Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман. Искаше ми се да нарисувам картина, по-различна от обичайно поднасяната в научните издирвания. Не съм сигурен колцина от сънародниците ни сега могат да се огледат в историческите проучвания и да кажат: „Това се отнася за мен“. История, която да не съдим с днешните ни мимолетни пристрастия, а която да обглеждаме любовно и с разбиране. Да се отдалечим от нея и да присвием очи, за да опитаме да разберем цялото, което се крие зад донейде хаотичните факти, събития и непредсказуемите действия на отделни личности.
Роден на 25 юни 1953 г. в София Средно образование в 114 гимназия с преподаване на английски език в София Завършил специалност история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1978 г. е асистент в Историческия факултет на СУ, от 1981 г. е кандидат на историческите науки с докторска дисертация на тема „България в балканската английска политика (1913 — 1918)“. През 1987 г. става доцент по нова и най-нова история на балканските народи. От 1993 г. е доктор на историческите науки — докторска теза „Родината ми — права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските народи“. През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи.
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000).
Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.
Но ето я книгата, която прочетох като роман, но която е история на България, в първия си том обемаща немалкия период от древността до края на XIX век. “Розата на Балканите” е чудесно историческо изложение, поднесено на жив и колоритен език, който увлича в своя ритъм и повежда на увлекателно пътешествие през вековете. Или както сам проф. Иван Илчев пише в началото: “Исках да напиша една недотам сериозна книга на тема, която без съмнение е сериозна. Не виждам защо изсушаваме и мумифицираме миналото си в проучванията си, та да отблъскваме читателите и да ги отпращаме към творенията на псевдоисторици, които не се колебаят да гъделичкат националното ни самочувствие с внимателно подбирани факти.”
Иван Илчев: “Розата на Балканите. Кратка българска история за любопитни читатели”, Том 1 и Том 2, Колибри 2019; 5/5 Препоръчвам! Двете впечатляващи тухли, не са в никакъв случай една особено кратка, но затова пък наистина заслужаваща си история на България. Всеки от нас си има период от историята ни, който особено го интересува. За мен това е периода след Освобождението до 1944, който трябва да бъде изцяло преразгледан и преоценен. Все се концентрираме и пишем и четем за националните трагедии и като че ли се страхувахме да пишем за хубавите и важни неща случили се по това време. Докато Борис вече е донякъде реабилитиран и видян не само като верен поклонник на Хитлер, за което надявам заслуга имам и аз, баща му Фердинанд все още в повечето случаи е надменния австриец, интересуващ се само от себе си и бижутата си. Което не е съвсем така. И за щастие вторият том се опитва да покаже една алтернативна гледна точка. Безспорен факт е, че по Фердинандово време България започва да се превръща от турска провинция в европейска държава. Или хайде да не се надуваме, но поне София е започнала да се превръща в европейски град, дори да е не е толкова столичен. По това време започват да се строят и до днес най-красивите ни сгради. Цъфтят науката, културата, всички изкуства. Модата от Париж е дишала по улиците. Театри, кинотеатри, опера, журове, соарета, но и училища за слепи и глухонеми на държавна издръжка. Наистина доста дреболии за любопитни, но явно и аз съм любопитна, искаше ми се тези страници никога да не свършват. В същото време, авторът отделя необходимото внимание и на важните неща. По много трезв и политически необременен начин е показана безизходицата на България, лавираша между Великите сили в този период. Розата на Балканите е красива, но си остава доста малка в сравнение с Големите, за да решава сама съдбата си. Като цяло огромната по обем информация е поднесена небрежно и се чете като художествена, а не научна, суха литература. Мен ме очарова и поостарелият език, напомнящ Калина Каля. “Времепрекарваме” ще остане задълго любима дума. Комплимент на Колибри и за лукзозното оформление, високо качество на хартията, снимките, картите. Книга (и двата тома) която трябва да бъде във всеки български дом!
Иван Илчев ни представя един изключително интересен и увлекателен разказ за българската история, в който успява умело да държи читателя под напрежение с оригиналните си идеи и разсъждения върху нашето минало и препратки към настоящето.
Прекрасно написана и подредена, с увлекателен стил и безпристрастно тълкуване на историческите събития, първият том на "Розата на Балканите" определено е книга, която бих препоръчал на всеки човек, вълнуващ се от българската история. Проф. Иван Илчев представя историята по обективен начин такава, каквато в действителност я вижда - без обичайните за някои от родните ни псевдопатриоти и националисти делюзии за най-древен и могъщ български народ, без излишни преувеличения на собствените ни успехи и принизявания на историческите ни врагове. Чрез множество картини, графики, карти, цитати на древни извори и документи авторът разгръща историята на родната ни земя още от дълбока древност, описвайки живота на траките и елините, преминавайки през завладяването на Балканите от Римската империя, заселването на славяните и (пра)българите и сформирането на нашия народ, средновековните войни със съседите ни и падането на България под османска власт, разглеждайки подробно Възраждането и борбата за църковна независимост, анализирайки Освобождението и политиката на Великите сили спрямо България при Руско-турската и Сръбско-българската войни и завършвайки със Стамболовия режим.
Има толкова много какво да се научи от тази книга, че е трудно да се запомни с един прочит.
Адмирации към проф. Иван Илчев, издателство "Колибри" и всички допринесли за съществуването на тази книга. Безпристрастна, нетърпяща излишно превъзнасяне, болезнено обективна, едновременно с това написана на цветист език. Книга допълнена с безброй източници от времето, разкази, писма, карикатури, песни, стихове. Както проф. Илчев сам споменава в увода, "история, която да се чете като роман". С удоволствие продължавам към втори том.
Идеята да се пише история, която да се чете като роман, а не като сухарски учебник, е чудесна. Изпълнението обаче, не ми допада. В доста обемна книга някои важни събития са описани съвсем накратко, докато абсолютни битовизми се описват изключително подробно и поетично. Например, последните сто години от Второто българско царство са само в няколко страници, Освободителната война също е само 2-3 страници, като са нахвърляни доста имена и събития, но няма дори една карта. На битието в следосвобожденска София (където се говори за балони, фенери и бордеи) е отделено повече място! Често се прескача от тема в тема. Получил се е един странен и дълъг хибрид, който не мога да определя какво е точно. Ако сте добре запознати с българската история, тук можете да намерите някои интересни детайли. Ако обаче имате скромни познания и си търсите книга, с която да започнете, то тази по-скоро не е подходящата.
Увлекателен и най-важното - безпристрастен поглед към събитията на нашия полуостров от тракийско до Стамболово време. С удоволствие се прехвърлям към Том 2, където подозирам, че ще е по-напечено.