Панагюрското златно съкровище

by Иван Венедиков

Съкровището е открито случайно през 1949 г. край Панагюрище от трима братя, при изкопни работи. Отначало те решават, изглежда заради формата на ритоните, подобна на волски рог, че това са стари духови инструменти от месинг и нареждат съдовете до изкопа. Това привлича вниманието на хората от околността. За щастие сред насъбралите се е и сътрудникът на местния музей Петър Горбанов. От пръв поглед той разбира за какво става дума и изпраща телеграми до директорите на археологическите музеи в София и в Пловдив. Пръв пристига директорът на Пловдивския музей, в чийто фонд остава съкровището.
Сред откритите досега в Тракия произведения на античното златарско изкуство първо място по своята богата украса и изкусна художествена изработка заемат съдовете от прочутото Панагюрско съкровище. То се състои от 9 съда с общо тегло 6.164 кг. Съдовете за украсени с релефни сцени от гръцката митология и Омировата "Илиада". С изключителната си изработка те представляват своеобразен връх в елинистичното златарство през IV - III в. пр. Хр. Според изтъкнатият изследовател на тракийската култура Иван Венедиков съдовете са произведени в Лампсак, древногръцка колония на източния бряг на Мала Азия, и са повлияни от персийското златарство от онова време.
Най-големият съд от съкровището - амфората - има пищна украса. Двете й дръжки са изваяни като тела на кентаври. Дъното е заоблено и снабдено с два отвора за пиене, оформени като негърски главички. Вероятно съдът е бил предназначен за пиене от двама души при древния ритуал за побратимяване. Археолозите допускат, че е открита само част от Панагюрското съкровище - останалите съдове вероятно са били заровени на друго място.
В книгата са поместени 38 снимки на Панагюрското съкровище.

76 pages, Unknown Binding

Published January 1, 1961

About the author

Роден е в София на 10 януари 1916 година във видния български род Венедикови. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939). Негови професори са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев. Над половинвековната му научна кариера започва с „Фонетика на латинските надписи от българските земи“, издадена през 1942 г.
От 1941 до 1944 г. като уредник в Античния отдел в музея в Скопие прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.
От 1945 до 1973 г. е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1957 г. е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 г. – за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН.
От 1973 до 1978 г. работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели. Професор е от 1981 г. Дълги години чете лекции по история на Тракия в Софийския университет.

В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Той установява, че и фригите и траките са се развивали под въздействието на по-старите източни култури. Прави периодизация на тракийското изкуство.
Занимава се с паметници и извори, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография по тази тема („Тракийската колесница“) през 1960 г.
Съставя изложба, посветена на тракийското изкуство, включваща най-хубавите паметници от цяла България (1972). Тя обикаля световните столици и увеличава престижа на България в чужбина и днес.
Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до заключения, нови за времето си – че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на IX век и че дори са правени опити да пишат на него. Установява и че Преслав е съществувал като голяма българска база още през първата половина на IX век. Установява и значението, изпълвайки с конкретно историческо съдържание, на много титли и длъжности на българските владетели и боляри. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава (1979).

По време на работата си прави проучвания и разкопки, повечето от които са публикувани на български и чужди езици. От 1945 до 1949 г. ръководи разкопките в Созопол, 25 г. е научен ръководител на археологическите проучвания (включително и подводни) в Несебър (1949 – 1974). През 1971 г. организира експедиция, която за първи път проучва скалните гробници на одрисите в Родопите. През 1975 г. участва в проучванията на долмените в Странджа и Сакар. Наред с тези големи проучвания той се занимава и с по-малки, но интересни обекти: тракийското светилище при с. Лиляче, нимфеума при с. Каснаково, гробниците при с. Ветрен и гр. Враца, тракийските колесници в Кюстендилско и много други. В повечето от тези експедиции участие вземат и ученици, студенти, стажанти, по-млади колеги, на които професор Венедиков предава опита и знанията си.

Венедиков е автор на около 250 научни труда, около 20 от тях монографични. Отделни публикации са свързани по-тясно със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи, проблемите на Възраждането и съвременността. Създател е и сценарист на телевизионни и документални филми и радиопредавания върху българската древност и средновековие.

Повече от 30 от научните му трудове са издадени в чужбина: Русия, Франция, Турция, Унгария, Англия, САЩ, Германия, Австрия, Канада, Индия, Чехословакия, Полша, Италия, Испания, Япония. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски