В това на моменти спиращо дъха разследване на публициста от град Самара Марк Солонин, член на руското Свободно историческо общество, се осветляват значими събития от Втората световна война, за които официалната историография мълчи. На основата на анализ на архивни документи и спомени на очевидци Солонин не само открехва завесата към тайните. Авторът безкомпромисно и безпристрастно изобличава изстъпленията и безчинствата, независимо дали са дело на украински националисти или на сталински червеноармейци.
Книгата е за тези, които не се боят да узнаят нови потресаващи факти и да подреждат логически пъзела на събитията.
Russian historian, and author who writes about the history of World War II. An aviation engineer by training, he has written numerous books on the Second World War. Since 2016, Solonin lives in Estonia
Заглавието подвежда читателя до някъде - може би, през 2012 година, част от фактите в тази книга да не са били широко известни, но сега това далеч не е така.
Книгата застъпва следните теми:
1. "Трите плана на другаря Сталин."
Плановете на Сталин за война с Хитлер и света не подлежат на съмнение, естествено те са еволюирали с промяната на обстановката и хода на ВСВ и приключват с нападението и моментния разгром на съветската военщина през лятото на 1941 година.
Немците изпреварват болшевиките буквално с няколко дена до седмици и вероятно спасяват Западна Европа и света от безрадостната съдба на окупираната в последствие от СССР Източна Европа. Сталин до последно не е вярвал, че ще бъде нападнат, може би за това е допринесло и количеството нападащи войски - по-малко от тези участвали в агресията срещу Франция.
2. "Женският бунт в Иваново."
Тези събития са малко като кръпка или пълнеж в книгата. Разбунтували се тъкачките в Иваново, попротестирали, след това НКВД изловили част от тях и ги изпратили в концлагерите на ГУЛАГ, за по десетина години. Не ми е ясно, защо тази част въобще е включена?
3. "Двете блокади- Ленинград и Западен Берлин."
Блокада на Ленинград не е имало!
Умрелите от глад ленинградчани са си изцяло на сметката на Сталин, поредния геноцид спретнат срещу неудобните и ненужните. "Блокадата" е чиста пропагандна измислица, истината е страшна и безкрайно неудобна и до днес. Ладожкото езеро е било релативно свободна зона и през него е могло да се доставя всичко необходимо за града, без много загуби за болшевиките. Както през него цялото време е изнасяна многомилионната военна продукция на заводите му, а са доставяли суровини и материали. В цикъл клипове това събитие е разгледано подробно от Солонин на YouTube канала му:
Реалната съветска блокада на Западен Берлин е разбита от американците по въздушен път и макар да им е струвало 2 милиарда сегашни долара, те все пак не са тръгнали по възможния втори път - война със СССР. Не са хвърлили и няколко атомни бомби върху Москва и Ленинград, въпреки че и такива гласове са се чули. Не знам дали е било за добро това тяхно решение.
4. "Украинските националисти: "Нашата власт ще бъде страшна.""
Тук се е попрестарал Солонин с очернянето на украинците, заради естественото им желание за независима украинска държава. Интересно ми е, какво ли мисли сега той, след окупирането на Крим и при продължаващата война на РФ с Украйна (книгата е публикувана през 2012 година за първи път)?
Украинските националисти взимали пари от Запада и сътрудничили на немците, а поляците са зверове и фашисти, пък тези правили същото за СССР са целите в беличко и чистички патриоти... Тук не е могъл да се отърси от руското и имперското у себе си и страда безпристрастността му, за която претендира.
5. "Пролетта на победата. Забравеното престъпление на Сталин."
Избиването, изнасилванията, мародерството и зверствата над цивилните немци от страна на войниците на РККА отдавна не са тайна, нито са забравени.
Хипотезата, че всичко това е планирано от Сталин за да ги изгони от земите, които е смятал безпардонно да заграби е напълно основателна. Това обаче се оказва бумеранг - немските войници се сражават до последна капка кръв, за да дадат шанс на близките си да се евакуират, руските загуби в жива сила през 1945 са колосални, не че на Сталин му е пукало де. По същия начин са се представили съветските войски навсякъде в Европа - дори предателя и слуга на болшевиките Гошо Тарабата се е принудил да пише писмо до своя господар в Москва, с молба да се озаптят малко произвола, насилията и престъпленията на окупаторите!
В заключение ще кажа, че е абсолютно ясно защо и до днес архивите за ВСВ в РФ са засекретени и не може да се проучват и публикуват. Тайните им са много повече и много по-мрачни, отколото могат да понесат наследниците на "пабедителите и асвабадителите"! И за да не пречи истината на гнусната пропаганда ползвана от режима на кръвожадния късичък диктатор Путин.
Моята оценка е 3,5* - закръглени нагоре.
P.S. В края на книгата има и старо интервю с автора.
В този сборник са засегнати няколко теми, които засягат някои от основите на руската митология за войната, която властите поддържат като недосегаема, включително чрез упорито държане на архивите все така засекретени, за разлика от отдавна отворените на съюзниците и германците. Първият е прословутата “изненада” на Сталин от нападението на 22 юни, както и дали и доколко той се е готвел също за настъпление на запад. Солони посочва, че първоначалните планове на СССР са за война с Великобритания и описва подготвителните стъпки, предприети в тази посока.
the shocking truth about the Soviet legend of its great victory in WW2. The victory built on piles of bones of millions... Must read for those who were born in USSR.
1. "Трите плана на другаря Сталин." - не знам как е станало да се говори, че Сталин не е предвиждал да напада Европа, при условие, че още като бях в гимназията се говореше в часовете по история, че е било въпрос на време да се случи, примерно около 43та. Солонин задълбава в промените на плановете на Сталин кога и срещу кого да воюва, и развива интересна хипотеза за 1941ва, която не е баш като тази на Виктор Суворов, но и не е съвсем далеч от нея.
2. "Женският бунт в Иваново." - страшното тук е до колко са успели са пречупят хората в ссср-то, за какво всъщност е въпросния "бунт"... Както и целите, реакциите и поведението на ръководителите.
3. "Двете блокади- Ленинград и Западен Берлин." - трагедиите при блокадата на Лениград са изцяло на сметката на ссср, защото въпросната съвсем не е била плътно затворена и при добро желание е имало как да бъде снабдяван града. Но желание е нямало, по тия географски ширини животът нищо не струва.
4. "Украинските националисти: "Нашата власт ще бъде страшна."" - уви, тази точно тема не ми е достатъчно позната, за да коментирам, но не мога да се отърва от усещането, че Солонин не е могъл да надскочи факта, че и самият той е руснак...
5. "Пролетта на победата. Забравеното престъпление на Сталин." - най-грозната част от книгата, за поредните замитани, но забравени варварщини от страна на "победоносната" и "освободителна" (хаха, от свободата освободителна!) РККА. Дали наистина е имало целенасочен план за цялата диващина, за всичкото насилие и избивания е много вероятно, но надали някога ще бъде доказано. Поне докато най-сетне не се отворят пустите архиви в РФ, но се съмнявам и тогава, надали ще има писмена заповед за подобно нещо.
Nic dobrego dla Lisioła . W tym tygodniu Lisioł postanowił odważnie spojrzeć wojnie prosto w twarz. Szybko okazało się, że nie jest to łagodne oblicze pięknej niewiasty, ale wściekle wykrzywiona twarz, przy której niejeden czarny charakter wygląda jak pluszowy miś. Lisioł więc z trudem opanował strach i specjalnie dla Was wyruszył w tą niebezpieczną podróż, która na zawsze zmieniła jego poglądy na wojny truskawek. "Nic dobrego na Wojnie" Marka Sołonina przybliża kulisy Frontu Wschodniego podczas II Wojny Światowej. Książka do lekkich nie należy. Jest to bardzo skrupulatne studium historyczne, ukazujące wszystkie mroczne strony tego konfliktu. Mamy tutaj dokładnie podane daty, godziny i oddziały, które dopuściły się danej zbrodni – czasami nawet mamy wspomnienia. Brrr. To jedna z tych książek, które trzeba czytać, gdy się jest głodnym, niewyspanym i bardzo złym. Autor w pełni udowadnia, że na wojnie nie ma nic dobrego, także dla Lisioła. Chociaż nasz dzielny futrzak zaopatrzył się w karabin z okazji czytania, to szybko jednak go porzucił, wybierając dezercje i czytanie z drżącym ogonem w cieniu fotela. Wielką zaletą książek Sołonina są statystyki i fakty. Autor nie skupia się na demagogii, ale na prawdzie, przedstawiając sytuację, wnioski pozostawiając już w geście czytelnika – choć w tym wypadku tytuł książki mówi wszystko. Dla wszystkich fanów II Wojny Światowej, bądź czytelników po prostu ciekawych tego okresu, jest to pozycja obowiązkowa zdaniem Lisioła, ale futrzak ostrzega, można nabawić się złego humoru od tej lektury na kilka dni co najmniej.