Славянобългарска история

by Паисий Хилендарски, Петър Динеков (Editor), Цветана Джагарова (Editor)

"Историята" на Отец Паисий е социално-исторически роман за страданията и перипетиите на българския народ по пътя му за утвърждаване чрез национално самосъзнание. Това чувство е разпалвано с разказа за старата слава на българските царства и нравствените, праведни и добри царе.

Genres: Bulgarian Literature, Classics, History, School, Nonfiction, Bulgaria, Historical

128 pages, Paperback

First published January 1, 1762

About the author

Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Reviews

[Екатерина]

Тази книга не би трябвало да се оценява. Всички тези "лайкит-млайкит" дето се забавляваме да слагаме на другите книги, при тази губят значение, защото това не е книга, а е паметник.
Може би дори не е паметник, а епоха.

[Велислав Върбанов]

„История славянобългарска“ е легендарна книга, която от днешна гледна точка съдържа значителни неточности, но за времето си (1762 г.) е била изключително полезна за разпалването на интереса на българите към нашите богати история и култура!



„Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята! Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха — чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш.“

[Viktor Stoyanov]

Исторически много неточна. Исторически твърде, незаменимо важна! Препрочитам си я често и всеки път се пренасям в друга епоха, описваща предните кървави и/или славни епохи.
Един двугодишен писарски труд е в състояние да промени съзнанието на цял народ. Всеки път се убеждавам, че перото е най-силното оръжие дадено в ръцете на човек.
Не, не дадено. Създадено.

[Vasil Dakov]

Българската средновековна литература в своята същност се състои предимно от похвални слова, жития на светци, евангелия, триоди, требници, часослови, псалтири и т.н. Няма научни трудове, няма критически анализи, няма философия, няма поезия, няма историография, няма дори митология и фолклор. И тук на преден план излизат две изключително значими произведения: "За буквите" на Черноризец Храбър от 9 век, и "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, която бележи началото на един закъснял, но все пак осъществен в една или друга степен български ренесанс.

[Emiliya Bozhilova]

Изумителен е фактът, че исторически труд, пълен с толкова фактологични неточности и пропуски, се води “класика”. Поне в училище смятах така. Днешният читател има да се диви на “фактите” от българската история, които са неточни до неузнаваемост.

И тук стигаме до втората важна точка. Тази книга не е исторически труд, не и днес. Тази книга е важна единствено заради причината за написването си, която се съдържа в увода с “О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин…”. Важна е като главня, цепеща вековния мрак на наложено невежество, примирение, отчаяние и отказ от идентичност. Да, газената лампа свети по-силно от главнята, за електричеството да не говорим, но когато мракът е дълбок, и тя е спасение и начало на прогрес за бъдещето.

Главнята на Паисий е запалила Възраждането ни, закъсняло с няколко столетия, но все пак дошло, затова Уводът на добрия Хилендарски монах към неговите неточни не по негова вина исторически изложения е неделима част от нашата идентичност и памет.

[Elena Balabanova]

Нима в нашата история може да се изнамери по-значима книга от тази?

[Svetla Peicheva]

Изобщо не беше зле, даже на места беше интересно, което аз изобщо не очаквах. Целта на книгата, както всички знаем, е да накара българския народ да се гордее с историята си във време на робство. И тя прави точно това. Даже мога смело да кажа, че много пъти докато я четях се чувствах горда, че съм българка ,че живея в страна с толкова велика история и още по-велики предци.

[monika]

ок може и да играе важна роля в българската история но на места има грешна историческа информация и е трудна за четене затова мисля че не е много подходяща за учене в 9ти клас🙄🤚 отивам да пиша читателски дневник не ме занимавайте

[Michael]

I accept the role "the Istorija" plays for the Bulgarian Renaissance, as I like the fact that it's written in a style easy to understand for non-native speakers. Naturally, the chronicle's facts are not ongoing any more for the most part and no reader should take them too seriously.

[Мартин]

Този труд мога да го препрочета още сто пъти и всеки път, ще се възхищавам на просвещението, като висша форма на отечествено самолюбие.
Важно е да знаем, че не сме дърво без корен, където и да сме се населили по тази земя.

[alex]

3.5⭐️

[Dara Petrova]

2.5⭐

[Deo Gryffin]

Проблемът със слагането на рейтинг на тази книга е, че в крайна сметка това е книга написана със специфична цел по времето на специфичен период. Тя постига целта си, дава на Българите под османско владичество история с която могат да се гордеят и тя е затова толкова известна. Хайде да сме честни, от двестате човека, които са й дали 4 или 5 звезди, колко точно са ги дали защото са намерили книгата увлекателна и интересна, а не защото е "велика част от българската история!!". Най-интересните части от нея са (по мое мнение) предисловията и послеслова, защото те, в края на краищата, ни казват най-много. Там се говори за самия автор, причините зад написването, начина на написване и за българите по време на написването.
Друг фактор е колко труд е отнело да се напише. Можем само да си предствим, колко трудно е било да се намери информация по онова време. Но въпреки това, История славянобългарска не е интересна книга, да сме честни целта й не е била да е интересна, но и целта й е валидна за специфичен период от време. Сега никой няма да я прочете и да се възгордее, че е българин, ако не е бил и преди, нито пък ще спре да се срамува, ако се е срамувал и преди това. Главно защото ние вече имаме история. За бога повечето ученици ще я сметнат за скучна, а не за някое велико произведение. Не мога да си позволя да дам на История славянобългаркса 3 звезди или по-малко, заради ефекта й над българския народ, но това не е някоя интересна книга, която човек седне и да си чете за удоволствие, тя се чете за исторически контекст и колкото да каже човек, че го е прочел и е ГОРД БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН!!!!! (или за училище, което вероятно е най-лошия вариант, защото така хора, които не се интересуват от тази книга я четат и я намират аз още по-скучна от колкото е)

Та, "История славянобългарска"-без рейтинг, защото ако дам слаб, няма да си го простя (плюс се някой ще се намери да ме нарече... какво обратното на националист? Предател?... все едно, най-вероятно ще използват дума като отратителен или нещо подобно), но няма да давам и висока оценка, защото... по-голямата част от книгата беше скучна. А и какво значение има? Тези които искат да я четат ще я прочетат, тези които трябва, най-вероятно ще я прочетат, а тези които не искат- няма. Това не е книга за която се търси мнение дали си струва да се чете в коментарите на goodreads.

[Hristo Todorov]

Not good, wouldn't read again

[theo]

“История славянобългарска” - исторически текст с особено значение, намираш употреба и до днес от съвременния българин. В този труд усърдният общественик и вдъхновен писател Отец Паисий изтъква необходимостта от историята като двигател, нужен на всеки поробен народ, тъй като съдбата на дадено общество е вечно променлива и непостоянна. Разкривайки славното минало на българите като дава глас на знаменити български царе, славянски учители и светци, Отец Паисий призовава патриотичното съзнание от народа, като засилва гордостта на българина и същевременно вдъхва вяра в бъдещето. Този текст е един от най-значимите паметници за българската култура и заслужава уважението и признателността от всеки, който е достатъчно горд да се нарече българин.

[Адриана Андреева]

При новия ми прочит на тази "книжчица" успях да намеря доста повече интересни детайли за живота и страстите на духовния и светския живот на българите през 18в. Макар и двата предисловия и последсловието да са най-честият обект на изследване за повечето литературоведи, самото съдържание и представянето на историята бяха също толкова интересни и показателни.

[Trayan]

От малък съм запознат с тази книга но едва сега (на 20г.) я прочитам. Научих много. Най ми беше интересно да чуя за самия Паисий - какъв човек е бил и как е успял да събере цялата наша история в една книга.

[Радостин Георгиев]

Доста пълнеж и неточности от страна на Отец Паисий, но съдържанието си остава все така важно и полезно да се знае. Преводът на д-р Димитър Пеев е съпътстван от фототипно копие на Котленския препис. Особен интерес представляват подробните пояснителни и информативни бележки предоставени от изданието.

[ɴ]

Историческата стойност е 5/5, но заради трудния за разбиране стил и сложния изказ, преживяването при четене е по-скоро мъчение, отколкото удоволствие. Полезно е за училище, но не е нещо, което бих си пуснал да чета за релакс.

[Kristina]

Една много важна книга за българската история.

[Ilina]

0.5⭐
:)

[Vasil]

Малка, вълшебна книжка от огромно значение.

[Avva]

Първото което е, господин Хилендарски, аз знам , че българите не са славяни. Те са горди балканци.

Да живее чалгата!

[Tsvyatko]

Бих описал книгата като научна фантастика без никаква логическа последователност, с много битови и народни мотиви, сексизъм, насилие, борбеност, гордост, национализъм.

[Gabriella Sarkisyan]

Историческо, но скучно

[Женя Жечева]

Исторически неточна книга, но за времето си е спасител. Българите са имали нужда от такова четиво, получили са го. Паисий е майстор на словото.

[Anelia Biutiuneva-Ivanova]

Доста подробно е проследил Паисий българските царе и светци. Трябва да сме му вечно благодарни за написването на първата история СЛАВНОбългарска!

[Bobi]

История славянобългарска from Paisii Hilendarski from 1762 is a nice attempt from the author to say to his nation that they aren't nothing. Yes, the things he writes in this book are not the Bulgarian history you learn in school, though that doesn't make them less interesting. In fact, it is very interesting to read a different Bulgarian history. It isn't hard to get through this book.

In conclusion I would give Paisii Hilendarski's История славянобългарска from BAD 1 to EXCELLENT 6 EXCELLENT 6. It might be not your Bulgarian history student book, but it is still interesting to get through this.

[Vanessa Princessa]

Read for the first time:
08.08.2013 - 11.08.2013

Re-read:
07.07.2016 - 10.07.2016

My rating is still at 4 stars and hasn't changed. It was a lot more interesting the second time around.

[MDD]

Въпреки, че има доста неточности е уникален начина по който Паисий повдига духа на българите и поставя началото на една цяла епоха!