Come un respiro

by Ferzan Özpetek

È una domenica mattina di fine giugno e Sergio e Giovanna, come d’abitudine, hanno invitato a pranzo nel loro appartamento al Testaccio due coppie di cari amici. Stanno facendo gli ultimi preparativi in attesa degli ospiti quando una sconosciuta si presenta alla loro porta. Molti anni prima ha vissuto in quella casa e vorrebbe rivederla un’ultima volta, si giustifica. Il suo sguardo sembra smarrito, come se cercasse qualcuno. O qualcosa. Si chiama Elsa Corti, viene da lontano e nella borsa che ha con sé conserva un fascio di vecchie lettere che nessuno ha mai letto. E che, fra aneddoti di una vita avventurosa e confidenze piene di nostalgia, custodiscono un terribile segreto. Riaffiora così un passato inconfessabile, capace di incrinare anche l’esistenza apparentemente tranquilla e quasi monotona di Sergio e Giovanna e dei loro amici, segnandoli per sempre.

Genres: Fiction, Thriller, Audiobook, Contemporary, Italian Literature, Turkish, Drama

168 pages, Paperback

First published January 1, 2020

About the author

Ferzan Özpetek (b. February 3, 1959, Turkey) is a Turkish screenwriter and film director who currently resides in Italy. Özpetek was born in Istanbul in 1958. He moved to Italy in 1977 to study at the La Sapienza University in Rome. Later he attended directing courses at the Accademia d'Arte Drammatica "Silvio D'Amico" in Rome before working as an assistant director with Massimo Troisi, Maurizio Ponzi, and other Italian directors. Özpetek made his directorial debut in 1997 with Hamam (also released as Il bagno turco and Steam: The Turkish Bath). The movie garnered considerable critical success and was later released in USA. His second film Harem Suare' was a lyrical depiction of the last days of Ottoman Empire. Ferzan Özpetek is an openly gay director who deals with sexuality issues in several of his films. Such is Le Fate Ignoranti (Cahil Periler in Turkish), a story of a woman (played by Margherita Buy) who discovered that her late husband had a long-lasting relationship with a male lover (starring Stefano Accorsi). After being devastated, she began to build a friendly relationship with him, learning more about her husband and the secret life he used to spend, in that gay world she couldn't imagine at all. His La Finestra di fronte (Karşı Pencere in Turkish) won a Crystal Globe award in Karlovy Vary International Film Festival. Senior Italian actor Massimo Girotti played his last role in this film. Another movie is Cuore Sacro, the touching portrait of a young manager that discovers the way to reach the hidden space in her soul through her dead mother, and starts dedicating herself in looking after socially rejected people.

Reviews

[Justo Martiañez · Rating 2 out of 5]

1.5/5 Estrellas

¿Cómo es posible que estos libros tengan tanto éxito? Pero si se trata de un folletín barato de sobremesa, previsible y sin interés. ¿será por el tipo que se lo monta con dos hermanas? ¿por los toques exóticos del amor turco? porque, perdonadme, la trama y los personajes son de vergüenza ajena. Luego la historia se narra en una casa, con personajes secundarios que no aportan nada, un sin sentido.
La última frase salva media estrella, ahí me ha hecho pensar un poquito y casi le da un vuelco a la historia, casi.

En fin, otro más al fondo de la estantería, donde espero no verlo más.

[Lula · Rating 2 out of 5]

Özpetek ripercorre sgraziatamente la storia di due sorelle che dopo una serie di eventi che le hanno separate si ricongiungono, ormai anziane, nella città di Roma. Ho poco da dire sulla banalità del tema che a mio avviso è solo l’ennesimo riflesso di un sistema editoriale che ormai tradizionalmente e sistematicamente esclude dai suoi calcoli ogni autore che tenti di trattare altro rispetto agli unici tre temi contemplati dalla Santissima Trinità del Libro Italiano, e cioè Famiglia, Matrimonio e Formazione.
Ma la scrittura è indescrivibile nella sua sciatteria, nella sua goffaggine e inadeguatezza. Lo svolgimento è prevedibile, il messaggio è trito e ritrito, e la mancanza di verosimiglianza nei dialoghi, nel comportamento dei personaggi e nella stessa trama del libro sarebbe forse l’ultimo dei problemi se non fosse che se una storia non è verosimile dev’essere almeno qualcos’altro.

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Животът минава като дъх… иии на един дъх прочетох този разкошен роман. За няколко дни, но сумарно са 2-3 часа.

Имах силно усещане, че книгата ще ми хареса много и се оказах права. Още с излизането и имаше нещо силно, което ме привлече в странната корица (няма нищо общо със сюжета, според мен), анотацията, която беше загадъчна. И странно, но ми напомни за началото на “Да дойдеш на света”, което започва с едно позвъняване в Рим, а тук с едно позвъняване на вратата на апартамент в Рим… Като добавим и турски автор, който е режисьор и живее в Рим, о колко исках да прочета книгата.


Още с първите страници на книгата усетих притегателната сила на историята. Елса и Аделе са сестри, които след емоционален разрив в отношенията не са се виждали 50 години. Елса живее в Истанбул, Аделе в Рим. Елса пише писма на Аделе, които се връщат при нея непрочетени…

Ох не искам повече да разказвам, защото имаше толкова обрати… и толкова мога да издам спойлер. След “Две сестри” на Фоенкинос тази книга ме довърши!

Имаме две гледни точки - тази на Аделе, която разказва историята и тази на Елса, която описва живота си в Истанбул в писмата, адресирани до сестра и. Имаме и историите на 3 двойки събрали се на обяд в един Римски апартамент, в който преди са живяли двете сестри и в който Елса се появява през 2019 г…

Книгата е страхотна и ми даде много храна за размисъл - за тайните, които всеки носи със себе си, за демоните вътре в нас и за това на какво е способен човек, когато обича…

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

Много емоционална и трогателна книга. История за "греховете", които разкъсват, не дават покой и отдалечават от любимите хора; за съпротивлението към прошката; за предателството, за болезнените спомени... Човек може да избяга от целия свят, може да се скрие от останалите, но не може да избяга от себе си. Този роман казва толкова много в такъв малък обем.
Животът е като един дъх и важното е да бъде изживян пълноценно и в примирие със себе си и хората, които са от значение.

===

„Понякога съдбата обича да ни държи в напрежение като разсеян любовник. Но чакането може да бъде по-сладко от самата среща: просто трябва да се научиш да подхранваш надеждите си. "

" Знаеш ли какво? В крайна сметка любовта също е съвършеното престъпление: понякога те убива, друг път те прави по-силен, но във всеки случай представлява съвършеното алиби за лудостта ти. "

" Моята съдба съм аз самата. Никога повече няма да допусна събитията да ме повлекат нанякъде. За добро или за лошо, всичко, което ще ми се случва оттук нататък, ще бъде по мое желание. "

" Някои места имат способността да задържат емоциите точно както прави човек с дъха си. Затаява го. След това ги изпускат бавно, постепенно и който е способен да ги възприеме, ги поглъща с всяка клетка на тялото си. Карат те да се чувстваш завинаги като у дома си в тях. "

" Любовта може да е благородно чувство, но ако искаш да познаеш страстта, трябва да се изцапаш. Да се потопиш в калта, да се насладиш на вкуса на греха, да се осмелиш да прекрачиш границите на забраненото. И също така на предателството. "

[Стефани Витанова · Rating 5 out of 5]

Тази книга ме опустоши. След нея се чувствам така сякаш съм изживяла няколко живота. Още не мога да си поема дъх. Препрочитам последната глава и си мисля - не се ли свежда всичко до това - миговете, в които дъхът ни спира? Цял един живот, разделен на бездихания.

Има такива книги, оставят те с усещането, че си загубил близък приятел, който никога повече няма да видиш. След тях си по-малко "ти". Губиш способността да излезеш измежду страниците. Затворил си последната, но не успяваш да напуснеш историята.

Повече ви споделям във видеото - https://www.youtube.com/watch?v=RLnE5...

[Ana Tijanić · Rating 4 out of 5]

Knjiga koja se čita u jednom dahu zbog svog jednostavnog i uglađenog narativnog stila. Predstavlja priču o fascinantnom liku koji slučajno dolazi u kontakt sa potpunim strancima i deli sa njima svoju životnu priču. Analogija između priče koja se odnosi na tri para prijatelja u ovoj knjizi i italijanskog filma "Savršeni stranci" je očigledna, možda i previše zastupljena. U svakom slučaju, lagano za čitanje, što mi je u ovom trenutku baš prijalo.

[Vaso · Rating 4 out of 5]

Είμαστε στη Ρώμη, είναι Κυριακή πρωί κι ο Σέρτζιο με τη Τζοβάνα περιμένουν 2 φιλικά ζευγάρια για μεσημεριανό. Χτύπα το κουδούνι και στην πόρτα τους εμφανίζεται μια γυναίκα η Έλσα και τους λέει ότι ψάχνει την αδελφή της που ζούσαν σε αυτό το σπίτι πριν από σχεδόν 50 χρόνια.
Μαζί της κουβαλάει τα γράμματα που έστειλε στην αδερφή της και της επιστράφηκαν πίσω...
Τι συνέβη κι οι αδερφές δεν έχουν καμία επικοινωνία όλα αυτά τα χρόνια?
Ποιο μυστικό βαρύ τις χώρισε?
Ο συγγραφέας επιλέγει να κινηθεί ανάμεσα σε δύο χρονικά πλαίσια, στο παρόν και στο παρελθόν, δίνοντας μας και ψήγματα ζωής του ζευγαριού και των φίλων του.
Ταυτόχρονα μας ταξιδεύει από την Ιταλία στην κωσταντινούπολη προβάλλοντας τις διαφορές στον τρόπο ζωης και τη θέση της γυναίκας

Τη ζωή και την άποψη της Έλσας τη μαθαίνουμε μέσα από τα γράμματα προς την αδερφή της και σιγά σιγά, όλα τα κομμάτια ενώνονται και σχηματίζουν το παζλ.

Όλοι οι άνθρωποι έχουν κρυμμένα μυστικά τελικά, άλλα μικρότερα κι άλλα μεγαλύτερα.

Πόσο δύσκολο είναι τελικά να ειπωθεί η αλήθεια?

[Meltem Sağlam · Rating 3 out of 5]

Ferzan Özpetek, filmlerinin/senaryolarının sıcaklığına hayran olduğum bir yönetmen. Ancak ilginçtir, kitaplarında aynı tadı bulamıyorum. Bununla birlikte, bu kitabını diğer iki kitabından daha başarılı buldum.

Klasik bir Ferzan Özpetek anlatısı olma özelliğini katan zorlama bazı detaylar içerse de sevimli bir hikaye. Senaryoları ile benzeşen yönler var. Sanki bir kolaj çalışması gibi hissettim.

Akıcı, heyecanlı ve sıcak. Ve İstanbul Kırmızısı gibi son cümlede biraz kafa karıştırıyor.

Bir yaz kitabı. Bu özelliği ile beğendim diyebilirim.

“... Eğitim bazen, kurtulması güç zırhlar yaratır....”, sf; 138.

[Abc · Rating 3 out of 5]

Non mi ha suscitato particolari emozioni la lettura di questo breve romanzo.
La storia non è male, ma non è nemmeno originale e fin dall'inizio si intuisce che ci scapperà il morto prima o poi .
Una cosa che non mi è molto chiara è il motivo per cui si butta lì la relazione gay fra Sergio e Leonardo senza svilupparla in alcun modo .
A mio parere una lettura di puro intrattenimento.

[Lucia · Rating 1 out of 5]

Qualcuno mi spieghi come si fa a descrivere figure femminili cosi improbabili e ingenue, che nemmeno un romanzo d'appendice ottocentesco...e uomini "muscolosi, bruni, abbronzati" sembrano tutti usciti da una copertina di collezione harmony... la trama poi ė tutta uno scopiazzo....pardon, oggi si dice "omaggio" . Indecisa, ... il tutto ė più ridicolo o patetico...

[Maria Olga Lectoraapasionada · Rating 2 out of 5]

-👎

[Maria Paskaleva · Rating 5 out of 5]

Една малка на обем книга,но пълна с чувства и емоции. Историята се нижеше толкова леко без излишна сложност и претрупани изречения .Не случайно името е "Като дъх".Много ми хареса колко добре се допълваше разказът на едната сестра със историята в писма на другата. И този Истанбул, аххх този Истанбул..... Толкова обичам Турция,че нямаше как да остана безпристрастна към описанията на този мегаполис,както и традициите и обичаите ,които са залегнали в историята.

[Sara Bulgarelli · Rating 3 out of 5]

La storia è avvincente, quella delle 2 sorelle... Avrei evitato di aggiungere le storie degli altri personaggi che restano così in sospeso. La capacità di Ozpetek di condurti per mano nel suo racconto è notevole. Ma poi si è perso. Come un tema mal svolto. Mi è piaciuto a metà, ecco, questo libro.

[Aya · Rating 2 out of 5]

Реална оценка 2.5⭐️

[La testa fra i libri · Rating 4 out of 5]

Le prime pagine del libro iniziano con una lettera scritta da Elsa alla sorella Adele, successivamente l’attenzione del lettore viene spostata all’interno della casa di Giovanna e Sergio dove, attraverso una narrazione in terza persona, ascolterà la storia raccontata da Adele.
L’infanzia di Elsa e Adele è segnata dall’assenza del padre e dalla violenza, sopratutto psicologica, della madre che le porterà a stringere un patto che le unirà maggiormente, esaltando la loro complicità. Adele, fra le due, è quella più docile, timida, accondiscendente, mentre Elsa è allegra, temeraria e mangia la vita. Un incontro cambierà le loro vite e sarà la causa dei primi silenzi, bugie, gelosie e rancori. Perché la fiducia che riponevano l’una nell’altra, viene a mancare e porterà alla rottura definitiva e all’improvvisa partenza di Elsa per Istanbul. La città farà fiorire la ragazza che, attraverso il suo resoconto epistolare rivolto alla sorella racconterà di una Istanbul ammaliante in cui potersi sentire libera, sfrontata, seducente e appagata. L’amarezza che si scorge fra le sue parole, vanno di pari passo con il dolore e rammarico della perdita del rapporto con Adele. Il mantenere il loro segreto sembra essere l’unico gesto che le dimostra il suo mantenere fede al loro patto stretto da piccole.
Gli eventi narrati da Adele, vengono ascoltati da Giovanna e Sergio, i giovani sposi che hanno comprato, circa due anni prima, la casa dall’anziana donna. A loro si uniscono, come ogni domenica a pranzo, le coppie formate da Leonardo e la moglie Annamaria incinta del primo figlio, Giulio ed Elena. Il tutto avviene in una situazione surreale, in una giornata che doveva essere vissuta piacevolmente fra amici, mentre invece viene travolta dall’arrivo, in due momenti separati, dalle due sorelle.
La storia principale è concentrata sulle sorelle, ma le poche quanto incisive dinamiche che Ozpetek tratteggia per ognuno dei sei amici, risultano ingegnosi e interessanti, anche se ho avuto come la sensazione di un déjà vù riconducibile al film ‘Perfetti sconosciuti’.
Poi ci sono i ricordi dell’infanzia in comune, delle confessioni (cambia)Fra il racconto orale di Adele e quello epistolare di Elsa, si percepiscono giustificazioni evasive sui comportamenti di quest’ultima, riflessioni fra il loro passato e il suo presente, sul loro dolore, la lontananza e, in ultimo, la disperazione contrapposta alla speranza del perdono.
La lettura è indubbiamente piacevole, al suo termine lascia un sapore amaro, leggermente malinconico, con un colpo di scena inaspettato, anche se sinceramente mi aspettavo una parte suspense e thriller più incisiva.
Il tocco del regista si percepisce nella capacità magistrale di spostare l’attenzione del lettore sulle movenze naturali di un personaggio, sull’osservare minuziosamente un oggetto, o nel descrivere poeticamente un paesaggio e nel far percepire odori o emozioni in maniera distinta e intensa.

[Tuna Turan · Rating 5 out of 5]

İsmi gibi bir nefeste okunan roman. Yemek için arkadaşlarınızı bekliyorsunuz, yavaş yavaş sofrayı hazırlıyorsunuz, kapı çalıyor ve tanımadığınız biri karşınızda. Ben daha önce bu evde yaşıyordum bir göz atabilir miyim diyor ve hikaye başlıyor.

Roma’dan, İstanbul’a kadar uzanan bir aşk hikayesi. Kitabın ortalarında sonunu tahmin etmeme rağmen son ana kadar kendini okutturuyor.

Kitabının en sevdiğim paragrafı; hayat bir nefes gibi akıp gidiyor. Ve geride yalnızca, isteyip de yapamadıklarımızın özlemiyle, bizi biz yapan tüm yaşanmışlıkların farkındalığı kalıyor.

Tam bir yaz kitabı.

[Anastasia Ts. · Rating 4 out of 5]

3,5 αστέρια

[Nicoletta Micillo · Rating 4 out of 5]

4-
Due sorelle lontane per 50 anni con un segreto inconfessabile

[meliverse · Rating 3 out of 5]

Malum yaz geldi. Hızlı kuruyan havlular omuzda, şıpıdaklar ayakta, bez çantaların içi güneş kremi kokuyor. Şöyle deniz kenarında kum içinde kalmayacak, ıslanmayacak, günlerce elde sürüm sürüm sürünmeyecek birkaç saatte okunacak kurgu ne önerirsin dense, gün itibariyle, Bir Nefes Gibi’yi de söylerim. Niye mi? Ferzan Özpetek, bir röportajında hayatında şansının epey yaver gittiğinden, bazı başarılarda şans faktörünün yadsınamaz bir gerçek olduğundan bahsediyordu. Zihnimde “haddini” bilecek kadar gerçekle bağını sürdüren biri olarak yer etmiş. Bu varsayımla, bu romanın bir edebiyat dehasının ürünü olmadığını kendisine sorsak o da kabul edecektir. Az evvel sorduğum sorunun cevabı, yazarı gibi dürüst bir roman, kandırmıyor. Ne vadediyorsa tam olarak onu veriyor.

Her şey sıradan bir akşam yemeği için hazırlık yapan Sergio ve Giovanna’nın evlerinin kapısını çalan o yabancıyı içeri almalarıyla başlar. Gelen yabancı Elsa, evin eski sahibi Adelle’nin uzun yıllar önce Roma’dan atladığı bir Doğu Ekspresi’yle İstanbul’a giden kız kardeşidir. Eve gelen davetsiz misafirle birlikte yemeğe katılacak diğer davetliler de masa etrafına bir bir toplanır ve olayların akışı hızlanmaya başlar. Ferzan Özpetek’in elinden çıkmış hangi işte bir sofra olmazdı ki zaten? Üstelik bir hünkarbeğendi tarifi ve olası ortaya çıkış hikayesi de cabası. Elsa neden o trene atlayıp memleketinden ayrılır? Beklenmeyen misafir eve neden gelir? İçeri bir yabancı olarak girdiği o evde neler olur?

xo İlk 60-70 sayfada kendimi "Perfetti Sconosciuti (2016) çık beynimden!" derken buldum. Hayır olsun.

[Quinn · Rating 4 out of 5]

Wow. Molto bello. Mi è piaciuto tantissimo. Devo dire che Ferzan non mi sta deludendo per niente. Continua così!

[Julian Lyubomirov · Rating 2 out of 5]

Някак си ми върви на турска литература тази година... вече трета книга от началото. :)
"Като дъх" се чете изключително бързо, но историята ми се стори някак непълна, незавършена... и на моменти дори безинтересна. Може би просто не е сюжетът за мен. Давам две звезди заради обратите, които все пак ме изненадваха.

[Nezabravka · Rating 4 out of 5]

Една книга,която всички определят като трилър на чувствата ,ни предлага такъв съспенс,че  студените тръпки и сърцебиенето следват един след друг и се преплитат по неразривен начин.
https://nezito.wixsite.com/forgetmeno...

[Стефани Тотева · Rating 5 out of 5]

Романът е истинско книжно удоволствие за четене. Историята започва необичайно - докато Серджио и Джована чакат приятелите си и подготвят масата, на вратата се появява непозната, която твърди, че е живяла в този дом и влиза за да погледне вътре много на бързо. Така започва сюжет, който те оставят без дъх, пренасяйки те между Рим и Истанбул, между минало и настояще, между любов и омраза, между изреченото и неизреченото.
Това е перфектната лятна книга - лека, вълнуваща с неочаквани обрати. Изпълнен с красота и болка. Историята на сестрите Аделе и Елса, толкова близки и все пак толкова различни, и техните шестима приятели, които се събират, за да изслушат една невероятна, вълнуваща история, е истинска наслада за четене.
Интересно и обгърнато в мистерия и тайни, с две паралелни истории и сложни взаимоотношения между сестрите, книгата е истинска наслада за всеки любител на литературата.

[Krasi Karaivanov · Rating 2 out of 5]

С Асето, решихме да си направим едно buddy read на лятната ни почивка и избрахме “Като дъх” от Ферзан Йозпетек. Книгата започна доста интересно с една възрастна дама, която решава да посети един апартамент, в който е живяла преди 50 години… до тук добре. Чисто сюжетно действието, което читателя следи е сега в този апартамент и връщайки се назад в миналото посредством писмата на въпросната жена(Елса), изпращани на сестра ѝ, но които така и не биват прочетени от нея. Загатването на семейна драма и разпад във взаимоотношенията между двете сестри ме спечели. #ОбичамСемейниДр��ми
Начало както споделим ми беше доста интересно, но в един момент си дадох сметка, че информацията която разбирам е изключително оскъдна. Тогава започнах леко да се напрягам, че автора оставя прекалено много на въображението на читателя.
Продължих с четенето и нещата се пооправиха… събитие, което не мога да издам, защото е много важно и за мен неочаквано. Малко слее него обаче, пак започнах да се губя в събития, които имах чувство, че грам не са ни важни(поне на мен изобщо не ми бяха). На 3/4 от книгата се случи един “обрат”(силно казано), който за мен беше с огромен потенциал, не го очаквах и доста ме разгневи, но беше хубав.
Та като заключение: дали бих препоръчал книгата-съмнявам се. Идеята е супер, но изпълнението не е по моя вкус.
Какво ще намерите в историята: връзката между две сестри, любовни страсти, семейни драми и едни хора в апартамент, които аз така и не разбрах за какво бяха, освен да им се разкаже всичкото това…🤷🏻‍♂️
ПП: Силно се надявам издателството да се замисли как ще продължава да работи с печатница “Инвестпрес”, защото моят екземпляр започна да се разпада и при всяко отваряне на книгата се чува едно зловещо припукване, което предвещава тотален разпад… 😔

[La Libridinosa · Rating 4 out of 5]

4 stelle e mezzo

Ci sono quei libri (quasi tutti, diciamolo!) di cui noi lettori ci facciamo il film! E quei film sono bellissimi, perché immaginiamo i personaggi come vogliamo noi, tanto che quando capita che il film lo facciano davvero, per noi è una tragedia, soprattutto se il libro ci è piaciuto.
Non so voi, ma io spesso mi rifiuto di guardare i film tratti da libri che ho amato molto. E quando mi capita di farlo, Consorte subisce i miei mugugni, le invettive nei confronti di registi e sceneggiatori e una sequela infinita di: “Non era così nel libro!”.

“Come un respiro” è un perfetto libro cinematografico, d’altronde il suo autore è Ferzan Ozpetek, mica Pinco Pallo! Leggere questo libro vi darà l’impressione di esservi accomodati sulla poltroncina di un cinema: le luci si abbassano, nell’aria c’è odore di pop-corn e caramelle, il vicino ha dimenticato di togliere la suoneria al cellulare e voi, pian piano, vi immergete nel racconto di Elsa e Adele Corti, due sorelle che non si vedono e non si parlano da oltre cinquant’anni.

Cos’è accaduto? Com’è possibile che due persone così legate si siano allontanate in maniera così brusca e definitiva? Per scoprirlo dovrete ascoltare le loro voci e leggere le loro lettere.
E preparatevi ad un finale che non vi darà pace e vi farà arrovellare per giorni alla ricerca di una spiegazione logica!

#lamiafascetta First reaction: shock!

La recensione completa, come sempre, sul blog

[Tras un Libro Patricia · Rating 3 out of 5]

Lectura voraz, altas dosis de intriga, infinidad de teorías, terminar el libro y sentir… ¿rabia?

🤯Pues hasta aquí mi resumen en 15 palabras.

Y es que este libro lo tenía todo para que fuera directamente a mis favoritos. El autor hace un excelente trabajo al crear una atmósfera de misterio e intriga a lo lardo de la historia.

Pero nos deja un final que para mi no esta a la altura. Aunque también se que es el final que ha hecho que este libro se convierta en un auténtico éxito de ventas, alcanzando las 4 ediciones en una semana. 🔥

Jugar con la imaginación del lector está bien y a mi me encanta, pero aquí me ha faltado algo más para ponerle la guinda al pastel.

[Francesco Falconi · Rating 2 out of 5]

Fin troppo semplice nella scrittura, sciatto nei di loghi, surreale nella trama, scontato e prevedibile negli eventi, irrisolto e confuso negli svolgimenti dei personaggi secondari. Davvero una delusione, il libro che Ozpetek ha scritto prima di Rosso Istanbul e che ha tirato fuori quasi come un postumo. Meglio se rimaneva nascosto nel cassetto.

[Marta Folgarait · Rating 4 out of 5]

La lettera di Elsa alla sorella Adele che apre questo romanzo è sicuramente un incitamento alla lettura dello stesso ma, al di là dell'ottima descrizione di situazioni e di una Istanbul piena di colori e di magia, rivela ahimè, a mio parere, una trama fiacca e un po' deludente.

[Stefi Bacci · Rating 4 out of 5]

“Letto” in audiolibro
Affascinante storia di due sorelle separatesi dopo un evento misterioso, ripercorsa attraverso lettere e racconti a distanza di 50 anni
La scrittura è cinematografica, a tratti l’ho trovata un po’ troppo basica e descrittiva, ma nel complesso un buon intrattenimento

[Elif · Rating 3 out of 5]

Sevdiğim bir kitap oldu ama sonu çok kafamı karıştırdı yazarın tam olarak ne yapmaya çalıştığını çözemedim çünkü hafiften tutarsız geldi.