What do you think?
Rate this book
Приказка за Долната земя
„Приказка за Долната земя“ е вдъхновяващият дебютен роман на Ирена Първанова, изпъстрен с прекрасните илюстрации на Мира Мирославова, а пленителният сюжет по превъзходен начин успява да разкаже една увлекателна история за порастването, която ще спечели сърцата както на малки, така и на пораснали читатели!
Тринайсетгодишният Алекс мечтае да прекара дългоочакваната лятна ваканция на дивана, в компанията на пица и видеоигри.
Вместо това родителите му решават да го изпратят на гости при баба му в най-затънтеното място на света – Вратня, където няма интернет, нито кабелна телевизия, нито дори обхват на телефона. Момчето се приготвя за едно безкрайно скучно лято, без да подозира, че усойните улички на селцето пазят древни тайни...
Странни, омайни песни се носят от сумрачните гори, но кой ли ги пее? Какво шумоли под леглото на момчето нощем? Защо всички в селото отбягват въпросите му?
Алекс ще се впусне в необикновено, вълшебно приключение, което ще промени живота му. Той ще срещне верни приятели, ще се сблъска с тъмни врагове и след безброй препятствия ще открие светлината, която блещука дори в най-дълбоката тъмнина.
Корица и илюстрации: Мира Мирославова
Тринайсетгодишният Алекс мечтае да прекара дългоочакваната лятна ваканция на дивана, в компанията на пица и видеоигри.
Вместо това родителите му решават да го изпратят на гости при баба му в най-затънтеното място на света – Вратня, където няма интернет, нито кабелна телевизия, нито дори обхват на телефона. Момчето се приготвя за едно безкрайно скучно лято, без да подозира, че усойните улички на селцето пазят древни тайни...
Странни, омайни песни се носят от сумрачните гори, но кой ли ги пее? Какво шумоли под леглото на момчето нощем? Защо всички в селото отбягват въпросите му?
Алекс ще се впусне в необикновено, вълшебно приключение, което ще промени живота му. Той ще срещне верни приятели, ще се сблъска с тъмни врагове и след безброй препятствия ще открие светлината, която блещука дори в най-дълбоката тъмнина.
Корица и илюстрации: Мира Мирославова
408 pages, Paperback
Published January 1, 2020
21 people are currently reading
412 people want to read
About the author
Ирена Първанова
2 books12 followersИрена Първанова е българска сценаристка и писателка, която е отраснала в морския град Варна. Тя завършва Софийски университет със специалност „Английска филология“, благодарение на която развива интерес към класическа литература и педагогика. След това работи като сценарист по пилотния епизод на първия анимационен сериал, вдъхновен от български фолклор – „Златната ябълка“, създаден от Студио „Змей“. Междувременно преподава като гостуващ лектор по сценопис в „Манга Академия“ и работи като сценарист на видео игри. През 2020 тя написва своя дебютен роман „Приказка за Долната Земя“, който е подкрепен от Национален фонд „Култура“, продуциран от Студио „Змей“ и издаден от издателство „Сиела“ през май 2020 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 102 reviews
March 25, 2022
Тази книга ме свари неподготвена. Ометох я за три дни. Непрестанно приключение, много уют (мега важна съставка), симпатични герой и вълшебна атмосфера. Беше ми топло на душата, докато я четях, и това е най-големият комплимент, които мога да дам на книга.
Малко повече във видеото https://www.youtube.com/watch?v=H9PsQ...
Малко повече във видеото https://www.youtube.com/watch?v=H9PsQ...
May 22, 2020
Н Е В Е Р О Я Т Н А
Ревюто ми може да прочетете тук: http://zineti.blogspot.com/2020/05/bl...
Ревюто ми може да прочетете тук: http://zineti.blogspot.com/2020/05/bl...
September 11, 2020
Тази книга заслужава много повече от пет звезди, но уви само с това разполагам. Беше толкова красиво написана, сюжетът беше много увлекателен, героите бяха чудесни. Просто няма нищо, което да не ми хареса. Силно се надявам Ирена Първанова да реши да я направи поредица, защото просто веднага ще отида и ще си ги купя, no questions asked.
Препоръчвам я на всички, не само на малчуганите, но мисля, че най-вече за тях тази книга би била един прекрасен подарък, който освен много забавен ще ги научи и на много интересни факти за българския фолклор и култура. Но не вярвам, че има някой на каквато и да е възраст, за която тази книга не би била подходяща. Просто е толкова wholesome и толкова прекрасна, че не усетих кога прочетох 400 страници и ми беше тъжно, че свърши. Прочетете я хора, няма да съжалявате.
Препоръчвам я на всички, не само на малчуганите, но мисля, че най-вече за тях тази книга би била един прекрасен подарък, който освен много забавен ще ги научи и на много интересни факти за българския фолклор и култура. Но не вярвам, че има някой на каквато и да е възраст, за която тази книга не би била подходяща. Просто е толкова wholesome и толкова прекрасна, че не усетих кога прочетох 400 страници и ми беше тъжно, че свърши. Прочетете я хора, няма да съжалявате.
May 25, 2020
Рядко явление: *страхотна* книга от български автор.
В този отличен детско-юношески роман се разказва за 13-годишния Алекс, пораснал в сянката на двамата си братя, който безцеремонно е пратен на село за цялото лято. В традициите на най-добрата детско-юношеска литература там Алекс завързва приятелства, разплита загадки и се впуска в приключения. Стилът е естествен и наситен с хумор; чете се с лекота и удоволствие. В хода на повествованието някои герои се развиват, а други се разкриват. Авторката има страхотен усет за детския поглед - както към света, така и навътре- т.е. детските страхове и желания; за оптимистичната нагласа на децата и вярата им в чудеса. Героите са ярки и убедителни, някои са обрисувани с 2-3 щриха, които се оказват достатъчни да им придадат жива плътност; всички са създадени с очевидна страст и добронамерен хумор.
За мен най-голямото удоволствие (и по субкетивната ми преценка най-голямото достойнство) на книгата е превъзходния усет за детайлите. Повествованието е изпъстрено с цветове, вкусове, миризми, усещания, които придават страхотна плътност и яркост на историята и лесно въвличат читателя в нея, така че да забрави къде се намира. Страниците са изпълнени с аромати на неустоими ястия, пресен чай, полски цветя, селско лято; с вкуса на топли кифлички, странни, но изненадващо вкусни закуски от лавката, пухкави мекици; със звука на птичи песни и странни, почти неземни гласове откъм загадъчния лес.
Непринуденото редуване на ежедневното, познатото за всяко дете (видеоигри, телефони, училище, пица) с необикновеното и загдъчното (легенди, необикновени сили, приказни създания) по естествен начин изтъкава вълнуващата тъкан на тази приключенска история и я прави убедителна и непосредствена за читателя, особено ако е дете и/или има живо въображение.
В този отличен детско-юношески роман се разказва за 13-годишния Алекс, пораснал в сянката на двамата си братя, който безцеремонно е пратен на село за цялото лято. В традициите на най-добрата детско-юношеска литература там Алекс завързва приятелства, разплита загадки и се впуска в приключения. Стилът е естествен и наситен с хумор; чете се с лекота и удоволствие. В хода на повествованието някои герои се развиват, а други се разкриват. Авторката има страхотен усет за детския поглед - както към света, така и навътре- т.е. детските страхове и желания; за оптимистичната нагласа на децата и вярата им в чудеса. Героите са ярки и убедителни, някои са обрисувани с 2-3 щриха, които се оказват достатъчни да им придадат жива плътност; всички са създадени с очевидна страст и добронамерен хумор.
За мен най-голямото удоволствие (и по субкетивната ми преценка най-голямото достойнство) на книгата е превъзходния усет за детайлите. Повествованието е изпъстрено с цветове, вкусове, миризми, усещания, които придават страхотна плътност и яркост на историята и лесно въвличат читателя в нея, така че да забрави къде се намира. Страниците са изпълнени с аромати на неустоими ястия, пресен чай, полски цветя, селско лято; с вкуса на топли кифлички, странни, но изненадващо вкусни закуски от лавката, пухкави мекици; със звука на птичи песни и странни, почти неземни гласове откъм загадъчния лес.
Непринуденото редуване на ежедневното, познатото за всяко дете (видеоигри, телефони, училище, пица) с необикновеното и загдъчното (легенди, необикновени сили, приказни създания) по естествен начин изтъкава вълнуващата тъкан на тази приключенска история и я прави убедителна и непосредствена за читателя, особено ако е дете и/или има живо въображение.
October 4, 2021
Много як микс между “Кало Змея” и “Ян Бибиян”…казвам това, защото първо прочетох Кало… много харесвам такива истории 😊
May 30, 2020
Приказките от време оно са хубаво нещо, но никой не може да отрече нуждата от нови, съвременни приказки, които едновременно да продължават традициите, но и да говорят на езика на днешните читатели и да засягат актуалните вълнения и проблеми. Дебютният роман на Ирена Първанова „Приказка за Долната земя” (изд. „Сиела”) е една именно такава приказка. Издателството, застанало зад проекти като „Кало Змея” и серията „Софийски магьосници” вече спечели толкова много нови почитатели на родното ърбън фентъзи с етно елементи. Беше само въпрос на време да се появи нова книжна изненада, която да ни грабне по подобен начин, но изненадата този път е двойна. Още от корицата ни посрещат прелестните илюстрации на Мира Мирославова и логото на „Студио Змей”, работещи по анимационния проект „Златната ябълка”. Прочетете ревюто на "Книжни К риле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
June 9, 2020
Пет звездички давам с удоволствие за една наистина чудесна книга.
Лично за мен това е книга повече за големи. Сигурно ще е забавна за деца. Богата е, пъстра, изненадваща, пълна с готини моменти и дори с готини герои. Но е... в пъти по-грабваща за големите, които ще схванат и скрития хумор, и препратките, и претъпканата между страниците митология.
Струва си да се отбележи грижовно изпипаният текст. Също и това, че видимо е писана с удоволствие.
Препоръчвам с две ръце.
Лично за мен това е книга повече за големи. Сигурно ще е забавна за деца. Богата е, пъстра, изненадваща, пълна с готини моменти и дори с готини герои. Но е... в пъти по-грабваща за големите, които ще схванат и скрития хумор, и препратките, и претъпканата между страниците митология.
Струва си да се отбележи грижовно изпипаният текст. Също и това, че видимо е писана с удоволствие.
Препоръчвам с две ръце.
May 18, 2020
Един наистина чудесно написан детски роман с преплитане на елементи от българския фолклор. Спокойно може да се чете и от пораснали читатели - мисля, че всеки има нужда от щипка вълшебство от време на време, а и е хубаво да си припомним колко интересни народни приказки и поверия имаме :)
June 5, 2020
иска ми се да можех да дам 6 звездички, по изключение.
May 25, 2020
Нека бъда откровен: имам ниски очаквания към българския пазар, особено що се отнася до фантастика. Въпреки това бях приятно изненадан от "Приказка за долната земя".
Повечето български фантасти обикновено се хвърлят стремглавно към епичното фентъзи или към тийнейджърското "еджи" фентъзи с мрачни елементи. Фантастични романи "подходящи за всички възрасти" са някак пренебрегвани. В това се крие една от силите на тази книга, която е точно такъв вид.
Нека отделя време без конкретни спойлери да изкажа впечатленията си:
Бях особено приятно изненадан колко добре бяха дозирани препратките към "поп-културата". На някои места имаше много тънки референции, които не всеки ще разбере (Което лично уважавам като подход). Някои подобни книги злоупотребяват с референцирането на неща и направо ти ги "набутват в носа", но тук това изобщо не беше така.
Почти всичко, което биваше упоменато, рано или късно имаше роля и функция. Страхотен литературен похват.
Илюстрациите бяха красиви и допълваха историята. Заради годините под опресивни режими, българите сме свикнали да гледаме на книгите с картинки като нещо, резервирано само и единствено за деца. Надявам се "Приказка за Долната земя" да е стъпка извън ямата на този порочен манталитет и скоро да видим на пазара повече илюстрована фантастика (и не само фантастика) за всякакви възрасти.
Фолклорните мотиви бяха красиво инкорпорирани в света, без да изглеждат "форсирани" в него. Избраните създания и концепции бяха добре подбрани и изобразени в контекста на една модерна книга за модерна аудитория. В този ред на мисли, исках да науча повече за някои от тези колоритни и интересни герои, което ме води до един от минусите на книгата:
Най-големият минус на "Приказка за долната земя", според мен, е колко време отнема да започне историята. Около 30 страници биваме запознати подробно с миналото на протагониста, което почти няма отношение към събитията. След това до близо страница 150 има лутане, докато най-сетне основното действие започне. Предвид мащаба на книгата (400 страници) някои неща от основното действие после изглеждат бързи и леко сбити в сравнение с дългото начало (особено епизода с "втората сестра").
Като друг минус, няколко пъти видях думата "момичето" да бъде съгласувана с "ѝ", вместо с "му", въпреки че е в среден род. Това не е авторска вина, а на отговорния коректор и е леко несериозно. При все това, дори и с такива леки грешки, лексиката и граматиката са на светлинно ниво от други, много по-пошли неща, които съм имал нещастието да чета.
Общото ми впечатление е, че книгата е страхотно попълнение към родната литература. Надявам се, че ще бъде стъпка в правилната посока и скоро ще почнем да виждаме повече стойностна фантастика и илюстровани издания.
Повечето български фантасти обикновено се хвърлят стремглавно към епичното фентъзи или към тийнейджърското "еджи" фентъзи с мрачни елементи. Фантастични романи "подходящи за всички възрасти" са някак пренебрегвани. В това се крие една от силите на тази книга, която е точно такъв вид.
Нека отделя време без конкретни спойлери да изкажа впечатленията си:
Бях особено приятно изненадан колко добре бяха дозирани препратките към "поп-културата". На някои места имаше много тънки референции, които не всеки ще разбере (Което лично уважавам като подход). Някои подобни книги злоупотребяват с референцирането на неща и направо ти ги "набутват в носа", но тук това изобщо не беше така.
Почти всичко, което биваше упоменато, рано или късно имаше роля и функция. Страхотен литературен похват.
Илюстрациите бяха красиви и допълваха историята. Заради годините под опресивни режими, българите сме свикнали да гледаме на книгите с картинки като нещо, резервирано само и единствено за деца. Надявам се "Приказка за Долната земя" да е стъпка извън ямата на този порочен манталитет и скоро да видим на пазара повече илюстрована фантастика (и не само фантастика) за всякакви възрасти.
Фолклорните мотиви бяха красиво инкорпорирани в света, без да изглеждат "форсирани" в него. Избраните създания и концепции бяха добре подбрани и изобразени в контекста на една модерна книга за модерна аудитория. В този ред на мисли, исках да науча повече за някои от тези колоритни и интересни герои, което ме води до един от минусите на книгата:
Най-големият минус на "Приказка за долната земя", според мен, е колко време отнема да започне историята. Около 30 страници биваме запознати подробно с миналото на протагониста, което почти няма отношение към събитията. След това до близо страница 150 има лутане, докато най-сетне основното действие започне. Предвид мащаба на книгата (400 страници) някои неща от основното действие после изглеждат бързи и леко сбити в сравнение с дългото начало (особено епизода с "втората сестра").
Като друг минус, няколко пъти видях думата "момичето" да бъде съгласувана с "ѝ", вместо с "му", въпреки че е в среден род. Това не е авторска вина, а на отговорния коректор и е леко несериозно. При все това, дори и с такива леки грешки, лексиката и граматиката са на светлинно ниво от други, много по-пошли неща, които съм имал нещастието да чета.
Общото ми впечатление е, че книгата е страхотно попълнение към родната литература. Надявам се, че ще бъде стъпка в правилната посока и скоро ще почнем да виждаме повече стойностна фантастика и илюстровани издания.
June 20, 2020
Страхотна детска книжка, която е пример как да се пишат интересни, вълнуващи и забавни истории, в които са вплетени елементи и мотиви от българския фолклор.
И пълното ми ревю.
Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.
Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата.
Е, на нашия главен герой Алекс перспективата да прекара лятото при непознатата баба Светла не му звучи нито вълшебно, нито очарователно. Когато обаче имаш двама по-големи братя, чиито успехи ангажират родителите ти, изборът опира до малкото село Вратня. Фактът, че мобилният телефон и видеоиграта на Алекс спират да работят, не подобрява положението. Поради някаква непонятна причина, техниката не функционира във Вратня. И това не е всичко. Селцето е пълно със странности – улички се появяват и изчезват, баничарницата ту я има, ту пък не. А някои от жителите са доста съмнителни.
Докато Алекс се чуди на необяснимите явления, той се запознава със сестрите близначки Ана и Яна. За негова изненада, между него и момичетата се завързва истинско приятелство. Трите деца решават да проучат и открият сами какво наистина се случва във Вратня. Разкритията им надминават и най-смелите им предположения. Някогашна битка между доброто и злото е запратила долноземци в селото, а древно зло се опитва да премине в Горния свят. Изведнъж Алекс се оказва героят, който трябва да спаси света, точно като в любимите му игри.
Ирена Първанова е представила умело митологични създания като караконджули, самовили, домници и таласъми. В повествованието присъстват елементи от традиционни български приказки, които намигат закачливо на читателя. Най-хубавото е, че романът си има фолклорен консултант в лицето на доцент Вихра Баева. Бъдете сигурни, че свръхестествените създания, които ще срещнете на страниците, не са плод на авторовото въображение. Илюстрациите пък са поверени на Мира Мирославова и придават абсолютна завършеност на изданието.
Както споменах в началото, книгата може да се похвали и с великолепни описания, а завръзката се изгражда постепенно. Читателят има време да опознае героите и атмосферата и да поразсъждава над загатнатите мистерии, свързани с жителите на село Вратня.
Зад този успешен дебют стои продуцентката Ирена Първанова и „Студио Змей“. Ако името ви е познато, това не е никак случайно. „Студио Змей“ подготвя амбициозния проект „Златната ябълка“ – анимация, вдъхновена от българския фолклор, и вече има една издадена детска книга – „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.
Ето защо не е никак изненадващо, че всичко в „Приказка за Долната земя“ е изпипано до последния детайл и крайният резултат е радост за читателя. Книгата е предназначена за по-младите, но е истинска наслада за всеки любител на фантастичните истории. Така че не я пропускайте.
И пълното ми ревю.
Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.
Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата.
Е, на нашия главен герой Алекс перспективата да прекара лятото при непознатата баба Светла не му звучи нито вълшебно, нито очарователно. Когато обаче имаш двама по-големи братя, чиито успехи ангажират родителите ти, изборът опира до малкото село Вратня. Фактът, че мобилният телефон и видеоиграта на Алекс спират да работят, не подобрява положението. Поради някаква непонятна причина, техниката не функционира във Вратня. И това не е всичко. Селцето е пълно със странности – улички се появяват и изчезват, баничарницата ту я има, ту пък не. А някои от жителите са доста съмнителни.
Докато Алекс се чуди на необяснимите явления, той се запознава със сестрите близначки Ана и Яна. За негова изненада, между него и момичетата се завързва истинско приятелство. Трите деца решават да проучат и открият сами какво наистина се случва във Вратня. Разкритията им надминават и най-смелите им предположения. Някогашна битка между доброто и злото е запратила долноземци в селото, а древно зло се опитва да премине в Горния свят. Изведнъж Алекс се оказва героят, който трябва да спаси света, точно като в любимите му игри.
Ирена Първанова е представила умело митологични създания като караконджули, самовили, домници и таласъми. В повествованието присъстват елементи от традиционни български приказки, които намигат закачливо на читателя. Най-хубавото е, че романът си има фолклорен консултант в лицето на доцент Вихра Баева. Бъдете сигурни, че свръхестествените създания, които ще срещнете на страниците, не са плод на авторовото въображение. Илюстрациите пък са поверени на Мира Мирославова и придават абсолютна завършеност на изданието.
Както споменах в началото, книгата може да се похвали и с великолепни описания, а завръзката се изгражда постепенно. Читателят има време да опознае героите и атмосферата и да поразсъждава над загатнатите мистерии, свързани с жителите на село Вратня.
Зад този успешен дебют стои продуцентката Ирена Първанова и „Студио Змей“. Ако името ви е познато, това не е никак случайно. „Студио Змей“ подготвя амбициозния проект „Златната ябълка“ – анимация, вдъхновена от българския фолклор, и вече има една издадена детска книга – „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.
Ето защо не е никак изненадващо, че всичко в „Приказка за Долната земя“ е изпипано до последния детайл и крайният резултат е радост за читателя. Книгата е предназначена за по-младите, но е истинска наслада за всеки любител на фантастичните истории. Така че не я пропускайте.
Read
December 9, 2020Ирена Първанова - "Приказка за Долната земя", изд. "Сиела" 2020
Обичам да чета български книги.
Обичам да чета детски книги.
А когато двете неща - българска книга и детска книга - се съчетаят в едно, при това със заглавие, което веднага ви връща в света на народните приказки, просто няма как да устоя. Затова и в един хубав ден в края на май тази книга се озова при мен и търпеливо зачака реда си.
Дочака го едва сега, няколко месеца по-късно, но това няма значение. Защото "Приказка за Долната земя" се оказа не просто една вълшебна история. Това е книга, която успява чудесно да съчетае съвременност - при това съвсем нова, с всичките му там модерни технологии - с приказност и фолклор. Да изпрати едно съвременно дете на омагьосано място. И да създаде една не просто приказна, а магична обстановка. И го прави безкрайно убедително, въпреки че някои от приказните и магични същества, които споменава, не бяха познати дори и за мен, макар да съм изчеуела безброй приказки.
И още нещо има в тази книга - тя учи на доброта и съпричастност, и на истинско приятелство. Каквото и да ставаше, нито за миг не помислих, че нещо ще раздели непоправимо и безвъзвратно тримата приятели. А имаше моменти, в които изглеждаше, сякаш ще стане точно това - и въпреки всичко знаех, че те ще останат заедно докрай.
Признавам, че в самото начало бях леко скептично относно използваните фолклорни елементи. Боях се да не би тази книга да се окаже просто осъвременен преразказ на познатитех приказки, с които сме израсли. Това опасение бързо се разсея, защото макар че може и да се сетите за приказки, в които се споменават някои от елементите, тук те тръгват в много, много различна посока.
Много ми хареса "нишката" с историята на Мрак и трите сестри - още повече, че с едната от тях сме съименнички. Имаше нещо прекрасно и епично в нея и истински се вълнувах, докато я четях. И все си казвах, че нещата не могат да свършат така.
За мен историята беше изключително интересна, увлекателна и /почти/ непредвидима. Само едно нещо предположих доста време преди да бъде разкрито, но и за него не бях съвсем сигурна до самия край.
Много ми хареса описанието на село Вратня и неговите жители, и признавам, че някои от тях доста ме изненадаха. Към края имаше някои доста страховити моменти, за които наистиина не бях сигурна, че ще завършат благополучно.
