Когато великани ходеха по земята

by Мартин Касабов

"Сборникът „Когато великани ходеха по земята“ въвлича неусетно читателя в един свят, населен със странни персонажи и причудливи видения, които обаче са здраво стегнати в повествователна логика и в своите вътрешни принципи на изграждане. Така ярките цветове на фантазията, стремително пробягващи понякога към поетическите внушения, понякога към абсурдното, а понякога към притчата, се поместват във внушителен по своята подредба просторен дом, в който всяка причудливост си има стая и отчетливо присъствие. С тази книга Мартин Касабов навлиза в литературата като нов майстор на разказването – убедителен и увлекателен."
Борис Минков

Стана му тежко, спря и погледна към луната, изгряла преди хиляди години в застоя на човешката цивилизация, когато децата не са играли на жмичка, а са тичали с бързоноги кентаври, докато тя е насочвала с ветровете си мислите им и е нашепвала, че всичко е преходно; и движението на ремъците, и движението на пламъците, и движението на голите бедра под кожите няма да прекратят магията, покрила земята като воала на вълшебник. И единствено в любовта ще останат незасегнати вселената и обгърнатата в нея коруба на смисъла.

Genres: Bulgarian Literature, Bulgaria

212 pages, Paperback

First published November 12, 2019

About the author

Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Работи като книжар, пише кратки разкази, публикувани в списание „Страница“ и „Култура“ и рецензии за кино и литература за периодични издания и сайтове с културна насоченост. Автор на дебютния сборник „Когато великани ходеха по земята“, както и на романа „Момчето, което завърза Луната за Земята“.

Reviews

[И~N · Rating 4 out of 5]

Такова нещо не сте чели на български.

Това е проза, която се движи между въздушните течения на междублоковото пространство; надзърта в жилищата след края на работния ден, провира се между джуджешките хралупки, застива в спрелите моменти на заглеждане някъде отвъд ежедневието, смее се на екзистенциални смут и танцува с него. Лишена от претенция за възвишеност, сякаш се опитва да остане максимално близо до „обикновения човек“, до този, който няма амбици за интелектуално или духовно превъзходство; и сякаш се опитва да върне представата, противно на съвременните идеологически течения, че искрящата отличителна индивидуалност не е задължителна, за да бъде животът необикновен.

Можете да прочетете остатъка от отзива тук.

[Lyubov · Rating 4 out of 5]

Приказно и симпатично сънно пътешествие.

[Sve · Rating 4 out of 5]

Разказите ми напомниха на "Татарската пустиня" на Будзати. Не мисля, че съм чела подобни от български автор.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Фантазия и реалност
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Един ден може би ще усетиш, че светлината се пречупва по особен начин и ще видиш как облените образи изкривяват реалността. Вероятността да се случи не е изчислена, но пък можеш да отвориш книга, чрез която да достигнеш до определени проявления на това магическо преобразяване. Нещо подобно се случва с „Когато великани ходеха по земята“ („Жанет-45, 2019) – един сборник с нефилтрирано от реалността съдържание, където всяка история крачи с различен ритъм и излъчва необичайно сияние, все едно си на пътешествие из измеренията, а екскурзоводът натиска различни бутони по пулта, за да променя възприятията на пътниците. Явно такъв екскурзовод е Мартин Касабов, чиято вихрена фантазия намига на читателите от всеки колоритен герой. Но пък ако се замислиш, тази магия живее във всеки ум и от време на време се процежда навън, за да промени всичко. Ситуациите, местата и характерите в тези четиридесетина текста се състезават да бъдат „по-инакви“, по-самонадеяни и, може би, по-рискови, ако човек търси нещо коренно различно в литературата. Тук бих избягал от всякакви сравнения, защото това едва ли ще е от полза за разбирането на разказите.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Velina · Rating 5 out of 5]

Разказите от сборника „Когато великани ходеха по земята“ са вход към паралелен свят, където ексцентрични герои обитават причудливи места и попадат в сюрреалистични ситуации. Мартин Касабов отлично комбинира великолепен хумор с несантиментална чувствителност и нежно, но решително влиза под кожата. В неговите истории няма размишления по проблемите на милениалите или коментар върху прехода. Контекстуалната конкретика не го занимава и това е един от най-интересните аспекти на дебютния му труд. Сюжетите са безвремеви и никога не можеш да си сигурен точно в коя епоха те е отвел. Героите му са леко объркани, но търсещи и вътрешно-душевните им процеси са колкото лични, толкова и универсални. Опитайте да почетете на глас поне няколко от разказите на Мартин, защото така най-пълно ще изпитате красотата на езика му.

[Velko Tsvetkov · Rating 5 out of 5]

ЕВАЛА

[Desislava · Rating 5 out of 5]

Крехък баланс между ефимерното и земното, прекрасен начин да излезеш от обхвата на битовизма и да потънеш в обетованото небе.

[Лъчезар · Rating 3 out of 5]

Словоблудствал съм по темата тук - https://www.shadowdance.info/magazine... - но ако предпочитате кратко мнение:

Елегантно разписан магически реализъм, а на няколко места и сюрреализъм, който в добрите си моменти обитава, по смислен начин, лиминални пространства или директно конструира реалност, която да прелее в нашата. Сумарно, това важи за около стотина страници, и те са отлични. Уви, влачи след себе си още поне толкова недообмислени тематични упражнения, които редуцират странното до път към разни тривиални прозрения. Със сигурност обаче загатва доста потенциал.

[Miroslav Radichev · Rating 5 out of 5]

Копеле, топ тоалетна книга си направил. Разказите са с перфекта дължина за едно тропкане, някои са малко по-дълги и на няколко сядания(pun intended) се четат. Не мога да си представя по подходящо място за твоята книга освен нужника, в перфекта симбиоза са. Затова ми отне и толкова време да я прочета ама си струваше.

[Tzeck · Rating 3 out of 5]

Доста нестандартно перо за родната литература. Увлекателен, красив език, без претенция и без фукня. Гъделичкащи сюжети в светове на ръба на реалното и магичното, в които хора, привички и технологии се сливат така, че ти става непосилно да се ориентираш в коя епоха и в коя точка на Земята се намираш, но всичко си звучи точно на мястото. Като цяло обаче ми липсваше посока и завършеност в много от разказите. Което твърде вероятно е мой собствен проблем, а вероятно и проблем на момента на четене.

[Мартин Касабов]

“Чудесно – каза си той, – един безумно тъп свят, съставен от скали и пясък. Седна и остави вятъра да разроши косите му. Вечерта наближаваше и прохладата на чистия въздух го ободри. Погледна отново към полето и си представи древните великани, които някога са ходили там. Не знаеше откъде идва този образ, но беше ясен, като спомен от детството. Те са ходели тук – каза си, воювали са с боговете и са загубили, а пръстта под краката ми е тяхната душа. Взе в ръка малко пясък и го пусна на вятъра. Не искаше да се събужда, не искаше да вижда дивана и разхвърляната си стая, предпочиташе това място в миналото му, където е имало чудеса, шатри на търговци, викове и звук от тичащи деца, имало е камили и коне, кладенци и страховити оръжия – лъкове, стрели, щитове и шлемове, и спокойствието на вечерното зарево е нашепвало, че можеш да станеш, какъвто пожелаеш.”

[Andrey · Rating 5 out of 5]

davai sinyo kuche

[Kristina Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Мартин е ОК, но книгата му е супер! Бих я прочела втори път!