Изабел Овчарова е автор, влогър и откривател! Когато е само на 18 г. издава дебютната си книга "Щастливей", която печели "Детска Вазова награда за литература" за 2019 г. няколко месеца след издаването ѝ. Изи има над 240 000 последователи в социалните си мрежи, където ежедневно нейните последователи се забавляват, учат и променят заедно с нея. Тя пренася тази магия и в книгите си, с които цели не само да накара хората да четат и да преоткрият любовта към книгите, но и да се огледат в света около себе си, да го оценят и обикнат. "Причината" е първият художествен роман на авторката, който създава на 19-годишна възраст. В него Изабел хваща читателя за ръка и го повежда през ежедневните битки в израстването на главните герои, с които заедно ще откриете смисъла на всичко, хубаво и лошо, което се случва с всеки един от нас. "Причината" ще ви усмихне, разплаче, развълнува и ще ви благодари. Ще ви подтикне да откриете Причината, заради която книгата е в ръцете ви...
Изабел Овчарова е автор, влогър и създател на съдържание. Едва на 18 години, тя пише дебютната си книга “Щастливей”, която печели “Детска Вазова награда за литература” за 2019 г., няколко месеца след издаването ѝ. Изи има над 400 000 последователи в социалните си мрежи, които ежедневно се забавляват, учат и променят заедно с нея.
Тя пренася тази магия и в книгите си, с които цели не само да накара хората да четат и да преоткрият любовта към тях, но и да се огледат в света около себе си, да го оценят и обикнат.
Имам чувството, че стана модерно да се пише книга. Историята е лека и лишена от оригиналност, въпреки че не би трябвало да е така. Посланието което носи не е достатъчно разгърнато, а самото схващане, че всичко което ни се случва е с причина, която видиш ли несъмнено трябва да е в наша полза, ми идва малко наивно. Главните герои- типичен тийнейджър, който не оценява това, котето е истински важно и превзет образ на една наивница с розови очила, който всъщност е нереален. Историята е интересна за тийнейджърите, защото засяга проблемите им и нищо повече. Личи си, че авторката няма свой стил. Писането на книга е дълъг и осеян с препятсвия път, а за да стане книгата стойностна е нужен много труд и малко талант. В заключение ще кажа, че историята е приятна за прекарване на свободното време, но вярвам, че има много талантливи млади автори, които биха пробили с творбите си, а не с факта че имат 200 000 абоната.
Много лоша версия на Хорхе Букай. Сигурна съм, че в правенето на видео Изабел се справя добре. Писането трябва да е територия, която да избягва. Посланията са клиширани, нищо-не-казващи. Образите са... никакви, дори не мога да си представя как изглеждат героите поради липса на смислени описания. Разбрах, че децата в градината са тъпи, учителите са смотаняци, а и родителите ту стават, ту - не. Преди да започне да пише, човек трябва да чете доста. Ясно личи липсата на този етап.
Следва не точно ревю, а нещо като откъс от дневник :) Четенето на книги за мен е много лично преживяне. Тази книга за мен беше ценна не толкова със самата история, колкото около обстоятелствата и момента, в който ми попадна и аз с какво си я свързах за себе си. Май месец „случайно“ кликнах на клипчето на Изабел със заглавие „Всичко за новата ми книга „Причината““ и се заинтригувах. Не я следя, но понякога кликвам на някои нейни клипчета за цвят. Имам много приятно впечатление от момичето и мирогледа й и особено се радвам, че известността й я използва, за да вдъхновява с човешки ценности и окуражаване да сме отговорни, грижещи се за себе си и един за друг. Ако бях тийнейджър, мисля, че щеше да ми остави още по-силно впечатление. Гледайки клипа и слушайки как споделя за процеса и за идеята на книгата, ме обзе едно многопластово чувство, в което различих носталгия, сантимент, умиление, благодарност за моя си път, и някаква свързаност с целия свят дори хехе :) А и с тази идея, че всичко е свързано и за всичко има причина, нямах възражения. Сподели, че е надписала картичка в първите бройки за предварителните поръчки. Не бях сигурна ще си купя ли книгата. Толкова много вече ме чакаха от години да ги прочета… Не помня колко мина от момента на гледането на клипчето до момента, в който, по някаква причина, се озовах на сайта на издателството (края на май) и видях, че има специално някакво намаление на книгата и тя струваше 11,11лв.! И това за мен беше достатъчно! Знак или причина – но реших, че ще си я купя! Това е неповторима цена и не беше за изпускане. Едно на ръка, че беше голямо намаление, но най-вече, защото това с повтарящите се числа беше мотив в последните години при мен, особено на 111 или 1111. А и щом видях избора на цена, защото реално не беше никакво смислено процентово намаление, а нарочно беше намалена на 11,11 лв., знаех че е с причина ! Хах! Част от мен знаеше, че ще я прочета вероятно, макар почти нищо да не пишеше за книгата като история. Разбрах, че е мистериозна и има неща, които се навързват. Бях заинтригувана. По-голямата причина да си я купя, беше тази тийнейджърска част от мен, която пишеше и мечтаеше да публикува книга някой ден. И видях себе си в Изабел и от една страна исках да я подкрепя като си я взема, а най-вече като символ за себе си – да се свържа отново с тази ми част и да видя какво ще се появи нататък. Трудно е да го опиша с думи, но да, може би наистина има причина да се появи тази книга в този момент. Нещо много трогателно за мен беше, че се оказа, че в копието, което получих, имаше и въпросната картичка, която беше обещана на хората с предварителна поръчка. Бях приятно изненадана. Когато я прочетох, се насълзих! Мисля, че може би дори само заради тази картичка, в този момент, е трябвало да си купя книгата хех. Знам, че беше написана не конкретно за мен, но в момента, в който я прочетох, посланието й се свърза силно с мен и най-вече с моя вътрешен тийнейджър! Преди малко завърших книгата. Чете се лесно и бързо, особено заради късите глави. Ахх обичам къси глави :) Края на книгата, последните няколко глави, осмислиха четенето й напълно. На моменти признавам ми беше детинска и наивна. Последствие обаче си дадох сметка, че и аз пишех по подобен начин като тийнейджър и такива неща ме вълнуваха. И мисля, че като младеж щях да чета книгата с малко по-други очи и преживяване, разбира се. Повечето от темите и уроците вече ги бях минала в живота си. Малко в повече ми дойдоха многото „уроци“ и мъдрости. Имаше такива понякога във всяко трето изречение и за мен губеха смисъл. На момент ми беше като – да сложа всички смислени и важни мъдрости и уроци за живота в една книга. Липсваше ми често дълбочина. Отново обаче си напомних, че това е моето лично преживяване на книгата от позицията, в която стоя и от възрастта, в която съм и от опита, който съм имам. Улових се как вътрешният ми критик се захваща да критикува стила, че е доста обикновен, къде е „литературната стойност“ на текста, че е пълно толкова много кратки мъдрости, че стават клишета и не усещам съдържанието, също пълният оптимизъм на Леа на моменти ми лазеше по нервите и тези две крайности между двамата герой, беше ми нереалистично на моменти и пресилено. Искаше ми се Леа в някои моменти да си позволи да чувства каквото чувства, вместо веднага да го обръща в урок! Това ми се струваше, че беше и нейното послание – да приемаме емоциите и преживяванията, но някак си ми липсваше момента, в който тя е просто човек, който изпитва болка без да я рационализира и обяснява веднага със смисъл.
Помня, че като бях тийн, много исках да чета книги, които са за хора на моята възраст, и на които им се случваха подобни неща като на мен. И когато намерих жанра YA, леко ме беше срам да кажа, че обичам да чета тези книги, защото се носеше слава, че тези жанр не е на достатъчно високо литературно ниво и не се води за истинско четене. Замислих, че как тази книга също може да бъде оценена като с не достатъчно литературна стилистика, и дълбочина. Дори аз самата на моменти бих казала, че е така. Реално обаче, това не отнема от нейния замисъл и намерение. Имаше и няколко интересни аспекта на книгата, които не бях срещала до сега – като например връзката на Леа и Леон не беше типична. Харесаха ми спомените с бабата и дядото, сетих се отново за моите лета при бабите и ми стана мило. Главата, в която се разбулиха причините, беше една от най-силните за мен и осмисли историята и добави дълбочината, която аз лично търсех. Помислих си, как вероятно много от темите и думите в книгата са лични за авторката и че за нея е било личен процес да мине през писането. Струва ми се, че книгата е по-лична от колкото може би се вижда на пръв поглед. Сетих се за моите истории и колко много от мен беше в тях. Това че имаше 33 глави ми беше също интересно и неслучайно – възраст, което наближавам след няколко месеца. Така, че да, аз открих моята причина да прочета книгата. А тя не е нужно да е свързана с историята на книгата, а с вашата лична история :) Благодаря, Изабел! :) Обожавам и корицата!
уау.. наистина не очаквах да ми хареса толкова много. единствената книга на Изабел, която съм чела е “Розов изгрев, след дъждовна нощ”, която също ме впечатли силно, но не очаквах същото и с тази. книгата е прекрасна. за някои може да е пълно клише, за други не, но за мен лично тази книга намери място в сърцето ми. уроците на които учи са изключително важни за света в който живеем. всекидневно сме подложени на съмнение към себе си, борим се с доброто и лошото и това, кое е правилно и не. измъчваме се, когато ни се случи нещо неприятно и почти никога не виждаме и не осъзнаваме причината, поради която се е случило. винаги има причина. за всичко. просто трябва да се научим да приемем този факт и дори да не я видим веднага, да се успокоим и да знаем, че тя е някъде там и ще я видим в правилното време.
това което ме спира да дам 5 звезди е начина по който е написана книгата. на моменти звучеше написана от някое малко дете, използвани са неуместни според мен думи за литературно произведение. не виня Изабел, тя е все още учещ се автор, а смятам че редакторите и издателите е трябвало да бъдат малко по-прецизни. книгата се чете и от подрастващи, които тепърва обогатяват речниците си. :)
не знам дали Изабел ще прочете това, но ако някога го видиш браво за начина, по който мислиш. много малко хора се научават да виждах света по този начин. продължавай все така напред и очаквам с нетърпение следващите ти проекти.
а за читателите-не се страхувайте, а взимайте книгата в ръцете си, няма да съжалявате.
Това е първата книга, написана от "инфлуенсър", която прочитам. Много харесвам Изабел и следя нейните видеа в ТикТок и Инстаграм, което ме накара да проявя интерес към книгите и. Винаги ми е допадало нейното чувство за хумор и нейната неподправеност. Когато разбрах, че е написала книга само на 19 години, която се занимава с темата за душевното здраве и порастването, бях много ентусиазирана да я прочета. Имах известни съмнения дали ще ми хареса, тъй като темата е сериозна и знаех, че авторката е била доста млада, когато я е публикувала. Мисля, че в стила на писане има доста, което може да се подобри. Изреченията бяха доста прости, понякога имаше повторения и често се "казваше, но не се показваше" какви са характерите на героите и някои части се усещаха твърде много като преразказ. По някаква причина книгата се усещаше, като че ли "се взема твърде насериозно" и имаше много малки хумористични моменти или закачливост, което лично според мен е една от най-силните страни на Изабел, спрямо това, което съм видяла във видеата и. Хареса ми идеята на книгата и мисля, че има потенциал да е полезна и да говори на езика на подрастващи, които се сблъскват с трудности и се чувстват неразбрани. Затова мога да поздравя Изабел, защото съм сигурна, че ще има тийнейджъри, до които нейната книга ще достигне, когато алтернативни медии по темата за психичното здраве не биха могли. За мен обаче, на 24 години, тази книга не беше особено полезна, тъй като повечето от нещата в нея, вече ми бяха известни и моят опит през тийнейджърските ми години, в голямата си част, се разминаваше с този на героите. Разбира се, не мога да игнорирам факта, че не съм била целевата група за тази книга и затова не се сърдя. Като цяло се радвам, че има млади хора в България, които говорят за такива важни теми и опитват да ги нормализират в обществото. Определено е глътка свеж въздух да прочетеш нещо подобно от някого, който живее в същата държава и има сходна перспектива. Пожелавам на Изабел много успехи и ще продължавам да следя нейните видеа с интерес.
Нямах очаквания...и пак се разочаровах. Посланието е ясно - с толкова повторения на едно и също няма как да сбъркаш! Разбирам до някъде избора на герой, а именно дете. Може би е най-лесно да се предаде идеята чрез него -детето е като бял лист върху който да твориш. Но е абсолютно неадекватно! Как 6-7 годишно момче, възраст в която често все още не умеят да си завързват връзките на обувките, разбира вселенски замисъл, силата на позитивно мислене или закона за привличането? Още от самото начало ме загуби. Не ми допадна стила и изказа на автора. То изграден авторски стил май нямаше. Общото впечатление за книгата - е никакво. Не прави впечатление с нищо. Още утре ще бъде забравена.
Рядко давам оценки на книги, но ако тук, на „Причината“, можех да сложа отрицателна такава, о, щях! Голям знак минус, в последно време не съм била по-разочарована от четиво.
Първо искам да отправя своите искрени аплодисменти към автора! Изи, невероятна си! Не знам как го правиш всеки път, но въздействаш на живота на хората по толкова прекрасен начин! Бях възхитена още 2020-та година, когато разбрах,че ще излиза първото издание на книгата. Тогава не знаех какво да очаквам, но определено не бях подготвена за такава страхотна книга. Плаках много на финала ѝ, но бях искрено благодарна, че съм тук и че още има хора, които да изтъкват хубавото в света, защо си заслужава да си част от него и да реагираш позитивно и с благодарност.
И сега 3 готини по-късно, разбрах за новото прекрасно издание на книгата. Бях наистина развълнувано за всичко старо, ново и различно. Знаех, че вече съм нов човек и нямах търпение да видя как ще реагирам на стара, прочетена от мен, книга с нови елемента. Истината е, че бях забравила голяма част от това произведение на изкуството. Отново, както първия път, много се разчувствах и си поплаках.
На всички нови и стари читатели наистина ви пожелавам да изпитате и почувствате това, което и аз.
Първоначално книгата ми беше много детска, но в последствие всъщност преоткрих себе си в Леон. Не вярвам в случайности, но тази книга попадна в ръцете ми в точно най-подходящият момент, когато съм изгубила близък човек, и ми показа много неща за които до момента не се бях замисляла. Историята ме завладя и я прочетох на един дъх. Не знам как се случи това, но все едно краят на историята беше написан от мен самата, защото абсолютно всичко което е описано, ми се случва и на мен в момента. Досега книга не ме е разплаквала така, за някой хора може да е странно, за други глупаво човек да реве просто на една книга, но това са емоции, а когато една книга успее да достигне до емоциите ти, то значи, че е доста добра. Мога да кажа само едно, за магията на тази книга, и приключението в което се спуснах четейки я, всичко се случва с ПРИЧИНА! Така че книгата заслужава ⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️ звезди, поне от моята гледна точка. Поздравявам писателката с това, че успя да ме докосне.❤️
✨✨✨✨✨✨ КнижноРевюВПетВъпроса ✨✨✨✨✨ 1.Какво ме накара да започна да чета книгата? Първо ме грабна корица, след което и описанието на задната корица. 2.Какви са впечатленията ми от книгата? Книгата е невероятна, оригинална, прочувствена и още милион неща. Не само корицата е красива, а и съдържанието на книгата. Историята е толкова необикновена, поучителна, въздействаща, дори мога да кажа - обсебваща. 3. С какви чувства ме зареди? На някои от моментите се усмихвах глуповато, на други изпадах в нещо като философска клопка, а накрая плаках. Не не плачех, направо си циврех, до такава степен ми подейства книгата. 4. Любим цитат: В безкрайната вселена винаги има възможност да ти се случи това, което искаш. Осмели се да го пожелаеш.
5.На кого би се харесала книгата? Аз лично смятам, че книгата е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за прочит от всички. Никой, който я е прочел не би съжалявал.
Very strong book. Personally, I enjoyed how every chapter has its own meaning and something to learn from it. But I can't give it 5 stars, due to some reasons. The first is the amount of grammatical and punctuational mistakes. The second one is the excess of some details in the backgrounds and some parts of the life of the hero like the long explanation of how he doesn't worry for things like farting in class or breaking a bone. That was unnecessary. Also, there were phrases that came up repeatedly from different people and they sounded so unnatural. Like how can 5 people say exactly the same sentence? Another thing was that the motives for bad and good in everything and everything happens for a reasons(such a cliche) were said so many times. That was not needed.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Запознайте се с Изабел Овчарова – автор, влогър и откривател. Едва на 19, Изи вече е автор на две книги, а днес ще поговорим за втората от тях. След извънредно популярната автобиографична „Щастливей” идва и „Причината” (изд. „Робертино”) – дебют в художествената литература. „Причината” е интригуващ YA роман, в който младата авторка говори за всички противоречиви емоции и разкъсващи избори, които правим, навлизайки в живота. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Тове е най- любимата ми книга!!! Даже е шестзвездна! Изцяло промени живота ми!!!!! Не преувеличавам! Смятам ,че абсолютно всеки един човек на света трябва да я прочете! Обичам я с цялото си сърце! Даже не мога да опиша “връзката ми с нея”! Преди да я прочета мразих четенето, а сега чета толкова много… Това за мен е най- поучаващата, най- прекрасната, най- полезната и най- добрата книга! Препоръчвам я на всеки!!! Препрочитам глави от нея постоянно! И няма никога да спра да го правя! Тя просто влезе в сърцето, ума и душата ми завинаги…..❤️❤️❤️❤️❤️
4.5⭐* Определно книгата достигна до мен и я почувствах, защото дори и аз мога да се определя като самотен. Харесаха ми геройте, въпреки че ми се искаше още малко. Имаше и неща, които наистина бяха банални, но пък точно тези неща трябва да бъдат припомнени и да ни послужат в определен период. Щях да дам 4 звезди, но финала ме разчуства. Прочетете я. Дори за някои да се стори не толкова сюжетна и не толкова сложно написана откъм стил на писане. Просто е хубаво да я имате.
1.5 Неоригинална и скучна. През цялотото време само за едно и също се говори и дори не успях да опозная героите. Ако трябва да съм честна, не я свърших.🙂
Има хубаво послание. Краят ми се стори леко пресилен и на доста места събитията ми изглеждаха нереални, но вярвам, че книгата ще помогне на много хора.
Прекрасна книга! Остана ми в сърцето! Най-любимото ми послание, което дава тази книга е, че всичко се случва с причина и не трябва да го забравяме! Заслужава си, да я прочетете!
Ако можех да дам 6 звезди определено щях да го сторя. Невероятна книга , с невероятно послание на разбираем български език. От много време се чудех дали да я прочета и все стоеше на рафта ми и точно сега имах най-много нужда да прочета тези редове в нея. ,, Случайност? Не мисля" 💜💜💜
Началото започна обещаващо. Уроците на бабата и дядото най-много ми харесваха. След средата, нещата рязко поеха надолу. Можеше да се доразвият повече нещата с Леа, а не да се набляга на Анна. Епизодът със самоубийството, развали цялата книга при мен. Не харесвам такава сюжетна линия. Мислех да я давам на сина ми да я чете, но засега ще пропусна - именно, заради суицидните намерения.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Завършвам книгата точно на рождения си ден и сигурно има Причина и за това. 😉 Разказ за търсенето и намирането, приятелството и любовта, такива каквито са през тийнейджърските години - объркани, разнопосочни, напълно нормални! Вярвам, че всеки би се припознал в някой от младите герои в книгата, които не винаги знаят какво искат, как да гледат на него, как да тълкуват ситуациите, в които изпадат.
Леа и Леон са двама най-добри приятели, като срещата им и приятелството им изглеждат почти свръхестествени, както впрочем изглежда и личността на мъдрото дете Леа, което сякаш има отговор за всичко от най-ранна детска възраст. Изцяло антипод на Леон, който е объркан и изтерзан младеж, убеден че всичко в живота му е пълен провал.
Като изключим факта, че някои от диалозите в книгата са сякаш извадени от селф-хелп литературата, посланията в нея са важни - не само за тийн аудиторията, но и за някои възрастни, които биха посегнали към нея. Всяка монета има две страни, всяка ситуация също, важното е ние какво избираме да видим и какво да оставим да ни ръководи - доброто или злото.
Относно качеството на текста подозирам, че изказът е оставен в началния си вид, за да придаде автентичност и естественост на разказа, но има места, на които чисто граматически просто не е правилен. Оформлението на книгата е много красиво, но пък има някои изпуснати неща при корекцията - може би е добра идея да се изчистят при следващ тираж, какъвто несъмнено ще има.
Като цяло, препоръчвам четивото предимно на младата публика, но няма да е лошо и някои родители да се запознаят 😉
Тази книга те пуска в света на едно абсолютно обикновенно момче. Той не се разбира с родителите си и те не се разбират по между си .Единственото безопасно място за него е къщата на баба му и дядо му. Минаваме през живота на това момче и израстваме с него. Има приятелство, любов, съдби,разочарования и всички препятствия ,които ни правят такава каквито сме защото всичко се случва с ПРИЧИНА 💜
Ще започна с това, че благодаря изключително много на Изи за красивото и толково смислено четиво, което ме накара да се усмихвам и премислям много неща, които съм правила досега в моя не толкова дълъг опит в живота( и малко поплаках😅🫶🏻). ПРИЧИНАТА е една от най-прекрасните книги, които съм чела, не скоро, а някога. Осъзнах, че живота е едно огромно съкровище, което всяко живо същество притежава, и трябва да го пази и държи на него изключително много. Разбрах, че всеки мрачен момент, който се е изпречвал пред мен и съм оставала разочарована и тъжна от неги , всъщност има и добра страна- научили са ме важни уроци и са осъвършенставали самата мен. Видях, че може да видим и доброто и лошото във всеки момент. ПРИЧИНАТА ме накара да обичам още повече живота си и всичко това, кеото се случвало в него до сега.И всичко, до което ме е довел той е имало ПРИЧИНА. Трябва да споделя, че Изи още на 19 години е създала нещо, кеото няма да забравя и ще помня като огромно послание, за това колко ценен е всеки знак от Вселаната и ПРИЧИНА винаги ще има във всичко. Благодаря за, прекрасното четиво и за прекрасните послания в него.
❗️🌹Обичайте живота си, както аз го правя, защото той е един диамант!❗️🌹
“Причината” да прочета тази книга: подари ми я кръщелницата ми, която е на 12 и обича да гледа видеата на тази влогърка. Интересно ми беше да видя от какво се интересува и какви теми я вълнуват. Радвам се, че е прочела книгата и е останала толкова впечатлена, че да ми я препоръча и подари. Хубаво е, че децата следват и се впечатляват от Изабел, защото (доколкото виждам) тя се опитва да дава добър пример, за разлика от много други ютубъри в днешно време.
