What do you think?
Rate this book
От тук до края на сърцето
"От тук до края на сърцето" е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова. Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете ѝ.
- GenresPoetry
60 pages, Paperback
First published April 27, 2020
1 person is currently reading
94 people want to read
About the author
Цвета Тодорова
6 books99 followersКазвам се Цвета Тодорова и съм на 25 г. Имах късмета да живея в два от най-красивите града в България: родом съм от Русе, а ученическите си години прекарах в любимото Велико Търново.
Поезията присъства в живота ми през по-голямата част от съзнателното ми съществуване. Обичам да казвам, че не знам дали тя намери мен, или аз нея. Но със сигурност знам, че тя ме спаси.
Започнах да пиша, когато баба ми си замина. Тогава бях едно кълбо от емоции и разбрах, че мога да изразя чувствата и мислите си с малко думи на хартия. Тринайсет години по-късно това не се е променило и в поезията боравя с думите все така пестеливо – нищо че в останалата част от времето другите не могат да вземат думата от мен. 😀
През 2011 г. с моя приятелка създадохме Facebook страницата Believe – една от първите български страници за споделяне на стихове, мисли, цитати и пр. Няколко години по-късно се появи и моят Tumblr блог – „безвремие“, – където започнах да публикувам само мои стихове. Макар че днес на практика не поддържам блога, той ще си остане най-сантименталното място в интернет пространството за мен.
Първата ми самостоятелна стихосбирка, „От тук до края на сърцето“, излезе през април 2020 г. Година и половина по-късно излезе втората ми стихосбирка, „Безвремие“, чието заглавие е вдъхновено от блога ми. В нея са събрани както непубликувани до този момент стихове, така и първите, които написах за блога в самото начало.
„Безвремие“ е лична и сантиментална стихосбирка, олицетворяваща, надявам се, едно пораснало момиче.
Поезията присъства в живота ми през по-голямата част от съзнателното ми съществуване. Обичам да казвам, че не знам дали тя намери мен, или аз нея. Но със сигурност знам, че тя ме спаси.
Започнах да пиша, когато баба ми си замина. Тогава бях едно кълбо от емоции и разбрах, че мога да изразя чувствата и мислите си с малко думи на хартия. Тринайсет години по-късно това не се е променило и в поезията боравя с думите все така пестеливо – нищо че в останалата част от времето другите не могат да вземат думата от мен. 😀
През 2011 г. с моя приятелка създадохме Facebook страницата Believe – една от първите български страници за споделяне на стихове, мисли, цитати и пр. Няколко години по-късно се появи и моят Tumblr блог – „безвремие“, – където започнах да публикувам само мои стихове. Макар че днес на практика не поддържам блога, той ще си остане най-сантименталното място в интернет пространството за мен.
Първата ми самостоятелна стихосбирка, „От тук до края на сърцето“, излезе през април 2020 г. Година и половина по-късно излезе втората ми стихосбирка, „Безвремие“, чието заглавие е вдъхновено от блога ми. В нея са събрани както непубликувани до този момент стихове, така и първите, които написах за блога в самото начало.
„Безвремие“ е лична и сантиментална стихосбирка, олицетворяваща, надявам се, едно пораснало момиче.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
January 27, 2022
Меко казано разочарована..
Буквално имах чувството че чета някакви цитати от социалните мрежи.
Имаше две , три стихчита , които ме докоснаха, но наистина не разбирам коя част от това се нарича поезия (не искам да бъда груба, но това е лично мнение и все пак ще ДАМ шанс на другите и творби).
Буквално имах чувството че чета някакви цитати от социалните мрежи.
Имаше две , три стихчита , които ме докоснаха, но наистина не разбирам коя част от това се нарича поезия (не искам да бъда груба, но това е лично мнение и все пак ще ДАМ шанс на другите и творби).
March 21, 2021
губя се в спомени
намирам се в думи
Беше преди няколко години, когато започнах да срещам думите на Цвета. Случайно, (не)нарочно, често, твърде често. Четях, губех се, но се намирах в тях.
Думите ѝ носят успокоение, сила и разбиране. Пише за тази така често срещана липса, която присъства като сянка, която тегли, напомня и не иска да си тръгне. Липсата, която не е само насилник, но и учител, който напомня, че когато губим някого сме длъжни да не изгубваме себе си. В “От тук до края на сърцето” миналото също присъства като тема. Онова минало, което ние често не пускаме. Стискаме го, разраняваме го, отваряме го, а искаме да е винаги затворено... Миналото, което също е насилник, но е още по-голям учител, който напомня, че сегашното ни Аз е резултат от него, благодарение на него. Присъстват и всички онези неизказани неща между хората, защото мълчанието е най-големия бич за душата и сърцето, а думите, които закъсняват, пристигат вече обезценени.
Цвета засяга на няколко пъти в книгата си и една друга тема - Баба. Думата, която кара сърцето ми да бие още по-силно. Човекът, който е моето биещо сърце. Човекът, който ме научи на всичко и ми даде всичко, който продължава да ми дава. Единственият човек, който има силата да разбие сърцето ми с липсата и отсъствието си, когато си отиде. Моето сърце, както ѝ казвам. Моята Баба. При Цвета долових същите чувства, мисли и страхове.
намирам се в думи
Беше преди няколко години, когато започнах да срещам думите на Цвета. Случайно, (не)нарочно, често, твърде често. Четях, губех се, но се намирах в тях.
Думите ѝ носят успокоение, сила и разбиране. Пише за тази така често срещана липса, която присъства като сянка, която тегли, напомня и не иска да си тръгне. Липсата, която не е само насилник, но и учител, който напомня, че когато губим някого сме длъжни да не изгубваме себе си. В “От тук до края на сърцето” миналото също присъства като тема. Онова минало, което ние често не пускаме. Стискаме го, разраняваме го, отваряме го, а искаме да е винаги затворено... Миналото, което също е насилник, но е още по-голям учител, който напомня, че сегашното ни Аз е резултат от него, благодарение на него. Присъстват и всички онези неизказани неща между хората, защото мълчанието е най-големия бич за душата и сърцето, а думите, които закъсняват, пристигат вече обезценени.
Цвета засяга на няколко пъти в книгата си и една друга тема - Баба. Думата, която кара сърцето ми да бие още по-силно. Човекът, който е моето биещо сърце. Човекът, който ме научи на всичко и ми даде всичко, който продължава да ми дава. Единственият човек, който има силата да разбие сърцето ми с липсата и отсъствието си, когато си отиде. Моето сърце, както ѝ казвам. Моята Баба. При Цвета долових същите чувства, мисли и страхове.
May 7, 2020
Едно дълго очаквано издание е вече в колекцията ми. От извествено време колекционирам съвременна българска литература. Има диаманти, но има и плява.
Стихотворенията на Цвета Тодорова попада в първата категория. 📚
"От тук до края на сърцето" е второто доказателство, че Цвета попада в първата категория. Тази стихосбирка е доста по-различна от дебюта й - "Пиша, за да забравя. Четеш, за да спомниш".
Общото и двете книги е мотива за прародителя. Само, че няма да издам какво имам предвид с това. Ще ви оставя само да стигнете до отговора. 😏
Мога да сравня "Сърцето" със "свръхкратките истории" на Георги Господинов. И тук има свръхкратки текстове, които в контраст с дължината си са наситени със силни послания и символи. За пореден път се убеждавам, че силното слово е краткото и ясното.
Стиховете които ще прочетете са меланхолични, замечтани, смея да твърдя философски.
Докато четох си пуснах "Ревю" оказа се, че книгата толкова ме е погълнала, че не чувам музиката.
Приятно четене! 🤓
Стихотворенията на Цвета Тодорова попада в първата категория. 📚
"От тук до края на сърцето" е второто доказателство, че Цвета попада в първата категория. Тази стихосбирка е доста по-различна от дебюта й - "Пиша, за да забравя. Четеш, за да спомниш".
Общото и двете книги е мотива за прародителя. Само, че няма да издам какво имам предвид с това. Ще ви оставя само да стигнете до отговора. 😏
Мога да сравня "Сърцето" със "свръхкратките истории" на Георги Господинов. И тук има свръхкратки текстове, които в контраст с дължината си са наситени със силни послания и символи. За пореден път се убеждавам, че силното слово е краткото и ясното.
Стиховете които ще прочетете са меланхолични, замечтани, смея да твърдя философски.
Докато четох си пуснах "Ревю" оказа се, че книгата толкова ме е погълнала, че не чувам музиката.
Приятно четене! 🤓
February 6, 2022
Не ме впечатли, не знам дали, защото имах твърде високи очаквания към тази книга или защото стихосбирките не са “моето нещо”, на просто в доста голяма част от тях не намерих смисъл или бяха нещо клиширано, което можеш да прочетеш във feed-a си в Instagram. Не съм очарована.
May 8, 2020
Нямам думи , просто уникална! 🥰
May 5, 2020
Не вярвам в случайностите...имах нужда от тази “прегръдка” и получих книжката в най-подходящият момент❤️🙏🏻Да имаш поезия в библиотеката си е като да имаш диамант.Нещо малко,но много скъпоценно!
May 7, 2020
Толкова любов и щастие ми носят тези 60 страници..чувства между две корици. Цвета просто умее да го прави,както трябва(даже много повече от това). Благодаря ѝ за цялата емоция,която ми донесе!❤️
May 1, 2020
Силни думи, идващи право от сърцето! ❤️
February 7, 2022
Магията в кратките стихове е именно това, че с малко думи описваш изключително много. Времената на поезията толкова са се изменили, че някои хора чакат дълги стихове, които да анализираш дни наред, като при Дамянов, например. Истината е, че макар и къси, тези стихове също са прекрасни, и тях можеш да анализираш дни. Това, което ме грабна, стисна ме за гърлото и продължава да ме държи, е факта, че Цвета пише по начин чрез които можеш да откриеш себе си в нейните стихове.
May 15, 2020
Цвета е невероятен талант! С малко думи успява да докосне сърцето на всеки човек. С радост я чета! ❤️
February 23, 2021
Страхотна страхотна страхотна
January 2, 2022
Страхотна стихосбирка. Наистина докосваща сърцето!
December 26, 2022
lovely Cveta with her lovely poetry.
April 20, 2023
Искам да се изгубим в Созопол
Да пием коктейли в някое капанче
Да рисуваме в пясъка
Дс обичаме, мечтаем и сбъдваме на място, в което ще намерим себе си! ❤️
Да пием коктейли в някое капанче
Да рисуваме в пясъка
Дс обичаме, мечтаем и сбъдваме на място, в което ще намерим себе си! ❤️
Read
October 16, 2023Просто красиво!
October 17, 2025
Може да има по едни изречение на всяка страница , но те докосва толкова ,че да искаш да напишеш 10 страници само за едно изречение 🥺❤️
Displaying 1 - 17 of 17 reviews