Остров Немого

by Guido Sgardoli, Гвидо Згардоли, Анастасия Строкина (Translator)

У берегов Норвегии лежит маленький безымянный остров, который едва разглядишь на карте. На всем острове только и есть, что маяк да скромный домик смотрителя. Молодой Арне Бьёрнебу по прозвищу Немой выбрал для себя такую жизнь, простую и уединенную. Иссеченный шрамами, замкнутый, он и сам похож на этот каменистый остров, не пожелавший быть частью материка. Но однажды лодка с «большой земли» привозит сюда девушку… Так начинается семейная сага длиной в два века, похожая на «Сто лет одиночества» с нордическим колоритом.

Остров накладывает свой отпечаток на каждого в роду Бьёрнебу – неважно, ищут ли они свою судьбу в большом мире или им по душе нелегкий труд смотрителя маяка. В каждом поколении находятся те, кто не боится быть не таким, как все. Эмиль покидает родной остров, взяв с собой только рубаху и корочку хлеба. Суннива пишет книгу, которая опережает свое время. Арне и Видар, рискуя жизнью, в войну помогают норвежскому движению Сопротивления. Ранхиль становится известной на всю страну художницей… Но время идет – и нужен ли будет кому-то старый маяк в двадцать первом веке?

Предельно локализованная история одной семьи становится отражением истории целой страны, как в романе «Дерево растет в Бруклине» или в книгах Джона Стейнбека. Это и притча, и в то же время осязаемый, живой мир, который складывается из ярких деталей, будь то фарфоровая кукла, семейный портрет или незамысловатый десерт, рецепт которого передается из поколения в поколение. А атмосферное и поэтичное повествование затягивает, словно авторское кино.

Итальянский писатель Гвидо Згардоли (родился в 1965 году) – автор десятков книг для взрослых и детей и лауреат множества наград. Роман «Остров Немого» получил Премию Андерсена в номинации «Лучшая книга для читателей от 15 лет» и включен Мюнхенской международной детской библиотекой в список выдающихся детских книг мира «Белые вороны».

300 pages, ebook

Published May 18, 2020

Reviews

[Maria · Rating 5 out of 5]

Семейните саги, които се простират през няколко поколения, ме натъжават. Е, натъжават ме през последните години, на младини не се вживявах толкова. Започват обещаващо, сближавам се с героите, обикновено съпруг и съпруга, проследявам как им се раждат деца, ежедневните им грижи, борбите, съмненията и надеждите. След няколко странци обаче героите вече са остарели, децата са големи и на свой ред преминават през живота, имат свои деца, свои радости, разочарования, драми. След още няколко станици са минали още години... Тази книга ми се струва уместна метафора за начина, по който се чувствам в момента – няколко часа и 200-300 страници, а животът е минал без да забележа. Какво да се прави, така е в книгите, така е и в реалния свят.
„Когато се замислеше за децата си, се затрудняваше да установи със сигурност какъв баща е за тях, на какво ще ги научи, какво ще им остави от себе си за бъдещето. Всъщност му се струваше, че просто оставя животът да протича през него самия и семейството му, а дните се наслагват един върху друг и всички си приличат като неизменни обозначения по пътя на едно монотонно съществуване. Децата растяха, придобиваха опит, той и Лив остаряваха, ала дните протичаха еднакво, без промяна, както мързеливи капки падат една след друга, и ако се насилеше да си спомни какво се е случило само преди месец-два, се опасяваше, че няма да успее.
Гравитираше около живота си, без наистина да влиза в него. Така му се струваше. Гребеше около остров, без никога да акостира на него.“

[Mariya-Nikol · Rating 4 out of 5]

Книгата разказва за Арне Бьорнебу - бивш моряк, осакатен при битка, който става пазач на морски фар на остров, който се превръща в негов дом и на който родословното му дърво пуска корени. Книгата обхваща 150 години от живота на рода Бьорнебу, като е разделена на осем части, които проследяват съдбите на наследниците на Арне.
Изключително леко и ненатоварващо четиво, обожавам истории свързани с кръвните връзки и поколенията и тази книга ми беше изключително приятна, в същото време и някак мрачна и навяваща меланхолия. Давам ѝ 4⭐, защото ми липсва кулминация - текстът има и завръзка, и логична развръзка, но връхната точка не беше ясно изразена и не се усещаше достатъчно "връхна".

[blorbo · Rating 4 out of 5]

4.5

[Marianna Paiusco · Rating 5 out of 5]

Stupendo, non dico altro.

[Annalisa Coppellotti · Rating 4 out of 5]

👴🏼💙Cute dai.

[Моника · Rating 5 out of 5]

Хванах книгата без никакви очаквания. Но историята е пленяваща, не искаш да я оставиш. Съпреживяваш историята на Арне (Немия) и рода му Бьорнебу.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Сага за живота
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

Преди пет години четох една малка книга на Гуидо Сгардоли, част от популярна хорър поредица за деца. Оказа се, че този автор има далеч по мащабни проекти, от които е и семейната сага за бившия моряк Арне Бьорнебу и неговите потомци. Макар „Островът на Немия“ („Емас“, 2020, с превод на Вера Петрова) да има структурата на типична сага, описваща родовите връзки и взаимоотношения на няколко поколения, по смисъл е книга за млади читатели. Днес вероятно малко младежи проявяват интерес към предците си, които не са били част от живота им, рядко разгръщат стари албуми с пожълтели снимки и не разпитват за отдавна изгубените си прародители, станали причина самите те да съществуват. Сто и петдесет години назад е достатъчно дълъг период, за да прекъсне всякакви спомени и интерес, още повече когато модерните технологии са заели цялото пространство и мисли на бъдещите родители. Сякаш всичко преди тяхното раждане е просто част от легенда и престава да съществува веднага щом фокусът се измести в друга посока. Тази книга обаче не е за спомените и бледите откъслеци мъгла, загубени през годините, а за живата и въздействаща природа на човешкото единение, неподвластно на времето и обстоятелствата.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)