Парчета болка

by Ivan Bogdanov

Nevermore, neverwhere

Ще се срещнем никога,
на дата, изпаднала от календара.
В час, който часовниците никога не показват.
На място, неотбелязано на картите.
Ще се срещнем с теб,
моя несъществуваща,
никога неродена,
никога не целувана,
невъзможна моя.
Ще говорим за несбъднати неща,
ще вярваме в невъзможни планове.
И само вятърът ще пренася
несъществуващи думи.

Никога,
никъде
ще се срещнем с теб,
Никоя.

48 pages, Paperback

First published January 1, 2005

Reviews

[Ivaylo Tsvetkov · Rating 4 out of 5]

"Ние, самотно оцеляващите, сме странни хора.
Вървим, вперили поглед към звездите, но внимателно
преценяваме всяка своя крачка.
Често залитаме, губим равновесие, но успяваме да се
изправим.
Понякога печелим, по-често губим, а най-често
оставаме в страни от другите.
Ближем самотно раните си.
Не се оплакваме!
Толкова сме свикнали с лошото, че се изненадваме на
доброто.
Толкова се изненадваме, че не вярваме в него и,
когато ни се случи, си мислим най-лошото.
Ние сме странни хора - самотно оцеляващи.
Мечтаем си за звездите, но се страхуваме от високото.
Иска ни се да обичаме, а през пукнатините на сърцата
ни свири вятърът на отчаянието.
Иска ни се да имаме приятели, а не вярваме в хората.
Когато ни се усмихнат мислим, че искат нещо от нас.
Кажат ли, че ни обичат, си мислим, че ни се
подиграват.
Ние сме странни хора - самотници.
От време на време някой от нас решава да бъде като
другите - жени се, раждат му се деца.
Но ние оставаме - самотно оцеляващите - летейки от
една мечта към друга.
Вперили поглед към звездите, но усещайки земята под
краката си.
Ние сме самотно оцеляващите!"