Шестоднев

by Йоан Екзарх

„Шестоднев“ на Йоан Екзарх се състои от Пролог и 6 части – 6 философски беседи, които отразяват последователността на божиите действия при сътворението на света. Всяко слово е посветено на отделен ден от седмицата.

"Шестоднев" представлява компилативно съчинение, посветено на Сътворението на света и неговото устройство. То има научен характер и се фокусира върху прородата, появата на различни явления, човекът в цялата му многостранност като физическо и духовно същество, божествената сила. Служи си с трудовете на средновековни византийски мислители като Йоан Филопон, Йоан Златоуст, Севериан Гавалски и най-вече „Шестоднев” на Василий Велики, които Йоан Екзарх преплита със свои собствени допълнения и разсъждения.

„Шестоднев” на Йоан Екзарх утвърждава християнския възглед за света в българската култура.Тя оформя представите за устройството и пораждането на всичко,което е заобикаляло средновековния човек.

"Шестоднев" на Йоан Екзарх Български е произведение, което няма аналог в писмената култура на Балканите, във Византия и на Запад през Средните векове. Като съдържание то може да се сравни с онова, което дават на човечеството в зората на християнската цивилизация автори като Св. Василий Велики и Св. Григорий Богослов през IV век. Енциклопедизмът на Йоан-Екзарховия "Шестоднев" показва, че християнството е религията, която извежда човека от затворената крива на митологичното мислене и го насочва по линейността на съвършенството.

375 pages, Paperback

Published January 1, 2000

About the author

Йоан Екзарх (на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.

Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Книжовното му наследство предполага отлично познаване на гръцкия език, затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийския град Цариград. Има версии, че е учил в столицата Константинопол заедно с бъдещия български владетел - цар Симеон I

Според някои учени неговото прозвище „екзарх“ означава, че е бил архиепископ на Българската църква. Според тази хипотеза, поддържана от Трендафил Кръстанов, Йоан пребивава в Рим като пратеник на княз Борис I още през 866 година, по-късно получава от папа Йоан VIII титлата на български екзарх, а след смъртта на Методий го наследява като моравски архиепископ. Според други автори прозвището „Екзарх“ не е свързано с епископско звание. Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с Черноризец Храбър или с Иван Рилски.

Около 893 г. Йоан Екзарх превежда на старобългарски част от Йоан Дамаскиновото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса“). Обяснителният предговор към този превод е дело на самия преводач. Той е съставител и на компилативния „Шестоднев“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място – Василий Велики), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел (Симеон I), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко проповеди: „Похвално слово за Йоан Богослов“, две „Слова за Рождество Христово“, „Слово за Богоявление“, „Слово за Сретение Господне“, „Слово за Възнесение Господне“, „Слово за Преображение“, „Слово за Пасха“ и други.

Reviews

[Elena Balabanova · Rating 4 out of 5]

,,Нищо от това, което съществува, не е създадено напразно"
Много интересно четиво!

[Калоян Захариев · Rating 5 out of 5]

Кратко, но много приятно произведение, пълно с изненадващо по обема и естеството си знание. Интересно е колко много неща е знаел средновековния човек - за природата, силите и самия човек.
Струва си да се прочете от всекиго.