Имаше само едно нещо, което не ми допадна особено, но то е мое лично усещане, а не истински недостатък на книгата: твърде честата /спорлед мен/ употреба на израза "какво се случва". За мен това винаги ще си остане изкуствено наложен, неестествено звучащ израз. Но това си е мой проблем, и не променя факта, че книигата е чудеусна.
Тази книга ми достави истинско удоволствие - нищо, че отдавна не съм дете. Препоръчвам я на всички, които обичат хубавите истории - особено пък по това време на гозината. Настанете се удобно и на топло и оставете Ирена Първанова да ви разкаже своята "Приказка за Долнаа земя".
А преди да си легнете, вижте все пак дали под прозореца ви не растат потайничета.
Обичам да чета български книги.
Обичам да чета детски книги.
А когато двете неща - българска книга и детска книга - се съчетаят в едно, при това със заглавие, което веднага ви връща в света на народните приказки, просто няма как да устоя. Затова и в един хубав ден в края на май тази книга се озова при мен и търпеливо зачака реда си.
Дочака го едва сега, няколко месеца по-късно, но това няма значение. Защото "Приказка за Долната земя" се оказа не просто една вълшебна история. Това е книга, която успява чудесно да съчетае съвременност - при това съвсем нова, с всичките му там модерни технологии - с приказност и фолклор. Да изпрати едно съвременно дете на омагьосано място. И да създаде една не просто приказна, а магична обстановка. И го прави безкрайно убедително, въпреки че някои от приказните и магични същества, които споменава, не бяха познати дори и за мен, макар да съм изчеуела безброй приказки.
И още нещо има в тази книга - тя учи на доброта и съпричастност, и на истинско приятелство. Каквото и да ставаше, нито за миг не помислих, че нещо ще раздели непоправимо и безвъзвратно тримата приятели. А имаше моменти, в които изглеждаше, сякаш ще стане точно това - и въпреки всичко знаех, че те ще останат заедно докрай.
Признавам, че в самото начало бях леко скептично относно използваните фолклорни елементи. Боях се да не би тази книга да се окаже просто осъвременен преразказ на познатитех приказки, с които сме израсли. Това опасение бързо се разсея, защото макар че може и да се сетите за приказки, в които се споменават някои от елементите, тук те тръгват в много, много различна посока.
Много ми хареса "нишката" с историята на Мрак и трите сестри - още повече, че с едната от тях сме съименнички. Имаше нещо прекрасно и епично в нея и истински се вълнувах, докато я четях. И все си казвах, че нещата не могат да свършат така.
За мен историята беше изключително интересна, увлекателна и /почти/ непредвидима. Само едно нещо предположих доста време преди да бъде разкрито, но и за него не бях съвсем сигурна до самия край.
Много ми хареса описанието на село Вратня и неговите жители, и признавам, че някои от тях доста ме изненадаха. Към края имаше някои доста страховити моменти, за които наистиина не бях сигурна, че ще завършат благополучно.
Имаше само едно нещо, което не ми допадна особено, но то е мое лично усещане, а не истински недостатък на книгата: твърде честата /спорлед мен/ употреба на израза "какво се случва". За мен това винаги ще си остане изкуствено наложен, неестествено звучащ израз. Но това си е мой проблем, и не променя факта, че книигата е чудеусна.
Тази книга ми достави истинско удоволствие - нищо, че отдавна не съм дете. Препоръчвам я на всички, които обичат хубавите истории - особено пък по това време на гозината. Настанете се удобно и на топло и оставете Ирена Първанова да ви разкаже своята "Приказка за Долнаа земя".
А преди да си легнете, вижте все пак дали под прозореца ви не растат потайничета.
January 24, 2022
Изключително красива, интересна и увлекателна книга за малки и пораснали деца. Умело преплитаща български фолклор, приключения и много комични моменти, тази малка доза щастие ме спечели. А подходих с голям скептицизъм в началото! Каква груба грешка! Няма да съжалявате ако я започнете.
February 6, 2022
"Приказка за Долната земя" е вълшебно приключение, което не исках да свършва. Превърна се в една от най-любимите ми книги. Има си от всичко в нея: приключения, чудати същества, силно приятелство, а може да изпитате и носталгия към отминалото детство.
Благодаря за приказното изживяване!
Благодаря за приказното изживяване!
July 15, 2020
Много доб��е написана 😊 Бих била щастлива, ако има продължение ✨😊❤️
May 31, 2020
След като бива „заточен“ на село при баба си, 13-годишният Алекс изобщо не подозира за тайните и приключенията, които ще изпълнят лятото му. Заедно с новите си приятели, близначките Ана и Яна, момчето се отправя на важна мисия за спасяването не само на селото, а и на света.
Книгата е написана леко и увлекателно, без помпозни думи и със задоволително количество хумор. Героите са много симпатични и интересни, различават се един от друг и внасят усещане за разнообразие. Докато четях наистина имах чувството, че чета за герои-деца, образите им не бяха преувеличени и действията им съответстваха на възрастта им, което много ми допадна.
Познатите ни български приказки са умело преплетени в сюжета на книгата и допринасят за богатството на света, който авторката е създала. Като малка и аз съм прекарвала всяко лято на село (макар с по-малка доза магия) и да чета за мислите и преживяванията на Алекс, за огромното количество храна, приготвяно от баби и мили лелички, и като цяло за една позната селска атмосфера и свобода, добави едно приятно носталгично чувство.
Единствената ми забележка е относно финала, който ми се стори кратък на фона на останалата част от книгата. Мисля, че щеше да допринесе, ако книгата имаше поне още 1-2 глави, за да не изглежда краят прибързан.
Искам да отбележа и похваля страхотните илюстрации на Мира Мирославова, които прекрасно допълват вълшебната картина. Истинско удоволствие беше, когато попадах на рисунките между страниците.
„Приказка за Долната земя“ е един успешен роман, преплитащ съвременност и традиционни приказни елементи от българския фолклор. Силно препоръчвам не само за малките читатели, но и за порасналите.
Книгата е написана леко и увлекателно, без помпозни думи и със задоволително количество хумор. Героите са много симпатични и интересни, различават се един от друг и внасят усещане за разнообразие. Докато четях наистина имах чувството, че чета за герои-деца, образите им не бяха преувеличени и действията им съответстваха на възрастта им, което много ми допадна.
Познатите ни български приказки са умело преплетени в сюжета на книгата и допринасят за богатството на света, който авторката е създала. Като малка и аз съм прекарвала всяко лято на село (макар с по-малка доза магия) и да чета за мислите и преживяванията на Алекс, за огромното количество храна, приготвяно от баби и мили лелички, и като цяло за една позната селска атмосфера и свобода, добави едно приятно носталгично чувство.
Единствената ми забележка е относно финала, който ми се стори кратък на фона на останалата част от книгата. Мисля, че щеше да допринесе, ако книгата имаше поне още 1-2 глави, за да не изглежда краят прибързан.
Искам да отбележа и похваля страхотните илюстрации на Мира Мирославова, които прекрасно допълват вълшебната картина. Истинско удоволствие беше, когато попадах на рисунките между страниците.
„Приказка за Долната земя“ е един успешен роман, преплитащ съвременност и традиционни приказни елементи от българския фолклор. Силно препоръчвам не само за малките читатели, но и за порасналите.
June 19, 2023
Тази книга ми беше верен стъпник по пътя от и до работа в продължение на близо месец. И въпреки че слушах по 15-20 минути сутрин и по толкова вечер, историята ми държеше вниманието и ми беше интересна.
Много хубаво детско фентъзи, базирано на българските фоклор, митове и легенди. Историята е оригинална, доста разнообразна, увличаща.
Но героите са най-хубавото нещо - детските образи са страхотни. Любими са ми хлапетата на Кинг и Бредбъри. Тези хлапета тук също бяха толкова страхотни. Е, може би в някои моменти се изразяваха доста добре книжовно, което малко противоречи на съвременните деца, но си затварям очите и ушите.
Останалите герои - хора и същества, дори второстепенните, също ми харесват много.
И тук срещнах най-готините имена за близначки - Огняна и Димана, или накратко Ана и Яна. И едната я наказват като я карат да чете книги, а другата - като й забраняват да чете.
Прочитът на Момчил Степанов на тази история в сторител е страхотен!
Много хубаво детско фентъзи, базирано на българските фоклор, митове и легенди. Историята е оригинална, доста разнообразна, увличаща.
Но героите са най-хубавото нещо - детските образи са страхотни. Любими са ми хлапетата на Кинг и Бредбъри. Тези хлапета тук също бяха толкова страхотни. Е, може би в някои моменти се изразяваха доста добре книжовно, което малко противоречи на съвременните деца, но си затварям очите и ушите.
Останалите герои - хора и същества, дори второстепенните, също ми харесват много.
И тук срещнах най-готините имена за близначки - Огняна и Димана, или накратко Ана и Яна. И едната я наказват като я карат да чете книги, а другата - като й забраняват да чете.
Прочитът на Момчил Степанов на тази история в сторител е страхотен!
August 23, 2022
Страхотна книжка, с много приятна атмосфера и забавни случки. Според мен е идеална за подарък.
July 1, 2020
Великолепна и магична, така бих определила “Приказка за долната земя” - роман, изпълнен с приключения, обрати, приятелства, фолклор и уют. Да я четеш е като да се върнеш към дома - към онези места, за които бабите и дядовците ни ни разказват с трепет в гласа, за къщите, улиците и всички онези местенца, които някога за тях са били също толкова магични, колкото за Алекс е Вратня.
Става въпрос за 400 страници истинска приказка, насочена на първо място към група читатели на възраст, да речем, между 9 и 16 години. В основата ѝ обаче се корени възможно най-универсалната литературна тема - тази за вечната битка между доброто и злото. Покрай нея читателят си вади изводи за силата на приятелството и волята, за значението на историята и по- важно - значението на семейството.
Изразът на авторката е далеч от сложен и завъртян. Синтактичните ѝ структури са до голяма степен повтарящи се и традиционни, на това по смъртно не може да бъде определено като нещо лошо, защото думите ѝ се леят като мед. Навързани са, красиви са, изграждат перфектно магичната обстановка в затънтеното селце и вдъхват живот на фантастичните създания там. Използва и много по-стари думи (които някой ден някой може да пожелае да “преведе” просто защото...) и други, типични за краищата на България, от които са главните ни герои. Децата говорят като деца, бабите и дядовците - като баби и дядовци. Какво повече мога да кажа...
Красота в думи...
Става въпрос за 400 страници истинска приказка, насочена на първо място към група читатели на възраст, да речем, между 9 и 16 години. В основата ѝ обаче се корени възможно най-универсалната литературна тема - тази за вечната битка между доброто и злото. Покрай нея читателят си вади изводи за силата на приятелството и волята, за значението на историята и по- важно - значението на семейството.
Изразът на авторката е далеч от сложен и завъртян. Синтактичните ѝ структури са до голяма степен повтарящи се и традиционни, на това по смъртно не може да бъде определено като нещо лошо, защото думите ѝ се леят като мед. Навързани са, красиви са, изграждат перфектно магичната обстановка в затънтеното селце и вдъхват живот на фантастичните създания там. Използва и много по-стари думи (които някой ден някой може да пожелае да “преведе” просто защото...) и други, типични за краищата на България, от които са главните ни герои. Децата говорят като деца, бабите и дядовците - като баби и дядовци. Какво повече мога да кажа...
Красота в думи...
July 20, 2021
Определено мога да обявя книгата за най-добрата съвременна детско-юношеска книга, от български автор, която съм чел, а май ги прочетох всичките. Няма го твърде приказно-поетичното писане, няма твърде усложнена митология/свят/система, героите са заковани като мотивации, пълнокръвни и най вече истински. Дозата фентъзи е умерена, а аз не обичам да се прекалява, за сметка на съдбата на героите. Дано виждаме по-често подобни книги. Препоръчвам!
November 27, 2020
Открих тази книга благодарение на ревюто в “Първи впечатления от последно прочетеното”. И вие може да го прочетете от линка https://zonkobg.blogspot.com/2020/10/....
Темата за Долната земя е доста популярна в последните години в българския фентъзи жанр и аз имах определни резерви за сюжета, но книгата ги разби на пух и прах. Многократно надмина дори най-смелите ми очаквания за оригинална, свежа и добре разказана история. Препратките към някои популярни приказки много приятно ме изненада, с начина си на изпълнение деликатно и на място. Историята буквално те засмуква и става трудно човек да се откъсне от нея, нетърпелив да открие всяка следваща следа и завръзка. Имаше от всичко по много – обрати, борба, предизвикателства, приятелства, изненади, геройски рани и наказания. Доста пъти останах приятно изненадана, а това все по-рядко ми се случва на страниците на книгите в последно време.
Използваният език е другото нещо, което силно впечатлява от първата страница до самия край. Жив, звънък, одухотворен и сладкодумен, увлича с всяка следваща дума. А това личи дори от имената на главните герои и техните съселяни, които са толкова добре подбрани и дават ясно да се разбере, че всеки дребен детаил е много внимателно обмислен. Аз възприех атмосферата като жинерадостна, макар и на моменти страшна. Една ваканция, в която Алекс открива светаи себе си като част от него без постоянно да е вторачен в екрана на конзолата си. Книгата е изпъстрена с много весели и приятни илюстрации, които допълнително обогатяват преживяванията на четящия. А част от историята е представена в стихотворна форма, което извика усмивка на доволство.
Четях доста бързо, нетърпелива да стигна края, но на едно място забелязах разместване на имената на Ана и Яна. А вие забелязахте ли го?
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Темата за Долната земя е доста популярна в последните години в българския фентъзи жанр и аз имах определни резерви за сюжета, но книгата ги разби на пух и прах. Многократно надмина дори най-смелите ми очаквания за оригинална, свежа и добре разказана история. Препратките към някои популярни приказки много приятно ме изненада, с начина си на изпълнение деликатно и на място. Историята буквално те засмуква и става трудно човек да се откъсне от нея, нетърпелив да открие всяка следваща следа и завръзка. Имаше от всичко по много – обрати, борба, предизвикателства, приятелства, изненади, геройски рани и наказания. Доста пъти останах приятно изненадана, а това все по-рядко ми се случва на страниците на книгите в последно време.
Използваният език е другото нещо, което силно впечатлява от първата страница до самия край. Жив, звънък, одухотворен и сладкодумен, увлича с всяка следваща дума. А това личи дори от имената на главните герои и техните съселяни, които са толкова добре подбрани и дават ясно да се разбере, че всеки дребен детаил е много внимателно обмислен. Аз възприех атмосферата като жинерадостна, макар и на моменти страшна. Една ваканция, в която Алекс открива светаи себе си като част от него без постоянно да е вторачен в екрана на конзолата си. Книгата е изпъстрена с много весели и приятни илюстрации, които допълнително обогатяват преживяванията на четящия. А част от историята е представена в стихотворна форма, което извика усмивка на доволство.
Четях доста бързо, нетърпелива да стигна края, но на едно място забелязах разместване на имената на Ана и Яна. А вие забелязахте ли го?
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
June 16, 2023
Мисля, че юни месец, който в българската митология се свързва с Еньовден - магичният празник на билките и самодивите, беше най-подходящото време за четене на тази книга. "Приказка за долната земя" е една от най-приятните истории, които съм чела напоследък. Успя да ме върне в детството, омагьоса ме с митичните създания от българския фолклор и някак ми напомни за друга любима магическа история - поредицата за Хари Потър. Имаше нещо в стила, използваните имена и хумора, които постоянно ми напомняха за творбата на Дж. К. Роулинг, но в това няма нищо лошо. Надявам се да прочетем още занапред от авторката.
August 6, 2022
Много ми хареса. Свеж хумор. Забавни герои. Доза мистичен фолклор. Потайности. Въпреки наивните ситуации. Все пак това е приказка за деца и смея да твърдя, че чудесно разпалва и, най-важното, поддържа детското въображение. Чудна⭐!!!
May 31, 2022
Отдавна не бях чела толкова хубава приказка. Приказка, която ме накара да се смея с глас, да съчувствам, да се усмихвам съзаклятнически, да си представям какво ще се случи в следващата глава и колкото и клиширано да звучи, точно така, да се почувствам отново дете. Припомних си как с моите другарчета от блока, изследвахме страшното котелно под мазетата и си измисляхме детективски сюжети, които да разиграваме. Спомних си как си правехме компютри от камъни. Как създавахме бази пълни с такива компютри. И как сутрин и вечер местехме цялата база, всичките над 100 камъка от единия край на училищния двор в другия, за да сме на сянка. Единственото условие на родителите ни, за да излезем още в ранния следобед и да останем до по-късно на обяд. Сега като се замисля, напълно безсмислено упражение, защото местенето на камънаците изяждаше спечеленото време. Но тогава подобни нешща нямаха значение, важното е, че бяхме навън и бяхме заедно. Изобщо играехме на каквото ни е кеф, с каквото имаме под ръка. И беше страхотно.
Тази книга ме накара да почувствам същите свобода, лекота и безгрижие, които изпитвах в онези летни дни. И въпреки че звуча малко сантиментално, повярвайте ми, в историята на Алекс, нашия главен герой, няма нищо подобно. Тя е свежа, забавна, интересна, вълшебна и по своему детски важна.
Алекс заминава за лятната ваканция при баба си Светла в село Вратня. Или както го вижда той - при баба, която никога не е виждал и в село, в което никога не е ходил, защото родителите му са забравили за него. Още по-лошо забравили са да му кажат, че са забравили за него и понеже нямат друг избор вече, го пращат някъде там в нищото, колкото да се отърват от него.
Тук искам да отворя една скоба. Има някои книги, в които се влюбваш бавно и сигурно, има и такива, които обикваш още от първата сцена. Харесах "Приказка за Долната земя" именно от първата сцена, в която Алекс и семейството му закусват в неделя сутрин и на Алекс му сервират новината, как са решили да го пратят за лятото при баба Светла. Сцената е супер сладка, диалогът се развива естествено и въвежда читателя в живота на главния герой. Сякаш Ирена Първанова ти казва, ела да хапнем палачинки заедно и да видим как ще прецакат лятото на Алекс.
Слушайки този въпросен диалог в ролята си на родител, разбира се, виждам нещо съвсем различно от Алекс. Виждам семейство, което го обича. Хора от плът и кръв, които правят, каквото е по силите им, да се справят в ежедневните, а и с житейските ситуации, в които са поставени по възможно най-добрия начин, Виждам хора, които бъркат, забравят, пропускат някои неща, но усещам обич и привързаност във всяка тяхна дума. Една закуска беше достатъчна, за да почувствам това семейство билзко. След този момент, на мен вече ми се иска да придружа Алекс, да прекарам заедно с него лятната ваканция и да разбера какво толкова мистериозно има в село Вратня и що за човек е баба Светла.
И отговорите не закъсняват, а с тях и новите въпроси. Село Вратня не е от най-често посещаваните дестинации, дори автобусите го избягват. Хората са мили, но загадъчни. Дори улиците на това село са му странни, ту се появяват, ту изчеват. А ако попиташ някого ще махне с ръка, ами, сторитло ти се е.
Баба Светла не прави изключение. И тя като че ли премълчава нещо. Но може ли човек да й се сърди, след като готви толкова вкусно и обича видео игрите и изобщо всякакви игри. Да, баба Светла е много мила и колоритна дама. Стига да я слушаш, разбира се. Престъпиш ли думата й обаче, чуваш онзи властен глас, който те кара мигновено да спреш и да се разкаеш за постъпката си.
На Алекс му предстои вълшебно лято - в преносен и буквален смисъл. Предстои му да срещне нови приятели, с които ще преброди незнайни земи, ще се бори с чудовища и ще спасява кралства. И това може би е най-любимото ми нещо в тази книга. Концепцията на Ирена Първанова за приятелството и мирогледа, който изгражда в своите герои. Тя поставя Алекс и неговите приятели в различни житейски ситуации. Като например, това да застанеш лице в лице с момчето, което ти се е подиграло или те е заплашило. Тя позволява на своите герои да погледнат отвъд дребнавостта на лошите думи. Подтиква ги да потърсят това, което се е скрило зад тях. Уязвимостта, която ни кара, нас, всички, и възрастни, и деца, да нападаме, защото искаме да се защитим.
Този и още много други житейски уроци се крият в действията на децата, спотайват се някъде там между приключенията. Ние като читатели разбираме и усещаме стойността им, карат ни да се замислим, да се усмихнем, но не изместват фокуса от вълшебната приакзка, която Ирена Първанова разкава. Не. Долната земя е чудна, пълна с митове и легенди, красиви кралици, мрачни злодеи и много магия. Но истина е, че в края на деня, за да излезе от тази бълкотия, за да спаси приятелите си, за да спаси Долната земя и дома си, на Алекс му само нужни единствено доброта, емаптия и човещина. Това е всичко, което се иска, за да бъдеш герой. А най-хубавото, че всеки от нас ги притежава, просто понякога ги забравяме.
http://readersense.blogspot.com/2022/...
Тази книга ме накара да почувствам същите свобода, лекота и безгрижие, които изпитвах в онези летни дни. И въпреки че звуча малко сантиментално, повярвайте ми, в историята на Алекс, нашия главен герой, няма нищо подобно. Тя е свежа, забавна, интересна, вълшебна и по своему детски важна.
Алекс заминава за лятната ваканция при баба си Светла в село Вратня. Или както го вижда той - при баба, която никога не е виждал и в село, в което никога не е ходил, защото родителите му са забравили за него. Още по-лошо забравили са да му кажат, че са забравили за него и понеже нямат друг избор вече, го пращат някъде там в нищото, колкото да се отърват от него.
Тук искам да отворя една скоба. Има някои книги, в които се влюбваш бавно и сигурно, има и такива, които обикваш още от първата сцена. Харесах "Приказка за Долната земя" именно от първата сцена, в която Алекс и семейството му закусват в неделя сутрин и на Алекс му сервират новината, как са решили да го пратят за лятото при баба Светла. Сцената е супер сладка, диалогът се развива естествено и въвежда читателя в живота на главния герой. Сякаш Ирена Първанова ти казва, ела да хапнем палачинки заедно и да видим как ще прецакат лятото на Алекс.
Слушайки този въпросен диалог в ролята си на родител, разбира се, виждам нещо съвсем различно от Алекс. Виждам семейство, което го обича. Хора от плът и кръв, които правят, каквото е по силите им, да се справят в ежедневните, а и с житейските ситуации, в които са поставени по възможно най-добрия начин, Виждам хора, които бъркат, забравят, пропускат някои неща, но усещам обич и привързаност във всяка тяхна дума. Една закуска беше достатъчна, за да почувствам това семейство билзко. След този момент, на мен вече ми се иска да придружа Алекс, да прекарам заедно с него лятната ваканция и да разбера какво толкова мистериозно има в село Вратня и що за човек е баба Светла.
И отговорите не закъсняват, а с тях и новите въпроси. Село Вратня не е от най-често посещаваните дестинации, дори автобусите го избягват. Хората са мили, но загадъчни. Дори улиците на това село са му странни, ту се появяват, ту изчеват. А ако попиташ някого ще махне с ръка, ами, сторитло ти се е.
Баба Светла не прави изключение. И тя като че ли премълчава нещо. Но може ли човек да й се сърди, след като готви толкова вкусно и обича видео игрите и изобщо всякакви игри. Да, баба Светла е много мила и колоритна дама. Стига да я слушаш, разбира се. Престъпиш ли думата й обаче, чуваш онзи властен глас, който те кара мигновено да спреш и да се разкаеш за постъпката си.
На Алекс му предстои вълшебно лято - в преносен и буквален смисъл. Предстои му да срещне нови приятели, с които ще преброди незнайни земи, ще се бори с чудовища и ще спасява кралства. И това може би е най-любимото ми нещо в тази книга. Концепцията на Ирена Първанова за приятелството и мирогледа, който изгражда в своите герои. Тя поставя Алекс и неговите приятели в различни житейски ситуации. Като например, това да застанеш лице в лице с момчето, което ти се е подиграло или те е заплашило. Тя позволява на своите герои да погледнат отвъд дребнавостта на лошите думи. Подтиква ги да потърсят това, което се е скрило зад тях. Уязвимостта, която ни кара, нас, всички, и възрастни, и деца, да нападаме, защото искаме да се защитим.
Този и още много други житейски уроци се крият в действията на децата, спотайват се някъде там между приключенията. Ние като читатели разбираме и усещаме стойността им, карат ни да се замислим, да се усмихнем, но не изместват фокуса от вълшебната приакзка, която Ирена Първанова разкава. Не. Долната земя е чудна, пълна с митове и легенди, красиви кралици, мрачни злодеи и много магия. Но истина е, че в края на деня, за да излезе от тази бълкотия, за да спаси приятелите си, за да спаси Долната земя и дома си, на Алекс му само нужни единствено доброта, емаптия и човещина. Това е всичко, което се иска, за да бъдеш герой. А най-хубавото, че всеки от нас ги притежава, просто понякога ги забравяме.
http://readersense.blogspot.com/2022/...
May 26, 2020
“Приказка за Долната земя” на Ирена Първанова е впечатляваща дебютна книга, в която фолклорните мотиви са нежно преплетени с живота на съвременните младежи. Резултатът е отлична история в духа на приказките на Николай Райнов, осъвременена според интересите на новото поколение, но запазила и богатството на езика, и красивите описания, характерни за класическите творби.
Героите са пълнокръвни, достоверно изградени и този факт подпомага моменталното засмукване на читателското внимание и фокусирането му върху приключенията. Чувството за хумор на писателката личи ясно под повърхността, макар да е максимално овладяно, за да не стои като нарочно натрапено с цел да се хареса. Множеството митологични образи, които се появяват, са намерили точното си място в историята – споменават се, има информация за тях, но читателят е поканен да задоволи любопитството си допълнително, след като приключи с четенето на романа.
Темите за приятелството, силата на семейството и добротата са ключови и предполагат много възможности за разговори, но младите читатели ще опознаят и собствената си душевност през погледа и преживелиците на героя Александър.
Целият отзив и илюстрации: https://www.detskiknigi.com/prikazka-...
Героите са пълнокръвни, достоверно изградени и този факт подпомага моменталното засмукване на читателското внимание и фокусирането му върху приключенията. Чувството за хумор на писателката личи ясно под повърхността, макар да е максимално овладяно, за да не стои като нарочно натрапено с цел да се хареса. Множеството митологични образи, които се появяват, са намерили точното си място в историята – споменават се, има информация за тях, но читателят е поканен да задоволи любопитството си допълнително, след като приключи с четенето на романа.
Темите за приятелството, силата на семейството и добротата са ключови и предполагат много възможности за разговори, но младите читатели ще опознаят и собствената си душевност през погледа и преживелиците на героя Александър.
Целият отзив и илюстрации: https://www.detskiknigi.com/prikazka-...
November 5, 2020
„Приказка за Долната Земя“ е прекрасно книжно бижу, достойно да украси библиотеката на всеки, който обича фентъзи, приказки и който все още не е забравил, какво е, да си дете. Какво е да мечтаеш за приключения, да искаш едно безкрайно лято, в което всяка пръчка е кон, всяка крива сянка на старо дърво е дебнещо зло, а космическите кораби на извънземните нашественици са току зад онзи тъмен облак. Книгата е прекрасно съчетание от текст, идея, красиви илюстрации и много, ама много митични същества от българският фолклор и народните приказки. Тук са и караконджулите, и самодивите, и русалките. Тук са много елементи от класическите ни народни приказки, но в осъвременен вариант. Много далеч съм от мнението, че фолклорните и митичните образи не трябва да се питат, че не трябва да се осъвременяват. Напротив! Точно това трябва да се прави, защото всяко поколение пречупва през своето си детство тези персонажи и митове, и ако ги заковем в контекста на епоха, от която вече ни делят векове, и като време и като светоглед, то те вече няма да са интересни, а ще са досадно и прашасало скучни.
Ирена Първанова се е справила перфектно с тази задача. По страниците на книгата шестват класическите митични същества от старият фолклор наравно със съвременните митове за отвличания от извънземни, за същества от паралелни измерения. Вече до Долната Земя не се стига през гърлото на пресъхнал кладенец, а…. Не! Няма да ви кажа как. Прочетете си. Вече не се налага да разгръщаш стара, трошлива карта за да намериш къде е закопано имането, има GPS.
Но не забравяйте, че това е книга за деца, така че като я разтворите извикайте онзи скътан в гърдите ви нахакан 12-13 годишен хлапак, или щура девойка, която не може да търпи кордели и се впуснете в приключението. Тук добрите са добри, лошите са лоши, но пък не са архетипни образи, авторката ги е съградила като личности, всяка със своите силни и слаби страни. На места действието е наивно, но честно; някои от обратите са очаквани, но справедливи; понякога референциите към народните приказки са преки, друг път завоалирани, но винаги много, ама много добре написани и едновременно забавни и отдаващи почит към оригинала.
Искам втора част!
Ирена Първанова се е справила перфектно с тази задача. По страниците на книгата шестват класическите митични същества от старият фолклор наравно със съвременните митове за отвличания от извънземни, за същества от паралелни измерения. Вече до Долната Земя не се стига през гърлото на пресъхнал кладенец, а…. Не! Няма да ви кажа как. Прочетете си. Вече не се налага да разгръщаш стара, трошлива карта за да намериш къде е закопано имането, има GPS.
Но не забравяйте, че това е книга за деца, така че като я разтворите извикайте онзи скътан в гърдите ви нахакан 12-13 годишен хлапак, или щура девойка, която не може да търпи кордели и се впуснете в приключението. Тук добрите са добри, лошите са лоши, но пък не са архетипни образи, авторката ги е съградила като личности, всяка със своите силни и слаби страни. На места действието е наивно, но честно; някои от обратите са очаквани, но справедливи; понякога референциите към народните приказки са преки, друг път завоалирани, но винаги много, ама много добре написани и едновременно забавни и отдаващи почит към оригинала.
Искам втора част!
November 18, 2020
Очарователно четиво!
Осъзнавам каква трудност представлява да се пише за децата на тази възраст- все още деца, но и прясно стъпили в тийнейджърството, и безспорно, Ирина Първанова успява да намери пътека към сърцата на варираща по възраст аудитория.
Забавните моменти се преплитат с добре смлян и адаптиран за децата български фолклор, но най-омагьосващото качество на книгата е нейната поетичност и вярвам- точно тази поетичнот съзадава у по-малките усещане за езика, за подредбата на думите, за изтънчеността на словото. Точно тя събужда въображението, чувствеността, емпатията и надгражда уменията на отскоро четящите за разбиране и интерпретиране на текста. Филологически усет, бих казала дори.
Завладяващата история проследява приключеничта на 13-годишния Алекс, симпатично надничайки в неговия непретенциозен и чист свят, впускането му в красиви приятелства, задълбочаване на връзката с баба му по време на едно специално лято на село и инциацията му в млад мъж, който със смелост и откритост премнинава през чудати препятсвтвия. Точно като в приказките- главният герой "побеждава змея" в битката със злото, но едва когато дораства да "мине следващото ниво". И като заговорихме за нива- всичко това успява да се случи, именно защото никаква техника не работи в с. Вратня и лишен от възможността да играе на любимата си конзола, а и с негоден за позлване телефон, Алекс трябва да убива времето някак си.
Всеки от нас иска за децата си детство навън под небето, в джунглата на селските улички, в плетеницата от сложни взаимоотношения с тартори на банди, верни приятели, мили баби, и ядосани от незаконна беритба на смокини съседки, защото всичко това е инциацията на нашите герои за встъпване в сериозния живот.
А най-ценно би било да не гледат на сериозния живот чак пък толкова сериозно.
Но и да знаят, че колкото и обикновени и незабележими да се чувстват, в себе си носят светлината на истинска звезда и всеки мрак се отдръпва, когато дойде светлото...
Осъзнавам каква трудност представлява да се пише за децата на тази възраст- все още деца, но и прясно стъпили в тийнейджърството, и безспорно, Ирина Първанова успява да намери пътека към сърцата на варираща по възраст аудитория.
Забавните моменти се преплитат с добре смлян и адаптиран за децата български фолклор, но най-омагьосващото качество на книгата е нейната поетичност и вярвам- точно тази поетичнот съзадава у по-малките усещане за езика, за подредбата на думите, за изтънчеността на словото. Точно тя събужда въображението, чувствеността, емпатията и надгражда уменията на отскоро четящите за разбиране и интерпретиране на текста. Филологически усет, бих казала дори.
Завладяващата история проследява приключеничта на 13-годишния Алекс, симпатично надничайки в неговия непретенциозен и чист свят, впускането му в красиви приятелства, задълбочаване на връзката с баба му по време на едно специално лято на село и инциацията му в млад мъж, който със смелост и откритост премнинава през чудати препятсвтвия. Точно като в приказките- главният герой "побеждава змея" в битката със злото, но едва когато дораства да "мине следващото ниво". И като заговорихме за нива- всичко това успява да се случи, именно защото никаква техника не работи в с. Вратня и лишен от възможността да играе на любимата си конзола, а и с негоден за позлване телефон, Алекс трябва да убива времето някак си.
Всеки от нас иска за децата си детство навън под небето, в джунглата на селските улички, в плетеницата от сложни взаимоотношения с тартори на банди, верни приятели, мили баби, и ядосани от незаконна беритба на смокини съседки, защото всичко това е инциацията на нашите герои за встъпване в сериозния живот.
А най-ценно би било да не гледат на сериозния живот чак пък толкова сериозно.
Но и да знаят, че колкото и обикновени и незабележими да се чувстват, в себе си носят светлината на истинска звезда и всеки мрак се отдръпва, когато дойде светлото...
March 22, 2023
Тръгнах да чета тази книга с доста скептицизъм, но останах приятно изненадана. Героите, в по-голямата си част, се държаха като истински хора. Сюжетът имаше своите обрати, които, дори и предвидими за тренирано око, бяха добре направени. Дори и книгата да не е иновативна с похватите си, ми хареса подбора на събития и герои. Искаше ми се някои от страничните персонажи да имаха малко повече време. Свеът беше вълнуващ, уникален и успя да е убедителен. Това е увлекателна книга за всички възрасти, която ще остави и малки, и големи с усмивка на лице.
Няколкото забележки, които имам са следните. Началото почва много бавно. Дори и книгата да е лека за четене и да върви бързо, в началото имаш чувството, че няма прогрес. Това може би е защото главните герои разбират почти цялата важна информация изведнъж, а не парче по парче. Да, главите, където се разхождат из селото са забавни, но оставаш с чувството, че могат да бъдат пропуснати, без историята да промени курса си.
Също забележка към главата, където научават всичко важно - без да разкривам нищо - главните герои научават информация, която в следващите глави няма помен, че е казвана.
Друго нещо, което ми направи лошо впечатление, беше разговора с "първата сестра". Макар идеята зад него да ми хареса, просто не можах да приема на сериозно диалога.
И последно, крайният конфликт беше твърде прибързан. Дори и да беше добре загатнат, краткото време, в което ни е представен главният антагонист, не е достатъчно за да усетим каква заплаха представлява той.
Няколкото забележки, които имам са следните. Началото почва много бавно. Дори и книгата да е лека за четене и да върви бързо, в началото имаш чувството, че няма прогрес. Това може би е защото главните герои разбират почти цялата важна информация изведнъж, а не парче по парче. Да, главите, където се разхождат из селото са забавни, но оставаш с чувството, че могат да бъдат пропуснати, без историята да промени курса си.
Също забележка към главата, където научават всичко важно - без да разкривам нищо - главните герои научават информация, която в следващите глави няма помен, че е казвана.
Друго нещо, което ми направи лошо впечатление, беше разговора с "първата сестра". Макар идеята зад него да ми хареса, просто не можах да приема на сериозно диалога.
И последно, крайният конфликт беше твърде прибързан. Дори и да беше добре загатнат, краткото време, в което ни е представен главният антагонист, не е достатъчно за да усетим каква заплаха представлява той.
July 14, 2021
Браво на авторката и на художничката! Книгата много ми хареса! Въпреки че съм далеч от 13-годишна, не се почувствах прекалено възрастна, за да я прочета :) Много хубав изказ и история, без излишен пълнеж и протакане. Който е имал село с баба и дядо ще си припомни летата прекарани там и ще се върне в детството. Книгата оставя едно хубаво и топло чувство за истинското детство без сини екрани и непрекъснато "скролване". Препоръчвам като подарък за всякакви възрасти, но особено за деца - за да видят колко интерсен може да е животът без екрани и виртулни реалности.
Мисля си, че книгата е идеален сценарий за детски филм, може да се превърне в нов култ на сегашното поколение, тип "Таралежите" и "Васко да Гама". Дано някой продуцент се заинтересова.
Отново браво и чакаме продължение :)
Мисля си, че книгата е идеален сценарий за детски филм, може да се превърне в нов култ на сегашното поколение, тип "Таралежите" и "Васко да Гама". Дано някой продуцент се заинтересова.
Отново браво и чакаме продължение :)
July 29, 2021
От време на време имам нужда от малко вълшебство. :) Попаднах на това много приятно "тийн фентъзи" и останах очарована!
Любим момент ми беше когато Яна (която е от Варна) разясни на Алекс (който е софиянец) какво означават думите "паткан", "стирка" и "лимки". И аз съм прекарала голяма част от детството си във Варненско, така че тези думички никак не са ми чужди, а ми се стори забавно, че на някого не са му познати :)
Харесаха ми срещите със Златната рибка, баба Яра (внучка на баба Яга), трите сестри - Деница, Вечерница и Зорница, както и срещата с Мрак и всички изпитания, през които Алекс и момичетата преминаха.
Като цяло книгата ми донесе много и само положителни емоции! Препоръчвам на малки и големи!
Любим момент ми беше когато Яна (която е от Варна) разясни на Алекс (който е софиянец) какво означават думите "паткан", "стирка" и "лимки". И аз съм прекарала голяма част от детството си във Варненско, така че тези думички никак не са ми чужди, а ми се стори забавно, че на някого не са му познати :)
Харесаха ми срещите със Златната рибка, баба Яра (внучка на баба Яга), трите сестри - Деница, Вечерница и Зорница, както и срещата с Мрак и всички изпитания, през които Алекс и момичетата преминаха.
Като цяло книгата ми донесе много и само положителни емоции! Препоръчвам на малки и големи!
Displaying 1 - 30 of 102 reviews