Музей на бегинки

by Georges Rodenbach, Жорж Роденбах, Красимир Кавалджиев (Translator)

138 pages, Paperback

First published January 1, 1894

About the author

Georges Rodenbach was born in Tournai to a French mother and a German father from the Rhineland (Andernach). He went to school in Ghent at the prestigious Sint-Barbaracollege, where he became friends with the poet Emile Verhaeren. Rodenbach worked as a lawyer and journalist. He spent the last ten years of his life in Paris as the correspondent of the Journal de Bruxelles, and was an intimate of Edmond de Goncourt. He published eight collections of verse and four novels, as well as short stories, stage works and criticism. He produced some Parisian and purely imitative work; but a major part of his production is the outcome of a passionate idealism of the quiet Flemish towns in which he had passed his childhood and early youth. In his best known work, Bruges-la-Morte (1892), he explains that his aim is to evoke the town as a living being, associated with the moods of the spirit, counselling, dissuading from and prompting action. Bruges-la-Morte was used by the composer Erich Wolfgang Korngold as the basis for his opera Die Tote Stadt. Albrecht Rodenbach, his cousin, was a poet and novelist as well, and a leader in the revival of Flemish literature of the 19th century.

Reviews

[Albena Georgieva · Rating 4 out of 5]

Не бях чувала думата “бегинка” преди да видя тази корица.
На кратко - сестринство, което възниква 12 век в Европа като трета опция за жените към съществуващите брак и манастир.
Скромен живот, търговия и занаятчийство, благотворителност, работа в приюти и болници.
Тези женски съюзи се разпространяват из градовете на Европа (Германия и ниските земи), стават важни за обществото, дори биват освободени от данъци заради полезната им социална роля, но..... църквата.... в един момент католическата църква ги намира за вредни, иска да ги вкара в своята система, бегинажите се противопоставят и с тях се заема инквизицията. Тези, които приемат църковните нареждания продължават, книгата е за края на бегинките, от първоначалната идея малко е останало....

Какъв по-различен свят бихме имали ако не се бяха случили инквизицията, покръстванията, кръстоносните походи....

Красиво пише Ж.Роденбах - много красота, импресия и спокойствие.

[И~N · Rating 4 out of 5]

Наричан често „поет на мълчанието и тъгата“, Роденбах насища историите си с плътно усещане на тишина и меланхолично притъмняване. Символистичната му палитра умее да изкаже навлизането на нощта през прозореца, посърналостта на лицето като безжизнените бродирани лилии, потъмняването на стените, мълчанието на църковното пространство вечерта. Роденбах, обаче, не потъва в поезията в проза, а деликатно тъче всяка от историите си, в които сякаш съзерцателното и действеното са се съчетават в рядко срещан симбиотичен баланс.

Целият отзив - тук .

[Knigoqdec · Rating 2 out of 5]

Хубав език има авторът.
Тъжно ми е за тези наивни, простички жени...