What do you think?
Rate this book
Георги Парцалев: Хамлет от град Левски
Това е историята на един необикновен комик. Едновременно близък и напълно непознат образ, оставил траен спомен със своите роли, но съумял да опази в дълбока тайна личния си свят. Държите в ръце първия безпристрастен разказ за Георги Парцалев - за единствената му голяма любов, за сбъднатите и попарените мечти, за неговата широко обсъждана хомосексуалност в условията на развит социализъм и за неповторимото чувство за хумор, с което той празнува живота. На един дъх!
Диляна Ценова Гогова
Диляна Ценова Гогова
240 pages, Hardcover
Published January 1, 2020
2 people are currently reading
46 people want to read
About the author
Георги Тошев
18 books32 followersГеорги Тошев е български журналист, телевизионен водещ в научнопопулярната поредица по bTV „Непознатите“ (от 4 октомври 2009).
Филолог и журналист по образование, специализирал е журналистика в Ню Йорк, САЩ. Работил е като журналист във вестник „24 часа“, списание „Лик“. Сред създателите е на вестник „Дневник“ и списание „Едно“. Дълги години работи в печатни медии, но проектът, който му носи най-голяма популярност е предаването Другата България. В продължение на две години е автор на предаването „Артефакти“ по БНТ. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, съветник на министъра на културата Емма Москова.
Филолог и журналист по образование, специализирал е журналистика в Ню Йорк, САЩ. Работил е като журналист във вестник „24 часа“, списание „Лик“. Сред създателите е на вестник „Дневник“ и списание „Едно“. Дълги години работи в печатни медии, но проектът, който му носи най-голяма популярност е предаването Другата България. В продължение на две години е автор на предаването „Артефакти“ по БНТ. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, съветник на министъра на културата Емма Москова.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
May 4, 2023
Безапелационно 10 от 10!
September 13, 2020
Дефектният великан на българската соц-комедия
Личният живот на шутовете често е трагичен. Животът на Георги Парцалев доказва това за пореден път.
Израстнах в квартала на Парцалев (дошъл в него от родния си град Левски). Виждах го ката ден. Колегата и приятелят му Енчо Багаров бе близък наш роднина и чест гост у дома преди ранната си гибел в края на 1963. Но така и не знаех почти нищо за гиганта на българската комедия отпреди половин век преди да прочета тази биография. Е, иска ли питане, из софийските сокаци бях научих дежурния сбит набор от сведения -- бил "педерас", трябвало да се пазя от такива като него като дявол от тамян, редовно бил ходел на кино "Култура", за да се бил снабдявал с момченца...
Независимо от драмата на Парцалевия живот тонът на книгата е спокоен. Авторът Георги Тошев не дава на емоциите да вземат връх над фактологията. Изнася я тихичко, професионално, изчерпателно -- но никога не и скучно. Чуждо му е и всяко залитане към евтин сензационализъм -- капан, в който биха попаднали немалко други повествователи предвид Парцалевите особености. С всичко това Тошев всъщност постига много по-голям ефект. В допълнение книгата е подходящо и ненатрапчиво илюстрована със снимки, както и с откъси от обилните интервюта на Парцалев пред тогавашните вестници и списания, радио и телевизия. (Книгата е и прекрасно оформена и отпечатана -- неща с грамаден невидим принос към възприемането на дадено печатно произведение.)
И така, животът на Парцалев е открит за погледа ни по безстрастен и обективен начин. В него намираме един недоразбран от съвременниците си, тихо тъжен човек, по ред очевидни причини неуспял да намери семейно щастие, с грамаден труд сдобивал се с едва част от дължимите му професионални признания и починал млад -- за предполагане немалко изтерзан и преждевременно "изразходен". А същевременно намираме един естествено надарен великан на сцената, киното и онова, което тогава наричаха "синия екран", положил титаничен труд и заслужил искрената любов на милиони свои сънародници. Артист фин, интелигентен, с тънък усет и неподправим нерв. (Точен антипод на друг вече покоен, прочут и нашумял наш комедиант и негов съвременник, който постигаше ефект с малко друго освен пресилени пъшкания, надувания, резки жестове и крясъци и куп други, макар смехотворни, но хич не и изтънчени напъни и прийоми.)
В личните си отношения отвъд сцената и снимачната площадка Парцалев изпъква като крайно скромен, етичен, сдържан, дискретен, добродушен и добронамерен, фин и щедър отвъд всякакво задължение, приятно и учтиво издокаран, с отлични маниери, чистоплътен и изряден в прекия и преносен смисъл -- един истински джентълмен. Характер, уви крайно рядко срещан където и да било, а особено в България -- и още по-рядко у някой, израстнал в българската провинция, днес за жалост вече отдавна прочута със свръхпресилените си и кресливи драматични чалга-обноски. А и характер, ненавистен на властващите тогава комунисти, които съзират в него тъй ненавижданата от тях буржоазна куртоазия -- Парцалев е от издигнат провинциален род. Книгата е илюстрована, наред с останалото, и с ужасно списваните, неграмотни, зли и дребнави доноси, превърнали социалистическата родина в тягостен казармен ад за милиони. Всичко което прави съдбата на героя ни незаслужена и тъжна. Крайно тъжна...
