В тази книга ще прочетете за лами и змейове, принцеси и просяци, герои и страхливци, хитреци и глупаци, великани и юначни деца. Ще научите защо дърветата са осъдени да стоят на едно място, а щурчето още ходи неоженено. Ще погледнете света през очите на горските животни, ще слезете на Долната земя и ще полетите на крилете на орел.
Ангел Каралийчев ще ви поведе из един вълшебен свят, където всяко дърво, всеки камък и всяка животинка носи своя история, а във всяка история има поука. Тук завистта и мързелът винаги се наказват, смелостта и саможертвата носят награда, а хитреците понякога си намират майстора, когато най-малко го очакват.
Сборникът „Тримата братя и златната ябълка“ съдържа 138 истории, подбрани от творчеството на големия майстор разказвач. Не са пропуснати най-известните приказки на Каралийчев като „Майчина сълза“, „Златното момиче“, „Мечо“, „Клан, клан, недоклан“, „Мара Пепеляшка“ и „Тримата братя и златната ябълка“. Но тук ще намерите и множество малко познати вълшебни истории, всяка от които провокира въображението, вълнува и оставя читателя жаден за още магия.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Много от приказките са уютните кътчета за душата, които търсех с тази книга, но други... Ами... въображението на автора малко къса синджира и тича и двора като подивяло. Не искам да давам примери, за да не развалям удоволствието от четенето. Разбирам, че книгата е писана и в друго време, когато е имало нужда и от такива чудеса. Все пак се радвам, че я взех и прочетох - запознах се по-добре с творчеството на един от ценните български автори.