Закърнели сетива

by Doggo Tankart, Дого Танкарт

В този сборник ще откриете седем разказа, които в течение на дните на една седмица ще ви отведат в ежедневието на седем жени в седем различни точки на планетата. Всяка история носи незаличими белези, оформени от ценностите на географската си ширина, но една невидима нишка ги свързва като кехлибарени мъниста от молитвената броеница на живота. И макар всяка героиня да е ограничена в своя светоглед, като всяка жена тя се лута из житейското блато в търсене на истината насред лъжата – дали е любяща, или неблагодарна дъщеря; дали е грижовна, или нехайна майка; дали е предана, или развратна съпруга; дали е добър, или лош човек.

Genres: Short Stories

132 pages, Hardcover

Published May 27, 2020

Reviews

[Елиана Личева · Rating 5 out of 5]

Самият факт, че размишлявам как бих постъпила ако бях на мястото на тези жени, след като затворих книгата говори достатъчно колко ми хареса. Много семпли, в добрия смисйл на думата образи, изключително пълнокръвни и реалистични в ежедневието такова каквото е.
Понякога красотата на литературата е в празните страници и за мое щастие разбрах какво означава това чрез "Закърнели сетива". Няма да пропусна да отбележа чудесното хартиено издание на издателство "Лемур".

[Nadya Trifonova-Dimova]

Не беше моето, но идеите и обратите в разказите ми харесаха.

[Стефка Станчева · Rating 5 out of 5]

Сборникът с разкази си заслужава и като невероятни текстове и като изпълнение във вид на прекрасно книжно тяло. Наслада за душата и за очите.

[Петър Панчев · Rating 5 out of 5]

Провокациите на живота
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

Ако търся за четене български автори, се насочвам към смислени и провокативни сценарии, които създават специфична атмосфера. За щастие вече има достатъчно избор и не ми се налага да правя отстъпки пред себе си, за да запълня празнините. А изненади определено има. „Закърнели сетива“ („Lemur“, 2020) не е само провокативна, макар да изважда на показ проблеми, които се крият зад призрачните завеси на човешкото лицемерие и дори прекаленото самочувствие. Този сборник със седем разказа би бил истински приятна изненада за любителите на психологическите тестове и драмите на живота. Всъщност тук няма нито един необичаен сюжет. Изпитвам истински респект към автори, които умеят да намират „бъгове в системата“ и да разчепкват наглед банални ситуации. Изборът на персонажи също добавя много към качеството на разказите. Търсенето на драматизъм не е необичайно за мен, предвид книгите, които харесвам. И затова съм склонен да разнищвам всякакви проблеми от живия живот.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

[Elena Simeonova · Rating 5 out of 5]

Изключителна!

[Daniela · Rating 2 out of 5]

Това не е моята книга. Заради добри отзиви точно за Закърнели сетива поръчах едни десетина книги от издателство Лемур преди повече от половин година. Пробвах "Смола" и "Пеги Гугенхайм" но не ми потръгнаха и ги оставих за по-нататък. Дразнеше ме шрифта, на Пеги ми беше тегаво началото, Смолата я зарязах след едни 20тина страници, а бе явно след Свобода Бъчварова трудно намирам какво да чета. Нещо започнах да се провалям с обещанието си тази година да чета по-малко книги еднодневки и повече качествена литература. Та в петък вечер, чудейки се какво да подхвана, се сетих за тази книжка и добрите отзиви за нея. Книжен Петър, Момичетата от града и няколко още отзива в Какво четеш бяха повече от ласкави и бях сигурна, че това е книгата. Да, ама не... След финала още на първия разказ бях сигурна, че някой е взел няколко от тези сълзливите статуси във Фейсбук и ги е направил на книга. Сложил им е хубава, твърда корица и ето ти чудо. Патетика, мелодрама и едно докосване, хващане за гърлото, разтрисане. След първия разказ потърсих информация за загадъчния автор и той се оказа българин, пишещ под псевдоним. Голяма загадка като Джъмирокуай. Да де, ама дали ще има желаещи да я разплетат след челния сблъсък с тези разкази. Всеки от разказите е писан от името на жена от различна точка на планетата. Но любов към жените не видях. Тук-там има съжаление, но любов, разбиране - не. В няколко от разказите има тотална мизогиния. А последният разказ ми звучи ужасно автобиографичен (и се развива в София), като Азът там е мъж, който се сблъсква челно с Марая-Магдалина, студентка ландшафтна архитектура в лесотехническия от Добрич, чалгаджийка и говореща не просто мйеко, а ужасно. Ясно е, че е тъпа, но за задаваляване на единия нагон става. Ми не, никак не ми харесаха тези поучителни, размахващи заканително показалец в носа на читателя разказчета. И защо дявол да го вземе изчезнаха книгите с предговори. Така ми липсват.

[The Librarian's Granddaughter · Rating 3 out of 5]

Тази малка книжка дойде с поредната пътуваща книга, в която взех участие. С малък обем е и се чете на един дъх. Хареса ми оформлението на книгата, както и това, че е с твърди корици. Самата корица е леко меланхолична и сякаш загатва какво ще прочетем в страниците, които брани. Книгата е събрала в себе си осем разказа, като първите седем носят имената на дни от седмицата. Неведнъж съм казвала, че доста рядко посягам към сборници с разкази. Истината е, че до сега не съм попадала на такъв, в който да харесам абсолютно всички истории. Тук също имаше такива, които ми допаднаха и такива, които трудно прочетох. Харесах пет от осем разказа, което е всъщност доста добре.

Не съм сигурна дали щях да посегна към книгата, ако не се бях включила в пътуващата книга. Може би, щях да я подмина. В известна степен щях да съжалявам. Първите разкази започнаха ударно и си мислех, че този път може да съм попаднала на сборник, който наистина да ме разтърси. После попадах на разказ, който убиваше настроението ми, но пък после четях друг, който ми харесваше. Най-много ме докоснаха “Понеделник”, “Сряда” и “Петък”. В първият ми беше интересна моралната дилема на майката. Надявам се никога да не изпадам в такава ситуация, но си мисля, че нямаше да постъпя като нея. Във втория ми хареса как завърши – с разчистени сметки. А, третия ми беше интересен, поради различните и доста цветни персонажи събрани на едно място в толкова кратък разказ. Бих препоръчала книжката, защото всеки може да си вземе по нещо от него!

[Desislava Ganeva · Rating 5 out of 5]

Зад прекрасната корица на „Закърнели сетива“ се крие едно нетипично пътешествие през дните от седмицата, като всеки ден разкрива живота на различна жена от различен край на света, всяка със своята културна идентичност и социални средa.

Още с първия разказ бях силно впечатлена от изчистения и въздействащ стил на автора. Сякаш четях поезия, която докосва и разчувства, позволявайки ми да усетя в най-фини детайли емоционалния свят на героините. Дого Танкарт деликатно и ненатрапчиво вплита теми като майчинството, натиска на обществото, хроничната липса на любов и нежност, както и сложните съпружески взаимоотношения, придавайки им особена дълбочина и реализъм.
Във всяка една от седемте истории се срещах с жена, изправена пред морална дилема или житейско изпитание, което ме кара да се замисля как изборите, които правим всеки ден, могат да имат съдбоносни последици.

„Закърнели сетива“ е книга, която остави в мен дълбока следа със своята емоционална наситеност и дълбок поглед към женската душа. Авторът не само разказва истории, но и напомня за крехкостта, предразсъдъците и вътрешните ни битки.

[Mimeto · Rating 5 out of 5]

Прекрасен сборник с разкази!
Ако искате да се запознаете с историите на 7 жени от различен произход, възраст, религия и мироглед, това ще ви хареса.
Кратки, но съдържащи много смисъл, разкази.
Желанието да дадеш всичко от себе си за детето си и да пожертваш принципите си, затрогваща история от "Понеделник".
"Сряда" беше едно отърсване от миналото за Уилям и един закъснял шамар по егото на Барбара.
Този, който ме разплака беше "Събота".
Тези, които ме разплакаха, но от смях бяха "Петък" и "Неделя".
Други книги на авторът може да намерите и под оригиналното му име Добри Станчов.

[BBFeimova · Rating 3 out of 5]

Странни ми се видяха някои от разказите, някои харесах, един от тях категорично не разбрах и ми беше много вулгарно поведението на героинята, както и цялостната история с нея. Но в същото време имаха в същината си интересен замисъл, а някои бяха с неочакван край. Клоня повече на "харесаха ми без да са нещо изключително запомнящо се".

[Kristina · Rating 2 out of 5]

Не бяха моята чаша чай тези разкази.

[Дарина Димитрова · Rating 5 out of 5]

💄„Закърнели сетива” – Дого Танкарт💄

💄Продължавам с последната налична книга от автора, която имам. Отново сборник с разкази. Този път за съжаление само седем, но въпреки малкото количество, качеството е неминуемо. Произведенията са по едно към всеки ден от седмицата. Всяко едно от тях разказва историята на жена… със закърнели сетива. Има една завоалирана и красива препратка към седемте смъртни гряха по един много изкусен и виртуозен начин.
Героините, сюжетите и местоположенията, на които се развива действието отново са коренно различни. Разказите завършват с камшичен удар или иначе казано с интересен, неочакван, взривяващ край. Четат се много бързо и лесно. Фокусирани са основно на психиката, но на нейната по-тъмна, по-грозна и по-неприветлива страна. Всеки започва с мъдра мисъл от автора. Отново има закодирана демонстрация на причинно-следствени връзки между изборите, които правим ежедневно, начина ни на живот и последиците в настоящето и бъдещето.
Авторът започва словесното ни пътешествия от Русия. Ще ни заведе до Англия. Ще минем напряко през Америка, за да отскочим до Франция. В петък ще се возим в „розово такси” по улиците на Мексико. В събота ще препускаме из Пакистан, за да завършим приключението си в неделя не къде да е, а именно в България. Дого демонстрира за пореден път уникалния си талант на разказвач, завихряйки думите в напоително описателни бури. Ще ни поднесе женската същност по един по-различен и неочакван начин. Повече като куртизанка, отколкото като девица, повече като същински дявол, отколкото като нежен ангел, повече грешница, отколкото светица. В крайността на лудостта ѝ, жестокостта, която може да причинява на другите, майчинският ѝ инстинкт в готовност за убийство.
Определено си заслужава да поемете на това пътуване из дебрите на жената по света и у нас. Книгата е малка, но изпълнена с емоционални откровения, въображение, качествен стил на писане. ♥️Благодаря на издателство „Лемур” за възможността да се докосваме до творчеството на автора и до гениалността на редица други прекрасни такива!♥️
#закърнелисетива #доготанкарт #издателстволемур #книжноревю #анализ #мнение #разкази

[Denitsa St · Rating 2 out of 5]

Книга, която може да бъде прочетена на един дъх - очаквах с нетърпение да открия каква история стои зад различните градове, които авторът е избрал. И все пак, за мен книгата е в известна степен негативна - с истории, които, макар и интересни, оставят усещане на тъга и безперспективност. Очаквах повече.

[Liora · Rating 3 out of 5]

Много различна книга от това, което съм свикнала да чета. Първият разказ ме разтърси, определено ме грабна и с интерес продължих да чета следващите. Някои истории ме оставиха със смесени чувства. Дори пророних сълза на историята със заглавие "Събота". Като цяло книгата предизвика в мен противоречиви и бих казала, по-скоро мрачни, отчаяни усещания. Бих й дала 6.5 от 10 оценка.

[Margo · Rating 3 out of 5]

Изключително женска книга. Главната идея много ми допадна, но някак стила на автора или самия превод не ми харесаха.