след като прочетох и „Докато дишам“. Ето защо и се зарадвах искрено, когато разбрах за излизането на „Всичките дни“.
Истината е, че бях запланувал да напиша това ревю по-рано, но исках да прочета книгата поне още веднъж. За да мога напълно да попия и осъзная текстовете. Новото препрочитане хвърли още повече светлина върху историите, защото те са толкова богати откъм детайлност, че е много трудно човек да възприеме всичко на едно четене. Отведнъж.
Това, което първо трябва да знаете за този сборник, е, че при строежа му авторът е заложил на един доста смел, интересен и дори иновативен за родната литература модел, а именно – работата с различни редактори. По един за всеки от 13-те разказа. При това и неслучайни имена като Захари Карабашлиев, Веселина Седларска, Деница Дилова и т.н. Ето защо не трябва да се учудвате, че историите са толкова различни откъм стил, език и динамика. И макар писането на Томов да се откроява, си личи и редакторската намеса, която на моменти е уместна, а на други според мен – не чак толкова.
Не знам дали умишлено са подбрани 13 истории, но фатализмът, характерен за числото, преследва всеки един от разказите до самия им край. Тринадесет фатално добри и в същото време фатално противоречиви късчета литература, които съм сигурен, че ако не се харесат на всички читатели, то поне ще ги накарат да се замислят. Тъй като Томов е от авторите, които провокират – не точно въображението, а по-скоро емоциите.
Сборникът е отлично средство за настройване на моралните и идеологичните човешки компаси, тъй като придава нова гледна точка към случващото се в така наречената българска действителност. Да, изложени са на показ корупцията, тъжните уклони на съвременното битие, низките човешки страсти, пошлостта, простотията и доста социални тумори, но авторът ни ги представя по лек и галантен начин, с доза хумор и снизходителност, по такъв начин, че историите са по-скоро стоплящи, отколкото будещи гняв и раздразнение.
Във „Всичките дни“ на Георги Томов има много меланхолия, но и много заряд. Когато човек пищше разкази на съвременна тематика, е трудно да избяга от типичните и завоалирани тематики, но за разлика от повечето си колеги, авторът не подхожда към тях придвидимо и клиширано, а предлага нови развои и развития, които връхлетяват читателя неочаквано и непридвидимо.
Генералният въпрос, залягащ в творбата е – доколко е останала човещина у нас и какви са нейните измерения? Къде са идеалите и ценностите в тежкото ежедневие и способни ли са вече хората да чувстват и да се радват на малкото, дребното, дори несъщественото. Личи си, че тези, а и много други теми, интересуват Георги Томов и той успява умело да ни хвърли в описаните от него ситуации, владеейки напълно кинематографския подход и изпълвайки разказите с детайли и интересни факти – такива, каквито дори не сме подозирали, че съществуват.
Но нека да направя и кратък анонс на всеки един от разказите. Вярвам, че всеки човек, който си вземе книгата, ще направи личен прочит и ще намери собствен смисъл вътре:
Tomov3
I. Сборникът започва с разказа „Джендов“. Според мен изпълненият с множество колоритни герои и десетки отделни случки, разсейващи вниманието, разказ с обем от 38 страници, не е най-добрият избор за начало, което обаче не означава, че е лош. Тъкмо напротив. „Джендов“ е разказът, който дава емоционалния дискурс на книгата. В него има тъга, има и забавни моменти. Може да се каже, че дори е епичен (като тук визирам момента с мъжа, вълчата козина и кръчмата). Като добър разказвач Георги томов успява да представи доста точно българските бит и най-вече манталитет. И да, първоначално диалозите, повечето от които на чист трънски диалект, затормозяват, но веднъж, след като читателят свикне с тях, не е толкова трудно. А точно в тези разговори между бабата и внучето имаше толкова много истини, че в един момент усещаш как си спрял да четеш, потънал в размишления… Замисляме ли се доколко родовата ни принадлежност характеризира нас самите и житието ни? Мислим си, че е само име… но понякога то е и нещо повече. Във време, в което хората все повече обръщат гръб на традиционните семейни традиции, историята на Джендов е повече от нужна за читателя. Тя е уютът, който липсва на всеки, рано или късно скъсал връзка с корените си.
II. ‘Chrysomus Ruficapillus’ е кратък, точен и ясен. Това е разказ за човешките взаимотношения и вътрешните трептения и очаквания. В този разказ ми хареса изключително много фината и (убеден съм) неумишлена съпоставка – разговор и монолог… Уж говорим с някого, а няма как точно да знаем какво си мисли. Дали думите му са естествено проявление на мисловната пътека, или са една машинална фасада (както при главния герой). А това поставя под въпрос – доколко е искрено общуването между хората… „Срещите след дълги раздяли са трогателни“!
III. „Без тия“ е един от фаворитите ми! Разказът се явява много добра съвременна версия на „Бай Ганьо“. Гордеем се с българщината и манталитета си, но е друго да се наблюдаваме отстрани. Да, разказът е забавен, но отвъд смешните моменти виждаме гротеската, в която се е превърнало средностатистическото бългаско семейство. Ние все ще излезем от България, но тя ще излезе ли от нас, някога?
IV. Следващият дълъг разказ от сборника се нарича „Дневна красавица“. Той е разделен на две части и смятам, че е може би най-изпипаната история от сборника. Сериозно увлекателен, от „Дневна красавица“ би могла да се получи чудесна новела и дори, смея да твърдя – филм. На какво е способна една млада жена, за да усъществи амбициите си, и какъв е пътят нагоре към успеха. И успех ли е той изобщо? Историята ни хвърля в сухия български реализъм, не без известна доза клишета, но те биват перфектно разбити от Георги Томов, който показва, че типичните истории нямат типичния край, който очакваме, упоени от натрупания в живота си цинизъм. И че понякога положителното не звучи толкова наивно.
V. ‘Furla style’ – откровено циничен и типично мъжки разказ. Историята за човек, попаднал в разглезената и дразнеща компания на гаджето си, е добър самоучител за поведение и показване на характер. Останах впечатлен от острия и отквоен език, с който си борави авторът.
VI. „Тука, тука, тука, тука“ е другият разказ, показващ ни България преди и сега. Изпълнен с носталгия към това, което е било и което вероятно никога няма да бъде, ни плъзга по острието на спомените и възприятията. Толкова жив, толкова вглъбяващ… Сякаш наистина си там и усещаш онзи дух. А краят е жесток и безкомпромисен. Така се пише!
VII. „Една цигара време“ (друг фаворит) или докъде може да доведе една невинна авантюра между преподавател и студентка. Поредната история, наситена с простички, житейски истини. Авторът отново ни грабва с неочакван развой на събитията. А главният герой със своите вътрешни борби и бури дотолкова ни влиза под кожата, че няма как да останем безучастни. Колко време е нужно на човек, за да се почувства щастлив и да осъзнае, че не се изисква много за постигането на това, така търсено състояние на духа?
VIII. Георги Томов разшифрова успешно не само мъжката, но и женската душа. В „Онези обувки“ виждаме как силната дама може да запази достойнството си въпреки всички перипетии на бита и типични семейни дрязги.
IX. „Сакура“ е и виновникът, благодарение на когото книгата има такава изящна и експресивна корица – дело на художника Дамян Дамянов. Това отново е разказ, напоен с тъга и чисто осъзнаване на простички неща. Способни ли сме да оценим и да се насладим на малкото и обикновеното, особено когато в сърцето ни са заплетени по-големи стремежи. Мъж и жена, свързани духовно, дотолкова че да са повече от приятели, но и недостатъчно, за да бъдат любовници. Те двамата вървят по пътеки, преплитащи минало, бъдеще и настояще. А мисловните им течения са толкова объркани, че ни карат да загубим всякаква мисъл. Какво наистина е нужно, за да въдворим ред и мир в самите себе си? Защото истината е, че всички се нуждаем от вътрешен пристан, който да ни приюти след поредното емоционално странство.
X. „Копеле, кажи какво стана“ е отново история за любовна авантюра, само че от друг тип. Добре стъкменият сценарий по български на объркан партньор, допускащ серия от грешки в опит да открие равновесие и удовлетвореност. Разказът ми хареса с начина, по който Томов сблъсква минало и бъдеще, показвайки тяхната неразривна обвързаност. Ако трябва да бъда откровен, текстовете от песни на „Ъпсурт“ (които харесвам като изпълнители), втъкани в текста под различни форми – не ми допадна. Разказът е достатъчно интригуващ и без тях и смятам, че го правят натруфен. Но абстрахирайки се от тях, смятам, че разказът е страхотен. Тук е добре да вметна, че в повечето от случаите Томов залага на умерения и човечен край за разказите си, без значение от това колко тежък е бил сюжетът.
XI. „Фосили“ (още един фаворит) е още една миниатюра на българското семейство. Кризите, налягащи българските двойки, са не само от финансов и битов характер. Повечето от тях са чисто екзистенциални и са свързани с онова изконно човешко търсене на новости. Защо все не ни стига нещо, за да се чувстваме пълноценно във взаимотношенията си с ближния? И доколко можем да си позволим да сме неискрени – най-вече със себе си?
XII. „Тате, имал ли си рибки?“ беше малкият шлифован диамант на сборника. Разказ, оказал се невероятно лек, невинен и с толкова много положителен заряд спрямо другите. Тази история е като лек за кървящата от тежките размисли, душа. И тук не става въпрос за розови облаци и сладникавост! Тук става въпрос за едно семейство и серията от домашни любимци, идващи и отиващи си от него.
Tomov1
XIII. Ето, че достигаме и до финалния разказ, а именно „Те са всичките дни“. След като сте прочели почти изцяло книга, спираща дъха толкова много пъти и накарала времето около вас да спре и тъкмо ви остават още няколко страници преди да я затворите финално, няма как да не спрете поне за мъничко и да си направите кратка равносметка. Толкова много истории, толкова много герои, толкова много преживявания и толкова много докосващи те моменти. И остава още една, от която не знаете какво да очаквате. Последният разказ е като присъда. Ако емоциите ви са се клатушкали между двата крайни полюса, именно финалната история е тази, която ще сложи точка на това вечно люлеене, типично не само за книгата, но и за живота като цяло.
Люлеене ли написах? О, да – подходяща дума за „Те са всичките дни“. Разказ, в който ‘Rolling Stones’, морга, мъртъв, татуиран скандинавец и група застаряващи приятели споделят общи страници, за да покажат на читателите, че всъщност в края на краищата нещата в живота са такива, каквито са, и че понякога не е нужно да се хвърляме с рогата напред, за да променим света. Достатъчно е само да си спомним кои сме и да направим това, което е най-подходящо за момента. Защото ние живеем в него. Всеки изживян момент изгражда всеки наш ден. И това са „Всичките дни“ – изживяните, почувстваните моменти.
Това, което според мен е и внушението на тази пъстра амалгама от сюжети.
Ако вече сте чели Георги Томов, определено знаете какво да очаквате. Или пък не съвсем. Това, в което съм убеден, е, че след тях няма да останете равнодушни. Силно вярвам, че сборникът ще намери място в един от всичките ваши дни. А дотогава, не се страхувайте да ги изживеете подобава.
Read
July 10, 2017Прочетох сборника за два дни. Чакаше ред от много време, а сега, затваряйки последната страница, се чудя защо. Хареса ми, изчетох го с удоволствие. Всички разкази ми харесаха - не еднакво, или по-скоро, не по един и същ начин, но от всеки ми остана нещо. Като че ли най-трудно прочетох първия - "Джендов". Обяснявам си го с това, че може би напоследък малко прекалих с четенето на родови истории. Което в никакъв случай не означава, че не ми хареса - напротив, много ми допадна, и като идея, и като изпълнение. Просто ми вървеше бавно.
Оттам нататък четенето потръгна истински. Няма да анализирам всеки разказ поотделно, ще кажа само колко много ми хареса "Furla Style" /признавам, че дори се изкушавах да започна с него - заглавието му беше една от причините да си купя точно тази книга/, с какво любопитство прочетох "Цигара време" /и все пак - само аз ли не схванах защо тя винаги закъсняваше точно със седем минути?/. Други любими ми станаха "Онези обувки" /защото и аз имам специални обувки за простиране/, и, разбира се, как можах да пропусна "Без тия". Не казвам, че всички българи, "излезли" в чужбина, са такива, не твърдя, че семейството туристи от разказа са 4представителна извадка", ама... дето се казва, това го знам, виждала съм го, случвало ми се е. "Без тия" е разказ, от който не ти става забавно, а по-скоро изпитваш смущение, защото си чувал, виждал и дори може би си участвал в подобни случки.
С две думи: сборникът ми хареса. Това е първото, което чета от Георги Томов, но няма да е последното. Само да намалее малко купчината с чакащи книги...
Оттам нататък четенето потръгна истински. Няма да анализирам всеки разказ поотделно, ще кажа само колко много ми хареса "Furla Style" /признавам, че дори се изкушавах да започна с него - заглавието му беше една от причините да си купя точно тази книга/, с какво любопитство прочетох "Цигара време" /и все пак - само аз ли не схванах защо тя винаги закъсняваше точно със седем минути?/. Други любими ми станаха "Онези обувки" /защото и аз имам специални обувки за простиране/, и, разбира се, как можах да пропусна "Без тия". Не казвам, че всички българи, "излезли" в чужбина, са такива, не твърдя, че семейството туристи от разказа са 4представителна извадка", ама... дето се казва, това го знам, виждала съм го, случвало ми се е. "Без тия" е разказ, от който не ти става забавно, а по-скоро изпитваш смущение, защото си чувал, виждал и дори може би си участвал в подобни случки.
С две думи: сборникът ми хареса. Това е първото, което чета от Георги Томов, но няма да е последното. Само да намалее малко купчината с чакащи книги...
April 29, 2016
Великолепна книга. Мъдра, многогласна, майсторска работа. Тринадесет разказа, всеки със собствен глас и собствен редактор, второто без прецедент в съвременната българска литература. "Всичките дни" е своебразно надграждане на "Не беше тук и си отиде" и дори в кориците може да се направи паралел и връзка. Не мога да определя кой е любимият ми разказ от сборника и вярвам,че за всички прочели го ще е така. Вярвам искрено, че сборникът би имал успех не само в България, но и на международния литературен щанд.
Препоръчвам с всичките си редакторски ръце!
Препоръчвам с всичките си редакторски ръце!
October 6, 2016
Зачетох книгата, защото обичам разкази. Първият не ме ентусиазира – не обичам семейни истории (всеки си има своя, която, естествено, е най-интересната), а и наситено фолклорната среда на действието ми е чужда. Това им е хубавото на разказите, че са повече от един в сборника и не се отказваш да четеш нататък. Всеки следващ разказ беше различен, историите до една са неочаквани, забавни, замислящи. Общото е онова, което ме привлече – стилът на Георги Томов. През цялото време ми изникваше асоциация с любимите ми разкази на Богомил Райнов - същият елегантен хумор и нехайно вплетени афоризми, старомодно почтително отношение към чистотата на израза. И точно поради тази причина лично и субективно ме подразни прекаляването с транскрибирани английски изрази в един от разказите, защото просто не ги разбрах. Схванах, че авторът ги използва за доизграждане на образа, но не ми е ясно защо си мисли,че всеки четящ задължително знае английски.
