What do you think?
Rate this book
Розата на Балканите. Том 1 - България до края на XIX век
Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман. Искаше ми се да нарисувам картина, по-различна от обичайно поднасяната в научните издирвания. Не съм сигурен колцина от сънародниците ни сега могат да се огледат в историческите проучвания и да кажат: „Това се отнася за мен“. История, която да не съдим с днешните ни мимолетни пристрастия, а която да обглеждаме любовно и с разбиране. Да се отдалечим от нея и да присвием очи, за да опитаме да разберем цялото, което се крие зад донейде хаотичните факти, събития и непредсказуемите действия на отделни личности.
Иван Илчев
Иван Илчев
- GenresHistory
656 pages, Hardcover
Published January 1, 2019
14 people are currently reading
160 people want to read
About the author
Иван Илчев
11 books7 followersРоден на 25 юни 1953 г. в София
Средно образование в 114 гимназия с преподаване на английски език в София
Завършил специалност история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1978 г. е асистент в Историческия факултет на СУ, от 1981 г. е кандидат на историческите науки с докторска дисертация на тема „България в балканската английска политика (1913 — 1918)“. През 1987 г. става доцент по нова и най-нова история на балканските народи. От 1993 г. е доктор на историческите науки — докторска теза „Родината ми — права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските народи“. През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи.
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000).
Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.
Средно образование в 114 гимназия с преподаване на английски език в София
Завършил специалност история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1978 г. е асистент в Историческия факултет на СУ, от 1981 г. е кандидат на историческите науки с докторска дисертация на тема „България в балканската английска политика (1913 — 1918)“. През 1987 г. става доцент по нова и най-нова история на балканските народи. От 1993 г. е доктор на историческите науки — докторска теза „Родината ми — права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските народи“. През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи.
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000).
Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
March 7, 2020
Историята на България оживява в “Розата на Балканите”: http://knigolandia.info/book-review/r...
Но ето я книгата, която прочетох като роман, но която е история на България, в първия си том обемаща немалкия период от древността до края на XIX век. “Розата на Балканите” е чудесно историческо изложение, поднесено на жив и колоритен език, който увлича в своя ритъм и повежда на увлекателно пътешествие през вековете. Или както сам проф. Иван Илчев пише в началото: “Исках да напиша една недотам сериозна книга на тема, която без съмнение е сериозна. Не виждам защо изсушаваме и мумифицираме миналото си в проучванията си, та да отблъскваме читателите и да ги отпращаме към творенията на псевдоисторици, които не се колебаят да гъделичкат националното ни самочувствие с внимателно подбирани факти.”
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/r...
Но ето я книгата, която прочетох като роман, но която е история на България, в първия си том обемаща немалкия период от древността до края на XIX век. “Розата на Балканите” е чудесно историческо изложение, поднесено на жив и колоритен език, който увлича в своя ритъм и повежда на увлекателно пътешествие през вековете. Или както сам проф. Иван Илчев пише в началото: “Исках да напиша една недотам сериозна книга на тема, която без съмнение е сериозна. Не виждам защо изсушаваме и мумифицираме миналото си в проучванията си, та да отблъскваме читателите и да ги отпращаме към творенията на псевдоисторици, които не се колебаят да гъделичкат националното ни самочувствие с внимателно подбирани факти.”
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/r...
December 19, 2020
Иван Илчев: “Розата на Балканите. Кратка българска история за любопитни читатели”, Том 1 и Том 2, Колибри 2019; 5/5
Препоръчвам! Двете впечатляващи тухли, не са в никакъв случай една особено кратка, но затова пък наистина заслужаваща си история на България.
Всеки от нас си има период от историята ни, който особено го интересува. За мен това е периода след Освобождението до 1944, който трябва да бъде изцяло преразгледан и преоценен. Все се концентрираме и пишем и четем за националните трагедии и като че ли се страхувахме да пишем за хубавите и важни неща случили се по това време.
Докато Борис вече е донякъде реабилитиран и видян не само като верен поклонник на Хитлер, за което надявам заслуга имам и аз, баща му Фердинанд все още в повечето случаи е надменния австриец, интересуващ се само от себе си и бижутата си. Което не е съвсем така. И за щастие вторият том се опитва да покаже една алтернативна гледна точка. Безспорен факт е, че по Фердинандово време България започва да се превръща от турска провинция в европейска държава. Или хайде да не се надуваме, но поне София е започнала да се превръща в европейски град, дори да е не е толкова столичен. По това време започват да се строят и до днес най-красивите ни сгради. Цъфтят науката, културата, всички изкуства. Модата от Париж е дишала по улиците. Театри, кинотеатри, опера, журове, соарета, но и училища за слепи и глухонеми на държавна издръжка. Наистина доста дреболии за любопитни, но явно и аз съм любопитна, искаше ми се тези страници никога да не свършват.
В същото време, авторът отделя необходимото внимание и на важните неща. По много трезв и политически необременен начин е показана безизходицата на България, лавираша между Великите сили в този период. Розата на Балканите е красива, но си остава доста малка в сравнение с Големите, за да решава сама съдбата си.
Като цяло огромната по обем информация е поднесена небрежно и се чете като художествена, а не научна, суха литература. Мен ме очарова и поостарелият език, напомнящ Калина Каля. “Времепрекарваме” ще остане задълго любима дума. Комплимент на Колибри и за лукзозното оформление, високо качество на хартията, снимките, картите.
Книга (и двата тома) която трябва да бъде във всеки български дом!
Препоръчвам! Двете впечатляващи тухли, не са в никакъв случай една особено кратка, но затова пък наистина заслужаваща си история на България.
Всеки от нас си има период от историята ни, който особено го интересува. За мен това е периода след Освобождението до 1944, който трябва да бъде изцяло преразгледан и преоценен. Все се концентрираме и пишем и четем за националните трагедии и като че ли се страхувахме да пишем за хубавите и важни неща случили се по това време.
Докато Борис вече е донякъде реабилитиран и видян не само като верен поклонник на Хитлер, за което надявам заслуга имам и аз, баща му Фердинанд все още в повечето случаи е надменния австриец, интересуващ се само от себе си и бижутата си. Което не е съвсем така. И за щастие вторият том се опитва да покаже една алтернативна гледна точка. Безспорен факт е, че по Фердинандово време България започва да се превръща от турска провинция в европейска държава. Или хайде да не се надуваме, но поне София е започнала да се превръща в европейски град, дори да е не е толкова столичен. По това време започват да се строят и до днес най-красивите ни сгради. Цъфтят науката, културата, всички изкуства. Модата от Париж е дишала по улиците. Театри, кинотеатри, опера, журове, соарета, но и училища за слепи и глухонеми на държавна издръжка. Наистина доста дреболии за любопитни, но явно и аз съм любопитна, искаше ми се тези страници никога да не свършват.
В същото време, авторът отделя необходимото внимание и на важните неща. По много трезв и политически необременен начин е показана безизходицата на България, лавираша между Великите сили в този период. Розата на Балканите е красива, но си остава доста малка в сравнение с Големите, за да решава сама съдбата си.
Като цяло огромната по обем информация е поднесена небрежно и се чете като художествена, а не научна, суха литература. Мен ме очарова и поостарелият език, напомнящ Калина Каля. “Времепрекарваме” ще остане задълго любима дума. Комплимент на Колибри и за лукзозното оформление, високо качество на хартията, снимките, картите.
Книга (и двата тома) която трябва да бъде във всеки български дом!
January 1, 2022
Иван Илчев ни представя един изключително интересен и увлекателен разказ за българската история, в който успява умело да държи читателя под напрежение с оригиналните си идеи и разсъждения върху нашето минало и препратки към настоящето.
April 24, 2023
Прекрасно написана и подредена, с увлекателен стил и безпристрастно тълкуване на историческите събития, първият том на "Розата на Балканите" определено е книга, която бих препоръчал на всеки човек, вълнуващ се от българската история. Проф. Иван Илчев представя историята по обективен начин такава, каквато в действителност я вижда - без обичайните за някои от родните ни псевдопатриоти и националисти делюзии за най-древен и могъщ български народ, без излишни преувеличения на собствените ни успехи и принизявания на историческите ни врагове. Чрез множество картини, графики, карти, цитати на древни извори и документи авторът разгръща историята на родната ни земя още от дълбока древност, описвайки живота на траките и елините, преминавайки през завладяването на Балканите от Римската империя, заселването на славяните и (пра)българите и сформирането на нашия народ, средновековните войни със съседите ни и падането на България под османска власт, разглеждайки подробно Възраждането и борбата за църковна независимост, анализирайки Освобождението и политиката на Великите сили спрямо България при Руско-турската и Сръбско-българската войни и завършвайки със Стамболовия режим.
Има толкова много какво да се научи от тази книга, че е трудно да се запомни с един прочит.
Има толкова много какво да се научи от тази книга, че е трудно да се запомни с един прочит.
Read
July 30, 2023Адмирации към проф. Иван Илчев, издателство "Колибри" и всички допринесли за съществуването на тази книга. Безпристрастна, нетърпяща излишно превъзнасяне, болезнено обективна, едновременно с това написана на цветист език. Книга допълнена с безброй източници от времето, разкази, писма, карикатури, песни, стихове. Както проф. Илчев сам споменава в увода, "история, която да се чете като роман". С удоволствие продължавам към втори том.
February 13, 2025
Идеята да се пише история, която да се чете като роман, а не като сухарски учебник, е чудесна. Изпълнението обаче, не ми допада. В доста обемна книга някои важни събития са описани съвсем накратко, докато абсолютни битовизми се описват изключително подробно и поетично. Например, последните сто години от Второто българско царство са само в няколко страници, Освободителната война също е само 2-3 страници, като са нахвърляни доста имена и събития, но няма дори една карта. На битието в следосвобожденска София (където се говори за балони, фенери и бордеи) е отделено повече място! Често се прескача от тема в тема. Получил се е един странен и дълъг хибрид, който не мога да определя какво е точно. Ако сте добре запознати с българската история, тук можете да намерите някои интересни детайли. Ако обаче имате скромни познания и си търсите книга, с която да започнете, то тази по-скоро не е подходящата.
September 2, 2020
Увлекателен и най-важното - безпристрастен поглед към събитията на нашия полуостров от тракийско до Стамболово време. С удоволствие се прехвърлям към Том 2, където подозирам, че ще е по-напечено.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews