"С песните и музиката си Стефан Вълдобрев създаде огромна територия за обмен на чувства между много хора. Разкри ни емоционални канали за комуникация, научи ни на изкуството да говорим за това, което изпитваме. И всичко – с идеята да бъдем щастливи, защото щастието е състояние, за което се бориш ежедневно и е хубаво да не го правиш сам.
Казват, че там, където свършват думите, започва музиката. Тази впечатляваща книга е за думите, за музиката и за пространството между тях."
Яна Борисова, писател, драматург и редактор на книгата
Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва – „По-полека“. Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово състояние, без да съм наясно дали ще трае седмица, месец или година… Денонощно търсене, надграждане, опитване, опипване, докато най-накрая не се появи моментът, който очаквам. Той може да е изненадваща дума, рима, интересна фраза, оригинален музикален мотив или силна метафора, все едно... Случи ли се това, усетя ли го, усетя ли, че аз самият се вълнувам, знам, че ще има поне няколко души, които ще реагират като мен, чувайки песента по радиото.
Бяло, черно, червено, твърди корици и портрет с прикрита полуусмивка, “Книга за песните” (изд. Книгомания) е един дългоочакван разказ за силата на думите. Това е “една стара история”, в която “рая води в ада” или към “бряг с цвят най-зелен”, а самият той е с неизменните “бели маратонки и изтъркани джинси”. На страниците има и ред, и фин хаос, има фактология и чувства, има щастие и споделена тъга. Завесата се повдига, думите се изливат, музиката звучи с пълна сила, а пътешествието може да започне...
Много земна, човешка и силно написана книга! Дори да не сте фен на Стефан Вълдобрев, силно Ви препоръчвам да я прочетете! За отбелязяване е, че книгата е много хубаво оформена (идеална за подарък ;)). Близо 400 страници с твърди корици, със стилна черно-бяла фотография на Стефан Вълдобрев след всяка глава, а това, което прави най-хубаво впечатление, че много от песните са снимани/сканирани както са били написани на листата от хартия. Това придава допълниелно очарование на книгата. Акцентът е върху музикалната кариера на артиста, но са включени и много истории свързани с киното и театъра, където Стефан също твори от години. Въпреки, че съм голям почитател на Вълдобрев, някои от историите бяха напълно непознати за мен (това се дължи може би на факта, че той винаги някак е бил извън мединия фокус и никога не е споделял лични неща по медиите) и научих много нови и интересни неща от вълнуващия живот и кариера на този наистина талантлив български творец! Определено си заслужава и силно препоръчвам!
Невероятна книга, написана от още по-невероятен човек! Благодаря ти, че те има Стефан и бъди благословен, ти и цялото ти семейство! Бъдете и вие здрави и щастливи обичайни заподозрени! Книгата е толкова интересна, че се чете на един дъх! Успех оттук нататък и до скоро надявам се на живо на концерт! И пак ще се прегърнем! Вярвам!
Своята история - толкова истинска и достъпна, както само Стефан Вълдобрев може да я разкаже. Възхитена съм от емоцията, която лъха от цялата книга. Емоцията на неподправените мечти, болки, чувства, стремежи. Земен, интелигентен и в същото време невероятен творец и музикант.
Стефан Вълдобрев: “Книга за песните”, Книгомания 2020 👍 Препоръчвам с две ръце! Много истинска, честна и смислена книга за пътя на един наистина успял творец, но много по-важното, на един намерил смисъла си човек. И точно това я прави изключително ценна и зареждаща! Стефан Вълдобрев доказва, че големите таланти са наистина многостранно развити личности. Той пише проза с лекотата на ритъма и на текстовете и на музиката си. Четеш си и си подсвиркваш леко, по-полека, но в същото време се замисляш за важните неща, поглеждаш и напред и назад и около себе си, и лудия свят наоколо. Любим цитат, за да усетите книгата: “ Смисълът на забавянето не е само в темпото, а в проветряването на сетивата. В способността да можеш в гигантското препускане, появи ли се някоя красива случка, да спреш, да разтеглиш времето и да я оцениш, да не я пропуснеш. Денят е ролка с филмова лента от поредица кадри и всеки от тях е единствен, няма никога да се повтори. Колко е хубаво да го усетиш, да обърнеш внимание на това, че го има - с кои хора си в този кадър, те какво преживяват, коя е мястото, къде сте, какво правите заедно, какво си казвате, кое ви обогатява, как ви сближава ситуацията. Смисълът беше да се наслаждаваш на момента и да запомниш. Учех се да правя тъкмо това?” Аз си бях фен на Вълдобрев, но книгата ми допълни явно доста липсващи моменти и песни. Картината и за човека зад публичното лице се допълни без някакви безвкусни кухненски подробности, което е голямо постижение на една автобиография. Вече му писах на него, но ще кажа и тук, че ми се искаше книгата никога да не свършва и затова си пусках споменатите песни преди описанието на тяхната история. Така се получи много интерактивно, препоръчвам този прочит на всички. Ако не беше изключително професионалното и красиво оформление на Книголандия със снимки на Стефан и негови ръкописи, бих си представила успешно електронно издание със самовключващи се песни. Браво на Стефан Вълдобрев! Дано още дълго да ни радва с всякакви форми на изкуството си.
Искрена, чиста и неподправена. Без излишен фалш и суета, без шоубизнес, без преструвки и его. Толкова истинска и съкровена, толкова лична и красиво разказана, че имате чувството, че Стефан е най-близкият ви приятел, който ви разказва за живота си по време на едно дълго пътуване из красотите на България.
Радвам се, че въпреки тази толкова объркана година имах възможността да открия тази невероятна книга. Прочитането й беше едно от най-хубавите преживявания, които си подарих. Музиката винаги лекува лошото ми настроение, депресията, страха ми, а сега тази книга чрез музиката и през тези великолепни текстове излекува дори песимизма ми. Всяка една песен ме зареждаше с толкова много енергия и желание за живот. Радвам се, че се докоснах до песни, които не бях чувала, радвам се, че разбрах думичките на някои песни, които обожавам и понякога съм си доизмисляла текста им,но най-много се радвам, че сред морето от лоши мисли, нерви и самота намерих един истински остров на съкровищата, в момента, в който разгърнах първите страници на "Книга за песните". Една искрена, истинска книга. Разплаква те, разсмива те, вдъхновява те и те усмихва, дава ти възможност да се върнеш назад в собствения си живот и да си спомниш какво си правил, чувствал и мислил, когато си слушал за първи път и "Рай","Едно" ,"Тя" и още много други любими песни. Книга лекарство, която си струва всяка една отделена минута и секунда прекарана с нея, защото не ти е изгубила тъй ценното ни време, а е "разтеглила" един миг в епоха. Препоръчвам я на всички, които обичат музиката и обичат простите неща в живота. Насладете й се!
Не знаех, че сред известните артисти и музиканти са останали хора, които могат да мислят за себе си критично, с ирония, леко насмешливо, а за всички други да говорят ( в случая - пишат) с уважение и зачитане на човешкото достойнство. Като всяка автобиография, има възможност да наклони към жълтото, към клюката, към чувството за онеправданост. Да, ама не. И това е страхотно! От книгата лъхат ерудиция, възпитание и много, много любов към живота и изкуството. Любима част ми е историята с предизвикателството, отправено към Господ. Няколко пъти си я препрочитах след като завърших книгата. Оформлението е прекрасно. За тези, които първо помирисват книга, а после я зачитат - мирише хубаво, преминавайте към четенето. :)
„Напоследък гледам на себе си като на предавател - нищо повече от антена, която приема стихове, музика и емоции и ги трансформира в песни, партитури или роли. Тази мисъл ме отърси от напрежения и суети. Сега се забавлявам, чувствам се гост на партито… песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази връзка е завинаги.‘
Наситеният си откъм събития живот, Стефан Вълдобрев разказва изключително увлекателно в своята „Книга за песните“. Книга за създаването на песните, от първоначалната идея, мисъл, първите думи в текста до претворяването им в музика и синхрона между тях. Разказът се поглъща леко. Все едно сте седнали заедно на по бира-две с пържени картофки и слушате без да го прекъсвате, само от време на време за по едно „Наздраве“ и продължавате да го слушате, докато неусетно вечерта премине. Съжлявате, че вечерта е свършила толкова бързо и сте в очакване на друга подобна в бъдеще, но пък оставате удовлетворен от чутото, разбирате по лесно музиката му, театъра, киното, уроците, на които го е научил животът и знаците, които му предоставя, особено след претърпяна от него катастрофа с кола и всичко друго, за което ви е разказвал.
„След време си записах имената на всички лекари и сестри, за да ги помня винаги и никога да не спра да изпитвам същата признателност, каквато имах към тях тогава.“
Има какво да се научи от този изключително симпатичен и талантлив наш сънародник, с разностранни таланти в областта на изкуството - поет, композитор, певец, актьор и видно от книгата - добър писател, особено тези от младежите, които все още се лутат в безтегловност и не са намерили пътя към себе си, не са избрали професията, която ще им носи удовлетворение и която да обединява хобито с работата. И най-важното - как трябва да се отнасяш към ангажиментите си, за да си успешен в работата си, където и да си по света, как да отвръщаш на ударите под кръста в живота и за безболезненото им преодоляване.
Чрез работата си се среща с много от най-известните артисти, драматурзи, музиканти, композитори, журналисти, продуценти и други известни в областта си хора, които несъмнено оставят диря в неговото творчество. Участва е в най-важните събития от най-новата българската история - студентските стачки, митингите, протестите и всичко останало - в центъра на събитията, в пулса на времето.
Стефан Вълдобрев казва за историята по създаване на много от песните си следното: „много разчитам на работата в студио. Голяма част от песните се случват истински именно там. По време на смесване виждам как изкачат нови възможности, отварят се нови пространства, импровизирам и песента се материализира в нещо различно и доста по-хубаво от първоначалната идея“, а за парчето „Там ще избягаме, там ще се скрием“, казва: „Усещам, че споделям с публиката нещо лично, че говоря на братя по оръжие. Че съм съпричастен с всеки един, който някога е бил в задънена улица, с всеки, който се е съмнявал, търсил е смисъла… има периоди, когато просто не върви и искаш да се махнеш. Или обратното - всичко е наред, ти се развиваш, ставаш все по-добър, но пространството те задушава, усещаш враждебност наоколо, държавата е превзета от злото, сама те отблъсква от себе си. И искаш да се махнеш“.
За създаването на знаковата за него песен - „Тя / Ето така“ споделя: „Пробвах някакви импровизации върху родопската песен „Рипни, Калинке“ и се получи. Стоеше свежо, приятно, с осъвременена хармония. И най-важното, продължаваше изключително деликатната фолклорна линия в албума, която се превръщаше вече в невидима нишка“ и това става, докато с Иван Лечев пресушават бутилка уиски и часове, след което се ражда дъщеря му. Песента е с две имена, като „Ето така“ е кавър на „Тя“ след преиздаване на албума години по-късно. Тази песен е като вододел в живота му след претърпяната катастрофа.
„Приличам на завърнал се отнякъде човек, който отново се любува на материалния свят.“
Както Вълдобрев се изразява в една от хитовите си песни, този земен рай води в ада, а в друга - времето лети, а то наистина лети и не можем да го спрем, нито да го върнем назад. Затова, докато имаме и малко време, трябва да забавим бързия си бяг, да се замислим и да преоценим приоритетите си, за да променим посоката от ада към Рая.
„Страшно харесвам хора, които се хвърлят чистосърдечно в някаква работа и вършейки я, всъщност се учат да я вършат.“
„Родолюбието не е в трите морета, а в трите картини пред теб, които запечатва сърцето ти, щом излезеш от портата. В усещането, че зад гърба си имаш най-сигурната крепост на земята - къщата на баба и дядо.“
„Денят е ролка с филмова лента от поредица кадри и всеки от тях е единствен, няма никога да се повтори.“
„Всички сме реки, съставени от потоците, които са се вливали един в друг преди нас. Ние само отнасяме водата към морето.“
Тази книга разказва както за творческия процес зад песните на Стефан, така и за личните му борби и философия. Започва още от родната му Стара Загора, английската гимназия, срещата му с музиката, поезията и театъра, с плеядата от талантливи и променящи средата хора през 90-те, надграждането му като актьор, музикант и режисьор. Откровен, вдъхновяващ и затрогващ разказ за човека, твореца и медийната личност. Хареса ми.
Потопих се в магията на песните и историите, които носят със себе си. Вече с нови уши слушам любимите си песни и им се наслаждавам още повече! Благодаря ти, Стефане, за заразния творчески дух! Книгата е пример за това колко е криволичещ пътя на човека в изкуството, но когато душата иска да създава, нищо не може да я спре!
Най-прекрасният начин да опознаеш един артист е през неговото творчество. Още по-хубаво е, когато има поезия, проза, музика, кино. Истинско пиршество за сетивата.
Тази книга е цялостно изживяване, пееш, мечтаеш, пътуваш докато четеш. Плейлистата по книгата я допълва и прави четенето още по-приятно: https://youtu.be/f_GzXy2HNM0
"За копнежа, за пристрастяването, за зависимостта, за преследването, за полудяването от любов, за несподелеността, но и за невъзможността за съществуване един без друг." --------------------------------------------------------------------------------Рядко се е случвало да се припозная толкова много пъти в нечие творчество.