Разбира се, основното бреме, под чиято тежест Парцалев се огъва цял живот, е хомосексуализмът. Интересно е да видим отношението на уж най-напредничавия обществен строй към различните, сред които и водещия български комедиант. Откриваме мизерната истина (известна, впрочем, и на всички останали наши различни сънародници -- набързо спасилите се от спасилата ги България евреи, последвани от цигани и "възродени" помаци и турци...), че зад лозунгите за най-освобождаваща идеология се крие точно обратното. Въпреки безупречното си лично и обществено поведение Парцалев изпитва тази идеология като най-потискаща и угнетяваща. Лишаван е от важни роли като наказание и за назидание. Напредъкът му по професионалната стълбица е спъван и забавян до последно. Нотки тъга внасят неуспешните му опити за романи със скромна поредица жени -- романи най-вероятно започвани било за задоволяване преобладаващия морал, било по почин на дамите, било с някаква надежда широко разпространеното на времето просташко мнение, че "педеръслъкът трае най-много до първата готина мадама" да излезе правилно, а прекъсвани по етични причини или от отчаяние... Тошев не навлиза в отношенията му с мъже -- евентуално защото самият Парцалев полага огромно и постоянно внимание да не ги разтръбява, да не ги увековечава, да не подлага приятели и познати на опасности.
А соц-средата изобилства с опасности за различния. Намерен да налага стандартното поведение и начин на живот и мислене като единствено приемливи, режимът на неосъществилия се артист-любител Живков води цели шумни съдебни процеси срещу видни български следовници на Уайлд. Из вечерните улици сноват хайки милиционери и "дружинници", ловящи "педераси" за бързо извънсъдебно "обработване" с маркуч и палка. А Парцалев? Сегиз-тогиз само ще се снеме в компанията на достолепни и благонрави господа, с които изглежда обсъжда актуални и злободневни теми. И толкоз! Тошев помества и спомени на близки, че Парцалев от малък нарочно отхвърля и потиска всяка полова помисъл и, че никакви "момченца" никога не са се въртели наоколо му, въпреки злите улични слухове от детството ми. Всъщност, великият артист до смъртта си най-вероятно е водил безполов (целибатен) живот -- нелек път, утъпкван от хора с неговата съдба и висока нравственост през вековете.
Що се отнася до мен, досега слагах Георги Парцалев в едно неособено престижно кътче, пълно и с циркаджии, остроумни тарикатчета и шмекерета -- изобщо, образи от по-пъстрите и по-крайни маржове на обществения ни живот. Но след прочита на биографията го преместих в напълно друг кът. Онзи, озаглавен "Дълбок поклон!"
Личният живот на шутовете често е трагичен. Животът на Георги Парцалев доказва това за пореден път.
Израстнах в квартала на Парцалев (дошъл в него от родния си град Левски). Виждах го ката ден. Колегата и приятелят му Енчо Багаров бе близък наш роднина и чест гост у дома преди ранната си гибел в края на 1963. Но така и не знаех почти нищо за гиганта на българската комедия отпреди половин век преди да прочета тази биография. Е, иска ли питане, из софийските сокаци бях научих дежурния сбит набор от сведения -- бил "педерас", трябвало да се пазя от такива като него като дявол от тамян, редовно бил ходел на кино "Култура", за да се бил снабдявал с момченца...
Независимо от драмата на Парцалевия живот тонът на книгата е спокоен. Авторът Георги Тошев не дава на емоциите да вземат връх над фактологията. Изнася я тихичко, професионално, изчерпателно -- но никога не и скучно. Чуждо му е и всяко залитане към евтин сензационализъм -- капан, в който биха попаднали немалко други повествователи предвид Парцалевите особености. С всичко това Тошев всъщност постига много по-голям ефект. В допълнение книгата е подходящо и ненатрапчиво илюстрована със снимки, както и с откъси от обилните интервюта на Парцалев пред тогавашните вестници и списания, радио и телевизия. (Книгата е и прекрасно оформена и отпечатана -- неща с грамаден невидим принос към възприемането на дадено печатно произведение.)
И така, животът на Парцалев е открит за погледа ни по безстрастен и обективен начин. В него намираме един недоразбран от съвременниците си, тихо тъжен човек, по ред очевидни причини неуспял да намери семейно щастие, с грамаден труд сдобивал се с едва част от дължимите му професионални признания и починал млад -- за предполагане немалко изтерзан и преждевременно "изразходен". А същевременно намираме един естествено надарен великан на сцената, киното и онова, което тогава наричаха "синия екран", положил титаничен труд и заслужил искрената любов на милиони свои сънародници. Артист фин, интелигентен, с тънък усет и неподправим нерв. (Точен антипод на друг вече покоен, прочут и нашумял наш комедиант и негов съвременник, който постигаше ефект с малко друго освен пресилени пъшкания, надувания, резки жестове и крясъци и куп други, макар смехотворни, но хич не и изтънчени напъни и прийоми.)
