What do you think?
Rate this book
Средновековие • Ваканция
Чешкият писател Ян Балабан си отива от света твърде млад и затова всяка среща с неговото творчество е повече от ценна. Признат е за най-добрият разказвач в родината си. Книгите му станаха достояние и на българския читател благодарение на изд. „Изида“ и преводача Красимир Проданов. Сега на фокус са сравнително ранни негови творби – дебютният сборник разкази „Средновековие”, както и предшестващият най-големите му успехи „Ваканция”, издадени на български в един том.
По правило кратки и четивни, разказите предлагат най-доброто от арсенала на писателя. Балабан обича да изгражда лабиринти от словесност, от вяра, с щипка любов, която има вкус на горчив шоколад. Героите му са неразбрани и лутащи се в житейския лабиринт, а най-ценното в подхода на писателя е, че вместо да променя съдбите им, той осветява онази вътрешна същност, заради която всъщност възлюбваме ближния.
Настоящето томче обединява двата сборника – „Средновековие” и „Ваканция”, като може да се характеризира и по още един начин… Това е „умно” четиво, предназначено за хора, които търсят смисъл в днешните времена – смисъл, върху който да построят своя живот и съществуване. Ян Балабан го дава по един категоричен начин, но заедно с това напомня, че всички ние имаме право да сме слаби, да сме болни, да сме неверници… Имаме право да сме себе си. Защото точно това е точката, от която започва и личния ни път на Земята.
А личния път на самия писател прекъсва сърдечна недостатъчност – отива си от света ни в съня си през 2010-а, когато е на 49. И също като неговите герои въпросите му остават недоизречени, а отговорите – неполучени.
По отношение на творчеството му спокойно можем да говорим и за същински феномен. Най-голяма слава му носят сборникът разкази „Може би си отиваме” и романът „Попитай татко” – и двете оценени с престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера”. Освен тях на български излезе и друг прекрасен сборник разкази – „Тук сме”. С настоящия том пред българския читател се разкрива още по-пълно образа на един удивителен разказвач на човешки истории, способен винаги да превърне мрака в светлина.
По правило кратки и четивни, разказите предлагат най-доброто от арсенала на писателя. Балабан обича да изгражда лабиринти от словесност, от вяра, с щипка любов, която има вкус на горчив шоколад. Героите му са неразбрани и лутащи се в житейския лабиринт, а най-ценното в подхода на писателя е, че вместо да променя съдбите им, той осветява онази вътрешна същност, заради която всъщност възлюбваме ближния.
Настоящето томче обединява двата сборника – „Средновековие” и „Ваканция”, като може да се характеризира и по още един начин… Това е „умно” четиво, предназначено за хора, които търсят смисъл в днешните времена – смисъл, върху който да построят своя живот и съществуване. Ян Балабан го дава по един категоричен начин, но заедно с това напомня, че всички ние имаме право да сме слаби, да сме болни, да сме неверници… Имаме право да сме себе си. Защото точно това е точката, от която започва и личния ни път на Земята.
А личния път на самия писател прекъсва сърдечна недостатъчност – отива си от света ни в съня си през 2010-а, когато е на 49. И също като неговите герои въпросите му остават недоизречени, а отговорите – неполучени.
По отношение на творчеството му спокойно можем да говорим и за същински феномен. Най-голяма слава му носят сборникът разкази „Може би си отиваме” и романът „Попитай татко” – и двете оценени с престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера”. Освен тях на български излезе и друг прекрасен сборник разкази – „Тук сме”. С настоящия том пред българския читател се разкрива още по-пълно образа на един удивителен разказвач на човешки истории, способен винаги да превърне мрака в светлина.
160 pages, Paperback
Published January 1, 2020
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.