What do you think?
Rate this book
Ян Бибиян #2
Ян Бибиян на луната
"Който и да си ти, драги читателю" - пише Елин Пелин, - "от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирими учени с буйна фантазия."
Audiobook
First published January 1, 1948
8 people are currently reading
75 people want to read
About the author
Елин Пелин
91 books104 followersЕлин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Други псевдоними: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова.
Учи гимназия в Панагюрище и София. Учителства в родното си село, журналист и редактор на различни периодични издания.
Започва да пише още като ученик на село.
През 1885 г. обнародва първите си творби, но известност придобива в началото на миналия век, когато излизат неговите „Разкази” в два тома (1904; 1911).
Освен на разкази, Елин Пелин е автор на повестите „Гераците” и „Земя”, на цикъла „Под манастирската лоза”, на стихотворения в проза „Черни рози”, на книгата с хуморески „Пижо и Пендо”.
За деца Елин Пелин пише предимно: лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки, изпълнени са с ведър хумор и жизнелюбие.
Учи гимназия в Панагюрище и София. Учителства в родното си село, журналист и редактор на различни периодични издания.
Започва да пише още като ученик на село.
През 1885 г. обнародва първите си творби, но известност придобива в началото на миналия век, когато излизат неговите „Разкази” в два тома (1904; 1911).
Освен на разкази, Елин Пелин е автор на повестите „Гераците” и „Земя”, на цикъла „Под манастирската лоза”, на стихотворения в проза „Черни рози”, на книгата с хуморески „Пижо и Пендо”.
За деца Елин Пелин пише предимно: лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки, изпълнени са с ведър хумор и жизнелюбие.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
September 3, 2021
Елин Пелин е изпреварил времето си с тази книга. Ако е живял в друга държава, може би книгата е щяла да бъде преведена и продадена в много повече държави.
September 17, 2022
По-добра от първата книга. Героите не успяват с късмет и със случайна магия а с ум, постоянство и труд. Детето отново я слуша с интерес.
October 29, 2020
История –2/10
Идея – 3/10
Изпълнение –2/10
Интрига/Темпо –4/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 7/10
Eлементи на изненада – 4/10
Емоционален заряд – 2/10
Теми за размисъл – 3/10
Степен на оригиналност (за жанра) –3/10
Идея – 3/10
Изпълнение –2/10
Интрига/Темпо –4/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 7/10
Eлементи на изненада – 4/10
Емоционален заряд – 2/10
Теми за размисъл – 3/10
Степен на оригиналност (за жанра) –3/10
September 11, 2019
Отдавна бях решила да я препрочета (специално тази част, за Луната). Усмихна ме, по никакъв начин не ме подразни (!), дори установих, че съдържа много истински факти. Забавлявах се, докато си спомнях как някога я бях изгълтала с широко отворени очи. Бях в началните класове и книгата ми се струваше мноооого дълга. :)
А оценката? Оценката я дава детето в мен.
А оценката? Оценката я дава детето в мен.
March 20, 2023
Нямам много спомени за самия сюжет, но съм чел "Ян Бибиян на луната" като малък и това, което ми е останало в съзнанието е усещане за интерес.
Ако я прочета отново сега, вероятно ще дам по-малко от 4/5, но за момента - толкова.
Ако я прочета отново сега, вероятно ще дам по-малко от 4/5, но за момента - толкова.
May 27, 2025
Едно време наистина сюжетът сигурно е бил страшно впечатляващ, баба страшно много ми го хвалеше. А на лятната занималня сме гледали илюстрациите на лента една от главите с прожектор на стената. Но пък не обичам космоса…
July 17, 2022
Bit retro, bit wonderful. For the ones whose hearts and dreams are always developing
June 27, 2023
Интересна и хубава книга.
February 8, 2024
На Луната Ян Бибиян се приземи в Червеното кралство.
August 3, 2019
Подхванах тази книга, за да довърша поредицата на Елин Пелин, макар че „Ян Бибиян“ не ми хареса много. Но продължението се води първият български научно-фантастичен роман, а аз обичам фантастика. В крайна сметка останах с изключително противоречиви чувства. Проблемът е, че тъй като принадлежи към два жанра, с времето книгата е придобила съвършено различна стойност за всеки от тях.
Като четиво за деца „Ян Бибиян на Луната“ е огромно разочарование за мен. „Ян Бибиян“ носи някакво възпитателно послание, макар да не е добре развито, и има приемливи герои за приказка - лошо момче, което чрез храбростта си става добро; отрицателен герой, който предизвиква съчувствие, в лицето на Фют; верен и себеотрицателен приятел в лицето на Иа; зъл магьосник; зли дяволи; добри, състрадателни и работливи родители… В „Ян Бибиян на Луната“ обаче героите порастват и неусетно се превръщат в карикатури като самият Ян Бибиян е единственият печеливш от промяната. Някогашното лошо момче тук става работлив, любознателен и дори гениален младеж, който открива начин да пътува до Луната.
Фют също търпи развитие като се превръща в основното олицетворение на чистото зло и успоредно това в епизодичен герой. И съвсем правилно, защото в тази история за млади възрастни чистото зло вече не е необходимо. То достатъчно се е пропило в простите ежедневни отношения.
В предната книга Иа е герой. Не в смисъла на второстепенен литературен герой, а в този на момичето, което с цената на собственото си страдание многократно спасява Ян Бибиян от кашите, в които се е забъркал. Тя беше храбра и самоотвержена. Но вече не. От верен приятел тя е разцъфнала в млада жена, чиято едничка мисъл е как да се омъжи. Единственото, което прави, е да виси до радиостанцията и да чака Ян Бибиян, за да може да попита защо толкова се е забавил и да му каже да зареже изследването на чужди светове и да се прибира вече. А, и да му се цупи като малко дете когато той я дразни. Това последното всъщност е разбираемо, защото той я кара да ревнува с единствената цел да се посмеят малко с Калчо. Светъл пример за всяко момченце!
И като споменах Калчо, той от епизодичен герой е станал второстепенен. Заел е героичната позиция на глуповатия най-добър приятел, съратник и помощник. И сякаш на единствения в книгата, който е способен да мисли за благото и на другите, без това да му причинява физическа болка.
Новите герои не са много по-вдъхновяващи – невежи и страхливи туземци и още празноглави до злоба девойчета. Елин Пелин по съвсем не детски начин вплита в тях и по-страховити качества на човешкото стадо, а най-висшите добродетели, които им отпуска, са гостоприемството и простодушието.
Накратко, тази книга може да носи етикета „детска“, но не е. Аз не бих я дала на дете, защото небрежният й и привидно жизнерадостен тон може да създаде впечатлението, че такива отношения между героите са в реда на нещата. Подозирам, че през 30-те години на ХХ век може и да са били, но днес живеем в различно общество. Дотолкова, че "Ян Бибиян на Луната" вече е станала подходяща единствено за четене от възрастни. Виж, за тях тя би била изключително интересна, защото ако се абстрахирате от фабулата и поведението на героите, ще откриете едно наистина вълнуващо научно-фантастично произведение.
Вълнуващо е, защото много силно се различава от фантастиката, с която сме свикнали днес. От една страна се усеща колко много научни познания, които днес приемаме за даденост, липсват на Елин Пелин. Неговият лунен свят не е особено издържан от строго научна гледна точка, дори и да направим известни необходими допуски. Това ме накара да осъзная колко много се е разширил кръгът на познанието на обикновения човек за тези 80 години. Напомни ми нагледно, че онова, което се счита за непоклатима научна истина днес, някога е било глупава хипотеза в пълен разрез с непоклатимата научна истина на едно друго поколение.
От друга страна, останах омагьосана от картините, които създава авторът. Лунната природа, биологичните видове и начинът им на живот в по-голямата си част са толкова необичайни, че човек няма как да не осъзнае еднообразието на съвременните им аналози. Тъжно е, че като читател, и може би най-вече зрител, съм свикнала да очаквам от научната фантастика еднотипни образи – по два-три вида разумни извънземни, извънземни пейзажи, извънземна растителност, животни, източници на храна и т.н. Елин Пелин успя да ме поразтърси в това отношение и ми даде повод за размисъл.
След всичко казано, ми се иска да мога да дам две отделни оценки – четири звезди за научна фантастика, защото дава възможност за много интересен поглед назад във времето, и нула звезди като детска книга. Двете звезди, които давам, са средно аритметично от двете оценки. Това, което ще ми остане ��т „Ян Бибиян на Луната“, е един голям въпрос – дали щях да съм на друго мнение, ако го бях прочела като дете. За жалост няма как да си отговаря.
Като четиво за деца „Ян Бибиян на Луната“ е огромно разочарование за мен. „Ян Бибиян“ носи някакво възпитателно послание, макар да не е добре развито, и има приемливи герои за приказка - лошо момче, което чрез храбростта си става добро; отрицателен герой, който предизвиква съчувствие, в лицето на Фют; верен и себеотрицателен приятел в лицето на Иа; зъл магьосник; зли дяволи; добри, състрадателни и работливи родители… В „Ян Бибиян на Луната“ обаче героите порастват и неусетно се превръщат в карикатури като самият Ян Бибиян е единственият печеливш от промяната. Някогашното лошо момче тук става работлив, любознателен и дори гениален младеж, който открива начин да пътува до Луната.
Фют също търпи развитие като се превръща в основното олицетворение на чистото зло и успоредно това в епизодичен герой. И съвсем правилно, защото в тази история за млади възрастни чистото зло вече не е необходимо. То достатъчно се е пропило в простите ежедневни отношения.
В предната книга Иа е герой. Не в смисъла на второстепенен литературен герой, а в този на момичето, което с цената на собственото си страдание многократно спасява Ян Бибиян от кашите, в които се е забъркал. Тя беше храбра и самоотвержена. Но вече не. От верен приятел тя е разцъфнала в млада жена, чиято едничка мисъл е как да се омъжи. Единственото, което прави, е да виси до радиостанцията и да чака Ян Бибиян, за да може да попита защо толкова се е забавил и да му каже да зареже изследването на чужди светове и да се прибира вече. А, и да му се цупи като малко дете когато той я дразни. Това последното всъщност е разбираемо, защото той я кара да ревнува с единствената цел да се посмеят малко с Калчо. Светъл пример за всяко момченце!
И като споменах Калчо, той от епизодичен герой е станал второстепенен. Заел е героичната позиция на глуповатия най-добър приятел, съратник и помощник. И сякаш на единствения в книгата, който е способен да мисли за благото и на другите, без това да му причинява физическа болка.
Новите герои не са много по-вдъхновяващи – невежи и страхливи туземци и още празноглави до злоба девойчета. Елин Пелин по съвсем не детски начин вплита в тях и по-страховити качества на човешкото стадо, а най-висшите добродетели, които им отпуска, са гостоприемството и простодушието.
Накратко, тази книга може да носи етикета „детска“, но не е. Аз не бих я дала на дете, защото небрежният й и привидно жизнерадостен тон може да създаде впечатлението, че такива отношения между героите са в реда на нещата. Подозирам, че през 30-те години на ХХ век може и да са били, но днес живеем в различно общество. Дотолкова, че "Ян Бибиян на Луната" вече е станала подходяща единствено за четене от възрастни. Виж, за тях тя би била изключително интересна, защото ако се абстрахирате от фабулата и поведението на героите, ще откриете едно наистина вълнуващо научно-фантастично произведение.
Вълнуващо е, защото много силно се различава от фантастиката, с която сме свикнали днес. От една страна се усеща колко много научни познания, които днес приемаме за даденост, липсват на Елин Пелин. Неговият лунен свят не е особено издържан от строго научна гледна точка, дори и да направим известни необходими допуски. Това ме накара да осъзная колко много се е разширил кръгът на познанието на обикновения човек за тези 80 години. Напомни ми нагледно, че онова, което се счита за непоклатима научна истина днес, някога е било глупава хипотеза в пълен разрез с непоклатимата научна истина на едно друго поколение.
От друга страна, останах омагьосана от картините, които създава авторът. Лунната природа, биологичните видове и начинът им на живот в по-голямата си част са толкова необичайни, че човек няма как да не осъзнае еднообразието на съвременните им аналози. Тъжно е, че като читател, и може би най-вече зрител, съм свикнала да очаквам от научната фантастика еднотипни образи – по два-три вида разумни извънземни, извънземни пейзажи, извънземна растителност, животни, източници на храна и т.н. Елин Пелин успя да ме поразтърси в това отношение и ми даде повод за размисъл.
След всичко казано, ми се иска да мога да дам две отделни оценки – четири звезди за научна фантастика, защото дава възможност за много интересен поглед назад във времето, и нула звезди като детска книга. Двете звезди, които давам, са средно аритметично от двете оценки. Това, което ще ми остане ��т „Ян Бибиян на Луната“, е един голям въпрос – дали щях да съм на друго мнение, ако го бях прочела като дете. За жалост няма как да си отговаря.
July 8, 2019
В сравнение с първа чат ГОЛЯМО разочарование,за времето си (1948 г.) е била МНОГО оригинална ,но сега е плачевна и изобщо не виждам смисъл да е в препоръчителната литература за чене за деца.
May 15, 2020
Искам да кажа само, че Ягага, Шагада, Дагада и Ягагада са култови имена 🤣🤣🤣
November 13, 2012
Забавна! :)
Displaying 1 - 15 of 15 reviews