Законите на войната през последните години се промениха до неузнаваемост. Вместо конвенционални армии, танкове и скъпоструващи кораби и самолети, все по-често се използват дронове, изкуствен интелект, хибридни кампании и частни, „невидими“ и много мобилни групи, чието съществуване и чиито действия великите сили лесно могат да отрекат.
В тази нова надпревара Русия се стреми към водеща роля. През последното десетилетие Москва настъпва все по-осезаемо в Близкия Изток и Африка, възвръщайки позиции от съветската епоха. Тя се стреми да стане незаобиколим глобален фактор, с който „силните на деня“ да са длъжни да се съобразяват. Част от тази политика включва разгръщане на „неофициално“ присъствие от Украйна през Сирия до Либия, Судан и Централноафриканската република. Историята на наемническите компании като „Вагнер“ разкрива смесването на идеология, геополитика и желание за достъп до природни ресурси.
Базирана на множество документи и интервюта, тази книга проследява развитието и механизмите на действие на тази наемническа организация и други подобни „невидими“ армии, а също и тяхната идеология, специфичната им субкултура и бизнес интересите, свързани с тях.
Автор и анализатор с фокус върху Сирия, конфликтни зони, инструменти на хибридната война и наемнически сили. Съосновател съм на българското онлайн списание за конфликти, De Re Militari. Изследовател по сигурността към Atlantic Council.
Бивш кореспондент в Ливан, Турция, Иракски Кюрдистан и Тайланд за TEMA Weekly и Българското национално радио. През януари 2016 г. бях в Тунис, където провеждах интервюта с либийски бежанци и тунизийски активисти. През 2017 г. посетих Саудитска Арабия, за да отразя религиозното поклонение хадж и регионалните събития. През 2014 г. бях отличен като Активист на годината от Хелзинкския комитет за журналистическата ми и активистка работа по бежански въпроси, и отразяване на войната в Сирия.
Автор съм на две книги - "Убийството на една революция", посветена на Сирийската гражданска война и издадена през 2017 г. от Сиела; "Руските невидими армии" - посветена на руските наемници и тяхното приложение в модерната руска външна политика, написана в съавторство с Кирил Аврамов и публикувана от Сиела през 2020 г. През 2016 г. станах съавтор на сборника Conflict reporting in the smartphone era, публикуван от KAS.
Моите интервюта и материали са публикувани в BBC, Bellingcat, European Eye on Radicalization, The New Arab, Vocal Europe, Bild, Vocativ, IB Times, Der Standard, Muftah, Internazionale, Al Jazeera и други.
Отличен обзор на руските наемници като пореден политически инструмент в ръцете на Кремъл. Книгата показва светът на наемниците отвъд обичайните черно-бели краски.
Книга на тази тема лесно може да е 1000 стр. без да я изчерпа. Радвам се, че Руслан и Кирил са възприели обратния подход, избирайки да напишат краткото въведение в темата.
Книга , посветена на тема , която широката общественост до голяма степен не получава информация и за която следователно не научава. Факти поднесени приятно и сбито, без да натоварват читателя.
Темата е много интересна. Но не съм впечатлен от книгата. Сякаш е доста разводнена темата. Мисля, че може да бъде доста по-добре структурирана и с дооооста по-голям обем. Като цяло за частните военни формирования изобщо по света много много не се говори - било то руски, американски и т.н. Но определено тази книга дава една представа на български език за нещо, което не ни е особено познато.
Книгата на Руслан Трад запълва пълната липса на литература на български език посветена на руското вмешателство в Близкия изток и Африка. За жалост съм убеден, че малцина ще я прочетат. За съжаление мнозинството от българите са готови веднага да облекат рубашките и да чакат братушките
Интересно четиво, което предоставя достъпно и разбираемо един от “новите” и все по-често използвани в международен план, геополитически инструменти на Русия - наемничеството. Русия успешно преформатира познатото наемничество на Запад, създавайки нов, хибриден модел, който съчетава както частния икономически, така и държавния геополитически интерес. Този хибриден модел се формира на различни “полигони” като Източна Украйна, Сирия, ЮАР и в последствие отлично се интегрира в руския геополитически инструментариум, превръщайки се в основен елемент на руската външна политика. В този кратък текст, авторите са направите повече от достатъчно, за да докажат своите тези и да привлекат любопитството на читателя.