Η γόνδολα φάντασμα

by Gianni Rodari, Μαρία Σπυριδοπούλου (Μεταφράστρια)

Στη μαγική πόλη της Βενετίας, με τα υπέροχα κανάλια, τα πανέμορφα μέγαρα, τη βασιλική του Αγίου Μάρκου, τη Γέφυρα των Στεναγμών και την περίφημη φυλακή των δόγηδων συναντάμε τους βασικούς πρωταγωνιστές αυτής της ιστορίας: τον Αρλεκίνο, την Κολομπίνα, τον Πουλτσινέλλα, τον Πανταλόνε και τον καπετάν Τραυλό, όλα πρόσωπα του ιταλικού θεάτρου της κομέντια ντελ άρτε και σημερινές αποκριάτικες στολές. Η ιστορία μας, γεμάτη εκπλήξεις, απρόοπτες εξελίξεις και συνεχείς ανατροπές, μοιάζει μ’ ένα κουβάρι που προσπαθεί να ξετυλιχτεί κι όλο βρίσκεται μπερδεμένο και γεμάτο κόμπους: ένα σωρό αναποδιές δεν το αφήνουν να ξεμπερδευτεί και ανατρέπουν τα γεγονότα, πράγμα που μας κρατάει σε συνεχή αγωνία.
Ο γιος του χαλίφη φυλακισμένος στη Βενετία, ένα πονηρό σχέδιο για την απελευθέρωσή του, μια γόνδολα που επιπλέει μόνη της σαν φάντασμα στη λιμνοθάλασσα, ανταλλαγές προσώπων και μυστηριώδεις εμφανίσεις, χιούμορ, ειρωνεία και λογοπαίγνια είναι μερικά στοιχεία από τον πλούσιο και ευφάνταστο αφηγηματικό ιστό αυτού του πολύ γλαφυρού μυθιστορήματος.

Genres: Childrens, Fiction, Italian Literature

120 pages, Paperback

First published January 1, 1978

About the author

Italian journalist and writer, particularly famous for his children books, which have been translated in many different languages but are not well known in the English speaking world. In 1970 he was awarded the Hans Christian Andersen Medal for children's literature.

http://en.wikipedia.org/wiki/Gianni_R...

Reviews

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Списъкът ми с книги за четене е от дълъг предълъг, но има един автор, който никога не чака на опашката – факирът на фантазията, принцът на приказките, негово величество Джани Родари! Благодарение на изд. „Сиела” сега най-накрая и българските читатели ще могат да плават с „Призрачната гондола” – неиздавана преди у нас творба на италианския писател, любимец на цели поколения. В ролята на гондолиер е художникът Дамян Дамянов, който съвсем няма нужда от весло, защото си служи далеч по-добре с четка, за да ни води из вълшебната история. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Деница Райкова]

Джани Родари - "Призрачната гондола", изд. "Сиела" 2018 г., прев. Иво Йонков

Имам една тайна.
Обичам да чета детски книги. Много обичам. Нищо, че вече отдавна не съм дете. И с удоволствие посягам отново и отново към любимите автори от детството.
Затова едва ли е чудно че толкова се зарадвах, когато разбрах, че излиза неиздавана досега на български книга на Джани Родари. Побързах да се сдобия с нея и когато това стана, я прочетох за няколко часа.
След това дългичко предисловие нека кажа: това едновременно е и не е "типичният" Джани Родари. Тук няма да намерите герои като Лукчо или Джелсомино, които се борят с несправедливостите. Не, "Призрачната гондола" е една карнавална книга в най-добрия смисъл, който може да придадете на тази дума. И не само защото действието в нея се развива по време на карнавала във Венеция и в нея срещаме някои от типичните персонажи на италианската комедия дел арте. А защото е пълна със страшно-весели /или весело-страшни/ приключения, заплетени ситуации, разменени самоличности, и дори пиратите в нея някак изобщо, ама изобщо не успяват да бъдат страшни.
А персонажите... Ах, персонажите в тази книга. Дори ако оставим настрана Арлекино, Пулчинела /представа си нямах, че името значи "пиленце"!/ и Коломбина, всички до един са колоритни, забавни, запомнящи се. Кой може да не се забавлява с горкичкия капитан Тарталя - и в същото време да му съчувства, - или с онзи-принц-с-ужасно-дългото-име, който лично за мен беше трогателен с желанието си непременно да благодари на "стопаните"?
И за пореден път се убеждавам - не че всъщност ми е трябвало потвърждение, - че Родари е прекрасен разказвач. Няма как иначе да нарека човек, който на толкова малко страници успява да разкаже толкова много /интересни и забавни/ неща.
Накрая /но не и по важност/ няма как да не спомена чудесния превод на Иво Йонков и вълшебните илюстрации на Дамян Дамянов. Благодарение на тях четенето на книгата беше истински празник за мен. Благодаря!
А на тези, които още не са се "запознали" с тази книга, ще кажа: Побързайте да се качите на "Призрачната гондола" - плаването ще си заслужава.

[Pelio Papadia · Rating 5 out of 5]

«Η Γόνδολα-Φάντασμα» μας ταξιδεύει στη Βενετία, με τα υπέροχα κανάλια, τα πανέμορφα μέγαρα, τη βασιλική του Αγίου Μάρκου, τη Γέφυρα των Στεναγμών και την περίφημη φυλακή των δόγηδων. Εκεί συναντάμε τους πρωταγωνιστές της ιστορίας: τον Αρλεκίνο, την Κολομπίνα, τον Πουλτσινέλλα, τον Πανταλόνε και τον καπετάν Τραυλό, όλα πρόσωπα της κομέντια ντελ άρτε. Η ιστορία, γεμάτη εκπλήξεις, απρόοπτες εξελίξεις και ανατροπές, μοιάζει μ’ ένα κουβάρι που προσπαθεί να ξετυλιχτεί κι όλο βρίσκεται μπερδεμένο, γεμάτο κόμπους. Ο γιος του χαλίφη φυλακισμένος στη Βενετία, ένα πονηρό σχέδιο για την απελευθέρωσή του, μια γόνδολα που επιπλέει μόνη της σαν φάντασμα στη λιμνοθάλασσα, ανταλλαγές προσώπων και μυστηριώδεις εμφανίσεις, χιούμορ, ειρωνεία και λογοπαίγνια είναι μερικά στοιχεία από τον πλούσιο και ευφάνταστο αφηγηματικό ιστό αυτού του πολύ γλαφυρού μυθιστορήματο

[Kyriakos Sorokkou]

Άλλο ένα αγαπημένο βιβλίο του Τζάννι Ροντάρι από τα παλιά. Η υπόθεση διαδραματίζεται στην αγαπημένη μου Βενετία.

[mariasicilia · Rating 3 out of 5]

No el puntuo més alt, ja que les teories que s'ha fet el nen a qui li faig repàs tenien més ganxo.

[Ilenia · Rating 3 out of 5]

Siamo nel Seicento: un commerciante veneziano, un capitano, le maschere italiane della tradizione, il governatore di una prigione e l'incontro con l'Oriente nella forma di un pirata spietato e del suo astrologo.

È un racconto per l'infanzia brillante, che riesce sempre a mantenersi in bilico sulla linea sottile che lo separa dall'assurdo, muovendosi con ironia tra avventure, personaggi esilaranti e giochi di parole. L'intreccio è ben costruito, la storia è molto divertente e lo stile è quasi teatrale. A questo proposito, si sentono in modo forte e chiaro i riferimenti stilistici alla Commedia dell'Arte, tipica del periodo storico di riferimento.

Tra i tanti personaggi, però, protagonista del racconto è sempre e solo Venezia, crocevia del Mediterraneo, luogo di incontro e di scontro tra popoli, usi, costumi e modi di vedere il mondo, città di incomprensioni, di confronto e di dialogo aperto con il diverso.

Carino. Mi ha tenuto buona compagnia.

[Карла Александрова · Rating 5 out of 5]

Джани Родари - големия разказвач и абсолютен любимец на малки и големи, великолепен както винаги. Тази прекрасна книжка стопли сърцето ми, а илюстрациите към нея на Дамян Дамянов направо оживяват между страниците. Трогателна и забавна история, която всеки трябва да прочете.

[Радостина · Rating 4 out of 5]

Брилянтен Джани Родари, както винаги.

[Lilyana Dimitrova · Rating 3 out of 5]

Не ми пасва на ценностите, иначе детето се забавляваше

[Marietta K. · Rating 5 out of 5]

Αυτό το βιβλίο είναι μια γλυκιά ανάμνηση των παιδικών μου χρόνων. Τα λόγια περιττεύουν!

[Soledad Fernández Lucena · Rating 4 out of 5]

Muy ingenioso y divertido. Una historia en la que Rodari toma prestados los personajes de La Commedia dell'Arte para hacernos disfrutar de sus enredos y de unos diálogos que no tienen desperdicio.

[Kamelia · Rating 5 out of 5]

Забавна и остроумна история, както за деца, така и за възрастни!

[Finestrelle2020 · Rating 4 out of 5]

Divertente avventura con Arlecchino, Pulcinella e Pantalone in una storia ritmata, molto ironica e con un sottile sarcasmo sociale tra Venezia e una nave pirata turca.

[Carmen Gatti · Rating 3 out of 5]

Nice story with smart use of italian folklore. A classic for children.

[Abel · Rating 5 out of 5]

Grande Rodari. Una historia llena de enredos protagonizada por algunos de los personajes más conocidos de la comedia del arte. Y, por si fuera poco, escrita con un sentido del humor y un manejo de las palabras capaz de apabullar a cualquiera.

[*facepalm* · Rating 3 out of 5]

I dont remember much of this book, but I think I liked it:)

[Teodora Gocheva]

Да си призная никак не харесвах "Приключенията на Лукчо" като малка, макар че възрастните много ми я хвалеха. Трябваше да минат 20 години, за да заобичам Джани Родари, което обяснява и защо възрастните толкова много ми го навираха в носа. А може и заради това да не я харесвах, нали все съм си наопаки.

Ето ме две деситилетия по-късно, влюбена в творчеството на Джани Родари. Искам да има повече от него. Като сър Тери ми е. Изстрелва ме в една друга реалност, изпълнена с доброта, пакости и живот. Какво повече може да иска човек?

"Призрачната гондола" е едно приключение с неочакван край. Тук ще намерите всичко, от което има нужда една безапелационна бъркотия - главен герой с манталитета на Андрешко, страховити пирати, избягал затворник, венециански търговец (Макар че като се има предвид какъв скъперник е, спокойно може и да е евреин. Не знам, Джани Родари не уточнява, но е хубаво човек да има едно на ум с такива хора) и разбира се колоритна щипка от нечия чужда и много противоположна на италианската култура, а именно солидна доза ориенталски привкус.

Намираме Арлекино на площад Сан Марко, близо до Моста на въздишките, където заедно с Панталоне преследват призрачната гондола. И ако си мислите, че изобщо нещо ви е ясно, помислете си пак. Джани Родари прескача от сцена на сцена и ни подава едно по едно парчетата от пъзела. Ще мине някоя и друга страница, докато разберете какво точно целят Арлекино и Панталоне, а дотогава те ще са поели по различни пътища, с обща цел - забогатяване чрез не чак толкова законни методи.

И докато тези двама хубостници се правят на умели престъпници с изпипан план, в затвора излежава присъдата си един арабски принц и всеки един от героите на Джани Родари се мъчи ли мъчи да освободи този принц, за да вземе голямата награда от баща му. Ала вероятно и сами се досещате с какъв успех.

Е, Джани Родари е разпознаваем във всяка една дума. От тези страници лъха топлина, човещина и онова негово специфично чувство за хумор, което те кара да погледнеш отвъд нещата.

А начинът, по който Сиела поднесоха на пазара това бижу, е просто великолепен. Чудя, дали ако навремето в Лукчо имаше такива прекрасни илюстрации като тези на Дамян Дамянов, нямаше да се разберем по-добре. Знам, че може би е малко повърхностно, но аз съм от онези читатели, които обичат книгите не само с ума си, но и с очите и ръцете. А е просто прекрасно да държиш в ръце това хубаво издание с твърди корици, бяла гланцирана хартия, закачлив шрифт и страхотни илюстрации.


http://readersense.blogspot.com/2018/...