Подбрани български разкази от едни от най-утвърдените имена в жанра, защото още от времето на Бокачо литературата, и по-конкретно разказите, са прибежище в дни на изпитания. Сега, когато неизбежно трябва да си останем вкъщи, ви предлагаме тази богата гама от истории за четене по време на пандемията.
Автори: Алек Попов Александър Шпатов Емануил А. Видински Емил Андреев Людмил Станев Мирела Иванова Ангел Иванов Захари Карабашлиев Мирослав Пенков Ангел Игов Здравка Евтимова Михаил Вешим Васил Георгиев Иван Димитров Николай Грозни Георги Бърдаров Иванка Могилска Оля Стоянова Георги Господинов Иво Иванов Палми Ранчев Георги Томов Йорданка Белева Петър Делчев Деян Енев Калин Терзийски Радослав Парушев Елена Алексиева Кристин Димитрова Соня Тодорова
Various is the correct author for any book with multiple unknown authors, and is acceptable for books with multiple known authors, especially if not all are known or the list is very long (over 50).
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
Няма да давам оценка, защото сборникът съдържа много и разнородни творби, наистина за всеки вкус. Благодаря на Алексадър Шпатов за идеята да събере съвременни български автори на едно място и да запознае по-широката публика с творчеството им. Мога само да си представя какви усилия му е коствало. Страхотен си, Сашо!
Ще спомена тези разкази, които ми харесаха особено много:
Михаил Вешим, "Родителска среща" Васил Георгиев, "Киряк от Толстой" Александър Шпатов, "Принцеси от Славейков" Ангел Игов, "Ще се случи" Йорданка Белева, "Внукът на човекоядката" Оля Стоянова, "Добре дошли в Тирана" Емил Андреев, "Завръщането на Теди Браун" Мирослав Пенков, "На изток от запада"
Много приятен сборник с разкази. Някои от авторите ми бяха известни, други ги срещам за пръв път, но всеки един от тях беше оставил пулсираща частица от себе си в своя разказ. Този сборник приютява разнообразни теми, стилове и емоции и поддържа интереса с тръпката на очакването.
Появата на това издание бе приятна изненада (дори и с тази корица), която за щастие си остана такава. Позволи ми да се срещна с любими автори, с познати автори, но и с не малко, от които не бях чела нищо - дали заради по-големия шум около тях, дали заради това, че по-рядко посягам към по-кратките форми. Но също така то стана причина и да си спомня за книги, които са ми скъпи: - "Кедер" - Разказите на Йорданка Белева вълнуват и единствения техен недостатък е, че винаги искаш още и още от тях.; - "Вундеркинд" - Обичам този роман на Николай Грозни, обичам музиката в него, обичам начина, по който те кара да погледнеш и обикнеш София и нейното небе, "издялано от гранит".; - "Невидими кризи" - Срещите ми с Георги Господинов са в двете крайности, но тази беше от успешните. А пък борбата с "невидимия враг", който превзе мислите ни тези дни, повдига завесата от други неща, които вече нямаме извинение да не видим и обсъдим.; - "Егон и тишината" - Книгата на Емануил Видински, с която се срещнах неотдавна, но от която не спирам да си припомням този цитат : "Заръча да си пазя сърцето."Изпълни го или го остави да се пръсне. Но не давай да ти го разбродирват. Никога."". А има още толкова много ...
Невероятен сборник, незаменимо въведение към страхотни български автори, и от свежите, и от улегналите. Единствено ми се искаше да залага на комедията, отколкото на трагедията и да завршва с вдъхновяващия оптимизъм на Иво Иванов, вместо с от красивия, но натъжаващ финал На Изток от Запада. Остави ме по-тревожен за бъдещето... но с нови автори в wishlist-a.
"Колко много искам, рекох си, да съм като реката, без памет. И как не искам да съм като земята, дето всичко помни".
из "НА ИЗТОК ОТ ЗАПАДА", Мирослав Пенков
Винаги съм бил на мнение, че разказът е много по-сложен за написване от цял роман. И не спирам да се чудя защо съвременните български автори се бутат да ги пишат, когато и романите им не струват. Чудя се още и защо, по дяволите, Биад присъства толкова ярко. Отговор не искам, tbh.
Хареса ми най-вече онази история за думите, които в един следобед решили да покажат истинската си сила на човечеството. Смях се с глас и още ми е смешно като се сетя. Последният разказ също е хубав.
Останалите по-скоро ме отказаха от авторите си. Имах намерение да чета "Кедер" на Йорданка Белева, за пример, но вече нямам.
Много искам да дам 5 звезди на този прекрасен сборник, но не всичко в него ми хареса (може би после ще променя оценката обаче). Както и да е, идеята зад него е просто гениална, а Александър Шпатов е събрал най-доброто от най-добрите съвременни белетристи. Всеки един от разказите по някакъв начин буди или усещането за самота, което съм убедена, че мнозина от нас са изпитали по време на извънредното положение, или една носталгия за времена, които ги няма (било то по времето на соца или далечната 2009-та). Абе, с две думи - за всеки има по нещо вътре. И точно това е най-хубавото! С някои от авторите не се сблъсквам за пръв път ("Сляпата Вайша", "Кръв от къртица", "Принцеси от Славейков"), в други се влюбих безвъзвратно ("Родителска среща", "Добре дошли в Тирана", "На изток от запада"), а трети ми бяха болезнено скучни ("Има ли кой да ви обича", "Рожден ден", "Астралиеца"). И макар да четох сборника в рамките на месец, просто нямаше как да не оставя всеки разказ да престои в съзнанието ми самостоятелно за известно време. Затова съм и много доволна, че открих нови автори, чието творчество ще следя с интерес.
Този сборник не се чете изведнъж, а се дегустира на малки хапки, за да не се преситим с емоции. А емоциите в него са като пълноводна река, с всяко мое вдишване влезаха през носа, очите, ушите, спомените ми. и за да не се удавя, плувах начесто и по малко като си оставях време да почувствам всеки разказ. Разбира се, не всички разкази ми бяха по вкуса, но пък отново срещнах любимият ми :"За петата ракия". харесах много и "Сладко-солено", "Внукът на човекоядката", "На изток от Запада" и "Поговори с мен"...
Не можах да довърша сборника. Някъде след първата трета се отказах. Русенското варено не предизвиква у мен асоциация за продукт от първа необходимост - вероятно поколенческа особеност, освен ако не си на възрастта на авторите на първите няколко разказа. Някои разкази стоят като незавършени, други работят с клишета и плосък хумор, който разбирам рационално, но не ми е смешен. Питам се къде остана широкият кръгозор на героя или автора, отворен към света, който да не е безславно втренчен в миналото; който да не се чувства излъган или прецакан от всички; който да не изследва само собствения си вътрешен свят. Коментарът ми не е насочен към авторите по принцип, а към разказите в сборника. Това ли наистина е най-подбраното от съвременния български разказ?
Идеята е много добра и с радост свалих сборника. Рядко чета български писатели и благодарение на този сборник харесах стила на няколко автори, които не ми бяха известни и съм любопитна да прочета книгите им. Според мен само няколко от разказите са звездите в сборника и това са: "За петата ракия и колко е хубав животът" (Георги Бърдаров), "Колелото прави пълен кръг" (Иво Иванов), "На изток от Запада" (Мирослав Пенков). В останалите разкази усетих повече претенция и хаотично рисуване, отколкото душа и талант.
Имаше разкази, които много ми допаднаха, и други, които изобщо не ми харесаха. Щеше да е хубаво да има някаква обща тематика на сборника, но като цяло беше хубав.