What do you think?
Rate this book
Lautenzak Qardaşları
Məşhur alman yazıçısı Lion Feyxtvangerin "Lautenzak qardaşları" romanındakı hadisələr 1931-1933-cü illərdə, Almaniyada faşizmin hakimiyyətə gəldiyi vaxtda Münxendə və Berlində cərəyan edir. Roman faşizmin mahiyyətini ustalıqla açıb göstərir, həmin dövrdə Almaniyada hökm sürən ictimai-siyasi, psixoloji ab-havanı realist boyalarla təsvir edir.
Kitaba yazıçının "Neyrofizioloq Bl-ın taleyi", "Sədaqət", "Yalançı Bibi", "Mərc", "Xidmətçi Antonio", "Volştayn" adlı hekayələri də daxil edilib.
Dem Roman liegt die Lebensgeschichte des berühmten Telepathen Erik Jan Hanussen zugrunde. Feuchtwanger erzählt in dem 1941 entstandenen Roman den triumphalen Aufstieg und das erbärmliche Ende eines pompösen Scharlatans, der auf dem Weg nach ganz oben sein eigenes Todesurteil spricht: Er prophezeit einem hohen SA-Chef den Brand eines großen öffentlichen Gebäudes.
Kitaba yazıçının "Neyrofizioloq Bl-ın taleyi", "Sədaqət", "Yalançı Bibi", "Mərc", "Xidmətçi Antonio", "Volştayn" adlı hekayələri də daxil edilib.
Dem Roman liegt die Lebensgeschichte des berühmten Telepathen Erik Jan Hanussen zugrunde. Feuchtwanger erzählt in dem 1941 entstandenen Roman den triumphalen Aufstieg und das erbärmliche Ende eines pompösen Scharlatans, der auf dem Weg nach ganz oben sein eigenes Todesurteil spricht: Er prophezeit einem hohen SA-Chef den Brand eines großen öffentlichen Gebäudes.
440 pages, Paperback
First published January 1, 1956
7 people are currently reading
100 people want to read
About the author
Lion Feuchtwanger
148 books265 followersLion Feuchtwanger was a German Jewish emigre. A renowned novelist and playwright who fled Europe during World War II and lived in Los Angeles from 1941 until his death.
A fierce critic of the Nazi regime years before it assumed power precipitated his departure, after a brief internment in France, from Europe. He and his wife Marta obtained asylum in the United States in 1941 and remained there in exile until they died.
A fierce critic of the Nazi regime years before it assumed power precipitated his departure, after a brief internment in France, from Europe. He and his wife Marta obtained asylum in the United States in 1941 and remained there in exile until they died.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
April 3, 2021
“Братя Лаутензак” (1945) от Лион Фойхтвангер.
Романът обхваща периода от подема на нацизма в Германия до 1939 година, като всички герои и събития са базирани на реални личности и съдбовни развои. Първообразът на Оскар Лаутензак е Ерик Ян Ханусен - австрийски евреин, публицист, шарлатанин и ясновидец, обявен за за телепат, хипнотизатор и астролог. Твърди се, че е съветвал Хитлер как да говори и да се държи, за да постигне драматичен ефект върху масите. Предрича запалването на Райхстага.
Оскар е много богато разгърнат образ, противоречив, жив, едновременно чаровен и отвратителен. По-малкият брат - Ханс или както е наричан в романа Хансйорг, е мошеник, опитен политически играч, който успява да се издигне до много висок пост в Третия Райх. Прототипът му най-вероятно е Йозеф Гьобелс. Прави всичко възможно Оскар да се сдобие с богатство, слава и влияние, от които и той самият ще се възползва.
Оскар и Ханс Лаутензак са силен тандем, защото взаимно се допълват. И двамата са
опортюнисти, мързеливи, свръхамбициозни, безскрупулни, злобни комплексари. Но Оскар наистина е надарен и харизматичен. През повечето ясновидски сеанси с влиятелни нацисти и подкрепящи ги свръхбогати аристократи той използва трикове, мами, блъфира, но когато няма никакъв начин да се сдобие с предварителна информация, действително гадае бъдещето, влиза в кожата на другите, усеща най-дълбоките им мотиви и желания. Оскар е негодник, с нещо
детско и наивно в себе си. Той мами на дребно, но поради огромна амбиция и недалновидност не разбира как става част от голямата политическа игра, в която е абсолютен дилетант. Колко точно на дребно? Иска единствено слава, много пари, ексцентричен замък, влияние и възхищение, но не и да става политик. В опасната си игра, докато се изживява като велик артист и вдъхновител, Оскар не схваща, че Нацистката партия го ползва като заменяема пионка. Дясната ръка на Хитлер, Прьол, зад чийто образ се крие Херман Гьоринг, съзира в Оскар конкурент за вниманието на фюрера и досадник, който може да види и най-гадните ти планове. Друг смъртен враг на Оскар и негова противоположност е еврейският интелектуалец Паул Крамер. В борбата между тези двама мъже здравият разум, рационалността и науката се изправят срещу спекулацията с тъмни, невидими сили и енергии.
Оскар не е черно-бяла фигура. Той е смел авантюрист, въжеиграч, опънал въжето много високо. Оказва се, че този закоравял, циничен човек може искрено и безкористно да обича, което изненадва и самия него. Тази съхранена способност да обича е свързана и с все още живата му съвест, често символизирана от маската, която известна скулптурка с дълбока вяра в него му прави. Оскар непрекъснато гледа и се съизмерява с маската си, която му напомня кой би могъл да бъде. Той знае, че е продал душата си и че сделката не си заслужава.
Романът изобличава цялата шарлатания на нацизма, с кухите му ритуали, помпозност и жестокост. Зад фасадата в него няма идеи или цели. Виждаме маскарад на комплексирани хора, зад които стоят едрите индустриалци и дърпат конците на лошите момчета, простаците от СС. За тях не е нужно да крещят като Хитлер, нито дори да повишават тон. Достатъчни са кратки телефонни обаждания, завоалирани намеци, премерени подигравки, насмешливи гримаси. Хитлер също е кукла на конци, манипулиран от индустриалците, но най-вече от аристократите. Виждаме много паралели между Оскар Лаутензак и Хитлер. И двамата са шарлатани, циркаджии, мистификатори с по-нисък произход. Вземали са уроци по актьорско майсторство при един и същи учител.
Силно ви препоръчвам този като че ли забравен роман, за който тук засега няма нито едно ревю! Ще се докоснете до дълбок на внушения, мащабен анализ на тоталитарно управление, в което рационалното напълно отсъства. Фаустовският мотив тук се преплита с библейския за Каин и Авел. От страниците наднича и Дориан Грей с неговия портрет, а може би дори Шагреновата кожа на Балзак. Фойхтвангер е майстор на гледната точка. Виждаме събитията през погледа на всички участници в тях, въпреки че повествованието е в трето лице единствено число. Затова някои от изреченията са кратки и накъсани, предаващи вътрешната борба у Оскар или замислените от Хитлер и Прьол машинации, а други са дълги и изящни, така както тече мисълта на Паул и Кете.
Роман от много много висока класа!
“Много по-лесно е да копнееш и мечтаеш, отколкото да мислиш -необходими са значително по-малко усилия, а резултатът се изразява в истинско опиянение и задоволство.”
“Така наречената нацистка партия няма нищо общо с разума, тя е гангстерска романтика, рискован хазарт.”
“Мъчително, след много хилядолетия, човекът е успял да озари един нищожен кът от своя вътрешен свят, своя дух. Нека не позволяваме на мрака отново да обсеби малкото пространство, което сме откъснали от него.” Хансйорг се ухили още по-широко, запали нова цигара. Какви са вашите възражения срешу мрака, уважаеми господин Крамер? Че защо да пречим на мрака - нека ни обсебва! Има много хора, които не понасят светлината. Болшинството от тях, деветстотин деветдесет и девет от хиляда, се чувстват по-уютно на тъмно.”
Романът обхваща периода от подема на нацизма в Германия до 1939 година, като всички герои и събития са базирани на реални личности и съдбовни развои. Първообразът на Оскар Лаутензак е Ерик Ян Ханусен - австрийски евреин, публицист, шарлатанин и ясновидец, обявен за за телепат, хипнотизатор и астролог. Твърди се, че е съветвал Хитлер как да говори и да се държи, за да постигне драматичен ефект върху масите. Предрича запалването на Райхстага.
Оскар е много богато разгърнат образ, противоречив, жив, едновременно чаровен и отвратителен. По-малкият брат - Ханс или както е наричан в романа Хансйорг, е мошеник, опитен политически играч, който успява да се издигне до много висок пост в Третия Райх. Прототипът му най-вероятно е Йозеф Гьобелс. Прави всичко възможно Оскар да се сдобие с богатство, слава и влияние, от които и той самият ще се възползва.
Оскар и Ханс Лаутензак са силен тандем, защото взаимно се допълват. И двамата са
опортюнисти, мързеливи, свръхамбициозни, безскрупулни, злобни комплексари. Но Оскар наистина е надарен и харизматичен. През повечето ясновидски сеанси с влиятелни нацисти и подкрепящи ги свръхбогати аристократи той използва трикове, мами, блъфира, но когато няма никакъв начин да се сдобие с предварителна информация, действително гадае бъдещето, влиза в кожата на другите, усеща най-дълбоките им мотиви и желания. Оскар е негодник, с нещо
детско и наивно в себе си. Той мами на дребно, но поради огромна амбиция и недалновидност не разбира как става част от голямата политическа игра, в която е абсолютен дилетант. Колко точно на дребно? Иска единствено слава, много пари, ексцентричен замък, влияние и възхищение, но не и да става политик. В опасната си игра, докато се изживява като велик артист и вдъхновител, Оскар не схваща, че Нацистката партия го ползва като заменяема пионка. Дясната ръка на Хитлер, Прьол, зад чийто образ се крие Херман Гьоринг, съзира в Оскар конкурент за вниманието на фюрера и досадник, който може да види и най-гадните ти планове. Друг смъртен враг на Оскар и негова противоположност е еврейският интелектуалец Паул Крамер. В борбата между тези двама мъже здравият разум, рационалността и науката се изправят срещу спекулацията с тъмни, невидими сили и енергии.
Оскар не е черно-бяла фигура. Той е смел авантюрист, въжеиграч, опънал въжето много високо. Оказва се, че този закоравял, циничен човек може искрено и безкористно да обича, което изненадва и самия него. Тази съхранена способност да обича е свързана и с все още живата му съвест, често символизирана от маската, която известна скулптурка с дълбока вяра в него му прави. Оскар непрекъснато гледа и се съизмерява с маската си, която му напомня кой би могъл да бъде. Той знае, че е продал душата си и че сделката не си заслужава.
Романът изобличава цялата шарлатания на нацизма, с кухите му ритуали, помпозност и жестокост. Зад фасадата в него няма идеи или цели. Виждаме маскарад на комплексирани хора, зад които стоят едрите индустриалци и дърпат конците на лошите момчета, простаците от СС. За тях не е нужно да крещят като Хитлер, нито дори да повишават тон. Достатъчни са кратки телефонни обаждания, завоалирани намеци, премерени подигравки, насмешливи гримаси. Хитлер също е кукла на конци, манипулиран от индустриалците, но най-вече от аристократите. Виждаме много паралели между Оскар Лаутензак и Хитлер. И двамата са шарлатани, циркаджии, мистификатори с по-нисък произход. Вземали са уроци по актьорско майсторство при един и същи учител.
Силно ви препоръчвам този като че ли забравен роман, за който тук засега няма нито едно ревю! Ще се докоснете до дълбок на внушения, мащабен анализ на тоталитарно управление, в което рационалното напълно отсъства. Фаустовският мотив тук се преплита с библейския за Каин и Авел. От страниците наднича и Дориан Грей с неговия портрет, а може би дори Шагреновата кожа на Балзак. Фойхтвангер е майстор на гледната точка. Виждаме събитията през погледа на всички участници в тях, въпреки че повествованието е в трето лице единствено число. Затова някои от изреченията са кратки и накъсани, предаващи вътрешната борба у Оскар или замислените от Хитлер и Прьол машинации, а други са дълги и изящни, така както тече мисълта на Паул и Кете.
Роман от много много висока класа!
“Много по-лесно е да копнееш и мечтаеш, отколкото да мислиш -необходими са значително по-малко усилия, а резултатът се изразява в истинско опиянение и задоволство.”
“Така наречената нацистка партия няма нищо общо с разума, тя е гангстерска романтика, рискован хазарт.”
“Мъчително, след много хилядолетия, човекът е успял да озари един нищожен кът от своя вътрешен свят, своя дух. Нека не позволяваме на мрака отново да обсеби малкото пространство, което сме откъснали от него.” Хансйорг се ухили още по-широко, запали нова цигара. Какви са вашите възражения срешу мрака, уважаеми господин Крамер? Че защо да пречим на мрака - нека ни обсебва! Има много хора, които не понасят светлината. Болшинството от тях, деветстотин деветдесет и девет от хиляда, се чувстват по-уютно на тъмно.”
Displaying 1 of 1 review