Братовчедката на Зорбас

by Rene Karabash, Рене Карабаш, Люба Халева (Cover)

МАЙКА МИ ОБИКОЛИ СВЕТА

Била е в Париж
разхождала се е
в градината на статуите

Била е в Копенхаген
седяла е
на скалата на самотната русалка

Била е в Пуерто Рико
изчезвала е
във Бермудския триъгълник

Толкова магнити й подарих

често ги подрежда
във формата на къща

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

88 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

See also: Рене Карабаш
Rene Karabash (b. Irena Ivanova, 1989) is a writer, screenwriter, playwright and actress. She was the recipient of several Best Actress awards for her leading role in the film Godless, including the Silver Leopard at Locarno and the Bronze Horse at Stockholm. Her debut novel, She Who Remains, won the prestigious Elias Canetti award for literature, and was shortlisted for every possible national prize. In December 2023, the novel’s French translation by Marie-Vrinat Nikolov was awarded the French PEN award. For a translated excerpt of the novel in English, Izidora Angel was awarded the Gulf Coast Prize in Translation in 2023. A movie based on the book, adapted for the big screen by the author, and a co-production between Albania, Germany, Italy and Romania, is currently in pre-production, with principal photography set to begin in late 2024. Rene is the scriptwriter of the upcoming in 2024 drama series We, the Waves – the latest production of the Bulgarian National Television.

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

С Рене Карабаш имам любов от пръв поглед.

Този сборник е толкова красив - и как иначе като оформлението е дело на моята любима Люба Халева!

Изключително развълнувана съм от историята на Ирена от село Александрово, Ловешко, описана в първите страници.

“Опасността да не се изложиш и да покажеш, че си достоен, колкото са достойни и градските деца, ми донесе много успех в живота. Но и много излишна неувереност, чиито утайки нося и до днес, защото постоянно на мен, сестра ми и на моите приятели се повтаряше “вие не сте от града”. По-късно разбрах, че градът, държавата и континента са просто географски понятия. Защото си дадох сметка, че единственото, което беше важно, е да се целиш в слънцето. В най-лошия случай, ще попаднеш сред звездите.”

И понеже за поезията не е необходимо да се говори много:

BE CAREFUL

Нанасям се в теб
Като в нова квартира
тихо и с малко багаж

нося
вилици
лъжици
нож

[Vera Zlateva (Kuky.Bookie.14) · Rating 5 out of 5]

Поезията ѝ е като никоя друга. Ако често четете поезия ще успеете да откриете скритите бижута, които Карабаш е оставила. Защото поезията се чувства, тя не се чете. 💗

[Temi Panayotova-Kendeva · Rating 3 out of 5]

Review to come

[Snezhana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Ако иначе попълвам любимите си цитати тук, то сега трябва да препиша цялата стихосбирка.

[christine ♡ · Rating 1 out of 5]

Абсолютно префърцунено и снобарско. Мисля, че само авторката разбира какво е написала.

[Amairo · Rating 1 out of 5]

По-добре да не казвам нищо.

[Stefani Stefanova · Rating 5 out of 5]

Много красива поезия… ама толкова много

[Nora]

Не смятам, че съм достатъчно узряла, за да давам оценки на поезия, така че оставям без звезди. Но иначе имаше доста хубави стихове в това малко книжле. Обаче поезията не е за мен определено. Макар да ми се иска да пробвам с друг автор скоро.

[Кремена Михайлова]

Братовчедката на Зорбас

Майка ми не знае нищо за Фройд
не знае кой е Ошо
нито Кришнамурти
за Щайнер ще каже
„щайга ли каза?“
тя не е психотерапевт
но знае кой точно е Бог
на въпросите ми отговаря кратко:

Помириши цвете
прекопай градината
отвори широко прозорците
и пей!

И думите във всички книги
на библиотеката ми изчезват
страниците им политат бели
над главата ми
и аз запявам най-сетне
истинската песен на живота





***


ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯ

Тази любов е минно поле
премислям всяка крачка
изчислявам разстоянието между окопите
прехвърлям възможностите за капитулация

Понякога бомбата гърми в краката ми
друг път я чувам далече зад мен
само тогава обърквам огъня ѝ за цвете
което шеметно желая
но не мога да помириша



***
ЩЕ СЕ ОТПУСНА ТОЗИ ПЪТ

Не се научи
да изяжда последния залък
ще те набие циганчето ей
не си поръчва десерта на заведението
не влиза там където пише зло куче
някой плува в градския фонтан
не е тя

Приела
победата на циганчето
излиза с намачкана риза
ще се отпусна този път
си казва и докато
момчето ѝ налива трето
в нея тихичко звучи един изтъркан химн:
прибра ли се сестра ми
изключих ли ютията
утре да занеса сакото на химическо
някой я прекъсва:

здравей как си мила
одрала си кожата на майка си

[Tsvetomira · Rating 5 out of 5]

Много красиво написана стихосбирка. Превежда те през детството до любовта, че чак и до смъртта. Носиш се по течението и понякога за да я разбереш просто трябва да останеш неподвижен за известно време, да забравиш че четеш, да забравиш че си жив и как се казваш. Тогава книгата ще те докосне като семка която засяда между зъбите ти. На места дори се просълзих докато четях и навързах сюжетите от стиховете с моя собствен живот

[Yoanna Markova]

Не мисля, че на поезията трябва да се дава оценка. Този жанр е напълно нова вселена изпълнена с чувства, която всеки разбира сам за себе си. Много харесах този сборник с поезия и мисля да прочета и останалите книги на авторката.