Не искам да разочаровам никого, затова - длъжна съм да кажа, че в тази книжка няма да намерите до болка познатите ви вече стихове. В нея има само такива, които никога не съм публикувала онлайн (с изключение на един). Тук са стихчетата, писани когато вече нямаше "Някъде над покривите на града".
Аз лично за първи път се срещам с нейните стихове, но останах с дълбоки топли чувства и емоции към нейното творчество.
Със стиховете на Радосвета Аврамова пътувах в нейният красив свят , в различни сезони изпитах различни емоции. Като композитор на песни поетесата ни омайва с думи и поезията ѝ превзема сърцето. Засягат се теми за човека, прераждането, суетата и и истинските неща преминавайки през различни сезони омаяни от думи за любовта и обвити в тъга.
Като любител на поезията препоръчвам книгата на всички , които харесват да четат поетични думи и кратки текстове предаващи много смисъл.
Човек
"Не сме добри.Боли, но е така . На думи всички сме безкрайно щедри. От тази наша виртуална доброта Пораства само дребното ни его. Но иначе сме топчици от страх, От предразсъдъци и от комплекси. Имунизирани сме срещу всякаква вина. Със мъртва съвест се живее лесно. Заключваме си празните сърца. Затваряме небето с керемиди. А вътре плачат истинските ни лица От страх , че някой може да ги види."
This entire review has been hidden because of spoilers.