„Големите и малките реки“ е книга, приютила 15 разказа или 15 гледни точки към един и същ разговор – за смисъла на живота. Ако едно литературно произведение (дори само иносказателно) не човърка в този въпрос, то няма защо да бъде четено, камо ли писано. Това е мое крайно мнение, но в разказите за Капаците няма да се спънете в крайности, няма да ви бодат твърдения, заключения или „прозрения“ за живота, които авторът на всяка цена иска да вмени – или да ни поучава с тях. Нищо подобно! Любомир Калудов е изящен разказвач с елегантен изказ и изключителен усет за ирония и самоирония. Той е поет, който най-после се намести уютно в прозата за мое и (надявам се!) ваше удоволствие, уважаеми читатели.Преди години имах щастието да съм редактор на първите разкази на Любомир Калудов, събрани в хумористичния сборник „Скъпи Тъпчо“ и признавам, че в моето семейство до ден днешен битуват лафове от тази книжка. Когато се заех с редактирането на втората му прозаична книга и попаднах в село Капаците, изобщо не очаквах, че ще видя този автор, пременен в съвсем различни одежди. Но който може да те разсмее, със сигурност ще успее и да те разплаче!
"Големите и малките игри" е книга за едно гранично селце - Капаците, разказваща историите на жителите му. С всяка история читателят си намества още едно парче от пъзела и постепенно пред него се разкриват над 40 години история, които обхращат и политическите промени през призмата на обикновения човек, чието ежедневие е запълнено с личните му проблеми и неволи. Някои разкази показват различни гледни точни на една и съща история. Героите се учат да живет, да общуват, да оцеляват, правят трудни избори, носят последиците от тях и жителите на село. Капаците през читателя се разквира колелото на живота с различните нюански на смисъл на човешкия живот.
Прекрасни разкази! Без излишества и с невероятна лекота, Любомир Калудов ни разхожда сред времена, нрави, граници, съдби. Четях жадно от първата до последната страница.