What do you think?
Rate this book
Героичният човек
Д-р Янко Янев е философ, поет, и есеист – един от най-изявените представители на българското ницшеанство и неохегелианство. Автор е на редица книги, статии и рецензии по филисофски и културни въпроси на български и немски език. Роден е в Пещера през 1900 г. Завършва полукласната гимназия в Пловдив. През 1919 г. заминава за Германия, където учи философия и история в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Завършва като доктор по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“. От 1923 г. работи в библиотеката на Софийския университет. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение. През 1934 г. е поканен да чете лекции по история на българската култура в Берлинския университет. Загива на 13 февруари 1945 г. при англо-американските бомбардировки над Дрезден през Втората световна война. В резултат на генералната си невместимост в комунистическия културен канон Янев се превръща в забранено име след 1944 година. Изключен е от СБП като писател фашист, а книгите му са иззети от училища и библиотеки.
Фигурата на героичния човек, изведена от Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период.
Фигурата на героичния човек, изведена от Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период.
112 pages, Paperback
Published January 1, 2020
2 people are currently reading
7 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 20, 2025
“Историята е подвиг, историята е трагично дело, историята е съдба”
„Винаги когато започват да увяхват жизнените сили, настъпва господството на слабите и нищожните...“
„Славянството се е поддавало на всевъзможни теории, измислени от пророците на някакво въображаемо спасение на човечеството“
Годината е 1934, героичният човек на Янко Янев излиза от мисълта на автора и оживява върху едноименната книга. Германците все още носят болката на ПСВ, минали са няколко години от Голямата депресия от 1929г., Хитлер току-що е станал канцлер. През тази призма на историческите събития и полученото в Германия образование повлияват на автора да извае своя героичен човек.
Този човек за автора е непримирим със ставащото в обществената среда, с демократизма и властта на слабите и нищожните, с обезличаването на националното. Не вярвам да има човек, които да отрече, че почти във всяка глава се срещат малко или много фашистки идеи, което обяснява и защо след 1944г. автора е забранен, а книгите му конфискувани. Към онзи момент е било нужно да се действа със замах и всички спори и семена, дори и не напълно фашистки, да бъдат унищожени или поне скрити. Разбира се към днешен момент не би следвало да ни изглежда така, но все пак са минали 80г от онзи момент (1944) и 90г. от създаването на тази творба (1934). Според мен, в теорията си за свръхчовека, автора има едно определено залитане по фашистките идеи, но в никакъв случай толкова крайни, както е било във властовите кръгове на нацистка Германия. Основните идеи за обществото и личностните отношения са радикално ревизирани и може би донякъде верни. Също от призмата на днешния свят можем да се съгласим с автора, че демокрацията се е изродила във власт на слабите и различните, средностатистическия човек е натикан в ъгъла, обиждан и осъждан от модерния наратив, а традиционните виждания за човек, общество, семейство и ценности са потъпкани. Героичния човек е отречен, ненужен, едва ли не страшен. Но не можем да сме съгласни със вижданията за славянството, защото макар и да е прав за опитите за поддръжание на източния свят на западния, виждаме че в модерните времена изтокът се държи много по-устойчиво на всички тежки осакатявания, които търпи т.нар колективен запад.
Имаме нужда да внимаваме, да се учим от миналото, за да не повтаряме грешките, при търсене на алтернативи на западния уж демократизъм и все пак да бъдем герои и мъже, в най-добрия смисъл.
„Винаги когато започват да увяхват жизнените сили, настъпва господството на слабите и нищожните...“
„Славянството се е поддавало на всевъзможни теории, измислени от пророците на някакво въображаемо спасение на човечеството“
Годината е 1934, героичният човек на Янко Янев излиза от мисълта на автора и оживява върху едноименната книга. Германците все още носят болката на ПСВ, минали са няколко години от Голямата депресия от 1929г., Хитлер току-що е станал канцлер. През тази призма на историческите събития и полученото в Германия образование повлияват на автора да извае своя героичен човек.
Този човек за автора е непримирим със ставащото в обществената среда, с демократизма и властта на слабите и нищожните, с обезличаването на националното. Не вярвам да има човек, които да отрече, че почти във всяка глава се срещат малко или много фашистки идеи, което обяснява и защо след 1944г. автора е забранен, а книгите му конфискувани. Към онзи момент е било нужно да се действа със замах и всички спори и семена, дори и не напълно фашистки, да бъдат унищожени или поне скрити. Разбира се към днешен момент не би следвало да ни изглежда така, но все пак са минали 80г от онзи момент (1944) и 90г. от създаването на тази творба (1934). Според мен, в теорията си за свръхчовека, автора има едно определено залитане по фашистките идеи, но в никакъв случай толкова крайни, както е било във властовите кръгове на нацистка Германия. Основните идеи за обществото и личностните отношения са радикално ревизирани и може би донякъде верни. Също от призмата на днешния свят можем да се съгласим с автора, че демокрацията се е изродила във власт на слабите и различните, средностатистическия човек е натикан в ъгъла, обиждан и осъждан от модерния наратив, а традиционните виждания за човек, общество, семейство и ценности са потъпкани. Героичния човек е отречен, ненужен, едва ли не страшен. Но не можем да сме съгласни със вижданията за славянството, защото макар и да е прав за опитите за поддръжание на източния свят на западния, виждаме че в модерните времена изтокът се държи много по-устойчиво на всички тежки осакатявания, които търпи т.нар колективен запад.
Имаме нужда да внимаваме, да се учим от миналото, за да не повтаряме грешките, при търсене на алтернативи на западния уж демократизъм и все пак да бъдем герои и мъже, в най-добрия смисъл.
Displaying 1 of 1 review