"Който и да си ти, драги читателю" - пише Елин Пелин, - "от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирими учени с буйна фантазия."
Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Други псевдоними: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова.
Учи гимназия в Панагюрище и София. Учителства в родното си село, журналист и редактор на различни периодични издания. Започва да пише още като ученик на село. През 1885 г. обнародва първите си творби, но известност придобива в началото на миналия век, когато излизат неговите „Разкази” в два тома (1904; 1911). Освен на разкази, Елин Пелин е автор на повестите „Гераците” и „Земя”, на цикъла „Под манастирската лоза”, на стихотворения в проза „Черни рози”, на книгата с хуморески „Пижо и Пендо”.
За деца Елин Пелин пише предимно: лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки, изпълнени са с ведър хумор и жизнелюбие.
Елин Пелин е изпреварил времето си с тази книга. Ако е живял в друга държава, може би книгата е щяла да бъде преведена и продадена в много повече държави.
История –2/10 Идея – 3/10 Изпълнение –2/10 Интрига/Темпо –4/10 Герои – 7/10 Стил на писане (За жанра) – 7/10 Eлементи на изненада – 4/10 Емоционален заряд – 2/10 Теми за размисъл – 3/10 Степен на оригиналност (за жанра) –3/10
Отдавна бях решила да я препрочета (специално тази част, за Луната). Усмихна ме, по никакъв начин не ме подразни (!), дори установих, че съдържа много истински факти. Забавлявах се, докато си спомнях как някога я бях изгълтала с широко отворени очи. Бях в началните класове и книгата ми се струваше мноооого дълга. :)
Едно време наистина сюжетът сигурно е бил страшно впечатляващ, баба страшно много ми го хвалеше. А на лятната занималня сме гледали илюстрациите на лента една от главите с прожектор на стената. Но пък не обичам космоса…
Подхванах тази книга, за да довърша поредицата на Елин Пелин, макар че „Ян Бибиян“ не ми хареса много. Но продължението се води първият български научно-фантастичен роман, а аз обичам фантастика. В крайна сметка останах с изключително противоречиви чувства. Проблемът е, че тъй като принадлежи към два жанра, с времето книгата е придобила съвършено различна стойност за всеки от тях.
Като четиво за деца „Ян Бибиян на Луната“ е огромно разочарование за мен. „Ян Бибиян“ носи някакво възпитателно послание, макар да не е добре развито, и има приемливи герои за приказка - лошо момче, което чрез храбростта си става добро; отрицателен герой, който предизвиква съчувствие, в лицето на Фют; верен и себеотрицателен приятел в лицето на Иа; зъл магьосник; зли дяволи; добри, състрадателни и работливи родители… В „Ян Бибиян на Луната“ обаче героите порастват и неусетно се превръщат в карикатури като самият Ян Бибиян е единственият печеливш от промяната. Някогашното лошо момче тук става работлив, любознателен и дори гениален младеж, който открива начин да пътува до Луната.
Фют също търпи развитие като се превръща в основното олицетворение на чистото зло и успоредно това в епизодичен герой. И съвсем правилно, защото в тази история за млади възрастни чистото зло вече не е необходимо. То достатъчно се е пропило в простите ежедневни отношения.
В предната книга Иа е герой. Не в смисъла на второстепенен литературен герой, а в този на момичето, което с цената на собственото си страдание многократно спасява Ян Бибиян от кашите, в които се е забъркал. Тя беше храбра и самоотвержена. Но вече не. От верен приятел тя е разцъфнала в млада жена, чиято едничка мисъл е как да се омъжи. Единственото, което прави, е да виси до радиостанцията и да чака Ян Бибиян, за да може да попита защо толкова се е забавил и да му каже да зареже изследването на чужди светове и да се прибира вече. А, и да му се цупи като малко дете когато той я дразни. Това последното всъщност е разбираемо, защото той я кара да ревнува с единствената цел да се посмеят малко с Калчо. Светъл пример за всяко момченце!
И като споменах Калчо, той от епизодичен герой е станал второстепенен. Заел е героичната позиция на глуповатия най-добър приятел, съратник и помощник. И сякаш на единствения в книгата, който е способен да мисли за благото и на другите, без това да му причинява физическа болка.
Новите герои не са много по-вдъхновяващи – невежи и страхливи туземци и още празноглави до злоба девойчета. Елин Пелин по съвсем не детски начин вплита в тях и по-страховити качества на човешкото стадо, а най-висшите добродетели, които им отпуска, са гостоприемството и простодушието.
Накратко, тази книга може да носи етикета „детска“, но не е. Аз не бих я дала на дете, защото небрежният й и привидно жизнерадостен тон може да създаде впечатлението, че такива отношения между героите са в реда на нещата. Подозирам, че през 30-те години на ХХ век може и да са били, но днес живеем в различно общество. Дотолкова, че "Ян Бибиян на Луната" вече е станала подходяща единствено за четене от възрастни. Виж, за тях тя би била изключително интересна, защото ако се абстрахирате от фабулата и поведението на героите, ще откриете едно наистина вълнуващо научно-фантастично произведение.
Вълнуващо е, защото много силно се различава от фантастиката, с която сме свикнали днес. От една страна се усеща колко много научни познания, които днес приемаме за даденост, липсват на Елин Пелин. Неговият лунен свят не е особено издържан от строго научна гледна точка, дори и да направим известни необходими допуски. Това ме накара да осъзная колко много се е разширил кръгът на познанието на обикновения човек за тези 80 години. Напомни ми нагледно, че онова, което се счита за непоклатима научна истина днес, някога е било глупава хипотеза в пълен разрез с непоклатимата научна истина на едно друго поколение.
От друга страна, останах омагьосана от картините, които създава авторът. Лунната природа, биологичните видове и начинът им на живот в по-голямата си част са толкова необичайни, че човек няма как да не осъзнае еднообразието на съвременните им аналози. Тъжно е, че като читател, и може би най-вече зрител, съм свикнала да очаквам от научната фантастика еднотипни образи – по два-три вида разумни извънземни, извънземни пейзажи, извънземна растителност, животни, източници на храна и т.н. Елин Пелин успя да ме поразтърси в това отношение и ми даде повод за размисъл.
След всичко казано, ми се иска да мога да дам две отделни оценки – четири звезди за научна фантастика, защото дава възможност за много интересен поглед назад във времето, и нула звезди като детска книга. Двете звезди, които давам, са средно аритметично от двете оценки. Това, което ще ми остане ��т „Ян Бибиян на Луната“, е един голям въпрос – дали щях да съм на друго мнение, ако го бях прочела като дете. За жалост няма как да си отговаря.
В сравнение с първа чат ГОЛЯМО разочарование,за времето си (1948 г.) е била МНОГО оригинална ,но сега е плачевна и изобщо не виждам смисъл да е в препоръчителната литература за чене за деца.