Поставяйки съдебната реформа като един от приоритетите на правителството, битката за промяна на Конституцията се превърна в един от най-важните въпроси. Нерешените проблеми и хроничното недоверие към политическия ни елит като цяло могат да ни бъдат гарант, че и в следващите години дебатът за промени в основния ни закон или приемането на изцяло нова конституция няма да изчезне.
В последните години се говори, както от граждански активисти, така и от политици, за своеобразен рестарт на системата. Тази тема стана особено актуална около зимните и летните протести през 2013 г. Доминиращото мнение бе, че статуквото не може да бъде променено като се смени едно правителство с друго, а трябва да се търси цялостна смяна на системата. Гражданските настроения срещу политическото статукво предполагаха радикална промяна във фундамента, в конституционния модел. Идеите за свикване на ново Велико народно събрание и изработването на нова конституция се превърнаха в политически фон. Те съпътстваха повечето политически битки и често бяха своеобразно състезание за това кой ще предложи по-радикална промяна на политическия модел. Конституционните поправки бяха с висок политически залог и за втория кабинет на Борисов.
Димитър Асенов Ганев е български политолог и политически коментатор, доктор по политология. Aвтор на книгите „Пътят към конституцията“ и "Българската политическа почва. Пластове на националната политическа култура". Съосновател на изследователски център „Тренд“.
За мен изключително интересна и увлекателно написана книга от един амбициозен изследовател на близкото минало на България. Изследването намира много добре мястото си между академичния и публицистичния жанр, постигайки така трудно достижимото равновесие между двете. Това прави книгата достъпна за много широк кръг читатели, без това да отнема от изследователските ѝ достойнства. Книгата изследва периодът непосредствено след 10 ноември 1989 г. - ноемврийският Пленум на БКП, на който е приета оставката на председателя Тодор Живков, до приемането на Конституцията на Р България на 12 юли 1991 г. Описани са детайлно съотношението на силите и вътрешните противоборства както в БКП/БСП, така и различията между позициите на водещите личности в СДС, и по-конкретно как тези обстоятелства са рефлектирали върху дебата за всеки от текстовете в днешната Конституция. За мен голямата историческа стойност на книгата се дължи именно на изложението, което се отнася до вътрешните процеси в БКП/БСП след 10 ноември 1989 г., която със сигурност към този етап не е била монолитна организация, а е имала поне няколко крила или центрове на власт. Според мен именно тези вътрешни процеси в партията до голяма степен предопределят целия политически дискурс в България през 90-те години на XX век и от тази гледна точка за мен беше особено интересно да прочета повече за тяхното развитие. Препоръчвам книгата на Димитър Ганев на всеки, който има интерес в най-новата история на страната ни. Тя ще му позволи да си обясни много неща относно състоянието на политическата система през ранните години на прехода, и ще му даде отговори на множество актуални въпроси, отнасящи се до политическия ред днес, като му посочи зародиша на трайни и устойчиви процеси, маркирали политическото статукво в България.