В цялото си творчество Ивайло Петров преследва едни и същи мотиви, но с различни средства. Затова той винаги е познат и нов: общочовешките терзания са "облечени в български реалии и персонажи, всеки разказ е опит да се разбули човешкото тайнство, да се покажат скритите подбуди на постъпките, исконното сплетение на доброто и злото. Проникновен психолог, той е едновременно универсален, български и социален писател. В този том Ивайло Петров като че ли е най-близко до Елинпелиновия реализъм, познат ни от "Под манастирската лоза". И тук човекът е разпънат между дявола и Бога, трагичното и смешното вървят ръка за ръка, иронията, хуморът и гротеската са сякаш другите имена на мъдростта и опрощението, дори и смъртта приемаме като един от епизодите на битието. И като повей на вечната тъга, над всичко се рее копнежът за красота, все така невъплътима в живота, а само мимолетно видение, докосващо ни чрез неизчерпаемата природа, търсещите очи и творящите ръце на човека.
Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.
Завършва гимназия в Добрич, 1942. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там поработва на няколко места. През 1947-1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.
Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 е редактор в Радио "София". Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика.