What do you think?
Rate this book
Говори с Нева
„Между тези корици са събрани 43 миникореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е „другата“. Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика „Тоест“ (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена „Говори с Нева“ като закачка с филма на Алмодовар „Говори с нея“.
„Учредихме“ място за писма и решихме то да е извън злободневието – в него да се говори на спокоен език и да не е самотно. Във Великобритания, люлка на рубриките от този тип, техните водещи се наричат Agony Aunt – „леля за споделяне на душевните терзания“. В равносметката на една от „лелите“ на „Гардиън“ (там те са много и нерядко специализирани в конкретни области) прочетох, че темата, по която е получавала писма най-често, е „възрастен съм и не харесвам майка си“. В моята равносметка дотук бих рекла, че най-честата тема при нас е страхът. И сложното ориентиране в житейския пейзаж.
Всеки отговор съм подготвяла с дни – с огромно усърдие и удоволствие, и желание да съпреживявам с човека, който ме е заприказвал, въпросите, които го вълнуват. Сега с изненада установявам, че между редовете съм нахвърляла нещо като автобиография. Надеждата ми е тя да отразява и приютява другите и нашето общо време така, както се оказа, че те отразяват и приютяват мен.“
„Учредихме“ място за писма и решихме то да е извън злободневието – в него да се говори на спокоен език и да не е самотно. Във Великобритания, люлка на рубриките от този тип, техните водещи се наричат Agony Aunt – „леля за споделяне на душевните терзания“. В равносметката на една от „лелите“ на „Гардиън“ (там те са много и нерядко специализирани в конкретни области) прочетох, че темата, по която е получавала писма най-често, е „възрастен съм и не харесвам майка си“. В моята равносметка дотук бих рекла, че най-честата тема при нас е страхът. И сложното ориентиране в житейския пейзаж.
Всеки отговор съм подготвяла с дни – с огромно усърдие и удоволствие, и желание да съпреживявам с човека, който ме е заприказвал, въпросите, които го вълнуват. Сега с изненада установявам, че между редовете съм нахвърляла нещо като автобиография. Надеждата ми е тя да отразява и приютява другите и нашето общо време така, както се оказа, че те отразяват и приютяват мен.“
364 pages, Paperback
Published June 3, 2020
7 people are currently reading
84 people want to read
About the author
Neva Micheva
61 books583 followersНева Мичева. Преводачка на книги. Почитателка на театъра, киното, пътеписите и културната журналистика.
Literary translator from Italian, Spanish and Catalan into Bulgarian (and a tiny robot*). Proud Agony Aunt (хайде, пишете ми!). Bookscout and cultural journalist with a passion for cinema and a wishlist.
ТУК - впечатления от книги.
Впечатления от преводаческата професия и разни пристрастия: ТУК (разговор с Владимир Полеганов, 2013), ТУК (разговор с Ина Мирчева и сяо Стеф, 2014), ТУК (анкета на Капитал Light, 2016), ТУК (заедно със Зори Христова и Стефан Русинов пред Ан Фам за Toest.bg, 2019) и ТУК (с Русанка Ляпова в подкаста на чудесната Къща за литература и превод в София, 2025).
*
Literary translator from Italian, Spanish and Catalan into Bulgarian (and a tiny robot*). Proud Agony Aunt (хайде, пишете ми!). Bookscout and cultural journalist with a passion for cinema and a wishlist.
ТУК - впечатления от книги.
Впечатления от преводаческата професия и разни пристрастия: ТУК (разговор с Владимир Полеганов, 2013), ТУК (разговор с Ина Мирчева и сяо Стеф, 2014), ТУК (анкета на Капитал Light, 2016), ТУК (заедно със Зори Христова и Стефан Русинов пред Ан Фам за Toest.bg, 2019) и ТУК (с Русанка Ляпова в подкаста на чудесната Къща за литература и превод в София, 2025).
*
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
Read
January 10, 2021Трябват ни повече такива книги: емпатични, ерудирани и интелигентно лични.
April 22, 2021
“За нещо такова ми е надеждата в тази рубрика: отговори на важните въпроси нямам, но имам желание и време да се спрем, за да помислим заедно, да си обърнем внимание, да видим колко от частните прозрения или съмнения са всъщност общи.”
Горният цитат съдържа неоправдано (само)омаловажаване на съкровището, което се крие между двете минималистични корици сал с едно бухалче, гледано отпред и отзад. Обичам тази книга, обичам всичко в нея – от съдържанието, през книжното тяло, дело на Люба Халева, до щедрата емпатия на авторката. Докато я четях, побърках приятели със снимки на нарочни цитати от книгата, които бях сметнала за относими към текущия им душевен пейзаж. Мисля, че това е и по-голямата идея – всеки би могъл да се припознае във въпросите, а смея да твърдя, и в отговорите.
Да си призная, бях подготвена само отчасти – “познавам” Нева Мичева чрез преводите й на любими мои книги, но не бях чувала за рубриката й в медиата “Тоест”, в която отговаря на въпроси от читатели. Чела съм подобни навремето в разни английски списания и въпросите винаги са ми били еднакво интересни с отговорите.
И тук тази симетрия е запазена. Имаме умни, добре артикулирани въпроси, явно дело на търсещи и чувствителни хора. Въпроси, които заслужават отговорите, които Нева е дала. Подходила е с безкрайно уважение, труд и лично отношение – все неща, които заличават йерархията между отделните въпроси – всички ми се струват еднакво важни. Освен това са индикатор за един процес, който (Слава Богу!) се наблюдава от известно време у нас - оформя се, не знам дали е критична, но е някаква общност, от будни и мислещи хора, оттласнали се от непосредствените грижи за оцеляването, които разсъждават и се тревожат за по-горните етажи от битието.
Нева им предлага своята симпатия, утеха, топлота, хумор, човечност и разбиране. Отговорите й биха могли да се разглеждат като добра литература, от една страна, а от друга – в по-практичен план, като референция, до която се допитваме периодично в неизбежните моменти на смут, объркване, загуба на някакъв ориентир. Клишето, че книгата е разговор с добър приятел тук е потвърдено в най-добрия си и буквален смисъл. Защото Нева разбира. Не се съмнявайте, че е така.
Нева, не се познаваме и извинявай, че си позволявам да се обръщам към теб на “ти”, но ти благодаря от сърце за тази книга.
“При всички положения едно ми се вижда ясно: другият е ключово понятие във всяко замисляне за доброто, а всяко замисляне за доброто е добро, защото води до по-голяма осъзнатост на собсвеното ни участие в света.”
Горният цитат съдържа неоправдано (само)омаловажаване на съкровището, което се крие между двете минималистични корици сал с едно бухалче, гледано отпред и отзад. Обичам тази книга, обичам всичко в нея – от съдържанието, през книжното тяло, дело на Люба Халева, до щедрата емпатия на авторката. Докато я четях, побърках приятели със снимки на нарочни цитати от книгата, които бях сметнала за относими към текущия им душевен пейзаж. Мисля, че това е и по-голямата идея – всеки би могъл да се припознае във въпросите, а смея да твърдя, и в отговорите.
Да си призная, бях подготвена само отчасти – “познавам” Нева Мичева чрез преводите й на любими мои книги, но не бях чувала за рубриката й в медиата “Тоест”, в която отговаря на въпроси от читатели. Чела съм подобни навремето в разни английски списания и въпросите винаги са ми били еднакво интересни с отговорите.
И тук тази симетрия е запазена. Имаме умни, добре артикулирани въпроси, явно дело на търсещи и чувствителни хора. Въпроси, които заслужават отговорите, които Нева е дала. Подходила е с безкрайно уважение, труд и лично отношение – все неща, които заличават йерархията между отделните въпроси – всички ми се струват еднакво важни. Освен това са индикатор за един процес, който (Слава Богу!) се наблюдава от известно време у нас - оформя се, не знам дали е критична, но е някаква общност, от будни и мислещи хора, оттласнали се от непосредствените грижи за оцеляването, които разсъждават и се тревожат за по-горните етажи от битието.
