Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) е български писател, хуморист, фейлетонист, драматург, автор на творби за деца и юноши, сценарист, автор на текстове на забавна музика. Семейството му произхожда от Лозенград, Одринска Тракия, преселило се в Малко Търново след турските гонения. Завършва гимназия в Бургас (1935), после е редактор във в. „Стършел” (1947 -1959), драматург в дирекцията на българските циркове (1959 - 1963), драматург в Драматичния театър на Сливен (1977 - 1980). През 1991 г. се изселва със съпругата си в Израел, където умира. Георги Мишев си спомня: „С голяма мъка замина, никак не му се отиваше и постоянно ми пишеше за България. Последното писмо беше от дъщеря му. В последните си дни загубил говор и часове преди да умре се добрал до машината и буква по буква начукал- България, Бургас, морето…” Автор на детските книги „Приключенията на Лиско” (1957), „Топка в морето” (приказки, 1965), „Кончето Пончо” (1967), „Папагалчето и пеперудката” (приказка, 1968), „Приключенията на Лиско по море”, (роман за деца, 1968),„Лиско при квадратните същества” (1975), „Шестте пингвинчета” (1978), „Десет приключения на Лиско” (1987). Книги за възрастни: „Тревоги”, „Върхът на нахалството”, „Нокаут”, „Морето е за всички”, „Пиратска романтика”, „Докосване”, „Кифлата на началника”, „Есенни дюни”,„История с лебед”. Оставя недовършения роман „Траверстаун”. Създава и пиеси за възрастни и сценарии за телевизионни сериали. Носител на редица награди за куклените си пиеси, на наградата „Петко Славейков” (1993).
Леле колко ми хареса “Великата суета”! Борис Априлов е написал страхотна история, която е истинска главоблъсканица и сюреализъм! Надявам се книгата да намери повече читатели, защото наистина го заслужава.
Историята започва ударно, когато главният ни герой се сдобива със 60 мъже - да правилно четете. Какво се случва ще ви оставя сами да разберете, а развоя на събитията и финалът са разбиващи.
“И все пак какво ще ги правя? Така или иначе станах собственик на шейсет човешки организма, а бях отдалечен от векове от феодалния или робовладелческия строй. Преди всичко нямах необходимите условия да ги съхранявам. Майко моя, какво ме чака. Да бягам, докато е време”
"Великата суета " е дълбок вътрешен монолог, който разгръща детайлно много главоблъсканици за нещата от живота и преходността. Това е една причудлива игра между съня и реалността, с множество възможности. Историята е обвита с ефирна меланхолия и е интересно поднесена.
Силно впечатлен съм от втората книга на Борис Априлов, която прочитам почти на един дъх.
Усетих книгата като на две скорости, условно разделени до средата на книгата. Първата част - развива хрумката с изненадващия подарък от 62 мъже за героя и описанието на суетния му живот на творец и галеник на съдбата. Във втора част персонала на главния герой се разгръща до опустошителните висини на твореца отвъд суетата и там вече историята избухва!
Имах големи очаквания за тази книга. Наистина исках да ми хареса, но за съжаление историята ми се стори несвързана и в началото доста скучна. Последните 50 страници бяха по-интересни и имаше някои доста добри пасажи. Като цяло обаче книгата не можа да ме грабне и мисля, че има доста по-добри творби по темата.
Сюжетът се потапя в сюрреализма още от първото изречение – един скулптор се излежава на полянка, когато непознат мъж го потупва по рамото и му казва, че му подарява… шейсетима мъже, които чакат наблизо. От тоя абсурд се започва трагикомичната история на скулптора, който добре се е разположил в своето време – изпълнява държавни поръчки, името му е известно, има неангажиращи връзки с красиви жени, а в него е надлежно потисната истинската му страст да е живописец. И истинската му страст да живее, а не да живурка.
“Великата суета” за мен бе една книга за суетата и нейните вариации, с които се сблъсква човешкото. Беше книга за демоните, които кротко се спотайват в ъглите на нашите души, за земните ни мечти и желания, които понякога могат да ни подлудят и когато вече ги изпълним, да сме били толкова устремени и крайни, че да сме загубили всичко по пътя и те вече да нямат никакъв смисъл, макар и осъществени...
Книгата беше приятно написана, увлекателна проза, започваща с интересна случка, която ме накара да се замисля. Ако мен ме срещне някъде в планината непознат и ми подари 60 човека - какво ще правя с тях и как бих постъпила. Без да разкривам много от сюжета, само ще кажа, че героя на Борис Априлов накрая действаше безпощадно към своите предани роби, което ме накара точно тогава да се зачудя, аз какво щях да направя на негово място. И въобще, и вие си задайте въпроса. Интересно е.
Книгата е тясно обвързана със света на изкуството, което винаги ме кара да се вълнувам много. Светът на изкуството е една паралелна вселена, в която творците живеят. Уж изглежда са тук, до нас, но всъщност в ума си те пътуват и странстват из други вселени, за да се върнат пълни с нови идеи, нови емоции и нови произведения.
Това е, което мога да кажа за книгата. Бе приятно четиво, зададе у мен конкретни въпроси, но не успя да остави онази следа, необходима, за да я нарека любима.
Определено не успя да ме грабне. Трудно дори я прочетох. Нямах търпение да свърши. Разказите в "Морска сол" ми се сториха малко странни, но все пак реших да прочета и тази от същия автор. Признавам, започна интересно, държа ме някъде до средата, но като цяло прекалено хаотична и несвързана ми се стори цялата история.
Обещаващо начало за напълно разочароващ край! Това е книга, съчетала в себе си различни огледални точки и перспективи на пречупване, но те не създават усещане за ясен образ или изображение. Представата напълно се изгубва в смисъла на написаното. Размива се, заличава се, счупва се – и то не просто на парчета, а буквално на невъзможни за събиране и сглобяване късчета. Това е пълна разпиляност. Натрошени мисли – стрити и разхвърляни срещу вятъра. Проблясъци от слънцето, изгубили се по пътя си. Тълкуването на тази книга вероятно е ясно само за автора 🧠 Ако някой читател се осмели да я разкаже логично и обосновано – честито! 👏 Аз лично ще му стисна ръката… …Стига да успее да защити гледната точка на неточността в това послветляващо и загасващо едновеременно, но напълно безумно объркване. 🤯
Бегам с двеста 🏃♀️💨... – това беше излишно за четене. 🚫
Нестандартна е, искрена в намеренията си, поне на мен ми се стори така. Главният персонаж не е лесен за обичане и може би затова не ми хареса толкова. Въпреки това се радвам, че я прочетох.