В личните си отношения отвъд сцената и снимачната площадка Парцалев изпъква като крайно скромен, етичен, сдържан, дискретен, добродушен и добронамерен, фин и щедър отвъд всякакво задължение, приятно и учтиво издокаран, с отлични маниери, чистоплътен и изряден в прекия и преносен смисъл -- един истински джентълмен. Характер, уви крайно рядко срещан където и да било, а особено в България -- и още по-рядко у някой, израстнал в българската провинция, днес за жалост вече отдавна прочута със свръхпресилените си и кресливи драматични чалга-обноски. А и характер, ненавистен на властващите тогава комунисти, които съзират в него тъй ненавижданата от тях буржоазна куртоазия -- Парцалев е от издигнат провинциален род. Книгата е илюстрована, наред с останалото, и с ужасно списваните, неграмотни, зли и дребнави доноси, превърнали социалистическата родина в тягостен казармен ад за милиони. Всичко което прави съдбата на героя ни незаслужена и тъжна. Крайно тъжна...
Разбира се, основното бреме, под чиято тежест Парцалев се огъва цял живот, е хомосексуализмът. Интересно е да видим отношението на уж най-напредничавия обществен строй към различните, сред които и водещия български комедиант. Откриваме мизерната истина (известна, впрочем, и на всички останали наши различни сънародници -- набързо спасилите се от спасилата ги България евреи, последвани от цигани и "възродени" помаци и турци...), че зад лозунгите за най-освобождаваща идеология се крие точно обратното. Въпреки безупречното си лично и обществено поведение Парцалев изпитва тази идеология като най-потискаща и угнетяваща. Лишаван е от важни роли като наказание и за назидание. Напредъкът му по професионалната стълбица е спъван и забавян до последно. Нотки тъга внасят неуспешните му опити за романи със скромна поредица жени -- романи най-вероятно започвани било за задоволяване преобладаващия морал, било по почин на дамите, било с някаква надежда широко разпространеното на времето просташко мнение, че "педеръслъкът трае най-много до първата готина мадама" да излезе правилно, а прекъсвани по етични причини или от отчаяние... Тошев не навлиза в отношенията му с мъже -- евентуално защото самият Парцалев полага огромно и постоянно внимание да не ги разтръбява, да не ги увековечава, да не подлага приятели и познати на опасности.
А соц-средата изобилства с опасности за различния. Намерен да налага стандартното поведение и начин на живот и мислене като единствено приемливи, режимът на неосъществилия се артист-любител Живков води цели шумни съдебни процеси срещу видни български следовници на Уайлд. Из вечерните улици сноват хайки милиционери и "дружинници", ловящи "педераси" за бързо извънсъдебно "обработване" с маркуч и палка. А Парцалев? Сегиз-тогиз само ще се снеме в компанията на достолепни и благонрави господа, с които изглежда обсъжда актуални и злободневни теми. И толкоз! Тошев помества и спомени на близки, че Парцалев от малък нарочно отхвърля и потиска всяка полова помисъл и, че никакви "момченца" никога не са се въртели наоколо му, въпреки злите улични слухове от детството ми. Всъщност, великият артист до смъртта си най-вероятно е водил безполов (целибатен) живот -- нелек път, утъпкван от хора с неговата съдба и висока нравственост през вековете.
Що се отнася до мен, досега слагах Георги Парцалев в едно неособено престижно кътче, пълно и с циркаджии, остроумни тарикатчета и шмекерета -- изобщо, образи от по-пъстрите и по-крайни маржове на обществения ни живот. Но след прочита на биографията го преместих в напълно друг кът. Онзи, озаглавен "Дълбок поклон!"
May 15, 2022
Мечтаех с Дон Кихот да се срещна. Аз се отказах от ролята преди няколко години, когато бях в Испания - два часа стоях пред паметника на Сервантес и се сбогувах с тази роля. Но сега сигурно ще се откажа от отказването, ако ми се отдаде случай поне малко да поживея в образа на благородния рицар.
April 9, 2023
Доста ми допадна. Като цяло обожавам Парцалев и прочетох книгата с изключителен интерес. Не съм сигурна, че ми допадна начинът на изразяване на авторът, но съдържанието беше удовлетворяващо и се радвам, че има хора които се заемат с това да търсят и адаптират информация за такива личности.
February 8, 2024
Любим актьор за когото научих повече от тази книга.
June 22, 2025
Журналистическият стил на писане винаги ме е дразнел. В случая също е така, но го оправдавам с липсата на информация за Парцалев и сглобяването на тази биография по множеството косвени материали.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews