Когато става дума за Джоджо Мойс, ще свързвам името й не с филма " Аз преди теб" и с книгата, а със заглавието, което ме срещна с авторката - " Подаряваш ми звезди". След него не посегнах към друга на Мойс от страх да не се разочаровам. Имах си това топло и нежно усещане от срещата с библиотекарките на коне и си го пазех ревниво.
Тази есен бях привлечена от " Бутикът на мечтите". И наруших собственото си ограничение.
Попаднах в доста тягостната среда, която предизвикваше Сюзана. И под нейно влияние пред мен се появиха всички теми, които често обмислям. За съжаление, открих колко съм права в мнението си и колко категорично мога да го защитя пред всеки много либерален и оптимистичен опонент. Не е добро откритие! Но когато не мажем с мед и масло реалността, тя няма никога да изглежда красива.
Сюзана е човек, който никога не е доволен от нищо. И не в добрия смисъл, който кара някого да се развива, да расте и да печели от осъзнаването. ДНК-А- то има жизнено важна роля в човешката природа, независимо от средата, в която расте. Независимо от отношението, което получава. Независимо от примера, който вижда. Силните характери осъзнават накъде ги води кръвта и успяват да се противопоставят или да се възползват от това. Останалите обвиняват семейната хералдика и се носят по течението без грам опит да разберат как да се променят.
Осиновяването на дете си е риск, който понякога никой не осъзнава. Водени от любов и копнеж да се грижат за изоставено дете като за своя рожба, никой не мисли, че това дете прилича на онзи, който го е изоставил. Последиците от това се виждат по - късно.
Ако семейството остави децата да следват прищевките и стремежите на младостта, това е лошо. То не се вълнува достатъчно, за да контролира, съветва и насочва. Ако пък семейството отрупа наследниците с цялата си любов и внимание и обезпечи съществуването им, пак е лошо. Родителите задушават децата, поднасят им всичко наготово и убиват стремежите им за самостоятелност. С други думи - каквото и да правят родителите, по презумпция те са виновни и могат да влязат в положението на децата си. Разривът между поколенията не е от вчера. Но пак не изглежда добре.
* " Но да си родител означаваше точно това, нали? Обичаш детето си, имаш добри намерения, вярваш, че правиш най - доброто за него ... знаейки, че често любовта не е достатъчна "
Не харесах Сюзана. И Алехандро. Вечно недоволни и гневни души. Постоянни опити да открият себе си с цената на чуждите чувства, независимост и потъпкани желания.
* " Твърде много време за мислене е гаранция за катастрофа."
Харесах книгата! Много! Страхотен пример за това, което се случва, когато не знаем какво искаме за себе си от света! Единствено около хора като Джеси разбираме колко по - красив може да е живота ако сме ярки, усмихнати, любопитни и обичащи.
* " Проблемът с остаряватето не е толкова, че човек остарява, заседнал в миналото, а че има твърде много минало, в което да се изгуби. "