Нева им предлага своята симпатия, утеха, топлота, хумор, човечност и разбиране. Отговорите й биха могли да се разглеждат като добра литература, от една страна, а от друга – в по-практичен план, като референция, до която се допитваме периодично в неизбежните моменти на смут, объркване, загуба на някакъв ориентир. Клишето, че книгата е разговор с добър приятел тук е потвърдено в най-добрия си и буквален смисъл. Защото Нева разбира. Не се съмнявайте, че е така.
Нева, не се познаваме и извинявай, че си позволявам да се обръщам към теб на “ти”, но ти благодаря от сърце за тази книга.
“При всички положения едно ми се вижда ясно: другият е ключово понятие във всяко замисляне за доброто, а всяко замисляне за доброто е добро, защото води до по-голяма осъзнатост на собсвеното ни участие в света.”
October 3, 2020
Мъдрост от ума, сърцето, света, историята, езика, човешкото наследство.
Общуване, диалог, пътища.
*****
„Мисля си, че умереният хаос е нашият хабитат.“
„… ако някой някога е изпитал полза или удоволствие от участието т и – чудесно! Ако не – поне да не е страдал.“
„Мисля си, че за определен тип хора йерархиите и състезателните ситуации са добър стимул, а за други – убийствена безизходица.“
„Спомних си за балоните, които пускат в Португалия по Еньовден – ако съумееш да ги разгърнеш и пуснеш във въздуха, то е успех, но ако се подпалят и паднат в искрящи конвулсии, то е красиво (пък и най-важното в цялото им пускане е груповото усилие и смехът покрай него).“
„Няма кой да ти отнеме изтанцуваното.“ (испанска поговорка)
„… величината на добрините няма как да се изчисли в изходна позиция…“
„… за да се ориентирам в чужда среда, ми трябва база (убежище, място за сън, тоест за безнаказана беззащитност), главен път (на който да мога да се върна и от който мога да поправя ненужните отклонения), яснота за нагоре и надолу, хора за питане…“
„Знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът.“
Хюс Кайер, „Книгата на всички неща“
„И сега не просто се принуждавам да надам глас и да участвам в разговора на света, но и ми идва спонтанно. За какво ми е да преодолявам страха си от високо, като отношенията ми с високото са крайно ограничени?“
„Навикът, традицията, ритуалът са сродни поведения, които в добрия случай ни спестяват ненужни вземания на решения, а в лошия ни пречат да изберем каквото ни е действително нужно.“
„... прави ли те друг излизането извън очертанието, което разпознаваш като себе си?“
„Знанието, изкуствата и произтичащите от редовното им практикуване духовно здраве и широки хоризонти са пречистили токсичната мътилка на параноята, зле адресираната ярост, отчаяната неориентираност в света и са изтрили печата на вечна скомина от лицата, за да отворят място за спокойно любопитство.“
„Бих казала, че поощряването на радостта от другия у самия себе си и у другия е крайно време да се превърне в самостоятелен жанр и да получи повече от вниманието ни.“
„Беленето на картофи страшно ме успокоява.“:))
„Когато личният ми хаос се надигне твърде много дори за моите ларж разбирания по въпроса, просто се опитвам да съм добър човек със себе си и да видя кое е най-спешно в момента, къде пàри, а другото да си опростя.“
March 31, 2021
Нева, благодаря за тази книга! С нея ме спасяваш, да знаеш. ❤
January 28, 2021
Искането на съвет от Нева Мичева е за смели хора: отговорът може да не е това, което очаквате, но пък за сметка на това ще бъдете впечатлени от емпатията, щедростта, и интелектуалното богатството с които Нева Мичева разкрива самата себе си в опита си да помогне на своите читатели. Очакваме втори том на есперанто!
August 10, 2020
“Обожавам въпросите. На тях дължа личността си. Ако бях пунктуационен знак, нямаше да прекъсвам или да усилвам, а да съм въпросителна (и то от испанските, които идват с главата надолу в началото на изречението, за да се разбере отрано, че тука ще се пита).” ~ Нева Мичева
August 28, 2020
Много обичам писма, кореспонденция, рубрики със съвети (не, че това е точно такава книга), харесвам и връзката между читател и автор, споделянето, изслушването в писмен вид. Купих тази книга без препоръка, без очаквания, по вътрешно усещане само. И не се разочаровах. Любопитни теми, въпроси, понякога общи с моите терзания, друг път не съвсем. Абе, супер.
Но това, което ме спира вътрешно да съм силно впечатлена, са няколко неща :)
Не мога да се отърся от усещането, че след средата напълно се губи диалогът и текстът се превръща в нещо като "моите спомени/опит/впечатления". На моменти ми идваше в повече това, че непрекъснато се цитират автори, произведения, песни, танци, ритуали - несъмнено интересни, дори удивителни любопитни, но аз лично не харесвам този "похват" - всичко да е взаимствано, защото се губи наистина личното. Предпочитам някой да каже - к'во ти пука или абе, да си гледат работата (a shot of pure courage), вместо непременно да започва - както казва Балзак/Достоевски, или - четох преди години..., това ми напомня на албума на еди кой си. Да, окей, супер, наистина си по-начетен от всички нас, но това как ми помага/утешава/интригува? Нещо, което търся в такъв тип книгите - опита на някой близък до мен по времеживеене, ситуация, а не Стинг през 86-а година. Иначе, към всяка книга подхождам, я да видим какво има да каже този със сигурност по-умен и интересен от мен човек. Хубаво, ама дето викал оня на приятеля си, който паркирал назад - дай, дай, дай, дай... еее, много даде. Може би сериозността и анализа ми дойдоха в повече след средата. Липсваше ми хумор, липсваше ми лекота, дори в книгите по физика има повече шеги тук-там. Имах усещането за повече от така нареченото slef conscious. Накратко, липсваше ми спонтанност на отговорите. Твърде много подготвени бяха. Постоянно се чудех, дали ако задам така въпроса на живо, така ли би ми отгорила авторката. Не, разбир�� се. И да, знам, че книгата е друго, но все пак...
Все пак чудесна, различна, умна книга, която се радвам, че я има.
Но това, което ме спира вътрешно да съм силно впечатлена, са няколко неща :)
Не мога да се отърся от усещането, че след средата напълно се губи диалогът и текстът се превръща в нещо като "моите спомени/опит/впечатления". На моменти ми идваше в повече това, че непрекъснато се цитират автори, произведения, песни, танци, ритуали - несъмнено интересни, дори удивителни любопитни, но аз лично не харесвам този "похват" - всичко да е взаимствано, защото се губи наистина личното. Предпочитам някой да каже - к'во ти пука или абе, да си гледат работата (a shot of pure courage), вместо непременно да започва - както казва Балзак/Достоевски, или - четох преди години..., това ми напомня на албума на еди кой си. Да, окей, супер, наистина си по-начетен от всички нас, но това как ми помага/утешава/интригува? Нещо, което търся в такъв тип книгите - опита на някой близък до мен по времеживеене, ситуация, а не Стинг през 86-а година. Иначе, към всяка книга подхождам, я да видим какво има да каже този със сигурност по-умен и интересен от мен човек. Хубаво, ама дето викал оня на приятеля си, който паркирал назад - дай, дай, дай, дай... еее, много даде. Може би сериозността и анализа ми дойдоха в повече след средата. Липсваше ми хумор, липсваше ми лекота, дори в книгите по физика има повече шеги тук-там. Имах усещането за повече от така нареченото slef conscious. Накратко, липсваше ми спонтанност на отговорите. Твърде много подготвени бяха. Постоянно се чудех, дали ако задам така въпроса на живо, така ли би ми отгорила авторката. Не, разбир�� се. И да, знам, че книгата е друго, но все пак...
Все пак чудесна, различна, умна книга, която се радвам, че я има.
September 30, 2023
Книгата представлява 43 "...микрокореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е другата.." Още в Предговора на книгата усещам елегантна и финна Нева Мичева. За първи път чета подобен тип произведение, събрана кореспонденцията от журналистическа рубрика, но ми направи дълбоко впечатление, че Нева не е от другата страна на някаква литературна или интелектуална стена, а е там до читателите си и сякаш си говорим с чаша кафе.
Изключително умело са подбрани запитванията от читателите, като варират по тема и обем, но ги обединява същността им на въпроси от ежедневието на съвременния българин. Това прави четенето изключително близко до ежедневието на читателите.
Нева е ерудиран и емоционален човек с умерена гледна точка по много въпроси, които обществото обичайно си дели на крайности.
Напоследък подчертавам и пиша лични впечатления и разсъждения в книгите, но тук единствено си казвах "хм, така е". Изключително удоволствие е да прочета минималистично мнение в прекрасно издание на човек емпат в години, в който е трудно да срещнем разбиране в обществото.
Изданието ме накара да търса интервюта, подкасти и да разгледам профила на автора в Goodreads. Вече съм изключителен фен на Нева и прекрасното оформление на Люба Халева. Страхотен дует, които се надявам да видим скоро отново.
Изключително умело са подбрани запитванията от читателите, като варират по тема и обем, но ги обединява същността им на въпроси от ежедневието на съвременния българин. Това прави четенето изключително близко до ежедневието на читателите.
Нева е ерудиран и емоционален човек с умерена гледна точка по много въпроси, които обществото обичайно си дели на крайности.
Напоследък подчертавам и пиша лични впечатления и разсъждения в книгите, но тук единствено си казвах "хм, така е". Изключително удоволствие е да прочета минималистично мнение в прекрасно издание на човек емпат в години, в който е трудно да срещнем разбиране в обществото.
Изданието ме накара да търса интервюта, подкасти и да разгледам профила на автора в Goodreads. Вече съм изключителен фен на Нева и прекрасното оформление на Люба Халева. Страхотен дует, които се надявам да видим скоро отново.
June 29, 2020
Толкова уютно ми беше.
October 31, 2020
За да помогнеш на някого, е важно да разбереш от какво точно се нуждае - емпатия или решение.
В отговорите на читателските питания към Нева винаги присъстват и двете - разбиране и деликатно поднесени идеи за справяне.
Да даваш решения обаче е отговорно, особено когато не познаваш спецификите на ситуацията или човека отсреща.
Дълбоко уважавам в Нева способността й да не се поддава на първичното тълкуване, а винаги да се опитва да вниква в същността на проблема. А той обикновено започва от думите, с които го назоваваме.
Още не съм се престрашила да задам свой въпрос, но се улавям, че благодарение на нея все по-внимателно подбирам думите си, което не само, че решава, но и не създава проблеми.
Благодаря ти, Нева, и продължавай в същия дух!
В отговорите на читателските питания към Нева винаги присъстват и двете - разбиране и деликатно поднесени идеи за справяне.
Да даваш решения обаче е отговорно, особено когато не познаваш спецификите на ситуацията или човека отсреща.
Дълбоко уважавам в Нева способността й да не се поддава на първичното тълкуване, а винаги да се опитва да вниква в същността на проблема. А той обикновено започва от думите, с които го назоваваме.
Още не съм се престрашила да задам свой въпрос, но се улавям, че благодарение на нея все по-внимателно подбирам думите си, което не само, че решава, но и не създава проблеми.
Благодаря ти, Нева, и продължавай в същия дух!
February 28, 2021
Не съм предполагала, че форматът писмо-отговор може да бъде толкова четивен и интересен. Самата Нева Мичева описва описва тези мини-кореспонденции като “писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е „другата”. Действително сред нейните разкази-отговори-съвети-откровения-признания отсъства усещането, че говори от позицията на някой, който е там, за да даде “правилния” отговор. По-скоро влиза в разговора честно и на страната на питащия, проявявайки особен вид емпатия, разбиране, усет. Това, което ме грабна в нейния подход, е искреното любопитство, обхождането на проблема, оглеждането му от различни страни, понякога дори впускането далеч от него, за да почерпи от личния си опит или от необикновените истории на приятели и познати. Много любопитно е и ровенето в спецификата на чуждата лексика, която понякога също може да крие ключ или поне нова следа в търсенето на решение. От всичко това се получава цветна и пълнокръвна интерпретация към всеки въпрос, която четеш с удоволствие и интерес, и дори с усещането, че това някак помага и на теб. В крайна сметка всеки от нас може да свърже някакъв етап от живота си или някоя житейска (мини)криза с историите от зададените въпроси.
Отговорите на Нева дават нещо, което като че ли понякога липсва в общуването ни - усещането, че събеседникът ти присъства тук и сега, в твоята история, съпреживява я и се интересува достатъчно, за да мобилизира целия си арсенал от опит и идеи, за да обходите заедно лабиринта на проблема и да видите какво се крие зад следващия ъгъл. Понякога това е еднозначно решение, понякога само следа, а понякога - нова гледна точка, която дава повече поле за размисъл, отколкото за притеснение.
Не без известно съжаление отчитам пропуска, че допреди излизането на изданието не бях попадала на рубриката на Нева. Тя е част от онлайн седмичника “Тоест” и там също можете да се запознаете с нейния невероятен подход и изказ, които ще ви преведат през всички (наши) човешки истории и трудности.
Отговорите на Нева дават нещо, което като че ли понякога липсва в общуването ни - усещането, че събеседникът ти присъства тук и сега, в твоята история, съпреживява я и се интересува достатъчно, за да мобилизира целия си арсенал от опит и идеи, за да обходите заедно лабиринта на проблема и да видите какво се крие зад следващия ъгъл. Понякога това е еднозначно решение, понякога само следа, а понякога - нова гледна точка, която дава повече поле за размисъл, отколкото за притеснение.
Не без известно съжаление отчитам пропуска, че допреди излизането на изданието не бях попадала на рубриката на Нева. Тя е част от онлайн седмичника “Тоест” и там също можете да се запознаете с нейния невероятен подход и изказ, които ще ви преведат през всички (наши) човешки истории и трудности.
June 30, 2020
Тази книга ме изненада. Че съм я пропуснала, че не съм я усетила, че не съм я написала.
Нашарих я с лепящи листчета - лилаво за вдъховения, синьо за премисляне по-късно, зелено за отмора, червено за задействане, има и жълти за тих плач, и оранжеви за яд.
Сега събирам сюжет и смелост да пиша на Нева.
Книга за потапяне и разнасяне и подаряване и подчертаване и проверяване и учене и търсене и... други употреби ще намеря, започвам я пак.
Нашарих я с лепящи листчета - лилаво за вдъховения, синьо за премисляне по-късно, зелено за отмора, червено за задействане, има и жълти за тих плач, и оранжеви за яд.
Сега събирам сюжет и смелост да пиша на Нева.
Книга за потапяне и разнасяне и подаряване и подчертаване и проверяване и учене и търсене и... други употреби ще намеря, започвам я пак.
June 17, 2020
Винаги съм обичала писма. Когато бях в гимназията това беше начина да си общувам с моите приятелки през лятото, тъй като се завръщахме по родните си градове.
За мен тази книга е малко съкровище- пълна с топлота, разбиране, безброй препратки (направих си списък), приятелски намигвания и така човешки трепети и въпроси.
Благодаря ти, Нева, за чудесната инициатива и безбройните ти отговори!
За мен тази книга е малко съкровище- пълна с топлота, разбиране, безброй препратки (направих си списък), приятелски намигвания и така човешки трепети и въпроси.
Благодаря ти, Нева, за чудесната инициатива и безбройните ти отговори!
October 30, 2020
Нева Мичева е преводачка на книги и пиеси, почитателка на културната журналистка и на киното, автор на рубриката „Говори с Нева“ към онлайн седмичника за независима журналистика „Toeст“ и най-вече човек, който вярва, че „светът има нужда от повече танци и по-малко стръв“.
За да оцените мъдростта, любопитството и неповторимия стил на изразяване на Нева, имате една опция: да прочетете сборника „Говори с Нева“ („Жанет 45“, 2020).
В 43 миникореспонденции, провокирани от писма на читатели, Нева размишлява по най-различни теми, но всички те, макар и по криволичещи пътеки, водят към въпроса на въпросите – този за „сложното ориентиране в житейския пейзаж“. По време на това вълнуващо пътешествие тя ни запознава с интересни аспекти от биографията си, отваря очите ни за красотата на българския език и ни подканва да учим, да живеем в мир със себе си и околните и да разпръскваме милосърдие и любов!
Целия текст можете да прочетете в блога ми:
https://danipenev.net/govori-s-neva-z...
За да оцените мъдростта, любопитството и неповторимия стил на изразяване на Нева, имате една опция: да прочетете сборника „Говори с Нева“ („Жанет 45“, 2020).
В 43 миникореспонденции, провокирани от писма на читатели, Нева размишлява по най-различни теми, но всички те, макар и по криволичещи пътеки, водят към въпроса на въпросите – този за „сложното ориентиране в житейския пейзаж“. По време на това вълнуващо пътешествие тя ни запознава с интересни аспекти от биографията си, отваря очите ни за красотата на българския език и ни подканва да учим, да живеем в мир със себе си и околните и да разпръскваме милосърдие и любов!
Целия текст можете да прочетете в блога ми:
https://danipenev.net/govori-s-neva-z...
November 21, 2020
Мила Нева,
Благодаря ти за тези редове! След години наслада от брилянтните ти преводи (както и от твои статии/приноси из мрежата/в сборници, на които съм попадал), настоящата книга беше прекрасно продължение на контакта с теб. Твоите възгледи и начинът ти да ги изразиш ми въздействат много добре. Намирам теми, които виждам по точно същия начин като теб, за редица други размишленията ти ми дават нови, полезни насоки. Обожавам богатството от връзки, които правиш с интересни произведения и личности, докато отговаряш на зададените ти въпроси. Комбинацията от твоите познания и умението ти да ги съчетаеш с личните ти впечатления/настройки в точния момент, направиха четивото удоволствие за мен от корица до корица.
Поздравявам те, до скоро четене! :)
Тодор
Благодаря ти за тези редове! След години наслада от брилянтните ти преводи (както и от твои статии/приноси из мрежата/в сборници, на които съм попадал), настоящата книга беше прекрасно продължение на контакта с теб. Твоите възгледи и начинът ти да ги изразиш ми въздействат много добре. Намирам теми, които виждам по точно същия начин като теб, за редица други размишленията ти ми дават нови, полезни насоки. Обожавам богатството от връзки, които правиш с интересни произведения и личности, докато отговаряш на зададените ти въпроси. Комбинацията от твоите познания и умението ти да ги съчетаеш с личните ти впечатления/настройки в точния момент, направиха четивото удоволствие за мен от корица до корица.
Поздравявам те, до скоро четене! :)
Тодор
April 25, 2024
Емпатия в най-чистата си форма.
December 24, 2020
Една от малкото книги, която съм купила просто понеже я прелистих в книжарницата и ми допадна всичко, на което погледът ми се спря при прелистването.
Много, много ми хареса, светогледът на Нева съвпада напълно с моя. Махам една звездичка само защото ми се искаше по някакъв вид тези истории, или поне част от тях, да излязат извън епистоларната форма - би ми било още по-интересно да ги чета и съпреживявам.
Много, много ми хареса, светогледът на Нева съвпада напълно с моя. Махам една звездичка само защото ми се искаше по някакъв вид тези истории, или поне част от тях, да излязат извън епистоларната форма - би ми било още по-интересно да ги чета и съпреживявам.
June 19, 2021
Отне ми известно време да прочета този сборник от въпроси и отговори, защото си давах време за осмисляне на прочетеното. Много ми хареса и препоръчвам за всички, които в някакъв момент са се вълнували от разни общочовешки въпроси - Нева дава хубави отговори и пътечки за размисъл на много от тях, а въпросите на нейните читатели също си струват да си ги зададе сам човек на себе си.
September 3, 2020
Книгата излезе в правилния момент - лятото. Кратките истории ми правеха страхотна компания на плажа. Научих много от тази книга, което е един от критериите ми за стойностно четиво. Много уютна, мила и човешка кореспонденция с широк мироглед, лекота и страхотен изказ. Красота!
September 5, 2021
Прекрасна и вълшебна. Четох, препрочитах и не исках никога да стигна до края. Любима книга. За мен е спасение и успокоение и често се връщам към нея, когато загубя увереност, спокойствие или себе си. Многопластова. Извор на толкова много други вдъхновяващи четива. Благодаря, Нева.
May 21, 2022
Благодаря Нева!
Почти във всеки въпрос/отговор се търсех и намирах. Тъкмо реша, че, да, ето тази е историята и идва следващата. И там тново има мноо и интересно. Прекрасна, бавна, осмисляща!
Благодаря!
Почти във всеки въпрос/отговор се търсех и намирах. Тъкмо реша, че, да, ето тази е историята и идва следващата. И там тново има мноо и интересно. Прекрасна, бавна, осмисляща!
Благодаря!
December 30, 2021
Не всички писма са еднакво добри, но най-добрите са истинско просветление.
August 19, 2023
Прекрасно! Този сборник през цялото време ми носеше надежда, чувство за принадлежност, уют и вдъхновение. Препоръчвам горещо!
September 1, 2024
Добре че някой ги е събрал тези писма в една книга - толкова елегантно, интимно и въздействащо екзистенциално FAQ се е получило!
Нева, моля те, напиши роман.
Нева, моля те, напиши роман.
March 13, 2023
Стрхотната Нева Мичева. Първият автор, когото ми се иска, ако я срещна някъде, да я напрегръщам 🙂
Трябва да си призная, че бях скептичен в началото за Говори с Нева. Книгата е съставена от писма-отговори на читателски въпроси “за живота и други неща”, базирани на колонката на Нева във вестник Тоест. Опасявах се, че може да е прекалено клиширано, прекалено повърхностно, но се оказа, че съм бил много далеч от истината.
Въпросите на читателите са различни — някои изключително лични, някои шеговити, други философски, трети разглеждат някаква ежедневна подробност :
— Как да бъда в мир с това, че съм възрастна жена без деца
— Трябва ли да съм “послушен”
— Как да се справя със запека (най-вече психологическия)
— Какво загубихме, когато загубихме писмата
— Какво те радва (докато сме в ковид локдаун)
— …
Всяко писмо всъщност е едно малко есе. Нева не се впуска да помага със съвети, да отговаря директно, или да поучава, а по-скоро импровизира (riffing, както се казва в блуса) върху темата зададена от читателя. Това прави и есетата много четими, без да чувстваш някаква морална тежест върху себе си.
Трябва да си призная, че бях скептичен в началото за Говори с Нева. Книгата е съставена от писма-отговори на читателски въпроси “за живота и други неща”, базирани на колонката на Нева във вестник Тоест. Опасявах се, че може да е прекалено клиширано, прекалено повърхностно, но се оказа, че съм бил много далеч от истината.
Въпросите на читателите са различни — някои изключително лични, някои шеговити, други философски, трети разглеждат някаква ежедневна подробност :
— Как да бъда в мир с това, че съм възрастна жена без деца
— Трябва ли да съм “послушен”
— Как да се справя със запека (най-вече психологическия)
— Какво загубихме, когато загубихме писмата
— Какво те радва (докато сме в ковид локдаун)
— …
Всяко писмо всъщност е едно малко есе. Нева не се впуска да помага със съвети, да отговаря директно, или да поучава, а по-скоро импровизира (riffing, както се казва в блуса) върху темата зададена от читателя. Това прави и есетата много четими, без да чувстваш някаква морална тежест върху себе си.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews