Ексцентричният Шерлок Холмс е един от най-талантливите детективи, които криминалната литература някога е създавала. Приключенията му карат читателя да тръпне в очакване и страх какво ще се случи, а стилът на автора Артър Конан Дойл е пъстра палитра от английска прецизност - в изказа и сюжета, закачливост, заплетени интриги и брилятно изградени характери. Винаги е удоволствие да си припомним случаите на Шерлок Холмс - способни да развълнуват дори и след много прочити.
Включва разказите: Сребърен пламък, Ритуалът на рода Мъсгрейв, Запустялата къща, Самотната колоездачка, Черния Питър, Второто петно, Тигъра на Сан Педро, Плановете на посводницата Брус Партингтън и Дяволския крак.
Sir Arthur Ignatius Conan Doyle was a Scottish writer and physician. He created the character Sherlock Holmes in 1887 for A Study in Scarlet, the first of four novels and fifty-six short stories about Holmes and Dr. Watson. The Sherlock Holmes stories are milestones in the field of crime fiction.
Doyle was a prolific writer. In addition to the Holmes stories, his works include fantasy and science fiction stories about Professor Challenger, and humorous stories about the Napoleonic soldier Brigadier Gerard, as well as plays, romances, poetry, non-fiction, and historical novels. One of Doyle's early short stories, "J. Habakuk Jephson's Statement" (1884), helped to popularise the mystery of the brigantine Mary Celeste, found drifting at sea with no crew member aboard.
Толкова съм недостовен да пиша ревюта за сър Артър Конан Дойл, че бих написал това на лист и бих се изплюл на него и бих го запалил после (с лице осветено с драматична светлина, остри сенки, камина на заден фон и чаша Блек Рам отстрани).
Единственото, което искам е да излязат всички части и да се задълбая като интроверт в юрган докато го слушам.
“най добрият начин да изясниш нещата е да ги изложиш пред някой друг” “тютюна в персийския си чехъл, пурите в кофата за въглища, писмата, на които не е отговорил, приковава с ножче на дървената полица над камината” “навлизаме в царството на предположенията където може да сгреши и най логичния ум на основата на съществуващите доказателства всеки може да изгради своя хипотеза и всичките да изглеждат верни” “очевидно тихият и кротък дрн прекаран от Холмс в провинцията беше завършил по доста странен начин, защото лъсно вечерта той пристигна на улица бейкър със сцепена устна и цицина на челото. да не говорим за разгулния му вид, който превръщаше самия него в подходящ обект за разследване от скотланд ярд” “нежният пол” “в дъното на всичко, както обикновено, стои жена”
Не обичам кримки. Обаче не мога да не обичам Шерлок Холмс. Случаите му са толкова интересни, а начинът на писане на Артър Конан Дойл е неповторим. Има динамика, но има и толкова добри и живи описания, че те пренасят през времето и пространството, та да крачиш до Уотсън и неговия приятел Холмс.
Давам три звезди само заради хронологично неадекватното съдържание - третият разказ е разкриването на Холмс пред Уотсън, че е оживял след скачането във водопада. Нищо преди или след това не споменава това събитие от, според мен, главната история