Въпреки всичко оставям 3 звезди, защото книгата, макар и с добро послание, не е написана професионално. Липсва изказ, има твърде много повторения на една и съща мисъл и разказването от първо лице на главния герой не е построено адекватно. Проследява се животът на главния герой от детската градина до 33-годишна възраст, а в действията и мислите му от 6-годишен до 14-годишен не се забелязва никакво израстване.
Надявам се Изабел да усъвършенства себе си, ако продължава да пише книги, за да може и децата, които я следват и подкрепят, да се докоснат до по-качествена литература без някой да ги кара да четат на сила.
Историята се чете изключително лесно, много е увлекателна и успява да предаде уроци, които всеки човек трябва да научи.
Винаги съм вярвала, че всичко се случва с причина. Понякога обаче не съм я намирала. Точно в такъв момент попаднах на „Причината“. Не ме бяха приели в училището в което кандидатствах. Чудех се защо това ми се случва. Бях се старала много и имах чувството, че всичко е било напразно. Търсех си начин по който да се разсея. „Случайно" погледът ми се спря върху книгата. Бях започнала да я чета преди време и сега беше най-подходящо да я довърша. Дочетох я за един ден и се почувствах много по-добре. Забравих за проблемите си. Потопих се в историята, която ми напомни, че за всичко си има причина. Имаше и за това, че не ме бяха приели в училището в което исках. Сега съм в друго в което съм много по-щастлива и съм безкрайно благодарна, че прочетох книгата в точния момент. 💕💕💕
Не успях да се накарам да я прочета докрай, съжалявам. Стилът на писане е като на някое 14-годишно- клишета, клишета, заучени фрази от прочетени книги с философски цитати и никаква дълбочина. Развитие на героите бих казала, че просто нямаше, бяха представени или като добри, или като лоши и нищо по средата. Общо взето след всяка следваща страница въртях очи все повече и повече на баналните изрази. Интересна би била за деца, но за възрастни е просто неподходяща по мое мнение.Описанията на малкия Леон и Леа и начинът им на комуникация е странен, деца в детската градина разбират вселенските истини и дори учат по-възрастните до себе си? Общо взето идеята е банална, историята също. Разочарована съм със сигурност и смело изказвам мнение, защото съм чела 2 нейни последващи книги, които определено харесах. Тук обаче Изабел още не е била готова да пише.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Книгата Причината и всички други книги на Изи са страхотни.В Причината научаваш хубави неща, които те подвеждат, че като живота ти е даден да го изживееш и други хубави цитати от книгата.Аз и моята сестра много те харесваме💗 Твоите книги са много хубави и правят човека по различен и по качествен💗 Много ми харесва Причината 2.0 в нея са извлечени толкова много хубави цитати и гледни точки от другите хора и е много хубава за всяка възраст 💗 Обичаме те Изи и продължавай да правиш прекрасни книги и да ни вдъхновяваш💗 Продължавай да сбъдваш мечтите си💗 Ти си прекрасен човек, който е невероятен пример за хората както всички казват 💗
Уау. Първо искам да кажа, браво на Изи за начина на писане и развиване на историята. Накара ме малко по малко да заобичам героите и да рева после 😭 Книгата е смислена, дълбока. Въпреки че ми се стори, че Изи е дъмпнала всички най-известни цитати от Пинтерест, макар и те бяха вплетени и свързани със света на героите. Обърна внимание на много важни теми, които за съжаление не са достатъчно обсъждани. Бих препоръчала на всеки, който обича Вселената, майндсета “всичко се случва с причина”, залезите, планетите, природата и малките неща в живота. Има какво да се извлече от книгата, заслужава си ❤️🩹 Благодаря ти, Изи 🪐