What do you think?
Rate this book
Вълчи разкази
Вдъхновен от българския фолклор и замислен като новелистичен роман, сборникът „Вълчи разкази“ разкрива дивия балкански дух, населяващ Трънските земи, където се преплитат история и фолклор, истина и легенда, любов и омраза. Заслепени от своите амбиции и копнежи за обич, справедливост и свобода, героите на разказите се оказват изправени пред избора да загърбят собствените си желания и да останат човеци или да престанат да бъдат себе си, та да се превърнат във вълци. Защото в едно смутно време като кърджалийското такова се раждат не само герои. Раждат се и зверове.
414 pages, Paperback
Published January 1, 2020
65 people are currently reading
499 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 76 reviews
September 21, 2022
За съжаление това, че първо слушах Мамник вдигна много високо летвата на очакванията ми към творчеството на Васил Попов. Може би ако първо бяха разказите щях да ги оценя една идея по-високо, но сега като оценка неминуемо ги сравнявам с Мамник-а.
Въпреки това ми харесаха и смятам, че си заслужават да се прочетат/слушат.
Най-много на мен ми харесаха първите два - Вълча поляна и Окото на вълка. Много ми допадна тази "игра на съдбата", която се вплита в случките описани в историите. Разказите съчетават фолклор, история и магичен реализъм и навсякъде някъде там на заден план има нещо, което се случва само защото преди него се е случило друго нещо. Тази някаква висша сила или божествена намеса, която съпътства героите придава допълнителна острота на действието и има моменти, в които човек настръхва от навързаните "случайности".
Следващите разкази също са добри и не са за подценяване, но да речем, че не ми хареса как се развиха нещата в тях и как завършиха. 3,5*
Въпреки това ми харесаха и смятам, че си заслужават да се прочетат/слушат.
Най-много на мен ми харесаха първите два - Вълча поляна и Окото на вълка. Много ми допадна тази "игра на съдбата", която се вплита в случките описани в историите. Разказите съчетават фолклор, история и магичен реализъм и навсякъде някъде там на заден план има нещо, което се случва само защото преди него се е случило друго нещо. Тази някаква висша сила или божествена намеса, която съпътства героите придава допълнителна острота на действието и има моменти, в които човек настръхва от навързаните "случайности".
Следващите разкази също са добри и не са за подценяване, но да речем, че не ми хареса как се развиха нещата в тях и как завършиха. 3,5*
July 19, 2022
Два от разказите, които се явяват и bonus track (Други разкази) в сборника вече бях чел: Земя като решето в Таласъмия 2010-2011 и Вотив на витек в Антиутопия.
Няколко думи за основния цикъл Вълчи разкази:
Плюсове:
- чудесното оформление на томчето;
- вплетените родни митологични мотиви, вярвания, обреди, така че произведенията звучат като етно фентъзи - винаги съм бил изкушен от тия теми и приветствам всеки автор, дръзнал да ги експлоатира;
- тънките препратки между отделните творби, или иначе казано, тъй любимият ми fix-up похват.
Минуси:
- сюжетен - във всички разкази имаше нелогични моменти, тук-там наблюдавах сцени с куцаща хореография, а най-обемната творба (Окото на вълка) бе тотално разпиляна от постоянната смяна на различни гледни точки;
- стилистичен - честото нарушаване на двата основни принципа при изграждането на текста - ЧНИ (Читателят Не е Идиот) и ПНК (Показвай, Не Казвай!): Бъкаше от абсолютно ненужни повторения и обяснения, на които редакторът е трябвало да обърне внимание.
Крайна оценка 3,5/5.
Няколко думи за основния цикъл Вълчи разкази:
Плюсове:
- чудесното оформление на томчето;
- вплетените родни митологични мотиви, вярвания, обреди, така че произведенията звучат като етно фентъзи - винаги съм бил изкушен от тия теми и приветствам всеки автор, дръзнал да ги експлоатира;
- тънките препратки между отделните творби, или иначе казано, тъй любимият ми fix-up похват.
Минуси:
- сюжетен - във всички разкази имаше нелогични моменти, тук-там наблюдавах сцени с куцаща хореография, а най-обемната творба (Окото на вълка) бе тотално разпиляна от постоянната смяна на различни гледни точки;
- стилистичен - честото нарушаване на двата основни принципа при изграждането на текста - ЧНИ (Читателят Не е Идиот) и ПНК (Показвай, Не Казвай!): Бъкаше от абсолютно ненужни повторения и обяснения, на които редакторът е трябвало да обърне внимание.
Крайна оценка 3,5/5.
June 4, 2020
Този сборник трябва да бъде включен в учебната програма на гимназиите! Изключително увлекателни и в същото време образователни истории, страхотен художествен начин за разбиране на фолклора ни.
July 27, 2022
Разказите са чудесни като идея, сюжет и герои. Авторът прекрасно преплита митология и фолклор, резултатът е приятно за четене фентъзи.
Изпълнението не е чак толкова добро, за съжаление.
Изречения от типа "следващото действие на герой Х щеше да изненада герой У" се повтарят под различна форма по няколко пъти във всеки разказ. Разказването през погледа на различни герои не е похват измислен вчера и не е нужно нещо вече разказано да бъде преповтаряно от следващия герой, за да си каже и той какво чувства, има си начини да бъдат вмъкнати тези емоционални състояния без да става досадно.
Надявам се авторът да изчисти тези недостаъци в следващите си книги.
Реална оценка около 3,5 звезди.
Изпълнението не е чак толкова добро, за съжаление.
Изречения от типа "следващото действие на герой Х щеше да изненада герой У" се повтарят под различна форма по няколко пъти във всеки разказ. Разказването през погледа на различни герои не е похват измислен вчера и не е нужно нещо вече разказано да бъде преповтаряно от следващия герой, за да си каже и той какво чувства, има си начини да бъдат вмъкнати тези емоционални състояния без да става досадно.
Надявам се авторът да изчисти тези недостаъци в следващите си книги.
Реална оценка около 3,5 звезди.
March 8, 2024
Васил Попов може да ми напише смъртната присъда и пак ще дам 5 звезди!
November 3, 2021
Изключително запленяващи разкази. Атмосферата е неповторима, настръхваща. Автора вплита митология, народни магически традиции и история. Хареса ми как бяха навързани помежду си разказите.
Всички бяха интересни и завладяващи. Либим ми е разказа за Кръстан войвода и едноокия вълк. Направо не можех да оставя книгата, прочетох го на един дъх, а бе най-дългия от всички разкази.
Всички бяха интересни и завладяващи. Либим ми е разказа за Кръстан войвода и едноокия вълк. Направо не можех да оставя книгата, прочетох го на един дъх, а бе най-дългия от всички разкази.
February 11, 2021
Прочетох “Вълчи разкази” на един дъх. Действието грабва веднага и неочакваните обрати направо спират дъха. Показва се любовта не само в нейната съзидателна, но в нейната разрушителна сила. Никой от героите, не е това, което изглежда. Всеки има своя собствена сянка, която живее в него и в решителния момент се появява на повърхността. Идентичността им е проблематична - всеки от тях е и човек, и вълк. Живеят в смутно време, което изважда на показ смелостта им, но и тъмните им страсти, които не могат да бъдат лесно овладени. Какво е Добро и какво е Зло, когато вместо хора се раждат вълци?
Похватите, с които авторът работи също ме впечатлиха. Бързото сменяне на гледните точки в някои разкази, живият наратив на други. Васил Попов ни въвежда в мистиката на Вълчите празници и уникалните обичаи в Трънско. Препоръчвам на всеки да намери начин да си осигури книгата - било да я поръча от сайта или да използва опцията за онлайн прочит. Аз лично първо я прочетох онлайн, но след това реших да подкрепя печатното издание и да си го купя. На живо дизайна на книгата е дори още по-красив.
Похватите, с които авторът работи също ме впечатлиха. Бързото сменяне на гледните точки в някои разкази, живият наратив на други. Васил Попов ни въвежда в мистиката на Вълчите празници и уникалните обичаи в Трънско. Препоръчвам на всеки да намери начин да си осигури книгата - било да я поръча от сайта или да използва опцията за онлайн прочит. Аз лично първо я прочетох онлайн, но след това реших да подкрепя печатното издание и да си го купя. На живо дизайна на книгата е дори още по-красив.
May 28, 2020
Вълшебни разкази, оплели в своите редове надежди, страхове, сълзи и усмивки, любов и нежност, сила, воля и още много, много емоции. Попивах всяка дума с огромен интерес и ми се искаше да не свършват! Препоръчвам горещо!!
September 6, 2024
Любим ❤️ Безупречно уловени без да се плагиатства: духът на Хайтовото писане, емоционалността на Хайка за вълци, психологията на Белият зъб и Дивото зове... Перфектна смес! Идеално до последната дума ❤️ Сред книжните ми фаворити за тази година определено (вече си свалих и Мамник) ❤️📚
April 13, 2023
Слушах книгата в Сторител – начин, който все още ми е труден за възприемане на книгите. Изпитвам затруднения да следя историята. Не знам дали това е причината, но по-дългите разкази ме натовариха. Красиво написани, безспорно. Допаднаха ми повече по-късите разкази, в които намерих и повече смисъл.
Моето мнение за Васил Попов като писател е доста високо. Той е равнища над средното. Мисля, че всеки талант се нуждае от време и много писане, за да се доразвие и като читатели ще имаме редкия шанс да наблюдаваме как един български автор се надгражда и върви напред и нагоре. Има въображение, умее да изгражда историите си, но най-вече самите герои. „Вълчи разкази“ са неговото начало. Те са упражнения по стил и писане, затова трябва да бъдат оценявани като такива. „Мамник“ от своя страна е взрив от темпо. Той предлага истории в историите, пълнокръвност на героите и адекватност на поведението им. „Мамник“-ът стъпва на някои от разказите... мимоходом.
Моето мнение за Васил Попов като писател е доста високо. Той е равнища над средното. Мисля, че всеки талант се нуждае от време и много писане, за да се доразвие и като читатели ще имаме редкия шанс да наблюдаваме как един български автор се надгражда и върви напред и нагоре. Има въображение, умее да изгражда историите си, но най-вече самите герои. „Вълчи разкази“ са неговото начало. Те са упражнения по стил и писане, затова трябва да бъдат оценявани като такива. „Мамник“ от своя страна е взрив от темпо. Той предлага истории в историите, пълнокръвност на героите и адекватност на поведението им. „Мамник“-ът стъпва на някои от разказите... мимоходом.
March 1, 2023
4,5 звезди. Много ми допадна съчетанието между българския фолклор и мистичните елементи, вплетени в предосвобожденска историческа действителност. Това, което ме обърка са многото действащи лица, докато разбера кой кой е... Второстепенните бяха също не малко на брой, к��то някои се споменаваха само с имената им без да имат друго дейно участие в историите. Други забележки нямам. А относно разказите - намирам за много умело вплитането на събитията между тях и проследяването животите на потомството на персонажите от първата история (ако правилно съм се ориентирала покрай многото действащи лица). А, да, от всички действащи "персонажи" най-симпатизирах на едноокия вълк.
January 12, 2023
Взех си книгата без очаквания, хареса ми идеята за разкази от кърджалийско време. Тя бързо обаче ме изненада и доста ми хареса. Разказите са смислово свързани, исторически обременени един с друг и това ги прави наистина пленителни. Може би най-силен беше и най-дългият разказ в сборника - Окото на вълка! Изключително интересен,заплетен и подходът,с който беше написан,ми хареса много. Това е първата книга,която чета на автора, но мисля,че няма да е последната. Препоръчвам горещо!
August 31, 2024
Има надежда! (не за правописните, граматичните и пунктуационните грешки...)
Повествованието в този сборник е далеч по-увлекателно за мен от "Мамник" и "Пермафрост". Вероятно се дължи на това, че книгата не е адаптирана от аудио сериал (не съм сигурна за тази информация). Или на по-задълбоченото разглеждане на фолклора и преплитането с митологията. Държа да отбележа, че не ми хареса похвата "казвам, вместо да показвам", който се вижда в изреченията тип "действието на герой Х щеше да изненада герой У, но той не подозираше за това" - разваля се потапянето на читателя в действието. А в процеса на четене на "Окото на вълка" реших да си направя експеримент, в който забърках и брат си (привилегиите на по-голямата сестра) - повторението на конструкцията "..., та..." не ми беше направило такова впечатление, докато не стигнах страница 172, когато я срещнах три пъти, затова реших да извадя всички изречения в следващите 50 страници, които използват тази формулировка. Заповядайте, свободни сте да пиете шот при всяка нейна поява...
"...в него водите ѝ се разбивали, та на това място течението се е разделяло на две такива..." (172)
"По всичко личеше, че е направен от ръце на изкусни майстори, та сега се издигаше високо и гордо." (172)
"Дори сводовете му бяха неравни, та сякаш всеки момент щяха да се срутят." (172)
"...направо слизаше през коритото и между камъните, та продължаваше към острещния бряг." (173)
"...прилична на сопите на таксидиотите, та с края ѝ старецът почукваше по камъните. (174)
"...вдигна десницата си, та тя се оголи - бяла, старческа, ала все още здрава ръка..." (175)
"Като че искаше да го познае, та сам да се увери, че това наистина е Кръстан." (175)
"...където е била отбелязана вече свършената задача, та да я отметнат." (177)
"И като ги стигна, отвори ги, та даде знак на останалите да влязат." (181)
"...заговори му, та му разказа историята, що бе изобразена на стените." (182)
"...пожар ги бе горил, та дървото изглеждаше, сякаш щеше да рухне всеки момент." (183)
"...всичките в една посока, та приличаха на дебел жълто-кафяв килим..." (184)
"Тая миризма удари лицето на Вълкадин още щом той мина портата, та навлезе в двора." (184)
"Храмът бе малък и не можеше да побере всички таксидиоти и хайдути, та повечето останаха да чакат отвън." (184)
"...го пита Кръстан, та така Вълкадин разбра, че Боян невинаги е бил сляп..." (186)
"Там слънцето вече печеше, та бързо стопли лицето му." (186)
"Седна сред дебелия пласт изпопадали листа, та се облегна на дървото." (186)
"...който бе като видение, та Вълкадин изпървом не можеше да осъзнае, че това, което вижда, не е истина." (186)
"Ала никой не идваше да не види, та аз не знаех що се случва с вас." (189)
"И Боян закрепи горящата свещ за многосвещника, та се прекръсти." (189)
"Манастирът се руши, понеже го напуснахте, та не остана кой да го варди!" (191)
"...всеки момент да навлязат хиляди кърджалии, та да нападнат светата обител." (193)
"Вълкадин изчака някое време, та да може оня да се отдалечи достатъчно." (195)
"Спря се, като стигна най-високата му сводеста част, та застана срещу Боян..." (196)
"Като че очакваше животното да отговори на думите му, та да му каже нещо." (196)
"На следващата заран слънцето отново изгря на ясно небе, та даде началото на шестия ден от Вълчите празници..." (197)
"Ала не му бе лесно да си припомня станалото, та не успя да скрие и мъката си." (198)
"Когато слънцето залезе, та сложи край на първия от трите дни..." (199)
"Вместо това реши да изпълни заръката му, та да спи под стария орех..." (199)
"...Дяволът се всели в душата ми, та ден и нощ мислех само как да го затрия." (201)
"Така хората сами поискаха да го затрия, та да се отърват от него." (201)
"...архимандритът на манастира вече бе починал, та в светата обител бяхме останали само неговите пандури..." (205)
"...за вещерица, която няма работа в светата обител, та настояваше тя да бъде прокудена..." (205)
"Слънцето вече залязваше, та Кръстан побърза да влезе обратно в параклиса..." (206)
"...да напусне тялото му, та да отиде във вълчото такова." (206)
"Боян отиде при Вихра, та я прегърна." (207)
"...той скочи от ходника, та за миг само се озова на двора." (208)
"...край речното корито, та тялото му се стовари със страшна сила между скалите." (209)
"Трябва да видим сянката ѝ, та да я премерим!" (210)
"...сложи показалеца си на устните си, та даде знак на останалите да мълчат, та да не чуе слепецът гласовете им." (212)
"Идеше му да го прегърне, та да го утеши." (214)
"После пак проговори, та зададе на Вълкадин въпрос, какъвто момчето не очакваше." (217)
"...която навремето бе горяла, та сега на места стените ѝ чернееха." (217)
"...от камък и метал, та да не могат да бъдат запалени." (217)
"...и огряваше цялото помещение, та вътре изобщо не бе тъмно." (218)
"По първите няколко реда мастилото се беше размазало, та писанията бяха станали нечетливи." (218)
"Сетне двамата с Боян побързаха да напуснат скрипториума, та отново излязоха на двора." (222)
47 пъти за 50 страници. Ще се видим в клиниката по токсикология, драги.
Надявам се да не затрием професията на редакторите, защото точно тези хора държат в ръцете си магическата пръчка, която свързва автора и читателя.
Повествованието в този сборник е далеч по-увлекателно за мен от "Мамник" и "Пермафрост". Вероятно се дължи на това, че книгата не е адаптирана от аудио сериал (не съм сигурна за тази информация). Или на по-задълбоченото разглеждане на фолклора и преплитането с митологията. Държа да отбележа, че не ми хареса похвата "казвам, вместо да показвам", който се вижда в изреченията тип "действието на герой Х щеше да изненада герой У, но той не подозираше за това" - разваля се потапянето на читателя в действието. А в процеса на четене на "Окото на вълка" реших да си направя експеримент, в който забърках и брат си (привилегиите на по-голямата сестра) - повторението на конструкцията "..., та..." не ми беше направило такова впечатление, докато не стигнах страница 172, когато я срещнах три пъти, затова реших да извадя всички изречения в следващите 50 страници, които използват тази формулировка. Заповядайте, свободни сте да пиете шот при всяка нейна поява...
"...в него водите ѝ се разбивали, та на това място течението се е разделяло на две такива..." (172)
"По всичко личеше, че е направен от ръце на изкусни майстори, та сега се издигаше високо и гордо." (172)
"Дори сводовете му бяха неравни, та сякаш всеки момент щяха да се срутят." (172)
"...направо слизаше през коритото и между камъните, та продължаваше към острещния бряг." (173)
"...прилична на сопите на таксидиотите, та с края ѝ старецът почукваше по камъните. (174)
"...вдигна десницата си, та тя се оголи - бяла, старческа, ала все още здрава ръка..." (175)
"Като че искаше да го познае, та сам да се увери, че това наистина е Кръстан." (175)
"...където е била отбелязана вече свършената задача, та да я отметнат." (177)
"И като ги стигна, отвори ги, та даде знак на останалите да влязат." (181)
"...заговори му, та му разказа историята, що бе изобразена на стените." (182)
"...пожар ги бе горил, та дървото изглеждаше, сякаш щеше да рухне всеки момент." (183)
"...всичките в една посока, та приличаха на дебел жълто-кафяв килим..." (184)
"Тая миризма удари лицето на Вълкадин още щом той мина портата, та навлезе в двора." (184)
"Храмът бе малък и не можеше да побере всички таксидиоти и хайдути, та повечето останаха да чакат отвън." (184)
"...го пита Кръстан, та така Вълкадин разбра, че Боян невинаги е бил сляп..." (186)
"Там слънцето вече печеше, та бързо стопли лицето му." (186)
"Седна сред дебелия пласт изпопадали листа, та се облегна на дървото." (186)
"...който бе като видение, та Вълкадин изпървом не можеше да осъзнае, че това, което вижда, не е истина." (186)
"Ала никой не идваше да не види, та аз не знаех що се случва с вас." (189)
"И Боян закрепи горящата свещ за многосвещника, та се прекръсти." (189)
"Манастирът се руши, понеже го напуснахте, та не остана кой да го варди!" (191)
"...всеки момент да навлязат хиляди кърджалии, та да нападнат светата обител." (193)
"Вълкадин изчака някое време, та да може оня да се отдалечи достатъчно." (195)
"Спря се, като стигна най-високата му сводеста част, та застана срещу Боян..." (196)
"Като че очакваше животното да отговори на думите му, та да му каже нещо." (196)
"На следващата заран слънцето отново изгря на ясно небе, та даде началото на шестия ден от Вълчите празници..." (197)
"Ала не му бе лесно да си припомня станалото, та не успя да скрие и мъката си." (198)
"Когато слънцето залезе, та сложи край на първия от трите дни..." (199)
"Вместо това реши да изпълни заръката му, та да спи под стария орех..." (199)
"...Дяволът се всели в душата ми, та ден и нощ мислех само как да го затрия." (201)
"Така хората сами поискаха да го затрия, та да се отърват от него." (201)
"...архимандритът на манастира вече бе починал, та в светата обител бяхме останали само неговите пандури..." (205)
"...за вещерица, която няма работа в светата обител, та настояваше тя да бъде прокудена..." (205)
"Слънцето вече залязваше, та Кръстан побърза да влезе обратно в параклиса..." (206)
"...да напусне тялото му, та да отиде във вълчото такова." (206)
"Боян отиде при Вихра, та я прегърна." (207)
"...той скочи от ходника, та за миг само се озова на двора." (208)
"...край речното корито, та тялото му се стовари със страшна сила между скалите." (209)
"Трябва да видим сянката ѝ, та да я премерим!" (210)
"...сложи показалеца си на устните си, та даде знак на останалите да мълчат, та да не чуе слепецът гласовете им." (212)
"Идеше му да го прегърне, та да го утеши." (214)
"После пак проговори, та зададе на Вълкадин въпрос, какъвто момчето не очакваше." (217)
"...която навремето бе горяла, та сега на места стените ѝ чернееха." (217)
"...от камък и метал, та да не могат да бъдат запалени." (217)
"...и огряваше цялото помещение, та вътре изобщо не бе тъмно." (218)
"По първите няколко реда мастилото се беше размазало, та писанията бяха станали нечетливи." (218)
"Сетне двамата с Боян побързаха да напуснат скрипториума, та отново излязоха на двора." (222)
47 пъти за 50 страници. Ще се видим в клиниката по токсикология, драги.
Надявам се да не затрием професията на редакторите, защото точно тези хора държат в ръцете си магическата пръчка, която свързва автора и читателя.
March 15, 2023
Хареса ми като цяло имаше един два по кратки разказа, които не ми бяха по вкуса . Иначе историята за Кръстан и как са навързани нещата много ми хареса .
Онлайн вариант ST
Онлайн вариант ST
May 27, 2020
Много приятно, свежо и различно четиво.
В началото направих аналогия с Трънски разкази, както подобни от известна гледна точка, бяха и различни, възбуждащи въображението някак магично и митично.
Много приятно впечатление ми направи фактът, че авторът е пуснал безплатно в сайта книгата си. Това ме накара да си я поръчам.
В началото направих аналогия с Трънски разкази, както подобни от известна гледна точка, бяха и различни, възбуждащи въображението някак магично и митично.
Много приятно впечатление ми направи фактът, че авторът е пуснал безплатно в сайта книгата си. Това ме накара да си я поръчам.
May 27, 2023
Вълчи разкази - Васил Попов
Това е книга,която не сблъсква ,а събира вълците и хората,както го е правила Майката Природа преди хилядолетия . Ще видите истории за страшни вълци, понякога в различни цветове,по-често с едно око,които изиграват ключова роля в битките ,водени из страниците . Някои читатели казват,че тази творба на автора е по-добра от нашумялата Мамник,но аз слагам и двете на едно ниво,защото и двете успяват да въздействат и да ни накарат да се потопим в невъзможната магия .
Иначе най-много ми хареса и най-дългият разказ,този за кръвопролитията,причинени от Кара Фейзи и неговите кърджалии, опустошили селата в Трънско и Кръстан Воевода и неговите хайдути ,противопоставили се до последен дъх,дори само с дрянови тояги срещу пищовите на турците . Особено ми хареса как сред всичките битки, преследвания,магии, опасности,е преплетена и любовта във всичките ѝ форми ,която е и предопределила развитието и изхода на борбата между героите .
Щеше да ми бъде интересно да разбера повече за това какво се е случило между Златан и Крум ,и как Лиляна взе крайното решение след време да направи...това,което направи ,но и така го приемаме .
Е,ще почакаме за Пермафрост, пък каквото стане 😃
Това е книга,която не сблъсква ,а събира вълците и хората,както го е правила Майката Природа преди хилядолетия . Ще видите истории за страшни вълци, понякога в различни цветове,по-често с едно око,които изиграват ключова роля в битките ,водени из страниците . Някои читатели казват,че тази творба на автора е по-добра от нашумялата Мамник,но аз слагам и двете на едно ниво,защото и двете успяват да въздействат и да ни накарат да се потопим в невъзможната магия .
Иначе най-много ми хареса и най-дългият разказ,този за кръвопролитията,причинени от Кара Фейзи и неговите кърджалии, опустошили селата в Трънско и Кръстан Воевода и неговите хайдути ,противопоставили се до последен дъх,дори само с дрянови тояги срещу пищовите на турците . Особено ми хареса как сред всичките битки, преследвания,магии, опасности,е преплетена и любовта във всичките ѝ форми ,която е и предопределила развитието и изхода на борбата между героите .
Щеше да ми бъде интересно да разбера повече за това какво се е случило между Златан и Крум ,и как Лиляна взе крайното решение след време да направи...това,което направи ,но и така го приемаме .
Е,ще почакаме за Пермафрост, пък каквото стане 😃
October 17, 2024
Първа среща с автора, но определено няма да е последна! Подходих без очаквания към сборника и останах приятно изненадана. Фолклор и история са преплетени по един естествен начин, пренасяйки ме години назад във времето. Мотивът за вълка като свързващо звено съпътства всеки един разказ. Тънките нишки, които обединяват разказите в цялост, са вплетени в историята по един магичен начин чрез намесата на фолклорните поверия и легенди. Признавам си, че теми като фолклор и история са моя голяма слабост и заради това бих казала, че тази книга е едно от попаденията ми за годината.
August 30, 2025
Най-интересен ми беше "Окото на вълка" (хареса ми доста), а след него "Куцулан" и "Земя като решето". Първият и последният разказ бяха много странни... в абсолютно най-лошия смисъл, с който мога да го имам предвид, какво по дяволите беше това.
March 8, 2023
Прочетох първия разказ с голям зор. След това три дни три страници съм прочела от втория и не ми върви и това е. Реших да не се мъча повече.
Накратко: не ми харесва стила на автора.
Накратко: не ми харесва стила на автора.
September 17, 2024
The book has several interesting stories, which are sometimes hard to follow. There are plotlines that are left unfinished like the stories of the other two sons. Overall, it is an interesting book hoping for a future sequal to explore the unfinished plotlines.
September 30, 2025
3,5 ⭐
Хареса ми как различните разкази са свързани помежду си. И се навърза една цяла история от началото на рода едва ли не.
Фолклорът и историята ми бяха доста интересни. Имаше магии, които бяха включени и в "Мамник".
Кара те да искаш да прочетеш повече за народната митология.
Бих препоръчала.
Хареса ми как различните разкази са свързани помежду си. И се навърза една цяла история от началото на рода едва ли не.
Фолклорът и историята ми бяха доста интересни. Имаше магии, които бяха включени и в "Мамник".
Кара те да искаш да прочетеш повече за народната митология.
Бих препоръчала.
May 15, 2024
4,5 ⭐️
Много увлекателни истории, харесаха ми старите легенди и обичаи които авторът описа и вплете в разказите.
Много увлекателни истории, харесаха ми старите легенди и обичаи които авторът описа и вплете в разказите.
January 30, 2023
Изкусен разказвач е Васил Попов. Хваща те и те води и сякаш, ако спреш ще се развали магията.
June 26, 2024
Много ми хареса! Разказите са навързани, не е уместно да се четат не по реда им. Много бих искала да има още разкази.
August 9, 2024
Сборникът за мен бе като една книга с приказки от Трънско. Харесаха ми и определено ми стана интересно за Вълчите празници, за които не бях чувала до сега.
July 12, 2022
Разказите ми харесаха, сюжетите, легендите, малко начинът на писане може да се подобри в новелите, по-плавни преходи, не толкова много скачане от герой към герой. Някои от кратките разкази бяха доста силни, там въздействието беше по-голямо за мен.
March 30, 2024
Много шум за нищо. Изключително недодялана книга.
October 17, 2023
🐺„Вълчи разкази” Васил Попов🐺
📚Васил Попов не спира да ме изненадва приятно и да ме очарова. Той определено има изграден отличителен писателски почерк, но притежава и удивителното умение да направлява стила спрямо нуждите на творбата и мотивите за написването. Спрямо посланието, което иска да отправи, а повярвайте ми, него винаги го има.
„Вълчи разкази” е творба, която прочетох последна от светата троица. Това изобщо не отчитам като грешка, нито намирам кусури на произведението. То просто е различно от другите, а другите са различни всяко за себе си. Не знам защо се дири пустата му еднаквост, когато имаме талант, който умее да създава светове, истории и преживявания като неговите.
🐺Книгата носи онзи любим мой стар и златен привкус на история, на минало. На дълбоки корени и забравени повели. На потулени местни легенди, магия, мистерии, мистика. На места ще ви настръхват косите, на други ще събудите у себе си дълбоко възмущение, но ви гарантирам, че не може да не чувствате докато четете. Ще има моменти, в които ще ви се скъса сърцето, ще немеете пред лицето на чудовището, което се крие в човека и човешкото в зверовете. Най-важното умение на изкуството е да докосва, да въздейства, да не оставя безразлични. А Васил Попов определено го умее. Заиграването му с миналото, предците, дълбоко пазени родови и общностни тайни е просто велико. Обожавам го.
📚Красив е и преходът между отделните пасажи на творбата. Само привидно говорим за отделни разкази. Всъщност обаче авторът е създал една прекрасно свързана от нишките на съдбата цялостна картина. Изтъкана с кръв, жестокости, човешки крайности, низости, смелост, любов, страх, дързост, кармични закони, проклятия. Широкоспектърни човешки качества, недостатъци и ценности.
🐺Вълкът има основна и много важна роля в произведението. Той има различни форми и прояви – от животното, което всички познаваме през огнено видение, предрешен човек в одраната му кожа, олицетворение за характер до нещо мистично, духовно и бродещо безплътно. „Понеже най-опасни за себе си, и за другите са хората, които са готови на всичко.”
📚Творбата ни превежда през един вълшебен приказен свят, но на нашите си родни приказки и легенди, които малцина знаем, някои не помним, а други никога не сме чували. Този свят е прекрасно изграден - описателно, повествователно, емоционално и всякак. Ще се сблъскаме с неизбежните последствия от взетите в миналото решения и безкрайната обвързаност между съдбите, които ковем като отделни личности, но преплитаме знайно и незнайно с тези на другите такива. Ще видим с очите си, четейки, че отмъщението не идва отнякъде другаде, а от самите съдбини, които си е сътворил сам човека и че няма ненаказани злодеяния. Много ясно ще ни бъде припомнено също, че нищо не идва само и случайно. „И мислеше, че наистина всичко, което бе станало дотук, имаше своята цел. Но нищо от това, което се случи, нямаше да стане, ако не бе любовта в сърцата на тия хора, които участваха в тази история. И ако Господ има план за всичко, то любовта на хората е Неговото най-силно оръжие, с помощта на кото бива изпълняван тоя план.”
🐺„Вълчи разкази” се нарежда в челните редици на най-добрите произведения от съвременни български автори, които съм имала честта да прочета. Към края на годината съм ви замислила нещо по тази тема. Но сега е още рано.
📚Вие четохте ли книгата? Хареса ли ви? Аз съм влюбена в нея.
♥️Огромни благодарности на Ерове за предоставената възможност да се докосна за пореден път до творчеството на прекрасния Васил Попов. ♥️
Тази въздействаща корица е излязла от златните ръце на невероятно талантливата Виктория Видевска.
#книжноревю #литературенанализ #книженанализ #мнение #книжнипрепоръки #история #легенди #митове #фолклор #вълчиразкази #василпопов #българскиавтори #bgauthor #legend #mithology #folklore #bookeeview #bookstagrambulgaria #booklover #literature
📚Васил Попов не спира да ме изненадва приятно и да ме очарова. Той определено има изграден отличителен писателски почерк, но притежава и удивителното умение да направлява стила спрямо нуждите на творбата и мотивите за написването. Спрямо посланието, което иска да отправи, а повярвайте ми, него винаги го има.
„Вълчи разкази” е творба, която прочетох последна от светата троица. Това изобщо не отчитам като грешка, нито намирам кусури на произведението. То просто е различно от другите, а другите са различни всяко за себе си. Не знам защо се дири пустата му еднаквост, когато имаме талант, който умее да създава светове, истории и преживявания като неговите.
🐺Книгата носи онзи любим мой стар и златен привкус на история, на минало. На дълбоки корени и забравени повели. На потулени местни легенди, магия, мистерии, мистика. На места ще ви настръхват косите, на други ще събудите у себе си дълбоко възмущение, но ви гарантирам, че не може да не чувствате докато четете. Ще има моменти, в които ще ви се скъса сърцето, ще немеете пред лицето на чудовището, което се крие в човека и човешкото в зверовете. Най-важното умение на изкуството е да докосва, да въздейства, да не оставя безразлични. А Васил Попов определено го умее. Заиграването му с миналото, предците, дълбоко пазени родови и общностни тайни е просто велико. Обожавам го.
📚Красив е и преходът между отделните пасажи на творбата. Само привидно говорим за отделни разкази. Всъщност обаче авторът е създал една прекрасно свързана от нишките на съдбата цялостна картина. Изтъкана с кръв, жестокости, човешки крайности, низости, смелост, любов, страх, дързост, кармични закони, проклятия. Широкоспектърни човешки качества, недостатъци и ценности.
🐺Вълкът има основна и много важна роля в произведението. Той има различни форми и прояви – от животното, което всички познаваме през огнено видение, предрешен човек в одраната му кожа, олицетворение за характер до нещо мистично, духовно и бродещо безплътно. „Понеже най-опасни за себе си, и за другите са хората, които са готови на всичко.”
📚Творбата ни превежда през един вълшебен приказен свят, но на нашите си родни приказки и легенди, които малцина знаем, някои не помним, а други никога не сме чували. Този свят е прекрасно изграден - описателно, повествователно, емоционално и всякак. Ще се сблъскаме с неизбежните последствия от взетите в миналото решения и безкрайната обвързаност между съдбите, които ковем като отделни личности, но преплитаме знайно и незнайно с тези на другите такива. Ще видим с очите си, четейки, че отмъщението не идва отнякъде другаде, а от самите съдбини, които си е сътворил сам човека и че няма ненаказани злодеяния. Много ясно ще ни бъде припомнено също, че нищо не идва само и случайно. „И мислеше, че наистина всичко, което бе станало дотук, имаше своята цел. Но нищо от това, което се случи, нямаше да стане, ако не бе любовта в сърцата на тия хора, които участваха в тази история. И ако Господ има план за всичко, то любовта на хората е Неговото най-силно оръжие, с помощта на кото бива изпълняван тоя план.”
🐺„Вълчи разкази” се нарежда в челните редици на най-добрите произведения от съвременни български автори, които съм имала честта да прочета. Към края на годината съм ви замислила нещо по тази тема. Но сега е още рано.
📚Вие четохте ли книгата? Хареса ли ви? Аз съм влюбена в нея.
♥️Огромни благодарности на Ерове за предоставената възможност да се докосна за пореден път до творчеството на прекрасния Васил Попов. ♥️
Тази въздействаща корица е излязла от златните ръце на невероятно талантливата Виктория Видевска.
#книжноревю #литературенанализ #книженанализ #мнение #книжнипрепоръки #история #легенди #митове #фолклор #вълчиразкази #василпопов #българскиавтори #bgauthor #legend #mithology #folklore #bookeeview #bookstagrambulgaria #booklover #literature
August 1, 2025
"Вълчи разкази" е дебютната книга на Васил Попов и съдържа разкази, които е писал на има-няма 20 години. Има ли какво да се желае стилово? Да. Има ли малки дупчици в някои сюжети? Може би. Имат ли значение тези неща в края на краищата и края на книгата за мен? Не.
Защото виждам как още преди 15 години това момче е било страхотен писал, който измисля такива истории, каквито други и за 3 живота няма да могат. С толкова старание, въображение, проучване, умение, топлина и любов към човека, независимо от по-суровия жанр, Васил ме съсипа от удоволствие. Не можех да спра да се дивя на философията му, на концепциите му за света и любовта, на умението да вижда човешката душа такава, каквато е, а не такава, каквато се очаква да бъде по някакви правила.
На моменти се смях от сърце на някои младежки стилови залитания към негови любими произведения, които са толкова сладки и мили, че ме накараха да заобичам още повече тази книга.
Това е първата книга. Първата книга на автор, който десетина години по-късно ще изкърти света на съвременната българска литература, но във "Вълчи разкази" все още е крехкото момче, което пише разкази за конкурси, печели ги, издава тук-там някоя история, старае се, чете, учи и не подозира какво ще се случи един ден :)
П.П. И за да не ставам прекалено патетична, ще кажа, че авторът лично ми е обещал по един аперол за всяко споменаване на думата "таксидиот" в сборника. А ако си изпълни обещанието, следващите му книги ще ги чета от токсикологията.
П.П.П. Специално искам да обърна внимание и на любимото ми изречение "Разбрах, че наблизо има пропаст, понеже паднах в нея".
Обективно звездите трябва да са 4. Но не ми пука за обективното, затова всички звезди на този свят са за Васил Попов :)
Защото виждам как още преди 15 години това момче е било страхотен писал, който измисля такива истории, каквито други и за 3 живота няма да могат. С толкова старание, въображение, проучване, умение, топлина и любов към човека, независимо от по-суровия жанр, Васил ме съсипа от удоволствие. Не можех да спра да се дивя на философията му, на концепциите му за света и любовта, на умението да вижда човешката душа такава, каквато е, а не такава, каквато се очаква да бъде по някакви правила.
На моменти се смях от сърце на някои младежки стилови залитания към негови любими произведения, които са толкова сладки и мили, че ме накараха да заобичам още повече тази книга.
Това е първата книга. Първата книга на автор, който десетина години по-късно ще изкърти света на съвременната българска литература, но във "Вълчи разкази" все още е крехкото момче, което пише разкази за конкурси, печели ги, издава тук-там някоя история, старае се, чете, учи и не подозира какво ще се случи един ден :)
П.П. И за да не ставам прекалено патетична, ще кажа, че авторът лично ми е обещал по един аперол за всяко споменаване на думата "таксидиот" в сборника. А ако си изпълни обещанието, следващите му книги ще ги чета от токсикологията.
П.П.П. Специално искам да обърна внимание и на любимото ми изречение "Разбрах, че наблизо има пропаст, понеже паднах в нея".
Обективно звездите трябва да са 4. Но не ми пука за обективното, затова всички звезди на този свят са за Васил Попов :)
April 6, 2023
Разказите се въртят около вълчите дни и различните поверия свързани с тях в трънско. Има взаимовръзка между част от историите. Изпълнена е с доста обрати и интригуващи моменти, но и доста части, които вече съм срещала като идея в “Мамник”. Хареса ми опита за използване на архаичен език, но от един момент нататък част от често повтаряните езикови конструкции натежаха като твърде много и излишни повторения. За съжаление не мога да цитирам точно понеже слушах книгата в Сторител и я нямам пред себе си.
Разказите много напомнят на приказки по начина на развитие на историята. В част от тях са засегнати сериозни, общочовешки теми, над които четящия може много дълго да разсъждава. Има включени доста елементи от нашия фолклор, християнството и диалектите. Личи си, че авторът в положил огромни усилия в проучванията си. Ако трябва с няколко думи да обобщя основните теми, засегнати в този сборник, то на първо мяасто ще поставя любовта, честта, смелостта и трудностите в живота от онези времена, майчината любов и отношенията към хранениците. Има много различни главни герои, но основоното място заемат вълците. Прочита на Александър Воронов беше много приятен и ми помогна да се пренеса в миналото.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Разказите много напомнят на приказки по начина на развитие на историята. В част от тях са засегнати сериозни, общочовешки теми, над които четящия може много дълго да разсъждава. Има включени доста елементи от нашия фолклор, християнството и диалектите. Личи си, че авторът в положил огромни усилия в проучванията си. Ако трябва с няколко думи да обобщя основните теми, засегнати в този сборник, то на първо мяасто ще поставя любовта, честта, смелостта и трудностите в живота от онези времена, майчината любов и отношенията към хранениците. Има много различни главни герои, но основоното място заемат вълците. Прочита на Александър Воронов беше много приятен и ми помогна да се пренеса в миналото.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Displaying 1 - 30 of 76 reviews