Димитър Щерев Кирков е български писател, роден на 4.10.1945 г. в гр. Пловдив. Автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език. През 1970 година завършва българска филология в СУ „Св.Климент Охридски”. Доктор на филологически науки от 1982 г. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач. Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги „Позиции и творчество” (1977) и „Анализи” (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година). Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски. Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил у нас множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.
Стига ти да прочетеш няколко реда от тази книга, за да ти се изясни напълно, защо поетът е възкликнал някога: "Родна реч, омайна, сладка..."
Димитър Кирков е изключителен разказвач, майстор на историите и героите, безумно влюбен в родния Пловдив, град който увековечава, макар и малко индиректно и в този си роман!
"Любов в ада" не е поредната прозаична любовна история, въпреки че започва така. Прищявка на съдбата свързва начинаещият, но талантлив художник Дионисий Ралев, още гимназист, с известната и богата пловдивска красавица Юлика Антова и любовта им избуява смело, в едно превратно време - годините на ВСВ.
В книгата находчиво и достоверно са описани много от реалностите в Царство България. Тя е завършена през 1988 година, но авторът абсолютно е избегнал партийните клишета и лъжи, които са опропастили не един български роман за тази част от миналото ни.
Цитат:
"И всеки според страстите си местеше границите между фарса и трагедията в тази история, смесваше ги, както впрочем постъпваме и ние в своя живот."
P.S. Аз лично съм изненадан, колко много отлични писатели от по предните генерации като Кирков са натикани дълбоко в миманса, а се рекламират и преиздават пълни некадърници. Надявам се повече читатели да успеят да се насладят на изискания стил на Димитър Кирков, неговия друг роман който съм чел - "Балкански грешник" е още по-чудесен! И двата са достъпни безплатно в "Читанка" за желаещите, а този ще го купя при пръв удобен случай, за личната ми библиотека.
С умело подбран актьорски състав и можещ режисьор би се получил и един страхотен филм!
Корицата естествено е безумно зле, надявам се някой ден този чувствен роман да бъде преиздаден в подобаващо за качествата му луксозно книжно тяло...
Димитър Кирков, “Любов в Ада” Още един изключително фин български автор, когото открих благодарение на групата. Благодаря! Явно пропускът си е изцяло мой, тъй като Димитър Кирков е явно известно име: писател, литературовед, преводач от руски, дълги години редактор във вестник “Литературен фронт”. “Любов в Ада” е една в най-хубавия общ смисъл на думата много красиво написана любовна история на неравни начела. Необичайното е, че разликите не са само социални, но повече няма да издавам. Книгата много напомня и явно следва традициите и естетиката на “буржоазните” романи от преди 1944 с чувствителни, дълбоко психологични описания на преживяваниятя на героите, особено и в тон с природата. Сюжетът, особено краят са изненадващи, изненадващо е и описание на революционния 9ти септември. Завинаги ще запомня нарисувания с любов и тъга Пловдив с многото му националности и религии, съставящи една цялостна вселена от старите къщи на хълма...с техните разказани и неразказани истории и съдби. Ето няколко реда, ако още не съм успяла да ви убедя, колко си заслужава да се прочете тази книга: “Красотата е любов, която се е превърнала в нещо зримо. Разбираш ли ме? Проявената любов се вижда, чува и усеща като красота. Обратно на омразата. Омразата е мрак, тя скрива, замъглява. Омразата е адът. Тя не различава, винаги е сляпа.” “ Може да не променим света, но да променим поне очите, които го гледат.” Приятно четене!
Единствената причина да не дам 5 звезди е в това, че абсолютно всички главни герои ме дразнеха почти през цялото време. Иначе стилът на писане е чудесен и много цветен!
Много, ама много ми хареса романа на Димитър Кирков и надали щях да попадна на него, ако не беше ревюто на Metodi Markov, кoето прочетох тук и което ми показа за съществуването му. Освен стилът, езикът на който е написана е това, което много ме грабна. Този език едноврменно ме потопи в атмосферата на Пловдив от 40-те години на миналия век, запрати ме из столичните нощни заведения, където потанцувах румба, после побеседвах и аз със студентите от Академията за изкуство и сетне се посмях с Цочовица и поп Танас на село и изобщо пренесох се изцяло близо 90 години назад. Образите на Юлика, Дионисий, Милетко, Стефан Антов и чичо Йона са толкова живи и емоционални, че имах усещането че мисля, споря, дишам и съпреживявам техните емоции и матаморфози. За да разбереш какво е любовта, то със сигурност трябва да вкусиш и от ада :) Тук оставям и линк към личната страница на Димитър Кирков, където цялото му творчество е налично и искрено се надявам някой ден да бъде преиздадено. https://dimkirkov.wordpress.com/