What do you think?
Rate this book
Аз съм българка
„Аз съм българка” събира 40 истории за смели, умни и достойни българки от историята, написани от Петя Александрова.
40 знакови български художнички пък нарисуваха портрети на тези жени, превръщайки я в достоен български аналог на превзелата целия свят „Истории за лека нощ за момичета бунтарки”.
Корицата и дизайна са дело на Капка Кънева.
„Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему.”
Петя Александрова
40 знакови български художнички пък нарисуваха портрети на тези жени, превръщайки я в достоен български аналог на превзелата целия свят „Истории за лека нощ за момичета бунтарки”.
Корицата и дизайна са дело на Капка Кънева.
„Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему.”
Петя Александрова
168 pages, Hardcover
Published January 1, 2019
9 people are currently reading
105 people want to read
About the author
Петя Александрова
28 books5 followersПетя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в Ямбол. Средното си образование завършва в Сливен, а след това завършва специалност българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи в Сливен като журналист и учител. След 1975 г. работи като журналист във вестниците „Труд“ и „Жена“, както и в списанията „Родна реч“, „Ревю“ и „Еволюция“.
Автор е на 8 книги с поезия и проза за възрастни и 19 сборника с приказки и стихове за деца, куклената пиеса „Магаренцето Рашко“, поставена на сцената на Държавния куклен театър в Сливен, и анимационният филм „Въженцето“. Стиховете ѝ са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.
Автор е на 8 книги с поезия и проза за възрастни и 19 сборника с приказки и стихове за деца, куклената пиеса „Магаренцето Рашко“, поставена на сцената на Държавния куклен театър в Сливен, и анимационният филм „Въженцето“. Стиховете ѝ са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
December 2, 2019
Поръчах си я на pre-order както от нетърпение, така и един вид за да засвидетелствам подкрепата си за чудесната идея и инициатива, но останах не просто разочарована, а направо гневна.
Авторката пише, че изборът ѝ на героини е робувал на едно-единствено условие – "да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета", но някои от историите наистина не виждам с какво биха могли да са за пример – да кажем тази на първата Мис България, или на онези от описаните жени, които в крайна сметка остават като проводници, притурки или продукти на мъжете около тях – Александър Балабанов, Петър Дънов, Иван Радев.
На места вдъхновяващото в историята е претупано за сметка на патетичен разказ за по-малко или повече познати неща. На Райна Княгиня например и шиенето на знамето, и развяването му са ѝ били явно натрапени, изтезанията и униженията, които е изтърпяла, трудно могат да са пример за когото и да било, а истински интересната част от живота и личността ѝ се споменава едва към края, някак между другото – че е станала акушерка и "използвала познанствата си, за да спомогне да се построи Майчин дом".
Подобен е случаят с Радосвета Бояджиева, на която отказали да я изпратят да учи въпреки спечелената стипендия, защото предпочитали да пратят стипендиант мъж, но "все пак един ден тя се озовала в [...]Москва и [...] била любимата ученичка на [поредния супер важен и знаменит мъж]". Как е станало това? Как именно е преодоляла пречките, как си е проправила път в тази типично мъжка професия в такава категорично враждебна към пола ѝ среда? Тези са важните елементи в разказа, а не умилителни жълтини, че била бедна и нямала дрехи, с които да излезе на сцената, или name-drop-ването, че била съученичка на Стоянка Мутафова.
Освен снизходителен, без да е особено информативен (не запомних почти нищо, а ако реша да си припомня или проверя нещо за някоя от тези жени, няма да се върна да го търся в тази книга), текстът е и доста неравен като изказ, в съседни изречения се сменят минало и сегашно историческо време, което, да си кажем истината, само по себе си е лош пример за децата. Редакция е трябвало и тук, и в безумните бележки под линия (на "модистка" чак е сложено ударение, "телеграф" така си и остава тотално неразбираема машина, в обяснението на супер чудната дума "псевдоним" присъства израза "в публичното пространство", а ако не знаете какво е "фашизъм", "радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология" едва ли ще ви изясни нещата), и дори в бележките на художничките, на които изглежда е казано "Дайте и по едно изречение за проекта или героинята" и то напълно безкритично е било "поместено", така че имаме един куп еднотипни общи приказки от типа "Х. ме впечатлява със силата на духа си", а се стига и до откровено смешното размахване на пръст колко пошли са днешните конкурси за красота, или до симпатичното, но напълно ненужно обясняние какъв късмет е било за художничката, че Калина Малина е имала характерни черти и прическа, което е облекчило (иначе чудесния) скулпторен портрет.
Намирам за напълно безумно подреждането на героините по азбучен ред на първото име. Всякакъв шанс за хронологическо проследяване на трудностите, с които се сблъскват жените, и на все по-смелите им амбиции, е унищожен, усилията им сякаш са на всяка – сама за себе си, без предистория и примери, без приемственост, инцидентни, изключения от правилото по-скоро, отколкото закономерност и в крайна сметка пример, нали уж за пример беше всичкото.
Огромната част от портретите са фантастични и остават най-смислената и качествена част от книгата.
(Всъщност не, замисълът наистина е чудесен, но в известен смисъл и изборът на героини, и начинът на представянето им според мен не са били в подходящите ръце. Или поне е била необходима сериозна редакция – на първо място за избистряне на концепцията и после за по-точното ѝ следване.)
Авторката пише, че изборът ѝ на героини е робувал на едно-единствено условие – "да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета", но някои от историите наистина не виждам с какво биха могли да са за пример – да кажем тази на първата Мис България, или на онези от описаните жени, които в крайна сметка остават като проводници, притурки или продукти на мъжете около тях – Александър Балабанов, Петър Дънов, Иван Радев.
На места вдъхновяващото в историята е претупано за сметка на патетичен разказ за по-малко или повече познати неща. На Райна Княгиня например и шиенето на знамето, и развяването му са ѝ били явно натрапени, изтезанията и униженията, които е изтърпяла, трудно могат да са пример за когото и да било, а истински интересната част от живота и личността ѝ се споменава едва към края, някак между другото – че е станала акушерка и "използвала познанствата си, за да спомогне да се построи Майчин дом".
Подобен е случаят с Радосвета Бояджиева, на която отказали да я изпратят да учи въпреки спечелената стипендия, защото предпочитали да пратят стипендиант мъж, но "все пак един ден тя се озовала в [...]Москва и [...] била любимата ученичка на [поредния супер важен и знаменит мъж]". Как е станало това? Как именно е преодоляла пречките, как си е проправила път в тази типично мъжка професия в такава категорично враждебна към пола ѝ среда? Тези са важните елементи в разказа, а не умилителни жълтини, че била бедна и нямала дрехи, с които да излезе на сцената, или name-drop-ването, че била съученичка на Стоянка Мутафова.
Освен снизходителен, без да е особено информативен (не запомних почти нищо, а ако реша да си припомня или проверя нещо за някоя от тези жени, няма да се върна да го търся в тази книга), текстът е и доста неравен като изказ, в съседни изречения се сменят минало и сегашно историческо време, което, да си кажем истината, само по себе си е лош пример за децата. Редакция е трябвало и тук, и в безумните бележки под линия (на "модистка" чак е сложено ударение, "телеграф" така си и остава тотално неразбираема машина, в обяснението на супер чудната дума "псевдоним" присъства израза "в публичното пространство", а ако не знаете какво е "фашизъм", "радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология" едва ли ще ви изясни нещата), и дори в бележките на художничките, на които изглежда е казано "Дайте и по едно изречение за проекта или героинята" и то напълно безкритично е било "поместено", така че имаме един куп еднотипни общи приказки от типа "Х. ме впечатлява със силата на духа си", а се стига и до откровено смешното размахване на пръст колко пошли са днешните конкурси за красота, или до симпатичното, но напълно ненужно обясняние какъв късмет е било за художничката, че Калина Малина е имала характерни черти и прическа, което е облекчило (иначе чудесния) скулпторен портрет.
Намирам за напълно безумно подреждането на героините по азбучен ред на първото име. Всякакъв шанс за хронологическо проследяване на трудностите, с които се сблъскват жените, и на все по-смелите им амбиции, е унищожен, усилията им сякаш са на всяка – сама за себе си, без предистория и примери, без приемственост, инцидентни, изключения от правилото по-скоро, отколкото закономерност и в крайна сметка пример, нали уж за пример беше всичкото.
Огромната част от портретите са фантастични и остават най-смислената и качествена част от книгата.
(Всъщност не, замисълът наистина е чудесен, но в известен смисъл и изборът на героини, и начинът на представянето им според мен не са били в подходящите ръце. Или поне е била необходима сериозна редакция – на първо място за избистряне на концепцията и после за по-точното ѝ следване.)
November 11, 2019
Посегнах към “Аз съм българка” с високи очаквания и нетърпение. За съжаление останах разочарована от качеството на текста и демонстрираните ниски очаквания към децата, които биха прочели книгата. Разказите са повърхностни, претендиращи, че се борят срещу стереотипи и подкрепящи момичетата да мечтаят, но същевременно в голяма част от текстовете се пише повече за постиженията на бащите, братята, съпрузите и братята на героините. Към част от текстовете се появява речник обясняваш думи като псевдоним и оптимизъм, но не и към думи като неконвенционален използвани в коментарите на илюстраторите. Остана ми горчив вкус и от липсата на дами с успехи от различните общности живеещи в България и макар с различен произход все пак българки. Като цяло “Аз съм българка” ме разочарова и ядоса.
Плюс на книгата са илюстрациите към всяка представена дама от 40 художнички, които са оригинални, носещи послания и даващи възможности да се запознаем с творци, които може би не познаваме.
Плюс на книгата са илюстрациите към всяка представена дама от 40 художнички, които са оригинални, носещи послания и даващи възможности да се запознаем с творци, които може би не познаваме.
November 26, 2019
Донесоха ми я подарък от България. Отварям книгата и виждам портрет на Людмила Живкова. Това в ръцете на децата ми няма да попадне и заминава директно в коша. Тъкмо бях чела Поразените. Мислех, че този строй в България вече е свършил.
March 7, 2020
И не защото е лошо написана книга. Това, което не ми дава мира е онази тънка (на места не чак толкова) нишка на преиначавяне на историята. Тоталната липса на какво послание иска да даде на младите си читателки. Поне се надявам да е така. Не искам да вярвам че всички "успяли" българки са със заможни родители, които са ги изпратили да учат по света; че не всички са завършили или започнали историите си раждайки 3-5 деца, за да не може "някой да им каже нещо"; че вълната "АНА" ще спре...Илюстрациите са доста прилични, но книгата е далеч от добрият опит, мноооого далеч...
June 4, 2020
Има много вдъхновяващи, силни, борбени българки, за които се говори малко или съвсем нищо. Затова смятам, че идеята за създаването на този сборник е чудесна. Определено реализацията е по-добра от тази на чуждия аналог "Истории за лека нощ за момичета бунтарки", но и към "Аз съм българка" имам забележки. Зная, че историите са предназначени за по-малки читатели, но въпреки това имаше нещо в текста, което не ми допадна. Някак структурата на разказите беше еднотипна, а самите жени са с толкова различни дарби и съдби. Не мога точно да назова какво още ме смути у текста, но е можело повече да се изпипа.
Най-ценното тук според мен са илюстрациите, сътворени от 40 наши съвременнички. Всяка от тях със собствено светоусещане, със свои изразни средства. Интересно е да видиш как вдъхновението от миналото се претворява в цветове и форми в настоящето.
Най-ценното тук според мен са илюстрациите, сътворени от 40 наши съвременнички. Всяка от тях със собствено светоусещане, със свои изразни средства. Интересно е да видиш как вдъхновението от миналото се претворява в цветове и форми в настоящето.
March 12, 2020
Тази книга ми хареса основно защото ме запозна с имена и житейски истории на жени, за които до този момент не подозирах. Книга, която си заслужава да имаш в библиотеката.
December 5, 2019
„Аз съм българка. 40 истории, 40 портрета” е книга, която просто трябваше да се случи. Доказала се в световен мащаб концепция, приложена чудесно в контекста на родната ни история. Това може и да звучи като проста и сигурна схема, но опре ли до изпълнението й нещата изведнъж се усложняват. От издателство „Сиела” обаче демонстрират как се прави. Ключовият момент? Още в зачатък да се събере подходящия екип за реализирането на идеята. Това може би също звучи лесно. Грабваш доказали се таланти като писателката Петя Александрова и художничката Капка Кънева и не можеш да сбъркаш, нали? Но какво се случва, когато ти трябват цели 40 портрета, всеки от които от различна българска художничка? Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
April 16, 2022
Разочарована съм!
Идеята на самата книга е добра, включените илюстрации - също, но изпълнението е толкова неудовлетворяващо че ти се иска да спреш да четеш.
Очаквах нещо съвсем различно, написано по такъв начин, че да те заинтригува. Но всичко което успях да намеря е опит да се преразкаже приноса на 40 дами в българското общество. Включително имаше няколко, за които все още не намирам обясняние защо са поместени.
Структурирането на самите истории като тип детски разказ ми се стори грозно, особено като се има предвид че са далеч от детското.
Не знам, толкова се вълнувах че най-накрая ще прочета тази книга, а след като в приключих ми се ще да не я бях подхващала изобщо….
Идеята на самата книга е добра, включените илюстрации - също, но изпълнението е толкова неудовлетворяващо че ти се иска да спреш да четеш.
Очаквах нещо съвсем различно, написано по такъв начин, че да те заинтригува. Но всичко което успях да намеря е опит да се преразкаже приноса на 40 дами в българското общество. Включително имаше няколко, за които все още не намирам обясняние защо са поместени.
Структурирането на самите истории като тип детски разказ ми се стори грозно, особено като се има предвид че са далеч от детското.
Не знам, толкова се вълнувах че най-накрая ще прочета тази книга, а след като в приключих ми се ще да не я бях подхващала изобщо….
April 3, 2020
Ревюто в Wanderbook
Този прекрасен сборник разказва историите на 40 жени, които по един или друг начин са проявили талант, характер или са внесли промяна. Всяка една от тях е представена и чрез портрет, дело на различна българска художничка - от съвсем млади таланти, за които тепърва ще чуваме, до утвърдили се имена. Така че чрез тази книга ще се докоснете не до 40, а до 80 българки!
Събраните биографии са разказани досущ като приказки - наистина! Много от тях започват с "Имало някога" и говорят в едно минало неопределено време, което ми се стори така подходящо за тези истории за героини и смели девойки, но успя да не отнеме и трошица от реализма им. Много ми допадна това решение и щом отворих книгата, я прочетох наведнъж. Начинът на представяне на "Забравените постижения", с които тази книга има допирни герои, е пъстър и симпатичен, но "Аз съм българка" спечелии симпатиите ми по четивност.
Подборката на само 40 личности да влязат в тази книга е по-трудна задача дори и от това да събереш живота им на две странички. Естествено, това е породило и много полемики... но след прочит, за мен всяка от жените бе на мястото си в този сборник. Това е не просто колекция от забележителни исторически личности, а и хора за пример. Да послужиш за пример има много различни измерения - от това да развиваш с упорство и целеустременост таланта си, да оставиш следа в историята, да си опора на други хора, да запазиш самообладание дори и в ситуации, в които никога не си желала да попадаш, да отстояваш позицията си, независимо дали това значи да се обърнеш срещу статуквото или да защитиш традициите и родното.
Освен всичко друго, събраните личности имат нещо, което много силно ги свързва... знаем твърде малко за всички тях. Имената на някои от историческите личности дори не бях чувала - като например Тодора Дългата Коса, чиято история беше страхотна. Други пък знаех само като далечни имена, покрай някое и друго събитие, като диспутите по спасяването на кино "Влайкова" (а дали успяха да се организират да го съхранят) ? Но за много от тези жени не бях чувала и книгата ме накара да се замисля и да поискам да се разровя - да прочета повече от и за тях. В разказите се редуваха сериозни и забавни детайли - в един момент може да стегне сърцето заради съдбата на някое момиче, в друг да се смееш с пълен глас на това как първата ни жена-спасител е изкарала акъла на юнаците на плажа, като е изплувала с маска.
От чуждите коментари, едно от оплакванията, които ме изненада неприятно, бяха забележките, че ... се говори твърде за мъжете в живота на тези жени. За братята, бащите, съпрузите и синовете им. Е, според мен, е говорено точно по мяра. Говори се и за отхвърлените чужди авторитети, за мъжете, които героините (да, те са исторически личности! Но така хубаво са разказани тези приказки, че винаги ми иде да ги наричам така.
Освен това, те са героини по чест и дела, така че как по-добре да ги наричаме?
) преодоляват, за да постигнат себе си. Говори се и за любимите, за спътниците и за поддръжниците, за мъжете, които са видели силата и потенциала в тези жени и с радост са ги подкрепили. Голяма гордост ми носеше да чета за жените, които са си тръгнали от статуквото с вдигната глава; но и не по-малка радост ми бе да чета как съпругът на Мария Влайкова редом с нея е мъкнел тухли, за да въздигнат, буквално, мечтата ѝ. Вярвам пламенно в равноправието, но не обичам изкуствено наложеното разединение. Нямам намерение да се впускам в дискусии по въпроса. Но за мен, тази книга бе успяла да постигне баланс без (мисля) да си го поставя за цел.
За мен „Аз съм българка“ беше чудесна книга. Тя покри диапазона на цялата женска сила – от това да облечеш мъжки дрехи и да навлезеш в един чужд свят до това да отстояваш правото си да бъдеш обичана и красива както избереш; от абсолютната безкористна самоотверженост и сила да посветиш живота си на другите до това да избереш да поставиш своето бъдеще и таланти преди чуждите правила и желания. Всяко от тези преображния е важно и значимо, и трябва да бъде отбелязано и чествано. „Аз съм българка“ изобщо не претендира да е събрала в обема си всички най-значими имена, но мисля, че е успяла да представи разнообразието на силата на българките.
А колкото до всеки евентуален пропуск – той може да бъде лесно поправен. Вземете празен лист хартия, замислете се и запишете имената на българките, които според вас имат място в този сборник. Приберете го вътре, и когато решите да отворите пак книгата, прочетете и тях. Прочетете и на другите за тях *
*Освен ако нямат по-изявен художнически талант от мен, не отговарям за илюстрациите към тези личности. Оставям на вас да измислите нещо :D
Този прекрасен сборник разказва историите на 40 жени, които по един или друг начин са проявили талант, характер или са внесли промяна. Всяка една от тях е представена и чрез портрет, дело на различна българска художничка - от съвсем млади таланти, за които тепърва ще чуваме, до утвърдили се имена. Така че чрез тази книга ще се докоснете не до 40, а до 80 българки!
Събраните биографии са разказани досущ като приказки - наистина! Много от тях започват с "Имало някога" и говорят в едно минало неопределено време, което ми се стори така подходящо за тези истории за героини и смели девойки, но успя да не отнеме и трошица от реализма им. Много ми допадна това решение и щом отворих книгата, я прочетох наведнъж. Начинът на представяне на "Забравените постижения", с които тази книга има допирни герои, е пъстър и симпатичен, но "Аз съм българка" спечелии симпатиите ми по четивност.
Подборката на само 40 личности да влязат в тази книга е по-трудна задача дори и от това да събереш живота им на две странички. Естествено, това е породило и много полемики... но след прочит, за мен всяка от жените бе на мястото си в този сборник. Това е не просто колекция от забележителни исторически личности, а и хора за пример. Да послужиш за пример има много различни измерения - от това да развиваш с упорство и целеустременост таланта си, да оставиш следа в историята, да си опора на други хора, да запазиш самообладание дори и в ситуации, в които никога не си желала да попадаш, да отстояваш позицията си, независимо дали това значи да се обърнеш срещу статуквото или да защитиш традициите и родното.
Освен всичко друго, събраните личности имат нещо, което много силно ги свързва... знаем твърде малко за всички тях. Имената на някои от историческите личности дори не бях чувала - като например Тодора Дългата Коса, чиято история беше страхотна. Други пък знаех само като далечни имена, покрай някое и друго събитие, като диспутите по спасяването на кино "Влайкова" (а дали успяха да се организират да го съхранят) ? Но за много от тези жени не бях чувала и книгата ме накара да се замисля и да поискам да се разровя - да прочета повече от и за тях. В разказите се редуваха сериозни и забавни детайли - в един момент може да стегне сърцето заради съдбата на някое момиче, в друг да се смееш с пълен глас на това как първата ни жена-спасител е изкарала акъла на юнаците на плажа, като е изплувала с маска.
От чуждите коментари, едно от оплакванията, които ме изненада неприятно, бяха забележките, че ... се говори твърде за мъжете в живота на тези жени. За братята, бащите, съпрузите и синовете им. Е, според мен, е говорено точно по мяра. Говори се и за отхвърлените чужди авторитети, за мъжете, които героините (да, те са исторически личности! Но така хубаво са разказани тези приказки, че винаги ми иде да ги наричам така.
Освен това, те са героини по чест и дела, така че как по-добре да ги наричаме?
) преодоляват, за да постигнат себе си. Говори се и за любимите, за спътниците и за поддръжниците, за мъжете, които са видели силата и потенциала в тези жени и с радост са ги подкрепили. Голяма гордост ми носеше да чета за жените, които са си тръгнали от статуквото с вдигната глава; но и не по-малка радост ми бе да чета как съпругът на Мария Влайкова редом с нея е мъкнел тухли, за да въздигнат, буквално, мечтата ѝ. Вярвам пламенно в равноправието, но не обичам изкуствено наложеното разединение. Нямам намерение да се впускам в дискусии по въпроса. Но за мен, тази книга бе успяла да постигне баланс без (мисля) да си го поставя за цел.
За мен „Аз съм българка“ беше чудесна книга. Тя покри диапазона на цялата женска сила – от това да облечеш мъжки дрехи и да навлезеш в един чужд свят до това да отстояваш правото си да бъдеш обичана и красива както избереш; от абсолютната безкористна самоотверженост и сила да посветиш живота си на другите до това да избереш да поставиш своето бъдеще и таланти преди чуждите правила и желания. Всяко от тези преображния е важно и значимо, и трябва да бъде отбелязано и чествано. „Аз съм българка“ изобщо не претендира да е събрала в обема си всички най-значими имена, но мисля, че е успяла да представи разнообразието на силата на българките.
А колкото до всеки евентуален пропуск – той може да бъде лесно поправен. Вземете празен лист хартия, замислете се и запишете имената на българките, които според вас имат място в този сборник. Приберете го вътре, и когато решите да отворите пак книгата, прочетете и тях. Прочетете и на другите за тях *
*Освен ако нямат по-изявен художнически талант от мен, не отговарям за илюстрациите към тези личности. Оставям на вас да измислите нещо :D
November 15, 2020
Започнах да чета „Аз съм българка“ още миналата година, малко след като излезе. Но после я позабравих и изоставих и в продължение на месеци не я бях отваряла. До сега, когато реших най-после да я довърша и да се запозная с всички 40 българки, представени от авторката.
Идеята зад проекта е да бъдат описани постиженията на 40 българки, с които следва да се гордеем. Повечето от тях са неизвестни или малко хора са чували за тях. Текстът е написан опростено, като за подрастващи и като цяло книгата подхваща вълната, започната с „Момичета бунтарки“, която ни разкрива успешни момичета (а и момчета, в някои от книгите), и историите им следва да ни вдъхновят. Или поне подрастващите трябва да са вдъхновени да следват мечтите си.
Освен това, за всяка една българка в книгата има илюстрация, направена от различна художничка. В книгата има 40 илюстрации в различен стил и всяка художничка е проявила собствения си вкус и стил при направата на изображението, което следва да представлява съответната исторически значима българка.
Дотук добре, всичко това звучи наистина много вдъхновяващо. Но изпълнението малко куца.
Текстът като цяло ми беше интересен, макар и написан като за по-малки деца. Информацията за всяка от жените е малко – едва две странички, но в крайна сметка ако някой иска да разбере повече, лесно може да потърси допълнително информация. За повечето жени никога не бях чувала, така че ми беше интересно да науча за тях.
Имах огромен проблем с илюстрациите и изобщо усещах постоянно едно несъответствие между текст и илюстрация. Докато текстът е за деца, подчертавам, илюстрациите въобще не са съобразени с тази аудитория и някои от тях са толкова абстрактни, че е трудно човек да разбере какво въобще гледа. Не претендирам, че разбирам от изкуство, нито критикувам самите илюстрации като такива. Казвам само, че децата по-скоро биха се стресирали от повечето илюстрации, отколкото биха се вдъхновили, гледайки тези женски образи.
Това до голяма степен наруши усещането ми за нещо позитивно, докато минавах през страниците, и все повече започвах да си мисля за несъответствието. Помните ли скандала, който се разрази около новите корици на книгите за Хари Потър от миналата година? Също толкова скандални са повечето изображения в тази книга.
Лично аз смятам, че те биха паснали много повече на текст за възрастни. И това наистина развали предварително позитивната нагласа, която имах за този женски проект.
Идеята зад проекта е да бъдат описани постиженията на 40 българки, с които следва да се гордеем. Повечето от тях са неизвестни или малко хора са чували за тях. Текстът е написан опростено, като за подрастващи и като цяло книгата подхваща вълната, започната с „Момичета бунтарки“, която ни разкрива успешни момичета (а и момчета, в някои от книгите), и историите им следва да ни вдъхновят. Или поне подрастващите трябва да са вдъхновени да следват мечтите си.
Освен това, за всяка една българка в книгата има илюстрация, направена от различна художничка. В книгата има 40 илюстрации в различен стил и всяка художничка е проявила собствения си вкус и стил при направата на изображението, което следва да представлява съответната исторически значима българка.
Дотук добре, всичко това звучи наистина много вдъхновяващо. Но изпълнението малко куца.
Текстът като цяло ми беше интересен, макар и написан като за по-малки деца. Информацията за всяка от жените е малко – едва две странички, но в крайна сметка ако някой иска да разбере повече, лесно може да потърси допълнително информация. За повечето жени никога не бях чувала, така че ми беше интересно да науча за тях.
Имах огромен проблем с илюстрациите и изобщо усещах постоянно едно несъответствие между текст и илюстрация. Докато текстът е за деца, подчертавам, илюстрациите въобще не са съобразени с тази аудитория и някои от тях са толкова абстрактни, че е трудно човек да разбере какво въобще гледа. Не претендирам, че разбирам от изкуство, нито критикувам самите илюстрации като такива. Казвам само, че децата по-скоро биха се стресирали от повечето илюстрации, отколкото биха се вдъхновили, гледайки тези женски образи.
Това до голяма степен наруши усещането ми за нещо позитивно, докато минавах през страниците, и все повече започвах да си мисля за несъответствието. Помните ли скандала, който се разрази около новите корици на книгите за Хари Потър от миналата година? Също толкова скандални са повечето изображения в тази книга.
Лично аз смятам, че те биха паснали много повече на текст за възрастни. И това наистина развали предварително позитивната нагласа, която имах за този женски проект.
June 8, 2020
I really loved the illustrations (that’s why I bought it) but it is more of a children’s book, which is not bad in any way. The best thing about this book is that you basically have a catalog of almost all the Bulgarian women illustrators. And yes they are amazing and the project they did is wonderful.
January 9, 2021
Прекрасна идея, но за съжаление ужасна реализация. Чудесното оформление е много заблуждаващо, защото текстът (най-важната част от книгата) е на изключително ниско ниво - много симплистичен, с грешки в него, еднотипен до степен всички изключителни жени в подбора да звучат абсолютно еднакво, неуспявайки да покаже защо тези жени са изкл��чителки или как точно са преодоляли препятствията на пътя си... Вярно е, че таргет аудиторията на книгата са деца, но децата заслужават един много по-добре и по-интересно написан текст от този, който ни се предлага тук.
Оставям тук анализът на Надежда Радулова, с който съм до голяма степен съгласна.
Оставям тук анализът на Надежда Радулова, с който съм до голяма степен съгласна.
April 5, 2020
Замисълът и изпълнението много ми харесаха. Историите са интересни и четими, поднесени леко и на достъпен език. Допадна ми идеята и с рисунките на описаните жени. Някои бяха представени доста любопитно с техники, които ми бяха интересни. Освен историите на героините, които бяха изнесени на преден план, вниманието ми привлякоха и тези на заден план, а именно - кратките представяния на съвременните художнички, авторки на портретите на бележитите българки.
Книгата е подходяща за подрастващи, т.к. стилът е лек и достъпен.
Книгата е подходяща за подрастващи, т.к. стилът е лек и достъпен.
January 24, 2023
Страхотни илюстрации за всяка от 40 българки описани в книгата. Като човек завършил илюстрация и рисуване ми беше много интересно да видя различния стил на всяка художничка. Дори попаднах на мои преподаватели от тези художнички.
Обаче самият текст е написан като за мънички дечица.
Обаче самият текст е написан като за мънички дечица.
September 19, 2024
Прекрасни, затрогващи и вдъхновяващи истории за сила, храброст, талант и патриотизъм 🤍💚❤️
Read
February 9, 2021Контрастен лъч извисена светлина.
Read
November 19, 2019Много исках тази книга да я има и да я имам.
Не е точно усещането, което си представях.
Не е точно усещането, което си представях.
Read
June 30, 2021Попаднах на тази книга съвсем случайно в библиотеката. Започнах да я разглеждам и чета, без да съм чувала абсолютно нищо нито за книгата, нито за авторката и без да имам каквито и да било очаквания. Радвам се и че не бях чела отзивите за книгата в Goodreads. Дълга предистория като обяснение защо книгата ме изненада приятно. Може би защото не е нужно да остава в библиотеката ми или заради липсата на всякакви очаквания. Да, не е велико четиво и съм съгласна с част от вече посочените недостатъци. Но пък ми беше интересно да прочета за жени, за които досега не бях чувала, да почувствам нуждата да потърся повече информация за тях, да ми хрумне, че ако бях писател, със сигурност щях да открия в кратките очерци вдъхновение за сюжети за поне няколко книги.
Като цяло книгата е написана като за млади читатели. И по този повод, лично мен най-силно ме подразниха илюстрациите, които като стил и претенция нямат абсолютно нищо общо с кратките и простичко написани истории.
Като цяло книгата е написана като за млади читатели. И по този повод, лично мен най-силно ме подразниха илюстрациите, които като стил и претенция нямат абсолютно нищо общо с кратките и простичко написани истории.
March 21, 2021
Взех я употребявана, защото чутох доста остри коментари за нея. Към момента съм много приятно изненадана. Нищо излишно или претруфено, историите са написани деликатно и сбито. Подборът на личности е удовлетворяващ, за голяма част от тях не съм чувала или съвсем бегло. илюстрациите ся красиви.
Наистина не знам защо предизвика такъв залп от критика. Възможно е заглавието да идва една идея гръмко или непасващо и товя да подвежда.
Според мен е подходяща за тийнейджъки. И определено е по-добра от чуждестранните бунтарки, където ми дойдоха напудрени, а и има спорен подбор на моменти.
Наистина не знам защо предизвика такъв залп от критика. Възможно е заглавието да идва една идея гръмко или непасващо и товя да подвежда.
Според мен е подходяща за тийнейджъки. И определено е по-добра от чуждестранните бунтарки, където ми дойдоха напудрени, а и има спорен подбор на моменти.
October 11, 2023
Страхотен проект! Когато четох "Истории за лека нощ за момичета бунтарки" си мислех дали имаме достатъчно български жени, за които да се направи такъв проект и ето! В книгата имаше истории за жени, за които не бях чула и се удивих как в началото на ХХ век е имало жени, които са вярвали, че могат да променят съдбата си и в т.ч. да променят и мисленето на обществото. Удивена съм от илюстрациите и от идеята да се включат български художнички и илюстраторки. Адмирации за книгата, страхотна е за подрастващи момичета. Ако имах дъщеря, с удоволствие бих чела историите от книгата за лека нощ.
February 13, 2022
Прекрасна, вдъхновяваща книга, събрала образите на 40 на български жени оставили отпечатък в развитието на обществото ни.Някои от тях знайни, други откровено не известни за мен до този момент, но безкрайно впечатляващи.Заслужава и трябва да бъде прочетена!
March 25, 2020
"Аз съм българка" е илюстрована книга за известни и не толкова известни български от преди освобождението до годините на социализма. За мен книгата е ценна заради илюстрациите си - 40 български художнички са дали нов образ на избраните жени, което дава едно разнообразие от техники, похвати и краен продукт, който се опитва да отрази индивидуалността на всяка художничка и жена. Житейската история на всяка героиня е представена в рамките на две странички, които звучат като приказка, което прави книгата подходящ подарък за малки и големи. Определено са ни необходими повече и по-задълбочени такива книги, но смятам че това е добро начало, което може да провикира интерес у читателя да задълбочи познанието си за интересните личности, побрани в книгата.
March 10, 2020
Давам повече звезди, защото имаме нужда от такива книги, винаги съм искала да чета повече с гордост, че съм българка, много малко се пише, издава, учи за българките, на чиито рамена, но и страдание ние гордо стоим., не "само българче". Знам, че е книга за 10-годишни, но нямаше как да не си я взема, макар че стилът е за 10-годишни, приказен с бележки до (не под, такова е изданието) линия, но рисунките ще уплашат тези 10-годишни или на други като на мен ще ми докажат, че когато ми пишеха 4 по рисуване е било шедьовър и трябва да си издавам драсканиците. Ако редакторката беше размахала нунджакуто, щеше от тази хубава книга да стане прекрасна!
March 7, 2020
Купих книгата за дъщеря си, но и аз намерих в нея жени, за които не бях чувала, а е трябвало! Някои от изображенията ме озадачиха (Сирма войвода, например).
January 8, 2020
Приятна и лека книга, но не това, което очаквах. Основната причина е, че е написана като за деца. Историите са като приказки, наблегнато е повече на емоционалността, отколкото на фактите. До някъде погрешните ми очаквания са по моя вина, тъй като разбрах, че авторката пише предимно за деца, след като започнах да чета книгата.
Въпреки това, се запознах с историите на много жени, заслужаващи хората да знаят за тях и ��а някои от които не бях чувала. Допадна ми, че макар книгата да се фокусира върху силните характер и дух на всяка описана българка, в някои случаи е призната и ролята на близките до тях мъже, които също заслужават уважение за подкрепата си в житейските борби на своите майки, съпруги, дъщери, сестри, приятелки. Също така, това прави книгата по-балансирана и обективна, не клоняща в някаква крайност.
Започнах да чета книгата с идеята да потърся вдъхновение и въпреки първоначалното ми леко разочарование, до края смятам, че успя да ми го даде.
Книгата има страхотни илюстрации, всяка една от различна българска художничка и в различни стилове.
Въпреки това, се запознах с историите на много жени, заслужаващи хората да знаят за тях и ��а някои от които не бях чувала. Допадна ми, че макар книгата да се фокусира върху силните характер и дух на всяка описана българка, в някои случаи е призната и ролята на близките до тях мъже, които също заслужават уважение за подкрепата си в житейските борби на своите майки, съпруги, дъщери, сестри, приятелки. Също така, това прави книгата по-балансирана и обективна, не клоняща в някаква крайност.
Започнах да чета книгата с идеята да потърся вдъхновение и въпреки първоначалното ми леко разочарование, до края смятам, че успя да ми го даде.
Книгата има страхотни илюстрации, всяка една от различна българска художничка и в различни стилове.
February 16, 2020
Включени са жени, с невероятни истории за времето си, които показват, че въпреки всякакви трудности не бива да се отказваме. От революционерка, политик, хайдутка, до първата жена държавен служител, историите са истинско вдъхновение !
Displaying 1 - 26 of 26 reviews