What do you think?
Rate this book
Приносът на мюсюлманите за Ренесанса
„Приносът на мюсюлманите за Ренесанса“ се основава на трудовете на западни учени, за да покаже, че без огромния принос на мюсюлманския свят в Европа нямаше да има Ренесанс.
В продължение на почти хиляда години ислямът несъмнено е бил една от водещите цивилизации в света, чийто географски обсег е много по-голям от този на която и да е друга цивилизация.
Той премахнал социалните различия между класите и расите, разяснил е, че хората трябва да се радват на земните блага, при условие че не пренебрегват морала и нравствеността, и е съхранил знание, което е можело да бъде загубено, ако не завинаги, то поне за векове наред.Геният на учените на ислямската цивилизация дал тласък на интелектуалната традиция на Европа и в продължение на повече от седемстотин години нейният език, арабският, е бил международният научен език.
Поради това е странно защо наследството, което тя е оставила, е силно игнорирано и потулено във времето.
По думите на Олдъс Хъксли: „Истината е изумителна, но още по-изумително от практическа гледна точка е премълчаването на истината.“
Чрез простото неспоменаване на определени неща пропагандистите са повлияли на светогледа много по-резултатно, отколкото биха постигнали това и с най-красноречивите инсинуации.
В продължение на почти хиляда години ислямът несъмнено е бил една от водещите цивилизации в света, чийто географски обсег е много по-голям от този на която и да е друга цивилизация.
Той премахнал социалните различия между класите и расите, разяснил е, че хората трябва да се радват на земните блага, при условие че не пренебрегват морала и нравствеността, и е съхранил знание, което е можело да бъде загубено, ако не завинаги, то поне за векове наред.Геният на учените на ислямската цивилизация дал тласък на интелектуалната традиция на Европа и в продължение на повече от седемстотин години нейният език, арабският, е бил международният научен език.
Поради това е странно защо наследството, което тя е оставила, е силно игнорирано и потулено във времето.
По думите на Олдъс Хъксли: „Истината е изумителна, но още по-изумително от практическа гледна точка е премълчаването на истината.“
Чрез простото неспоменаване на определени неща пропагандистите са повлияли на светогледа много по-резултатно, отколкото биха постигнали това и с най-красноречивите инсинуации.
312 pages, Paperback
First published January 1, 2010
3 people are currently reading
84 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
November 25, 2021
Признавам, че за малко да се разминем с тази книга, ако не беше една курсова работа на тема “Медицината в Османската империя” и личният ми интерес към история на медицината въобще. Понеже и аз се обвинявам редовно в европоцентрични залитания, гледната точка на това изследване се оказа наистина полезна и нужна, за да проумея културния и научен принос на една пренебрегвана цивилизация.
Съвременното възприятие за мюсюлманите, особено западнато, ги свързва с ретроградност и брутално погазване на равенството между половете – нещо, което се отразява на цялостната оценка за мюсюлманската цивилизация в исторически план. Само че първите предренесансови умове на Европа активно са взаимствали от латински преводи на арабски научни трудове във всевъзможни области, за да положат началото на систематичното натрупване на знание, а оттам и до откриването на първите университети.
Книгата разглежда приноса на ислямските държави по време на династиите на Умаядите и Абасидите към, най-общо казано, “познанието за света”, опиращо се на гръко-римската традиция, както и на Османската империя като пряк приемник на романо-византийското наследство. Съществуването на империята само по себе си стимулира Великите географски открития, защото принуждава испанците и португалците да търсят нови морски пътища към Изтока. Недискриминационното отношение към чужди култури и прагматичното разбиране, че от всекиго може да се научи по нещо спомагат за съхраняването на безценните гръцки ръкописи по времето, когато Средновековна Европа се отрича засрамена от езичниците гърци.
Да си призная, по-интересно от конкретния принос на мюсюлманите към Ренесанса ми беше самото развитие на идеята за трупане на знание и опознаване на света като ценност, която мюсюлманите са подхранвали едва ли не от зараждането на исляма. Наблюдението на света, ученето чрез личния опит и традицията на предшествениците, култът към образованието могат да се смятат за типични проявления на мюсюлманската образователна традиция. Не бива да се пренебрегва и склонността към чувствените преживявания, естетическите наслади и земните блага, които намират отражение във великолепни архитектурни образци, калиграфия, керамика, стъклопис, украшения, дрехи.
Представени са биографиите на най-видните умове на мюсюлманския златен век в областта на медицината, астрономията, философията, литературата и изкуството. И мюсюлманска Испания е намерила място, като мост между ислямските държави и Европа, убежище за евреите до идването на фанатиците Изабела и Фернандо.
Слабости на книгата е поднасянето и структурирането на информацията – редуват се елементарно поднесени със сложни за разбиране пасажи, предполагам заради съавторството. Трудно е да се сглоби и цялостна картина, заради тематичното групиране на информацията, затова е добре читателят да има някакви предварителни познания. Тонът е отбранителен, което е разбираемо, предвид твърдяното омаловажаване на мюсюлманския принос. За една по-вълнуваща рецепция на темата обаче ще е нужна художествена литература, така че приемам препоръки!
3,5 звезди
Съвременното възприятие за мюсюлманите, особено западнато, ги свързва с ретроградност и брутално погазване на равенството между половете – нещо, което се отразява на цялостната оценка за мюсюлманската цивилизация в исторически план. Само че първите предренесансови умове на Европа активно са взаимствали от латински преводи на арабски научни трудове във всевъзможни области, за да положат началото на систематичното натрупване на знание, а оттам и до откриването на първите университети.
Книгата разглежда приноса на ислямските държави по време на династиите на Умаядите и Абасидите към, най-общо казано, “познанието за света”, опиращо се на гръко-римската традиция, както и на Османската империя като пряк приемник на романо-византийското наследство. Съществуването на империята само по себе си стимулира Великите географски открития, защото принуждава испанците и португалците да търсят нови морски пътища към Изтока. Недискриминационното отношение към чужди култури и прагматичното разбиране, че от всекиго може да се научи по нещо спомагат за съхраняването на безценните гръцки ръкописи по времето, когато Средновековна Европа се отрича засрамена от езичниците гърци.
Да си призная, по-интересно от конкретния принос на мюсюлманите към Ренесанса ми беше самото развитие на идеята за трупане на знание и опознаване на света като ценност, която мюсюлманите са подхранвали едва ли не от зараждането на исляма. Наблюдението на света, ученето чрез личния опит и традицията на предшествениците, култът към образованието могат да се смятат за типични проявления на мюсюлманската образователна традиция. Не бива да се пренебрегва и склонността към чувствените преживявания, естетическите наслади и земните блага, които намират отражение във великолепни архитектурни образци, калиграфия, керамика, стъклопис, украшения, дрехи.
Представени са биографиите на най-видните умове на мюсюлманския златен век в областта на медицината, астрономията, философията, литературата и изкуството. И мюсюлманска Испания е намерила място, като мост между ислямските държави и Европа, убежище за евреите до идването на фанатиците Изабела и Фернандо.
Слабости на книгата е поднасянето и структурирането на информацията – редуват се елементарно поднесени със сложни за разбиране пасажи, предполагам заради съавторството. Трудно е да се сглоби и цялостна картина, заради тематичното групиране на информацията, затова е добре читателят да има някакви предварителни познания. Тонът е отбранителен, което е разбираемо, предвид твърдяното омаловажаване на мюсюлманския принос. За една по-вълнуваща рецепция на темата обаче ще е нужна художествена литература, така че приемам препоръки!
3,5 звезди
September 13, 2020
Покъртителен пример за това как лоши превод, редакция и корекция могат да съсипят иначе сносна книга. Ако издателството попита, бих им казала, че не е достатъчно да владееш изходния език и да си мюсюлманин, за да преведеш добре тази книга, но нейсе. Така или иначе, едва ли неизкушени от ислямската цивилизация читатели биха посегнали към това четиво, което само по себе си е изключително информативно. Много богат набор от източници от всякакъв характер, проследяване на връзките между събитията, явленията и процесите. Дажеж май е малко в повече научният материал, който авторът се е опитал да обработи и синтезира. Някои теми заслужават по-голяма дълбочина и детайлизация.
January 27, 2021
"Приносът на мюсюлманите за Ренесанса" Ахмед Иса, Осман Али е документално изследване за живота в мюсюлманския свят, от Испания (Ал Андалус), северна Африка, централна Азия до Малайзия и Индонезия, от VII до XV век.
Макар фокусът на изследването да е върху съхранението и доразвиването на знанията в редица сфери, то в книгата има и доста подробни обяснения за възникването на исляма, изграждането и развитието на ислямската цивилизация, съхранила и доразвила съществуващото знание от предходни и вече залезли или залязващи цивилизации - Месопотамия, Египет, Гърция, Рим и Индия. Според авторите чертите на тази ново зараждаща се религия и начинът на живот на ислямските (и пред ислямските) общности, свързан с липсата на уседналост и търговията с далечните части са допринесли за развиването на естествено любопитство и са спомогнали за събирането на различните знания в досега с различните цивилизации, взаимствали са от тях философия, модели на управление, научно познание, архитектура и изкуство. Залегналите дълбоко в исляма стремеж към знание и към хармония с природата (светът трябва да бъде опознат и човекът да му се наслаждава, да търси и да създава красота около себе си) са двигател за развитието на науката и изкуството. Четенето и разбирането на Курана (изписването на имена и понятия е според начина на произнасяне, различно от възприетите у нас понятия - обяснено е в едно от въведенията) води до засилен интерес към езика - лексика и граматика, в джамиите се изнасяли различни беседи, били основани и медресета.
Търговските пътувания имали много и различни ефекти, освен пренасянето на различни стоки, пренасянето на непознати земеделски култури, с тях били свързани разкази и описания на непознати земи.
Много гръцки трудове (а и не само) били преведени на арабски и в последствие запазени по този начин и достигнали до Европа, където в последствие били преведени на латински. Много от тези трудове били основа, върху която мюсюлманите надграждали знания или достигали до нови открития, те използвали опитите и наблюденията за разширяване на теоретичните знания. Много от учените имали принос и интереси в различни сфери и създали впечатляващ брой научни трудове.
Ще спомена някои негативни неща - за мен на моменти има твърде много повтаряща се обща информация (въведението също е твърде дълго) за сметка на по-конкретно задълбочаване и развиване на определени теми.
Книгата е структурирана в няколко по общи глави и такива посветени на търговия, земеделие, природо-математически науки, медицина, литература (арабска и персийска) и изкуство. Всяка от тези глави синтезира важните открития и споменава имената на редица учени и техния принос (за съжаление твърде накратко).
Въпреки многото факти и богатата библиография, разказът тече гладко и на моменти има един романтично-екзотичен нюанс на арабски приказки, може би включените притчи и истории спомагат за този ефект.
Двете глави посветени на литературата са много интересни - арабската литература стъпва върху предисмялмските разкази, легенди и поезия (част от племенната история и племенната култура) и разглежда определени теми, свързани с подвизите на изключителни личности, отмъщение, арабската мъдрост и хитрост, разделена е на поезия и проза, най-популярна е "Хиляда и една нощ", устояла на времето, носеща дълбок смисъл и мъдрост, но и развлекателна. Персийската литература е отделена и представена с най-изтъкнатите ѝ поети - Фирдоуси, Саади, Руми.
В частта за изкуството сякаш ми липсваше един малко по-обстоен преглед на архитектурата, разказано е много за формите, мотивите и орнаментите в изкуството, но не и за забележителните архитектурни постижения в Самарканд, Бухара, Исфахан, дори и за Багдад, Кайро и Дамаск не е споменато много за архитектурата (снимките също биха добавили допълнително въздействие).
В заключение книгата е изключително богата на информация, доста обхватна и горе долу добре структурирана и ще е ценна придобивка за всички, които се интересуват от живота, културата и приноса в науката и изкуството на мюсюлманския свят.
Макар фокусът на изследването да е върху съхранението и доразвиването на знанията в редица сфери, то в книгата има и доста подробни обяснения за възникването на исляма, изграждането и развитието на ислямската цивилизация, съхранила и доразвила съществуващото знание от предходни и вече залезли или залязващи цивилизации - Месопотамия, Египет, Гърция, Рим и Индия. Според авторите чертите на тази ново зараждаща се религия и начинът на живот на ислямските (и пред ислямските) общности, свързан с липсата на уседналост и търговията с далечните части са допринесли за развиването на естествено любопитство и са спомогнали за събирането на различните знания в досега с различните цивилизации, взаимствали са от тях философия, модели на управление, научно познание, архитектура и изкуство. Залегналите дълбоко в исляма стремеж към знание и към хармония с природата (светът трябва да бъде опознат и човекът да му се наслаждава, да търси и да създава красота около себе си) са двигател за развитието на науката и изкуството. Четенето и разбирането на Курана (изписването на имена и понятия е според начина на произнасяне, различно от възприетите у нас понятия - обяснено е в едно от въведенията) води до засилен интерес към езика - лексика и граматика, в джамиите се изнасяли различни беседи, били основани и медресета.
Търговските пътувания имали много и различни ефекти, освен пренасянето на различни стоки, пренасянето на непознати земеделски култури, с тях били свързани разкази и описания на непознати земи.
Много гръцки трудове (а и не само) били преведени на арабски и в последствие запазени по този начин и достигнали до Европа, където в последствие били преведени на латински. Много от тези трудове били основа, върху която мюсюлманите надграждали знания или достигали до нови открития, те използвали опитите и наблюденията за разширяване на теоретичните знания. Много от учените имали принос и интереси в различни сфери и създали впечатляващ брой научни трудове.
Ще спомена някои негативни неща - за мен на моменти има твърде много повтаряща се обща информация (въведението също е твърде дълго) за сметка на по-конкретно задълбочаване и развиване на определени теми.
Книгата е структурирана в няколко по общи глави и такива посветени на търговия, земеделие, природо-математически науки, медицина, литература (арабска и персийска) и изкуство. Всяка от тези глави синтезира важните открития и споменава имената на редица учени и техния принос (за съжаление твърде накратко).
Въпреки многото факти и богатата библиография, разказът тече гладко и на моменти има един романтично-екзотичен нюанс на арабски приказки, може би включените притчи и истории спомагат за този ефект.
Двете глави посветени на литературата са много интересни - арабската литература стъпва върху предисмялмските разкази, легенди и поезия (част от племенната история и племенната култура) и разглежда определени теми, свързани с подвизите на изключителни личности, отмъщение, арабската мъдрост и хитрост, разделена е на поезия и проза, най-популярна е "Хиляда и една нощ", устояла на времето, носеща дълбок смисъл и мъдрост, но и развлекателна. Персийската литература е отделена и представена с най-изтъкнатите ѝ поети - Фирдоуси, Саади, Руми.
В частта за изкуството сякаш ми липсваше един малко по-обстоен преглед на архитектурата, разказано е много за формите, мотивите и орнаментите в изкуството, но не и за забележителните архитектурни постижения в Самарканд, Бухара, Исфахан, дори и за Багдад, Кайро и Дамаск не е споменато много за архитектурата (снимките също биха добавили допълнително въздействие).
В заключение книгата е изключително богата на информация, доста обхватна и горе долу добре структурирана и ще е ценна придобивка за всички, които се интересуват от живота, културата и приноса в науката и изкуството на мюсюлманския свят.
June 24, 2021
За съдържанието - по същество, самата литература представлява не лошо, синтезирано изследване за ислямския принос в Ренесанса в най-различни области. Докато четох книгата обаче, установих няколко налични проблема:
– начинът на писане е популяр��н, а на моменти даже прекалено - очаквах малко по-академично-научен стил за подобна тематика с такова заглавие, още повече, че е издадена от Интернациоанлна организация като "Международен институт за ислямска мисъл";
– на моменти се усеща хиперболизиране на становищата/фактите, които авторът изразява;
– понеже авторът заема страна (в случая е мюсюлманин), по начинът на писане се усеща пристрастие на моменти, а не обективна фактология;
– някои от заявените твърдения изглеждат меко казано недоказуеми и преувеличени, с цел увеличаване на ислямския авторитет през вековете;
– на места имаше сравнения, които според мен са недопустми предвид разликите в епохите и начина на изказ е по-скоро за хора, които току що хващат историческа литература за пръв път;
– съществуват моменти, в които авторът по-скоро отразява митове/религиозно наложени "чудеса", отколкото чисто научно доказани факти, което за мен е недопостимо в подобен тип литература;
– когато чета книгата имах чувстовото, че автора постоянно се опитва да докаже колко "мирни" и "добри" са всичките мюсюлмански завоевания, и как всички завладени територии от тях са живели щастливо и неприкосновено, докато християните, в случая се изкарват като "лошите";
– малко или много авторът се опитва да наклони вниманието на читателя към това, че едвали не мюсюлманите са открили и консервирали всичко до идването на Ренесанса в Европа, и че тяхнота наука и изкуство е само частично базирана на Античните, а те само "надграждат" останалото.
За изданието – изключително много грешки при превода на наименованията - не знам дали са нарочни или неумишлени, но не смятам, че преводачът и коректорът са си свършили добре работата. В българския език има установени норми за наложените имена от арабска транслитерация, като: Мухаммад (ар.) / Мохамед (осм.), Абу Барк (вместо "Абу Бекр" както е в книгата), имена като Хюсеин (вместо "Хусеин", а най-фрапиращо за мен беше изписването на "КУран" вместо официално приетия термин в български "Коран", макар че в началото на книгата беше беше споменато защо е точно така превода, не смятам, че превода на български трябва да се води от английските различия в "Koran" и "Qur'an". Надявам се от "Изток-Запъд" следващия път да са по-педантични с подобна литература.
– начинът на писане е популяр��н, а на моменти даже прекалено - очаквах малко по-академично-научен стил за подобна тематика с такова заглавие, още повече, че е издадена от Интернациоанлна организация като "Международен институт за ислямска мисъл";
– на моменти се усеща хиперболизиране на становищата/фактите, които авторът изразява;
– понеже авторът заема страна (в случая е мюсюлманин), по начинът на писане се усеща пристрастие на моменти, а не обективна фактология;
– някои от заявените твърдения изглеждат меко казано недоказуеми и преувеличени, с цел увеличаване на ислямския авторитет през вековете;
– на места имаше сравнения, които според мен са недопустми предвид разликите в епохите и начина на изказ е по-скоро за хора, които току що хващат историческа литература за пръв път;
– съществуват моменти, в които авторът по-скоро отразява митове/религиозно наложени "чудеса", отколкото чисто научно доказани факти, което за мен е недопостимо в подобен тип литература;
– когато чета книгата имах чувстовото, че автора постоянно се опитва да докаже колко "мирни" и "добри" са всичките мюсюлмански завоевания, и как всички завладени територии от тях са живели щастливо и неприкосновено, докато християните, в случая се изкарват като "лошите";
– малко или много авторът се опитва да наклони вниманието на читателя към това, че едвали не мюсюлманите са открили и консервирали всичко до идването на Ренесанса в Европа, и че тяхнота наука и изкуство е само частично базирана на Античните, а те само "надграждат" останалото.
За изданието – изключително много грешки при превода на наименованията - не знам дали са нарочни или неумишлени, но не смятам, че преводачът и коректорът са си свършили добре работата. В българския език има установени норми за наложените имена от арабска транслитерация, като: Мухаммад (ар.) / Мохамед (осм.), Абу Барк (вместо "Абу Бекр" както е в книгата), имена като Хюсеин (вместо "Хусеин", а най-фрапиращо за мен беше изписването на "КУран" вместо официално приетия термин в български "Коран", макар че в началото на книгата беше беше споменато защо е точно така превода, не смятам, че превода на български трябва да се води от английските различия в "Koran" и "Qur'an". Надявам се от "Изток-Запъд" следващия път да са по-педантични с подобна литература.
September 25, 2020
Интересно четиво, за страхуващите се от дебелината на "Пътищата на коприната" на Питър Франкопан. На моменти ме усъмни силната възхвала и представяне на мюсюлманските заоевания като "мирни" и толерантни такива. Но като исторически труд - такива съмнения няма как да липсват. Въпреки това глобално погледнато книгата представя логични аргументи за влиянието на арабската, персийската, индийската, китайската, африканската култури пренесени благодарение на мюсюлманския свят върху западния такъв.
Ако не като загрявка за гореспоменатата книга "Пътищата на коприната", най-малкото това четиво би било подходящо за обща култура, тъй като не е натоварващо и обхваща доста аспекти от ислямската култура, създала свои и пренесла древни знания (било то древногръцки, римски и такива от далечния изток) към Европа.
Ако не като загрявка за гореспоменатата книга "Пътищата на коприната", най-малкото това четиво би било подходящо за обща култура, тъй като не е натоварващо и обхваща доста аспекти от ислямската култура, създала свои и пренесла древни знания (било то древногръцки, римски и такива от далечния изток) към Европа.
September 12, 2015
Wonderful book great for all our Muslim children who are born, live, and study in the west. You get to know your great Islamic civilization and have an appreciation to all who contributed to it.
May 1, 2017
A short tale of the extraordinary contributions to the current modern world made by Islamic leading lights.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews