What do you think?
Rate this book
Събрано: юбилейно издание
Валери Петров е роден на 22 април 1920 година. Той е даровит и продуктивен поет, сценарист, драматург, преводач, сценарист, академик на БАН, вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга и носител на множество авторитетни призове, сред които родната награда „Христо Г. Данов“ и наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 година – за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Отива си от този свят на 27 август 2014 година, но изящните му произведения продължават да вълнуват млади и стари.
Настоящият том, посветен на 100-годишнината от рождението му, събира богатия свят на поета, обрисуван в звучни рими и ярки образи. Между страниците му ще намерите всичко, излязло изпод перото на Валери Петров, от младежките му години до новия век – както широко известните, незабравими стихове и поеми, така и емблематичните му пиеси, а също и рядко издаваните песни, съчинени през годините за различни театрални и филмови произведения.
Настоящият том, посветен на 100-годишнината от рождението му, събира богатия свят на поета, обрисуван в звучни рими и ярки образи. Между страниците му ще намерите всичко, излязло изпод перото на Валери Петров, от младежките му години до новия век – както широко известните, незабравими стихове и поеми, така и емблематичните му пиеси, а също и рядко издаваните песни, съчинени през годините за различни театрални и филмови произведения.
- GenresBulgarian Literature
432 pages, Paperback
Published January 1, 2020
7 people are currently reading
23 people want to read
About the author
Валери Петров
70 books73 followers Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
August 27, 2024
Прекрасен сборник с изключително стойностни творби на големия български поет Валери Петров!
Серенгети
„Това десетилетие
спокойно е на вид,
но сякаш „Серенгети“ е
културният ни бит.
Ръмженето, хрущенето
е близо, ала щом
не е със теб и с мене то,
пасем си мълчешком,
а страшното, минавайки,
оставя пустота,
и бавно глъхне в навика
викът на съвестта,
и нервите ненужни са,
битът ни – уреден,
и тъй, в съседство с ужаса
живеем ден след ден.“
Над преводите
„Надварване невероятно
шуми там нейде надалеч,
а тук е топло и приятно,
и скрито от враждебна реч.
И нека казват:,,Без другар е
и от живота отделен“ –
сам Вилиам Шакеспеаре
по цели дни беседва с мен.
И знам: за своята родина
чрез него повече ще дам
от патриотската дружина,
която грозно кряска там...
Но нищо! Дреме в късна шума
хисаро-арденският лес
и розалиндината дума
от мене се очаква днес.
И чувствам колко много значи
при гения да си чирак...
А вие, глупави драскачи,
дерете се по даден знак.
Ще си говорим пак, когато
след време бъдният човек
подири люспиците злато
сред пляката на тоя век!“
Под зеленото дърво
„Шуми дървото над главата ми
в златисти нишки и листа
и трепкат хлорофилни атоми
в очите ми и в мисълта.
И казвам си: – Били те срещали
Със ръкопляскане отвред,
ти гледай сам да разбереш: дали,
кога и где си бил поет!
И знай: не в бара, не на тениса
сполуките ни блясват в миг
обикновено те родени са
от гняв, сълзи и таен вик.
А и сълзите са измамливи,
от тях не бивай заблуден
напират ли, ти казвай:,,Знам ли ви
отгде избликнали сте в мен!".
Защото сложна, многопластова,
лъжлива е душата в нас
и често иде не от нас това,
което уж е собствен глас,
а собствения, автентичния,
е някъде дълбоко скрит,
далеч от мисли за отличия,
за слава и параден вид,
и само – знаем го – когато са
от тоз глъбинен извор наш,
ненагнетявани от патоса
на вътрешния инструктаж,
тогава само стиховете ни
достигат до сърце и ум
и са и търсени, и четени,
без нужда от изкуствен шум,
защото всеки разпознава го
тоз глас, от нас избликнал сам,
и – не нетрайно, от лукаваго
днес гръмва слава, утре срам –
чуй, одобрението истинно
шуми към нас едва-едва
с друг шум, като на туй разлистено
дърво над твоята глава.“
За хвърчащите хора
„Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук,
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?“
За вредата на писмеността
„Ръката човешка, уви, не е знаела,
когато за първи път писмо е чертаела,
че зло ни чертае, че всяка черта е
гранична черта между двама човека,
че туй уж игра е,
но, ах, ще играе
лош номер на нас подир толкова века.
Защото след нейното изобретение,
макар да се лъжем, че тъй по-добре ни е,
във същност е зле, че
писма отдалече
днес пишем си ний - и то е с чувство на бреме
че нещо изтече,
че няма я вече
директната реч от предписмено време,
че няма го словото, краткото, прямото,
нечленоразделното, с удар по рамото,
че радост и драма
летят с телеграма,
че всеки ден става все по-обичайно
да бъде измама
речта между двама,
когато рекат да се срещнат случайно!...“
Серенгети
„Това десетилетие
спокойно е на вид,
но сякаш „Серенгети“ е
културният ни бит.
Ръмженето, хрущенето
е близо, ала щом
не е със теб и с мене то,
пасем си мълчешком,
а страшното, минавайки,
оставя пустота,
и бавно глъхне в навика
викът на съвестта,
и нервите ненужни са,
битът ни – уреден,
и тъй, в съседство с ужаса
живеем ден след ден.“
Над преводите
„Надварване невероятно
шуми там нейде надалеч,
а тук е топло и приятно,
и скрито от враждебна реч.
И нека казват:,,Без другар е
и от живота отделен“ –
сам Вилиам Шакеспеаре
по цели дни беседва с мен.
И знам: за своята родина
чрез него повече ще дам
от патриотската дружина,
която грозно кряска там...
Но нищо! Дреме в късна шума
хисаро-арденският лес
и розалиндината дума
от мене се очаква днес.
И чувствам колко много значи
при гения да си чирак...
А вие, глупави драскачи,
дерете се по даден знак.
Ще си говорим пак, когато
след време бъдният човек
подири люспиците злато
сред пляката на тоя век!“
Под зеленото дърво
„Шуми дървото над главата ми
в златисти нишки и листа
и трепкат хлорофилни атоми
в очите ми и в мисълта.
И казвам си: – Били те срещали
Със ръкопляскане отвред,
ти гледай сам да разбереш: дали,
кога и где си бил поет!
И знай: не в бара, не на тениса
сполуките ни блясват в миг
обикновено те родени са
от гняв, сълзи и таен вик.
А и сълзите са измамливи,
от тях не бивай заблуден
напират ли, ти казвай:,,Знам ли ви
отгде избликнали сте в мен!".
Защото сложна, многопластова,
лъжлива е душата в нас
и често иде не от нас това,
което уж е собствен глас,
а собствения, автентичния,
е някъде дълбоко скрит,
далеч от мисли за отличия,
за слава и параден вид,
и само – знаем го – когато са
от тоз глъбинен извор наш,
ненагнетявани от патоса
на вътрешния инструктаж,
тогава само стиховете ни
достигат до сърце и ум
и са и търсени, и четени,
без нужда от изкуствен шум,
защото всеки разпознава го
тоз глас, от нас избликнал сам,
и – не нетрайно, от лукаваго
днес гръмва слава, утре срам –
чуй, одобрението истинно
шуми към нас едва-едва
с друг шум, като на туй разлистено
дърво над твоята глава.“
За хвърчащите хора
„Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук,
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?“
За вредата на писмеността
„Ръката човешка, уви, не е знаела,
когато за първи път писмо е чертаела,
че зло ни чертае, че всяка черта е
гранична черта между двама човека,
че туй уж игра е,
но, ах, ще играе
лош номер на нас подир толкова века.
Защото след нейното изобретение,
макар да се лъжем, че тъй по-добре ни е,
във същност е зле, че
писма отдалече
днес пишем си ний - и то е с чувство на бреме
че нещо изтече,
че няма я вече
директната реч от предписмено време,
че няма го словото, краткото, прямото,
нечленоразделното, с удар по рамото,
че радост и драма
летят с телеграма,
че всеки ден става все по-обичайно
да бъде измама
речта между двама,
когато рекат да се срещнат случайно!...“
September 23, 2024
За съжаление подборът на творбите тук ме остави ощетен от майсторството на Валери Петров и присъщата му мекота.
Начинът, по който обрисува стойностните неща почти по детски, с помощта на най-леките алегории винаги са били негова запазена марка, ала щеше да е прекрасно ако в съдържанието присъстваха повече от поемите му като „Тавански спомен“.
Начинът, по който обрисува стойностните неща почти по детски, с помощта на най-леките алегории винаги са били негова запазена марка, ала щеше да е прекрасно ако в съдържанието присъстваха повече от поемите му като „Тавански спомен“.
October 1, 2025
"Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо твойта мъка тъй сладко тежи?
Защо, вкусил ада, човек е готов
Отново да страда от тебе, лю..."
- Валери Петров от "Когато розите танцуват"
Защо твойта мъка тъй сладко тежи?
Защо, вкусил ада, човек е готов
Отново да страда от тебе, лю..."
- Валери Петров от "Когато розите танцуват"
Displaying 1 - 3 of 3 reviews