What do you think?
Rate this book
Любов с главно В
Има моменти, в които времето спира, заедно със сърцето. Спираш да мислиш, спираш да чуваш, спираш да виждаш, само чувстваш. Обичам как ме лекуваше от проблемите. Една целувка и всички те изчезваха, бягаха от мен, като дявол от тамян. А после ги приютявах обратно, когато моментът отмине. Макар че, с Виктор, това беше невъзможно. Хубавите моменти се редяха един след друг като наниз на перли около врата на аристократична девойка. Фино, изящно, непринудено, с някоя леко деформирана перла измежду перфектния наниз, но все пак пасваща в пълен синхрон. И също като тях, закопчани в една безкрайност, се въртяхме в кръга на любовта си.
--------------
Една книга за изборите.
За грешно пропиляните сълзи и за усмивките с аромат на грях.
История за любов, която ни връхлита в най-грешния момент.
А може би в най-правилния?
Това не е просто книга – а реалност, която малцина дръзват да разкажат.
Една истинска история, облечена в думи, които не винаги са на мода, но винаги са й по мярка.
Не просто любов, а за любоВ с главно В, която се отличава от масата на порядъчните души. Тя е чиста, непринудена, понякога уродлива, докарваща сетивата до крайна лудост. Разпозна ли се?
Скъпо, туптящо сърце, тази книга е за теб, ако пътищата на душата ти се преплитат в тунел, чиито ъгли те плашат със сенките си.
Ако твърде дълго заключваш във вериги собственото си щастие.
Не чакай повече!
Защото времето лети, сърце.
Часовникът тиктака...
Не го ли чуваш?
Тик-так, тик-так...
--------------
Една книга за изборите.
За грешно пропиляните сълзи и за усмивките с аромат на грях.
История за любов, която ни връхлита в най-грешния момент.
А може би в най-правилния?
Това не е просто книга – а реалност, която малцина дръзват да разкажат.
Една истинска история, облечена в думи, които не винаги са на мода, но винаги са й по мярка.
Не просто любов, а за любоВ с главно В, която се отличава от масата на порядъчните души. Тя е чиста, непринудена, понякога уродлива, докарваща сетивата до крайна лудост. Разпозна ли се?
Скъпо, туптящо сърце, тази книга е за теб, ако пътищата на душата ти се преплитат в тунел, чиито ъгли те плашат със сенките си.
Ако твърде дълго заключваш във вериги собственото си щастие.
Не чакай повече!
Защото времето лети, сърце.
Часовникът тиктака...
Не го ли чуваш?
Тик-так, тик-так...
266 pages, Paperback
Published January 1, 2019
6 people are currently reading
107 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
July 3, 2021
Трябва да се научиш, че всички постъпки в този живот водят до последствия. Изправи се като отговорен и зрял човек и поеми своите. Както се казва в един велик български филм "Научете се бе, момчета. Каквото прошепнеш, трябва да имаш кураж да го кажеш високо. Достойният човек говори високо и гледа право в очите." Вчера (1988).
Та направо към отзива ми. Милена Пламенова написа книга. И да наречем този "шедьовър" на българската литература "нешлифован диамант" би било меко казано повече от недостатъчно! Пссст! Можете да го откриете в отдел фентъзи! Хмз, ирония ли надушвам тук?! 🤔
Книгата се казва "Любов с главно В", което ни навява на мисълта, че пред нас стои поредният епичеп любовен роман. Книгата е написана като автобиографична изповед. Написана е без страх и предварително проучване ( PVE обектите в игрите се наричат мобове, съкратино от mobile objects. Мопове и мопс са съвсем различни неща. С едното си миеш пода, а другото е порода куче. А Джеймс наистина беше на почивка, но не и в Берлин. Редно е да проучиш предварително фактологията. 😉 )
Нуждаем ли се от коментар по сюжета?! Разбира се! Образът на лирическата героиня е първообраз на авторката. И то какъв образ! С ролята си на жертва е повече от достойна да бъде номинирана (а защо не и спечели) за Оскар. Жертва, която е прекарала живата си с мъж, който не обича, докато е влюбена в друг, с който тайно (и не чак толкова) се натиска, но избира да не напусне първия, за да бъде той щастлив. Какво по дяволите?! Сериозна ли си?! Доста добре представено, но само за пред хората, които не те познават. Реалността е друга. Всъщност, лирическата героиня (самата авторка) е едно егоистично и страхливо същество, което няма куража да вземе живота си в ръце и да продължи напред. Тя просто не иска да захвърли сигурността, която Джеймс й дава, за да гони дивото и непознатото, макар и да е влюбена в него. Хей, но кои сме ние, че да я съдим?! Нямаше да го направя, ако не беше представила нещата така, сякаш тя е жертвата. Ако не беше скрила истинските си подбуди, а именно- страх и само страх, че няма да може да си плаща сметките, дрехите и обувките сама. Но пък на два стола е по-удобно, отколкото само на един. Спокойно можеш да качиш краката си върху втория, докато първият плаща за целия ти начин на живот. Тя няма кураж да остави Джеймс, но не защото за нея чуждота щастие е на първо място. Действията й са подбудени само и единствено от егоизъм. Всички, които я познаваме, знаем истината, въпреки жалките й опити да се представи пред хората като "жертвен агнец". Жалко, че е толкова прозрачна. Щях да й повярвам, ако не беше фактът, че не за пръв път разиграва сценария с любовния триъгълник. Извинете, моя грешка- четириъгълник. Нуждаеш ли се от опресняване на паметта? Ще спомена само едно име- Михай. Упс, забравих, че авторката съвсем целинасочено е пропуснала да спомене в романа си тази част от пътуването и престоя й в САЩ, както и физическите й взаимоотношения с новия мъжки образ от румънски произход. Взаимоотношения, които са довели до необратим крах в отношенията й с Джеймс. Интересно, дали е споделила за завоеванието си и с Виктор/Ростислав? 😬 Да обобщим, разбира се, че тя е жертвата- живее с един мъж, влюбена е във втори, а спи с трети. Горкото момиче! Толкова бях съпричастна към мъката й, че за да подсуша сълзите си изхабих 3 опаковки кърпички.
Толкова по сюжета! Сега е време за отзива ми за романа, като цяло.
Само в рамките на една страница на "Любов с главно В" Милена Пламенова отбеляза 114 от 115 възможни груби грешки и обиди срещу изкуството на литературата. Тотално разби рекордите. Книгата изобилства от недостатъци- цялостната концепция куца ужасно, трагично изпълнение, безсмислени диалози (които мога да обобща с хилене, хлипане и пискане). Купувайки тази книга, базирайки се на репутацията на г-ца Пламенова и платените харесвания на фейсбук страницата й, хвърляте парите си буквално на вятъра. Вярвам, че никога няма да попадна на образован, четящ качествена литература човек, който би харесал това жалко подобие на литуратура тип "чиклит". Как човешко същество би могло да прочете тази книга без да предприеме самоубийство, остава загадка за мен. Книгата е съвкупост от инфантилност, влугарен език и неестествени лъжи. Какво означава книгата, не знаем. Казвам го със съжаление и мъка- г-ца Пламенова насилва късмета си. Тя буквално изтезава и злоупотребява с фините си таланти. Много по-добре би било, ако ги опакова в салфетка и ги скрие дори от себе си.
Като писател, Пламенова е усвоила всичко, освен езика. Като романист може да направи много, но не и да разкаже история. Като творец и артист може доста, но не и да се изрази.
Тази книга е истински подарък. И не го казвам с комплимент. Това е книга, която в никакъв случай не бихте прибрали в дома си, освен, ако не Ви я подарят. Но въпреки това, тя не бива да бъде захвърлена с лека ръка. Напротив! Засилете се възможно най-много и я хвърлете колкото можете по-надалеч!
I dont even know where to start.
It is a canon with some critics that nothing should be introduced into a novel which it is physically impossible for the writer to have known: thus he must not describe the conversation of miners in a pit if they all perish. Ms. Plamenova hardly steers clear of this rule and she continually violates another by beginning in the autobiographical form and changing ad libitum into the narrative.
How a human being could have attempted such a book as the present without committing suicide before he had finished a dozen chapters, is a mystery. It is a compound of vulgar depravity and unnatural lies.
Well, Milena Plamenova has written a book. And were you to call it a little peach, you would not be so much as scratching its surface. It is the story of her life, and it is called "Love with a capital V" which title is perhaps a bit dangerously suggestive of a romantic novel. It may be that this autobiography is set down in sincerity, frankness and simple effort. It was written without fear and without research (they are called mobs, short for mobile objects. Mops and mopps are smth different;))
In one place in “Love with a capital V” and in the restricted space of two-thirds of a page, Plamenova has scored 114 offenses against literary art out of a possible 115. It breaks the record. But the amount of utter trash in the volume is almost infinite — trash of conception, execution, dialogue and sentiment. Whoever buys the book on the strength of Plamenova's reputation, will be cheating himself of his money, and we believe we shall never see the man who has endured the reading of the whole of it…. Comment upon the plot is needless. She is trying to present herself as a victim, which has spent her life living with a man, who she does not love, while loving another one, and during all this time she had not left the first one because she wanted him to be "happy"?! WTF?! Seriously?! Truely she is just a selfish human being, which is scared sh*tless to take her life in her hands and get a move on with her life. She just does not want to leave her secure life, to chase smth wild and unsecure, despite that she is in love with it. But hey, who are we to judje her? I would not have done it, if she had not represented it as if she was the victim, as if she had not done it because of fear that she could not pay her bills,dresses and shoes alone. As we know, two chairs are better than one, especially when the first one is paying for your lifestyle ;) She just has no balls to leave him, not because she cares about someone's happiness. Her actions are dictated only by selfishness. We all know the truth, despite her misserable efforts to mask herself as an "sacrifice altar". Why so transparent, girl? I would have believed her if it was not the fact that it is not the first time she had played this "love triangle" scenario. My mistake, it was not a triangle, but quadrangle. 🤷♀️ Do you need a refreshment of your memories? Just one name- Mihai. Ops, I forgot that the author purposefully skipped this part of her USA trip and the new male character, which played a destructive part in her relationship with James. Of course, lets not forget that she is the Victim (with a capital V)- living with a man, in love with a second one and sleeping with third, poor baby girl! Cry me a river...
But even this string of nonsense is equalled by the nonsense that is strung upon it, in the way of crazy sentiment and exaggerated passion. What the book means, we do not know. I am saying it with grief — it is too bad for Ms. Plamenova to abuse her really fine talents as she does. A hundred times better if she kept them in a napkin all her natural life.
As a writer she has mastered everything except language; as a novelist she can do everything except tell a story; as an artist she is everything except articulate.
This must be a gift book. That is to say, a book which you wouldn’t take on any other terms. This is not a novel to be tossed aside lightly. It should be thrown with great force.
Sorry not sorry 🤷♀️🤷♀️🤷♀️
Та направо към отзива ми. Милена Пламенова написа книга. И да наречем този "шедьовър" на българската литература "нешлифован диамант" би било меко казано повече от недостатъчно! Пссст! Можете да го откриете в отдел фентъзи! Хмз, ирония ли надушвам тук?! 🤔
Книгата се казва "Любов с главно В", което ни навява на мисълта, че пред нас стои поредният епичеп любовен роман. Книгата е написана като автобиографична изповед. Написана е без страх и предварително проучване ( PVE обектите в игрите се наричат мобове, съкратино от mobile objects. Мопове и мопс са съвсем различни неща. С едното си миеш пода, а другото е порода куче. А Джеймс наистина беше на почивка, но не и в Берлин. Редно е да проучиш предварително фактологията. 😉 )
Нуждаем ли се от коментар по сюжета?! Разбира се! Образът на лирическата героиня е първообраз на авторката. И то какъв образ! С ролята си на жертва е повече от достойна да бъде номинирана (а защо не и спечели) за Оскар. Жертва, която е прекарала живата си с мъж, който не обича, докато е влюбена в друг, с който тайно (и не чак толкова) се натиска, но избира да не напусне първия, за да бъде той щастлив. Какво по дяволите?! Сериозна ли си?! Доста добре представено, но само за пред хората, които не те познават. Реалността е друга. Всъщност, лирическата героиня (самата авторка) е едно егоистично и страхливо същество, което няма куража да вземе живота си в ръце и да продължи напред. Тя просто не иска да захвърли сигурността, която Джеймс й дава, за да гони дивото и непознатото, макар и да е влюбена в него. Хей, но кои сме ние, че да я съдим?! Нямаше да го направя, ако не беше представила нещата така, сякаш тя е жертвата. Ако не беше скрила истинските си подбуди, а именно- страх и само страх, че няма да може да си плаща сметките, дрехите и обувките сама. Но пък на два стола е по-удобно, отколкото само на един. Спокойно можеш да качиш краката си върху втория, докато първият плаща за целия ти начин на живот. Тя няма кураж да остави Джеймс, но не защото за нея чуждота щастие е на първо място. Действията й са подбудени само и единствено от егоизъм. Всички, които я познаваме, знаем истината, въпреки жалките й опити да се представи пред хората като "жертвен агнец". Жалко, че е толкова прозрачна. Щях да й повярвам, ако не беше фактът, че не за пръв път разиграва сценария с любовния триъгълник. Извинете, моя грешка- четириъгълник. Нуждаеш ли се от опресняване на паметта? Ще спомена само едно име- Михай. Упс, забравих, че авторката съвсем целинасочено е пропуснала да спомене в романа си тази част от пътуването и престоя й в САЩ, както и физическите й взаимоотношения с новия мъжки образ от румънски произход. Взаимоотношения, които са довели до необратим крах в отношенията й с Джеймс. Интересно, дали е споделила за завоеванието си и с Виктор/Ростислав? 😬 Да обобщим, разбира се, че тя е жертвата- живее с един мъж, влюбена е във втори, а спи с трети. Горкото момиче! Толкова бях съпричастна към мъката й, че за да подсуша сълзите си изхабих 3 опаковки кърпички.
Толкова по сюжета! Сега е време за отзива ми за романа, като цяло.
Само в рамките на една страница на "Любов с главно В" Милена Пламенова отбеляза 114 от 115 възможни груби грешки и обиди срещу изкуството на литературата. Тотално разби рекордите. Книгата изобилства от недостатъци- цялостната концепция куца ужасно, трагично изпълнение, безсмислени диалози (които мога да обобща с хилене, хлипане и пискане). Купувайки тази книга, базирайки се на репутацията на г-ца Пламенова и платените харесвания на фейсбук страницата й, хвърляте парите си буквално на вятъра. Вярвам, че никога няма да попадна на образован, четящ качествена литература човек, който би харесал това жалко подобие на литуратура тип "чиклит". Как човешко същество би могло да прочете тази книга без да предприеме самоубийство, остава загадка за мен. Книгата е съвкупост от инфантилност, влугарен език и неестествени лъжи. Какво означава книгата, не знаем. Казвам го със съжаление и мъка- г-ца Пламенова насилва късмета си. Тя буквално изтезава и злоупотребява с фините си таланти. Много по-добре би било, ако ги опакова в салфетка и ги скрие дори от себе си.
Като писател, Пламенова е усвоила всичко, освен езика. Като романист може да направи много, но не и да разкаже история. Като творец и артист може доста, но не и да се изрази.
Тази книга е истински подарък. И не го казвам с комплимент. Това е книга, която в никакъв случай не бихте прибрали в дома си, освен, ако не Ви я подарят. Но въпреки това, тя не бива да бъде захвърлена с лека ръка. Напротив! Засилете се възможно най-много и я хвърлете колкото можете по-надалеч!
I dont even know where to start.
It is a canon with some critics that nothing should be introduced into a novel which it is physically impossible for the writer to have known: thus he must not describe the conversation of miners in a pit if they all perish. Ms. Plamenova hardly steers clear of this rule and she continually violates another by beginning in the autobiographical form and changing ad libitum into the narrative.
How a human being could have attempted such a book as the present without committing suicide before he had finished a dozen chapters, is a mystery. It is a compound of vulgar depravity and unnatural lies.
Well, Milena Plamenova has written a book. And were you to call it a little peach, you would not be so much as scratching its surface. It is the story of her life, and it is called "Love with a capital V" which title is perhaps a bit dangerously suggestive of a romantic novel. It may be that this autobiography is set down in sincerity, frankness and simple effort. It was written without fear and without research (they are called mobs, short for mobile objects. Mops and mopps are smth different;))
In one place in “Love with a capital V” and in the restricted space of two-thirds of a page, Plamenova has scored 114 offenses against literary art out of a possible 115. It breaks the record. But the amount of utter trash in the volume is almost infinite — trash of conception, execution, dialogue and sentiment. Whoever buys the book on the strength of Plamenova's reputation, will be cheating himself of his money, and we believe we shall never see the man who has endured the reading of the whole of it…. Comment upon the plot is needless. She is trying to present herself as a victim, which has spent her life living with a man, who she does not love, while loving another one, and during all this time she had not left the first one because she wanted him to be "happy"?! WTF?! Seriously?! Truely she is just a selfish human being, which is scared sh*tless to take her life in her hands and get a move on with her life. She just does not want to leave her secure life, to chase smth wild and unsecure, despite that she is in love with it. But hey, who are we to judje her? I would not have done it, if she had not represented it as if she was the victim, as if she had not done it because of fear that she could not pay her bills,dresses and shoes alone. As we know, two chairs are better than one, especially when the first one is paying for your lifestyle ;) She just has no balls to leave him, not because she cares about someone's happiness. Her actions are dictated only by selfishness. We all know the truth, despite her misserable efforts to mask herself as an "sacrifice altar". Why so transparent, girl? I would have believed her if it was not the fact that it is not the first time she had played this "love triangle" scenario. My mistake, it was not a triangle, but quadrangle. 🤷♀️ Do you need a refreshment of your memories? Just one name- Mihai. Ops, I forgot that the author purposefully skipped this part of her USA trip and the new male character, which played a destructive part in her relationship with James. Of course, lets not forget that she is the Victim (with a capital V)- living with a man, in love with a second one and sleeping with third, poor baby girl! Cry me a river...
But even this string of nonsense is equalled by the nonsense that is strung upon it, in the way of crazy sentiment and exaggerated passion. What the book means, we do not know. I am saying it with grief — it is too bad for Ms. Plamenova to abuse her really fine talents as she does. A hundred times better if she kept them in a napkin all her natural life.
As a writer she has mastered everything except language; as a novelist she can do everything except tell a story; as an artist she is everything except articulate.
This must be a gift book. That is to say, a book which you wouldn’t take on any other terms. This is not a novel to be tossed aside lightly. It should be thrown with great force.
Sorry not sorry 🤷♀️🤷♀️🤷♀️
June 7, 2020
Който ме познава, знае, че при първа възможност купувам книга от български автор /както направих и с тази, и за което дълбоко съжалявам/. При оценяването си винаги слагам една звезда отгоре, за да подкрепя българската литература, но тук за огромно съжаление просто нямаше за какво да се хвана, че поне да станат две звездите. Тази книга не струва, нищо не ми хареса в нея! Като се започне от простите и безсмислени диалози /авторката е хубаво да изкара един курс по писане, за да се запознае поне с елементарните неща за един добър изказ/ и се стигне до самата история. Няма да обяснявам момент по момент от книгата, ще кажа само, че има страшно много повторения, и то не такива, които се забелязват през страници, а буквално през редове. В литературата повторенията трябва да са максимално ограничени!
Героите не са изградени по никакъв начин, не можах да разбера нито един от тях. Ако съществуват наистина такива хора, радвам се, че не са около мен. Мелани е манипулативна лицемерка и егоистка, мисли си, че света се върти около нея, тръшка се и реве за щяло и нещяло, лигла, истеричка, недорасла. Неориентирана, нерешителна, глупава е. Смешна ми беше през цялото време!
Джеймс пък ми беше супер противен! Разиграваше Мелани както си искаше. Ако един мъж се държи с мен така, като той с нея, досега 1000 пъти да съм му била шута. Къде ти е достойнството, Мелани???
Виктор – същия недоразвит образ като Джеймс. Постоянно си тръгва и после пак се появява. Иска нещо, но не го казва точно и ясно. Така и не разбрах иска ли да бъде с Мелани или не?! Започвам да те съжалявам вече, Мелани, на какви мъже попадаш само!
Диалозите, както казах, са прости и безсмислени! Този жаргон за художествена литература, още повече за роман /както пише отпред на корицата/ е недопустим! „Мацьо” – каква по дяволите е тази дума? И то отправена към мъж!?!
„Колко си смотан?”, „Ама”, „Мани рисунката”, „ревло”, „цивриш”, „Абе” – това са малка част от „прекрасния” диалог…
Авторката се е опитвала да слага някакви остроумни фрази, но на тази пародийна книга хич не се връзват.
Последните две „изповеди” на Мелани честно казано изобщо не ги разбрах. Пише, че е книга за Виктор, но аз за Виктор не четох, четох за един объркан човек – Мелани! Посланието към „счупените сърца” пък е толкова безсмислено, та чак смешно. „Защото преживях вашия Ад и излязох невредима от него” – идея нямам какво е искала да каже с това авторката, но ако е излязла невредима ме навежда на мисълта, че втората книга ще върви в същата посока и няма да има никакво развитие. Определено ще си я спестя!
И понеже всяка реплика на Мелани започваше с Ха-ха, това ще е и заключението ми за книгата, едно голяма ХА-ХА на цялата тази пародия!
Героите не са изградени по никакъв начин, не можах да разбера нито един от тях. Ако съществуват наистина такива хора, радвам се, че не са около мен. Мелани е манипулативна лицемерка и егоистка, мисли си, че света се върти около нея, тръшка се и реве за щяло и нещяло, лигла, истеричка, недорасла. Неориентирана, нерешителна, глупава е. Смешна ми беше през цялото време!
Джеймс пък ми беше супер противен! Разиграваше Мелани както си искаше. Ако един мъж се държи с мен така, като той с нея, досега 1000 пъти да съм му била шута. Къде ти е достойнството, Мелани???
Виктор – същия недоразвит образ като Джеймс. Постоянно си тръгва и после пак се появява. Иска нещо, но не го казва точно и ясно. Така и не разбрах иска ли да бъде с Мелани или не?! Започвам да те съжалявам вече, Мелани, на какви мъже попадаш само!
Диалозите, както казах, са прости и безсмислени! Този жаргон за художествена литература, още повече за роман /както пише отпред на корицата/ е недопустим! „Мацьо” – каква по дяволите е тази дума? И то отправена към мъж!?!
„Колко си смотан?”, „Ама”, „Мани рисунката”, „ревло”, „цивриш”, „Абе” – това са малка част от „прекрасния” диалог…
Авторката се е опитвала да слага някакви остроумни фрази, но на тази пародийна книга хич не се връзват.
Последните две „изповеди” на Мелани честно казано изобщо не ги разбрах. Пише, че е книга за Виктор, но аз за Виктор не четох, четох за един объркан човек – Мелани! Посланието към „счупените сърца” пък е толкова безсмислено, та чак смешно. „Защото преживях вашия Ад и излязох невредима от него” – идея нямам какво е искала да каже с това авторката, но ако е излязла невредима ме навежда на мисълта, че втората книга ще върви в същата посока и няма да има никакво развитие. Определено ще си я спестя!
И понеже всяка реплика на Мелани започваше с Ха-ха, това ще е и заключението ми за книгата, едно голяма ХА-ХА на цялата тази пародия!
July 15, 2020
По-голяма глупост не бях чела! Толкова зле написана книга.Авторката се е опитала да използва разнообразни епитети и сравнения, ама не й се е получило. Явно и тя самата не знае какво означават. Главната героиня е скучно, разглезено, нахално ,нагло и безмозъчно Барби, което очаква светът да се върти около нея. Виктор пък ми беше противен през цялото време. Нямам идея какво е харесала Мел в него. Беше ми инфантилен, също като Мел, през 2 минути си менеше мнението и желанията. Подиграваше се с нея, защото му харесваше как тя му лази в кратака, като кученце. Май основната му цел е била да му повдига самочувствието. С Джеймс също не успях да разрбера какъв й е случаят. Първо го обичала, после се оказа психопат, вървя й по гайдата и накрая я заряза, но пък тя винаги щяла да го обича, макар й болката, която й бил причинил. Не знам истина ли е, но никоя жена няма да остане с мъж, който е отишъл с гаджето си на концерт, докато бременната му 15 годишна приятелка е на път да "умре" след аборт. Ако наистина е така, то в главата й вместо мозък има пихтия и си заслужава всичко, което й се е случило. Ма тя пък го обичала и стояла с него 14 години, за да не го нарани🤦♀️ Голямо хихи-кане, хлипане, цвърчене, пищене и крякане в тази книга. Кошмарна история. Авторката по-добре да не се занимава повече, не й се получава. Добре, че си я купих втора употреба, а не изхарчих 20 лв за тази глупост....
April 23, 2021
Изгубено време.Непоследователна, без редакция...За мен авторката не бива да се нарича писател...
September 12, 2020
Книгата не заслужава повече от 1 звезда... Банална история с твърде много излишни описания и обяснения. Сякаш е писана, за да бъде прочетена ог близките и приятели, които познават Джеймс и Виктор, защото за страничния читател не стават ясни много неща.
Подкрепям българската литература, но това със сигурност не беше история, за която да мисля и след като прочета книгата.
Подкрепям българската литература, но това със сигурност не беше история, за която да мисля и след като прочета книгата.
June 12, 2020
Дори няма да си губя времето да чета въпросната творба. Хубаво е , когато си мислиш, че можеш да пишеш, наистина да можеш да се изказваш както трябва. От прочетените ревюта става ясно, че така или иначе книгата не изпъква с нищо кой знае какво, което да впечатли един читател.
May 30, 2021
Историята е пленителна. Милена определено умее да пише. Хареса ми любовта между Мелани и Виктор. Мислех си, че по друг начин ще се развият отношенията им. Бях твърдо против това, че остана години наред с Джеймс, но понякога любовта не познава граници. Не знае кога е дошло времето да си тръгне и кога да остане. Очаквам с нетърпение да прочета и втората част на романа.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 12, 2022
Не знам на какво учи тази книга, ще се помъча да я дочета. Имах по-големи очаквания от нея. Определено може би става за по тийн аудиторията. Обичам любовни книги, но тази не бих казала даже че има любов. Паралелни взаимоотношения, докато част от героите си имат гадже..... но се намесваш, чакаш докато "скъсат" с нея.... Еми не го разбирам. Не препоръчвам книгата :(
November 3, 2020
Доста поучителна книга... Времето наистина е безценно и трябва да живеем разумно и смело. Нашето щастие зависи от нас и нашите решения и обратното.
February 3, 2022
Страхотна българска писателка!
Displaying 1 - 11 of 11 reviews