Книгата е интересна, чете се с лекота, създава настроение и я препоръчвам на всички любители на кратката форма.
Книгата е интересна, чете се с лекота, създава настроение и я препоръчвам на всички любители на кратката форма.
November 29, 2017
Несполучливи влюбвания, изневери, домашни любимци, изневери един доктор и доста проза (абе, аз споменах ли изневери? защото изневери), която изисква кризата на средната възраст да е в пълен ефект за разбиране. И също така опит с изневерите.
Скоро време чух за така наречената "празна проза" и как хората искат история защото цвете могат си гледат и през прозореца. Чувствата ми към този сборник разкази е доста подобен. Не твърдя, че разказите са безсмислени, трудни за разбиране може би, но не и безсмислени. Колко трудни за разбиране бихте питали? Е, освен един-два речника за жаргон при първите две глави и литературен анализ на вероятната символика на следващите - нищо друго не ти трябва. [Insert snarky remark about книгата-завършва-с-титлата-клише]
Скоро време чух за така наречената "празна проза" и как хората искат история защото цвете могат си гледат и през прозореца. Чувствата ми към този сборник разкази е доста подобен. Не твърдя, че разказите са безсмислени, трудни за разбиране може би, но не и безсмислени. Колко трудни за разбиране бихте питали? Е, освен един-два речника за жаргон при първите две глави и литературен анализ на вероятната символика на следващите - нищо друго не ти трябва. [Insert snarky remark about книгата-завършва-с-титлата-клише]
April 10, 2016
Трета книга, сериозно израстване. Георги Томов вече категорично е сред писателите, определящи облика на съвременната българска литература. Отдавна не се е появявал толкова умел разказвач, овладял и занаята, освен таланта си. Разказите във "Всичките дни" не са от този тип, за които си казваш, че вече си ги чел с други думи.
Уникално изживяване, огромна по значимост книга.
Чакам четвъртата книга на Георги Томов с огромно нетърпение.
Уникално изживяване, огромна по значимост книга.
Чакам четвъртата книга на Георги Томов с огромно нетърпение.
June 2, 2016
Чела съм Георги Томов. Знаех какво да очаквам. Или пък не съвсем... Подредено като мъжки гараж. Но не български. Чисто, стегнато, логично. И от ъгъла изкача изненада. Забавлявах се.
July 26, 2016
Повечето от разказите са много добри, абсолютна литературна наслада. Но първият... той направо ме съсипа.
June 23, 2025
След толкова много време, най-сетне я завърших. Всъщност разказите ми вървяха леко и си спомням, че ми харесваха. Но ето я истинската оценка на времето - книгата я четох преди доста години, но си бях оставил един по-дълъг разказ непрочетен. Не бях в настроение тогава и така си остана. И наскоро се сетих за това, седнах и си го прочетох на спокойствие. За съжаление точно този разказ ми беше много плосък и не ме впечатли. Истината е, че и от останалите днес не ми е останало нищо в съзнанието. Съответно ми е много трудно да бъда обективен и да споделя искрено мнение за книгата. Имам смътни спомени, че ми харесваше да чета този сборник, но уви. Всъщност тогава си взех и Розариум, което е ясно показва, че ми е допаднал стилът на автора. Е, пожелавам си при следващата среща с творба на автора да не си оставям нищо за след време : )
June 20, 2016
Вярвам, че писателят Георги Томов вече няма нужда от допълнително представяне на онези читатели, които са добре запознати с предимствата на съвременната българска литература. Това, което първоначално ме заинтригува, бе решението на Томов да избере различен редактор за всеки един от 13-те си разказа в сборника "Всичките дни". Авторът несъмнено е опитал да развие таланта си в още по-добра насока след дебютния „Не беше тук и си отиде“. Томов си е Томов. Разказвач. Автор, който знае как да поднася историите си.
Все пак се надявам в следващия сборник да е успял да изчисти докрай посредствеността от няколкото разказа, които не ми допаднаха. На моменти се чувствах така, сякаш някой люлински тарикат, израснал през 90-те, отчаяно се опитва да ме впечатли. После пък отново се впечатлявах, вече в добрия смисъл на думата, от някоя друга по-дълбокосмислена история и продължавах… до края на „Всичките дни“.
Убедена съм, че спокойно можеха да се съкратят кажи-речи половината разкази и тогава вече щеше да се получи наистина великолепен сборник. Силно се надявам в бъдеще Томов да постигне точно това – прочит, след който читателят да няма смесени чувства, а да остава искрено зашеметен и безмълвен, като след внезапен шамар… Пожелавам му го от сърце! И да пише по-бързо продължението на "Докато дишам", стига ни е залъгвал с разказчета.
Цялото ревю е тук - http://azcheta.com/vsichkite-dni-geor...
Все пак се надявам в следващия сборник да е успял да изчисти докрай посредствеността от няколкото разказа, които не ми допаднаха. На моменти се чувствах така, сякаш някой люлински тарикат, израснал през 90-те, отчаяно се опитва да ме впечатли. После пък отново се впечатлявах, вече в добрия смисъл на думата, от някоя друга по-дълбокосмислена история и продължавах… до края на „Всичките дни“.
Убедена съм, че спокойно можеха да се съкратят кажи-речи половината разкази и тогава вече щеше да се получи наистина великолепен сборник. Силно се надявам в бъдеще Томов да постигне точно това – прочит, след който читателят да няма смесени чувства, а да остава искрено зашеметен и безмълвен, като след внезапен шамар… Пожелавам му го от сърце! И да пише по-бързо продължението на "Докато дишам", стига ни е залъгвал с разказчета.
Цялото ревю е тук - http://azcheta.com/vsichkite-dni-geor...
October 23, 2016
Съжалявам, че тази книга не беше поне два пъти по-дълга! Отдавна не бях попадала на толкова разнообразни, интересни, земни разкази, чиито герои са наистина убедителни, сякаш (или пък наистина) ги познавам лично.
July 30, 2017
Питаш кой ден сме.
Ние сме всичките дни,
мили приятели.
Ние сме този живот.
Ние сме всичките дни,
мили приятели.
Ние сме този живот.
January 19, 2019
„Всичките дни” Георги Томов
Тринадесет разказа, всеки носещ собствен дух. Харесах тази книга. Разказите оставят приятно усещане след себе си. Някой са тъжни, други те карат да се замислиш, да си спомниш или да се смееш със сълзи.
Препръчвам това приятно четиво. За някой част от разказите може да не са интересни, но на мен ми беше приятно и увлекателно да ги прочета, да се потопя в света на героите. Благодаря за това бягство, ту се смях, ту с носталгия си спомнях детството, ту се натъжавах от съдбите на героите. Прекарайте някоя и друга вечер в приятната компания на героите от „Всичките дни”.
„Има дни, в които трябва да хвърлиш телефона през прозореца, да се завреш в мазето и да посвириш с приятели. Защото те са всичките дни.”
„Събрах си багажа и отпраших към село – единственото място в света, където можех да бъда обичан без конкретна причина.”
„Един мъж не му ли земаш силата дома, ще си го търсиш по махалата. За жената е важно да е уважена, от неуважена жена семеен уют е чакай.”
"Жено, така добре ли съм? Хващаш ли гвардееца, ама и обувките, нали? Егати смешните обувки! И отзад това – Парламата – хващаш нали?
- Парламента бе, тате!
- Е, аз какво казах! Парламента…
- Тате, парламент от „мента“ ли идва или от „парлама“?
- Стига бе, маме. Остави баща си намира, чакай да го снимам. Много са ти хубави тия къси гащи, и с потника – съвсем.
- И джапанките да ми фанеш. Айде ма, половин час едно фото не можеш да фотнеш, гле‘ как съм се изпънал, а?…."
Тринадесет разказа, всеки носещ собствен дух. Харесах тази книга. Разказите оставят приятно усещане след себе си. Някой са тъжни, други те карат да се замислиш, да си спомниш или да се смееш със сълзи.
Препръчвам това приятно четиво. За някой част от разказите може да не са интересни, но на мен ми беше приятно и увлекателно да ги прочета, да се потопя в света на героите. Благодаря за това бягство, ту се смях, ту с носталгия си спомнях детството, ту се натъжавах от съдбите на героите. Прекарайте някоя и друга вечер в приятната компания на героите от „Всичките дни”.
„Има дни, в които трябва да хвърлиш телефона през прозореца, да се завреш в мазето и да посвириш с приятели. Защото те са всичките дни.”
„Събрах си багажа и отпраших към село – единственото място в света, където можех да бъда обичан без конкретна причина.”
„Един мъж не му ли земаш силата дома, ще си го търсиш по махалата. За жената е важно да е уважена, от неуважена жена семеен уют е чакай.”
"Жено, така добре ли съм? Хващаш ли гвардееца, ама и обувките, нали? Егати смешните обувки! И отзад това – Парламата – хващаш нали?
- Парламента бе, тате!
- Е, аз какво казах! Парламента…
- Тате, парламент от „мента“ ли идва или от „парлама“?
- Стига бе, маме. Остави баща си намира, чакай да го снимам. Много са ти хубави тия къси гащи, и с потника – съвсем.
- И джапанките да ми фанеш. Айде ма, половин час едно фото не можеш да фотнеш, гле‘ как съм се изпънал, а?…."
February 13, 2018
Разказ след разказ, буква и ред. Гърлото ме стягаше все повече и повече.
Уж земни, нормални човешки, а толкова истински истории.
На моменти бях при баба, с нейните разкази, които обожавам. После се местех в града, забързаното ежедневие и зловредието на работещите, и алчни индивиди.
Закътана сред домашните любимци, емоциите и желанията на децата, някак си страничките на книгата се изнисаха с лекота и оставиха приятен аромат на дните...Всичките дни.
Уж земни, нормални човешки, а толкова истински истории.
На моменти бях при баба, с нейните разкази, които обожавам. После се местех в града, забързаното ежедневие и зловредието на работещите, и алчни индивиди.
Закътана сред домашните любимци, емоциите и желанията на децата, някак си страничките на книгата се изнисаха с лекота и оставиха приятен аромат на дните...Всичките дни.
September 22, 2017
Адмирации. Житейски правдиви и литературно чудесно разработени теми, дотолкова същностно различни, че експериментът с отделен редактор за всеки разказ е не само обоснован, но направо задължителен. И тук, както при "Розариум" (всъщност "Всичките дни" предхожда романа) героите са перфектно изведени психологически.
February 24, 2019
Прекрасен сборник с разкази, който четох с умиление. Разноцветните човешки истории, такива каквито само в реалния живот се случват, е невъзможно да ви останат чужди, тъй като Томов ги разказва майсторски и ни пренася в тях с помощта на езика, сякаш и ние сме "всичките дни", сякаш и ние сме тези герои.
March 6, 2022
Страхотен сборник с истории! Много различни и много човешки, написани много истински. Илюстрацията наэ ко ицата също е страхотна! ♥️
July 29, 2019
Разказите ако не са на световно ниво, то поне са на достатъчно високо, че да угодят на ужасно капризния ми вкус и чувство за хумор. Препоръчвам я на приятели, познати, роднини, котки, кучета, неуспешни писатели и така нататък.
Displaying 1 - 19 of 19 reviews