What do you think?
Rate this book
35 разказа, които няма да забравите никога
Разказите в тази книга със сигурност ще оставят следа в паметта ви. Всички те ще ви трогнат, развълнуват или разтърсят, защото се докосват до онова, което ни прави човешки същества: любовта, изкуплението, мечтите, предаността, честта, изкуството исмисъла на човешкия живот.
В сборника са представени 25 класически и съвременни автори от цял свят, като трима от тях са нобелови лауреати за литература: Анатол Франс, Рабиндранат Тагор и Иван Бунин. Тук ще намерите и разкази на едни от най-обичаните писатели по света: Оскар Уайлд, Саки, Ханс К. Андерсен, Джером К. Джером и О. Хенри.
***
„Никога не можете да убиете изкуството на разказвача на истории, защото е заложено в човешкия план. То е неразделна част от него.”
– Маргарет Атууд
„Историите трябва да бъдат разказвани, иначе умират и когато умрат, ние не можем да си спомним кои сме или защо сме тук.”
– Сю Монк Кид
В сборника са представени 25 класически и съвременни автори от цял свят, като трима от тях са нобелови лауреати за литература: Анатол Франс, Рабиндранат Тагор и Иван Бунин. Тук ще намерите и разкази на едни от най-обичаните писатели по света: Оскар Уайлд, Саки, Ханс К. Андерсен, Джером К. Джером и О. Хенри.
***
„Никога не можете да убиете изкуството на разказвача на истории, защото е заложено в човешкия план. То е неразделна част от него.”
– Маргарет Атууд
„Историите трябва да бъдат разказвани, иначе умират и когато умрат, ние не можем да си спомним кои сме или защо сме тук.”
– Сю Монк Кид
303 pages, Paperback
First published January 1, 2019
8 people are currently reading
82 people want to read
About the author
Oscar Wilde
5,554 books39k followersOscar Fingal O'Fflahertie Wills Wilde was an Irish poet and playwright. After writing in different forms throughout the 1880s, he became one of the most popular playwrights in London in the early 1890s. He is best remembered for his epigrams and plays, his novel The Picture of Dorian Gray, and his criminal conviction for gross indecency for homosexual acts.
Wilde's parents were Anglo-Irish intellectuals in Dublin. In his youth, Wilde learned to speak fluent French and German. At university, he read Greats; he demonstrated himself to be an exceptional classicist, first at Trinity College Dublin, then at Magdalen College, Oxford. He became associated with the emerging philosophy of aestheticism, led by two of his tutors, Walter Pater and John Ruskin. After university, Wilde moved to London into fashionable cultural and social circles.
Wilde tried his hand at various literary activities: he wrote a play, published a book of poems, lectured in the United States and Canada on "The English Renaissance" in art and interior decoration, and then returned to London where he lectured on his American travels and wrote reviews for various periodicals. Known for his biting wit, flamboyant dress and glittering conversational skill, Wilde became one of the best-known personalities of his day. At the turn of the 1890s, he refined his ideas about the supremacy of art in a series of dialogues and essays, and incorporated themes of decadence, duplicity, and beauty into what would be his only novel, The Picture of Dorian Gray (1890). Wilde returned to drama, writing Salome (1891) in French while in Paris, but it was refused a licence for England due to an absolute prohibition on the portrayal of Biblical subjects on the English stage. Undiscouraged, Wilde produced four society comedies in the early 1890s, which made him one of the most successful playwrights of late-Victorian London.
At the height of his fame and success, while An Ideal Husband (1895) and The Importance of Being Earnest (1895) were still being performed in London, Wilde issued a civil writ against John Sholto Douglas, the 9th Marquess of Queensberry for criminal libel. The Marquess was the father of Wilde's lover, Lord Alfred Douglas. The libel hearings unearthed evidence that caused Wilde to drop his charges and led to his own arrest and criminal prosecution for gross indecency with other males. The jury was unable to reach a verdict and so a retrial was ordered. In the second trial Wilde was convicted and sentenced to two years' hard labour, the maximum penalty, and was jailed from 1895 to 1897. During his last year in prison he wrote De Profundis (published posthumously in abridged form in 1905), a long letter that discusses his spiritual journey through his trials and is a dark counterpoint to his earlier philosophy of pleasure. On the day of his release, he caught the overnight steamer to France, never to return to Britain or Ireland. In France and Italy, he wrote his last work, The Ballad of Reading Gaol (1898), a long poem commemorating the harsh rhythms of prison life.
Wilde's parents were Anglo-Irish intellectuals in Dublin. In his youth, Wilde learned to speak fluent French and German. At university, he read Greats; he demonstrated himself to be an exceptional classicist, first at Trinity College Dublin, then at Magdalen College, Oxford. He became associated with the emerging philosophy of aestheticism, led by two of his tutors, Walter Pater and John Ruskin. After university, Wilde moved to London into fashionable cultural and social circles.
Wilde tried his hand at various literary activities: he wrote a play, published a book of poems, lectured in the United States and Canada on "The English Renaissance" in art and interior decoration, and then returned to London where he lectured on his American travels and wrote reviews for various periodicals. Known for his biting wit, flamboyant dress and glittering conversational skill, Wilde became one of the best-known personalities of his day. At the turn of the 1890s, he refined his ideas about the supremacy of art in a series of dialogues and essays, and incorporated themes of decadence, duplicity, and beauty into what would be his only novel, The Picture of Dorian Gray (1890). Wilde returned to drama, writing Salome (1891) in French while in Paris, but it was refused a licence for England due to an absolute prohibition on the portrayal of Biblical subjects on the English stage. Undiscouraged, Wilde produced four society comedies in the early 1890s, which made him one of the most successful playwrights of late-Victorian London.
At the height of his fame and success, while An Ideal Husband (1895) and The Importance of Being Earnest (1895) were still being performed in London, Wilde issued a civil writ against John Sholto Douglas, the 9th Marquess of Queensberry for criminal libel. The Marquess was the father of Wilde's lover, Lord Alfred Douglas. The libel hearings unearthed evidence that caused Wilde to drop his charges and led to his own arrest and criminal prosecution for gross indecency with other males. The jury was unable to reach a verdict and so a retrial was ordered. In the second trial Wilde was convicted and sentenced to two years' hard labour, the maximum penalty, and was jailed from 1895 to 1897. During his last year in prison he wrote De Profundis (published posthumously in abridged form in 1905), a long letter that discusses his spiritual journey through his trials and is a dark counterpoint to his earlier philosophy of pleasure. On the day of his release, he caught the overnight steamer to France, never to return to Britain or Ireland. In France and Italy, he wrote his last work, The Ballad of Reading Gaol (1898), a long poem commemorating the harsh rhythms of prison life.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
November 28, 2019
Един разказ помня изцяло - най-шокиращият в цялата книга. Още не мога да го забравя - на Орасио Кирога, голям ужас е, но е единственият такъв от 35.
Иначе разказите не са щастливи, но са човешки, трогателни и поучителни. Кратки са, но това ми хареса, защото авторите са майстори на разказа - чрез един такъв кратък разказ успяват да предадат емоции, идеи и поуки. Прочетох ги много бързо, но ако търсите коледни истории, между тях няма такива.
Има разкази от Оскар Уайлд, О.Хенри, Ханс Кристиан Андерсен, Саки, Лафкардио Хърн, Джером К. Джером, Рабиндранат Тагор, Франсис Скот Фицджералд, Йордан Йовков и други.
Иначе разказите не са щастливи, но са човешки, трогателни и поучителни. Кратки са, но това ми хареса, защото авторите са майстори на разказа - чрез един такъв кратък разказ успяват да предадат емоции, идеи и поуки. Прочетох ги много бързо, но ако търсите коледни истории, между тях няма такива.
Има разкази от Оскар Уайлд, О.Хенри, Ханс Кристиан Андерсен, Саки, Лафкардио Хърн, Джером К. Джером, Рабиндранат Тагор, Франсис Скот Фицджералд, Йордан Йовков и други.
June 5, 2025
Приятна антология, но някои разкази вече ги забравих...
August 16, 2021
Доста странна комбинация от разкази, които не са обединени от никаква обща тема.
Има разкази тип притчи. Има разкази, които направо ти смразяват кръвта с неочаквания край. Има любовни разкази. Има дори разкази за роботи. Изведнъж се появява Йовков. Тук е и Фитцджералд (чийто разказ разбира се харесах най-много), тук е и Бунин.
Има и много автори, които за първи път чувах и не беше лошо да се запозная с тях.
Като цяло интересни разкази, но липсата на каквато и да е обща тема или структура малко развали удоволствието от четенето. Все пак дори един сборник с разкази е хубаво да има нещо, което ги обединява.
3 звезди за двата хубави разказа на Фитцджералд, 2-3, които ме изплашиха и разбира се за Йовков.
Има разкази тип притчи. Има разкази, които направо ти смразяват кръвта с неочаквания край. Има любовни разкази. Има дори разкази за роботи. Изведнъж се появява Йовков. Тук е и Фитцджералд (чийто разказ разбира се харесах най-много), тук е и Бунин.
Има и много автори, които за първи път чувах и не беше лошо да се запозная с тях.
Като цяло интересни разкази, но липсата на каквато и да е обща тема или структура малко развали удоволствието от четенето. Все пак дори един сборник с разкази е хубаво да има нещо, което ги обединява.
3 звезди за двата хубави разказа на Фитцджералд, 2-3, които ме изплашиха и разбира се за Йовков.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews