What do you think?
Rate this book
Странна история
Често наричан „баща на японския къс разказ“, Рюноске Акутагава (1892–1927) е сред първите японски писатели, които добиват голяма популярност извън родината си. Това се дължи отчасти на стилистическата му виртуозност, отчасти на умението да съчетава съществуващите традиции, култури и предания през психологическа или философска перспектива.
Днес една от най-престижните японски литературни награди носи името на Акутагава, а част от произведенията му са екранизирани от прочути режисьори като Акира Куросава.
Сборникът „Странна история“ включва 22 неиздавани у нас емблематични творби на Рюноске Акутагава. Някои описват тривиални случки или събития, на които се придава особено значение, за да се разкрие морална поука или наблюдение над човечеството. Други ни запознават с тайнствени митологични и фантастични образи, които проявяват изненадващо човешки черти, а трети са автобиографични и отразяват постепенната промяна в психологическото състояние на Акутагава. Всички истории обаче са изпълнени със силни емоции и често завършват по неочакван начин.
Днес една от най-престижните японски литературни награди носи името на Акутагава, а част от произведенията му са екранизирани от прочути режисьори като Акира Куросава.
Сборникът „Странна история“ включва 22 неиздавани у нас емблематични творби на Рюноске Акутагава. Някои описват тривиални случки или събития, на които се придава особено значение, за да се разкрие морална поука или наблюдение над човечеството. Други ни запознават с тайнствени митологични и фантастични образи, които проявяват изненадващо човешки черти, а трети са автобиографични и отразяват постепенната промяна в психологическото състояние на Акутагава. Всички истории обаче са изпълнени със силни емоции и често завършват по неочакван начин.
- GenresJapanShort Stories
224 pages, Paperback
Published June 11, 2020
5 people are currently reading
58 people want to read
About the author
Ryūnosuke Akutagawa
1,343 books2,147 followersAkutagawa Ryūnosuke (芥川 龍之介) was one of the first prewar Japanese writers to achieve a wide foreign readership, partly because of his technical virtuosity, partly because his work seemed to represent imaginative fiction as opposed to the mundane accounts of the I-novelists of the time, partly because of his brilliant joining of traditional material to a modern sensibility, and partly because of film director Kurosawa Akira's masterful adaptation of two of his short stories for the screen.
Akutagawa was born in the Kyōbashi district Tokyo as the eldest son of a dairy operator named Shinbara Toshizō and his wife Fuku. He was named "Ryūnosuke" ("Dragon Offshoot") because he was born in the Year of the Dragon, in the Month of the Dragon, on the Day of the Dragon, and at the Hour of the Dragon (8 a.m.). Seven months after Akutagawa's birth, his mother went insane and he was adopted by her older brother, taking the Akutagawa family name. Despite the shadow this experience cast over Akutagawa's life, he benefited from the traditional literary atmosphere of his uncle's home, located in what had been the "downtown" section of Edo.
At school Akutagawa was an outstanding student, excelling in the Chinese classics. He entered the First High School in 1910, striking up relationships with such classmates as Kikuchi Kan, Kume Masao, Yamamoto Yūzō, and Tsuchiya Bunmei. Immersing himself in Western literature, he increasingly came to look for meaning in art rather than in life. In 1913, he entered Tokyo Imperial University, majoring in English literature. The next year, Akutagawa and his former high school friends revived the journal Shinshichō (New Currents of Thought), publishing translations of William Butler Yeats and Anatole France along with original works of their own. Akutagawa published the story Rashōmon in the magazine Teikoku bungaku (Imperial Literature) in 1915. The story, which went largely unnoticed, grew out of the egoism Akutagawa confronted after experiencing disappointment in love. The same year, Akutagawa started going to the meetings held every Thursday at the house of Natsume Sōseki, and thereafter considered himself Sōseki's disciple.
The lapsed Shinshichō was revived yet again in 1916, and Sōseki lavished praise on Akutagawa's story Hana (The Nose) when it appeared in the first issue of that magazine. After graduating from Tokyo University, Akutagawa earned a reputation as a highly skilled stylist whose stories reinterpreted classical works and historical incidents from a distinctly modern standpoint. His overriding themes became the ugliness of human egoism and the value of art, themes that received expression in a number of brilliant, tightly organized short stories conventionally categorized as Edo-mono (stories set in the Edo period), ōchō-mono (stories set in the Heian period), Kirishitan-mono (stories dealing with premodern Christians in Japan), and kaika-mono (stories of the early Meiji period). The Edo-mono include Gesaku zanmai (A Life Devoted to Gesaku, 1917) and Kareno-shō (Gleanings from a Withered Field, 1918); the ōchō-mono are perhaps best represented by Jigoku hen (Hell Screen, 1918); the Kirishitan-mono include Hokōnin no shi (The Death of a Christian, 1918), and kaika-mono include Butōkai(The Ball, 1920).
Akutagawa married Tsukamoto Fumiko in 1918 and the following year left his post as English instructor at the naval academy in Yokosuka, becoming an employee of the Mainichi Shinbun. This period was a productive one, as has already been noted, and the success of stories like Mikan (Mandarin Oranges, 1919) and Aki (Autumn, 1920) prompted him to turn his attention increasingly to modern materials. This, along with the introspection occasioned by growing health and nervous problems, resulted in a series of autobiographically-based stories known as Yasukichi-mono, after the name of the main character. Works such as Daidōji Shinsuke no hansei(The Early Life of
Akutagawa was born in the Kyōbashi district Tokyo as the eldest son of a dairy operator named Shinbara Toshizō and his wife Fuku. He was named "Ryūnosuke" ("Dragon Offshoot") because he was born in the Year of the Dragon, in the Month of the Dragon, on the Day of the Dragon, and at the Hour of the Dragon (8 a.m.). Seven months after Akutagawa's birth, his mother went insane and he was adopted by her older brother, taking the Akutagawa family name. Despite the shadow this experience cast over Akutagawa's life, he benefited from the traditional literary atmosphere of his uncle's home, located in what had been the "downtown" section of Edo.
At school Akutagawa was an outstanding student, excelling in the Chinese classics. He entered the First High School in 1910, striking up relationships with such classmates as Kikuchi Kan, Kume Masao, Yamamoto Yūzō, and Tsuchiya Bunmei. Immersing himself in Western literature, he increasingly came to look for meaning in art rather than in life. In 1913, he entered Tokyo Imperial University, majoring in English literature. The next year, Akutagawa and his former high school friends revived the journal Shinshichō (New Currents of Thought), publishing translations of William Butler Yeats and Anatole France along with original works of their own. Akutagawa published the story Rashōmon in the magazine Teikoku bungaku (Imperial Literature) in 1915. The story, which went largely unnoticed, grew out of the egoism Akutagawa confronted after experiencing disappointment in love. The same year, Akutagawa started going to the meetings held every Thursday at the house of Natsume Sōseki, and thereafter considered himself Sōseki's disciple.
The lapsed Shinshichō was revived yet again in 1916, and Sōseki lavished praise on Akutagawa's story Hana (The Nose) when it appeared in the first issue of that magazine. After graduating from Tokyo University, Akutagawa earned a reputation as a highly skilled stylist whose stories reinterpreted classical works and historical incidents from a distinctly modern standpoint. His overriding themes became the ugliness of human egoism and the value of art, themes that received expression in a number of brilliant, tightly organized short stories conventionally categorized as Edo-mono (stories set in the Edo period), ōchō-mono (stories set in the Heian period), Kirishitan-mono (stories dealing with premodern Christians in Japan), and kaika-mono (stories of the early Meiji period). The Edo-mono include Gesaku zanmai (A Life Devoted to Gesaku, 1917) and Kareno-shō (Gleanings from a Withered Field, 1918); the ōchō-mono are perhaps best represented by Jigoku hen (Hell Screen, 1918); the Kirishitan-mono include Hokōnin no shi (The Death of a Christian, 1918), and kaika-mono include Butōkai(The Ball, 1920).
Akutagawa married Tsukamoto Fumiko in 1918 and the following year left his post as English instructor at the naval academy in Yokosuka, becoming an employee of the Mainichi Shinbun. This period was a productive one, as has already been noted, and the success of stories like Mikan (Mandarin Oranges, 1919) and Aki (Autumn, 1920) prompted him to turn his attention increasingly to modern materials. This, along with the introspection occasioned by growing health and nervous problems, resulted in a series of autobiographically-based stories known as Yasukichi-mono, after the name of the main character. Works such as Daidōji Shinsuke no hansei(The Early Life of
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
June 17, 2020
Приказки и разкази, които лично аз наричам миниатюри. Това съдържа този сборник, чието излизане страшно ме зарадва (поради причини изпитвам към него чувството, че ми е като едва ли не "книжно дете". Въпреки че все пак щеше да е много хубаво, ако имаше друга корица - тази вече е използвана за друга книга, издадена от "Фабрика за книги").
Акутагава е интересен разказвач, а в произведенията му красиво се преплитат реалност и измислица. "Приказките" в този сборник неиздавани произведения са по-често митични и зловещи, а пък "миниатюрите" - в стила на традиционната японска мисъл. Разбира се, имаме сблъсък с няколко момента в стил "Какво се опита да ми кажеш?", но това е неизбежно, когато говорим за японска литература. Акутагава заслужено е сред най-популярните класици на Япония, продължавам да го чета с удоволствие. А дано този род книги, сборниците с японски автори, станат поредица xD. Впрочем, изданието, преводът и всичко останало са повече от отлични, страхотна работа!
Акутагава е интересен разказвач, а в произведенията му красиво се преплитат реалност и измислица. "Приказките" в този сборник неиздавани произведения са по-често митични и зловещи, а пък "миниатюрите" - в стила на традиционната японска мисъл. Разбира се, имаме сблъсък с няколко момента в стил "Какво се опита да ми кажеш?", но това е неизбежно, когато говорим за японска литература. Акутагава заслужено е сред най-популярните класици на Япония, продължавам да го чета с удоволствие. А дано този род книги, сборниците с японски автори, станат поредица xD. Впрочем, изданието, преводът и всичко останало са повече от отлични, страхотна работа!
September 18, 2020
Как пише този човек, не е истина направо. Не че не знаех, още някога, когато попаднах на "Вратата Рошамон" бях направо отвян, а сега с, надявам се, доста повече повече литературен багаж в главата, останах гръмнат. Прозата на Акутагава е учебник за изграждане на статични сцени. С 2-3 изречения успява да придаде обем, движение, реалност дори на най-тривиалната обстановка... Както и да е...
Произведенията са подредени хронологично и с четенето на тези 22 разказа може да се види скоростно как се развива едни литературен талант, как еволюират темите и идеите и как, за съжаление, живота успява да надделее над изкуството. Аз не обърнах внимание в началото и първите 2-3 разказа ми влязоха някак слабо, после загрях - по-добре късно от колкото по-късно, как се вика. Хареса ми, че в пика на своята кариера Акутагава е обърнал достатъчно внимание на мистичното и макабреното, като не ги разделя от светското (макар това да си е типично за изтока навсякъде, само ние се правим на... аре да не ставам циничен поне тук ), до толкова, че даже се чудех дали да не впиша книжката в хорър секцията си. Към края на живота му, произведенията стават доста самоцентрични и мрачни, сякаш са викове за помощ.
Като цяло ми хареса много. Предполагам най-доброто е преведено вече в няколкото книги издадени на Български, но ми се иска някакви томове пълни съчинения, писма и прочие. Дали? Едва ли.
Произведенията са подредени хронологично и с четенето на тези 22 разказа може да се види скоростно как се развива едни литературен талант, как еволюират темите и идеите и как, за съжаление, живота успява да надделее над изкуството. Аз не обърнах внимание в началото и първите 2-3 разказа ми влязоха някак слабо, после загрях - по-добре късно от колкото по-късно, как се вика. Хареса ми, че в пика на своята кариера Акутагава е обърнал достатъчно внимание на мистичното и макабреното, като не ги разделя от светското (макар това да си е типично за изтока навсякъде, само ние се правим на... аре да не ставам циничен поне тук ), до толкова, че даже се чудех дали да не впиша книжката в хорър секцията си. Към края на живота му, произведенията стават доста самоцентрични и мрачни, сякаш са викове за помощ.
Като цяло ми хареса много. Предполагам най-доброто е преведено вече в няколкото книги издадени на Български, но ми се иска някакви томове пълни съчинения, писма и прочие. Дали? Едва ли.
Read
August 10, 2021Рюноске Акутагава - "Странна история", изд. "Изток-Запад"2020, прев. Мартина Неделчева
Приключих със "Странна история".
Всъщност заглавието е малко подвеждащо. Не за друго, а защото историята не една. Цели двайсет и две са. И за заглавие на сборника всъщност е избрано заглавието на една от тях.
Виждайки преди известно време резюмето на тази книга, си дадох сметка колко малко автори от тази част на света /като цяло, а в частност японски и китайски/ съм чела. И затова, както и заради обещанието за пъстра сбирка от истории, книгата събуди любопитството ми.
А сбирката от разкази наистина е пъстра. Дори предизвикателно пъстра. Защото макар да започва с разказ, който навява по-скоро ежедневни, отколкото странни мисли /"Три дни вода"/, нататък историите стават все по-странни, причудливи или понякога, макар и на уж банални теми - шокиращи с посоката, в която поемат. Много интересен с идеята си беше за мен "Ад на самотата", защото въпреки християнската идея за деветте кръга на ада, позната на всички ни, не ми беше идвало наум, че може да има и различни отделни адове. И че един от най-страшните сред тях е не друг, а адът на самотата.
Един от уж по-обикновените разкази, шокирали ме с развитието и края си, беше "Баща". Защото за мен той беше олицетворение на деското безразсъдство и жестокост. А краят му ме остави без думи.
Някои от разказите /като "Драконът"/ навярно могат да се приемат като олицетворение на хорското суеверие. Но пък, от друга страна, кой не обича дракони? Една история винаги е по-интересна с дракон в нея, нали?
Разказът "Въшки" ми беше по-скоро противен. По принцип не "претупвам" четива, но за този си признавам, че гледах да свърш по-бързо с четенето му.
Няколко от историите, поне за мен, са по-скоро приказки, отколкото разкази. В това число "Кучетата и свирката", "Вещица", "Ду Дзъчун", "Бог Агни". Някои от тях, особено "Ду Дзъчун" , ми звучаха познато, сякаш някъде някога вече съм чела техни версии. Което за мен е само доказателство, че митологиите - защото навярно техните сюжети са митологични - на много народи си приличат. А аз винаги съм обичала митологията. И затова именно изброените истории са тези, които започних най-ясно и които с удоволствие ще препрочитам.
Някои от включените тук истории вероятно съдържат и автобиографичен елемент. Именно те са по-тъжни, четат се по-бавно, карат те да спираш от врем на време, защото ти натежават. Но са също така увлекателни, както останалите.
Много харесах тази книга. Беше нещо различно, най-добрия смисъл на думата. Струваше си да я прочета. Лошото е само едно - видя ми се твърде кратка. Но пък винаги мога да я прочета отново, нали?
Приключих със "Странна история".
Всъщност заглавието е малко подвеждащо. Не за друго, а защото историята не една. Цели двайсет и две са. И за заглавие на сборника всъщност е избрано заглавието на една от тях.
Виждайки преди известно време резюмето на тази книга, си дадох сметка колко малко автори от тази част на света /като цяло, а в частност японски и китайски/ съм чела. И затова, както и заради обещанието за пъстра сбирка от истории, книгата събуди любопитството ми.
А сбирката от разкази наистина е пъстра. Дори предизвикателно пъстра. Защото макар да започва с разказ, който навява по-скоро ежедневни, отколкото странни мисли /"Три дни вода"/, нататък историите стават все по-странни, причудливи или понякога, макар и на уж банални теми - шокиращи с посоката, в която поемат. Много интересен с идеята си беше за мен "Ад на самотата", защото въпреки християнската идея за деветте кръга на ада, позната на всички ни, не ми беше идвало наум, че може да има и различни отделни адове. И че един от най-страшните сред тях е не друг, а адът на самотата.
Един от уж по-обикновените разкази, шокирали ме с развитието и края си, беше "Баща". Защото за мен той беше олицетворение на деското безразсъдство и жестокост. А краят му ме остави без думи.
Някои от разказите /като "Драконът"/ навярно могат да се приемат като олицетворение на хорското суеверие. Но пък, от друга страна, кой не обича дракони? Една история винаги е по-интересна с дракон в нея, нали?
Разказът "Въшки" ми беше по-скоро противен. По принцип не "претупвам" четива, но за този си признавам, че гледах да свърш по-бързо с четенето му.
Няколко от историите, поне за мен, са по-скоро приказки, отколкото разкази. В това число "Кучетата и свирката", "Вещица", "Ду Дзъчун", "Бог Агни". Някои от тях, особено "Ду Дзъчун" , ми звучаха познато, сякаш някъде някога вече съм чела техни версии. Което за мен е само доказателство, че митологиите - защото навярно техните сюжети са митологични - на много народи си приличат. А аз винаги съм обичала митологията. И затова именно изброените истории са тези, които започних най-ясно и които с удоволствие ще препрочитам.
Някои от включените тук истории вероятно съдържат и автобиографичен елемент. Именно те са по-тъжни, четат се по-бавно, карат те да спираш от врем на време, защото ти натежават. Но са също така увлекателни, както останалите.
Много харесах тази книга. Беше нещо различно, най-добрия смисъл на думата. Струваше си да я прочета. Лошото е само едно - видя ми се твърде кратка. Но пък винаги мога да я прочета отново, нали?
July 3, 2020
Доста добри разкази и много интересен стил. Повечето са писани около 1919-та и това понякога се долавя, но носи само плюсове на разказите. Долавят се културните различия между Япония и Европа, но в учудващо малка степен. Повечето разкази са увлекателни, грабват от самото началото и се движат със спокойно темпо. Наистина интересно четиво!
November 8, 2024
"— Дали и аз да не отида на еднодневно поклонение? Няма как, трябва сполука.
— Шегувате се.
— Е, какво, ако ще ми донесе късмет, и аз бих вярвал. Поклонения, молитви — изгодно излиза. Все едно търгуваш с божествата и с Буда."
"Странна история" е сборник с разкази на японския класик Рюноске Акутагава. Книгата съдържа 22 разказа — от най-ранните до най-късните творби на писателя, а самите произведения имат за цел да опишат реалността в Япония в годините на бедствия, дяволското в душата на човека, победата на доброто върху злото, илюзиите, фалшивите идеали, материализмът, фантастичното под формата на приятни, леки и разтоварващи разкази. Наистина, част от разказите наподобяват притчи, други пък са хумористични, трети — страховити, четвърти — романтични.
Разказите са подредени по години и нещо, което ми направи впечатление е, че с времето се забелязва промяна в темите и поетиката на автора. За тези които не знаят, има сведения, че в последните си години Акутагава е страдал от халюцинации и в последствие се самоубива на 35-годишна възраст. Преживяванията му определено влияят на творчеството му, но в същото време сякаш се отваря врата към душата на един мистериозен, неразбран от околните разказвач...
Лично моите любимите разкази са:
— "Баща" — социална критика към престореното уважение към родителите и семейството, въпреки че те най-често ни мислят най-доброто.
— "Късмет" — отново социална критика, но към материализма и безбожието; вярата, че щом нещо е "изгодно", то е най-доброто за човека.
— "Зелен лук" — много интересен подход към писане на разказ в разказа: авторът трябва да напише разказа за тази вечер, понеже гони срок и някои от случките, които написва дори не знае защо са се случили; само че трябва да завърши разказа тази вечер. Определено много ми повдигна настроението!
Като цяло, творчеството на Акутагава не е за изпускане; със сигурност пише по един нетипичен начин, който влияе на читателя, като го кара да се замисли за различни неща от живота и битовото, докато си почива. Само смятам, че е нужно читателя да е чел японска литература и преди, за да може лесно да вникне в стила на писане. Иначе определено препоръчвам сборника!
"В словото реших да включа изявление: "Почиташе семейството си."
Оценка на "Странна история": 8/10
— Шегувате се.
— Е, какво, ако ще ми донесе късмет, и аз бих вярвал. Поклонения, молитви — изгодно излиза. Все едно търгуваш с божествата и с Буда."
"Странна история" е сборник с разкази на японския класик Рюноске Акутагава. Книгата съдържа 22 разказа — от най-ранните до най-късните творби на писателя, а самите произведения имат за цел да опишат реалността в Япония в годините на бедствия, дяволското в душата на човека, победата на доброто върху злото, илюзиите, фалшивите идеали, материализмът, фантастичното под формата на приятни, леки и разтоварващи разкази. Наистина, част от разказите наподобяват притчи, други пък са хумористични, трети — страховити, четвърти — романтични.
Разказите са подредени по години и нещо, което ми направи впечатление е, че с времето се забелязва промяна в темите и поетиката на автора. За тези които не знаят, има сведения, че в последните си години Акутагава е страдал от халюцинации и в последствие се самоубива на 35-годишна възраст. Преживяванията му определено влияят на творчеството му, но в същото време сякаш се отваря врата към душата на един мистериозен, неразбран от околните разказвач...
Лично моите любимите разкази са:
— "Баща" — социална критика към престореното уважение към родителите и семейството, въпреки че те най-често ни мислят най-доброто.
— "Късмет" — отново социална критика, но към материализма и безбожието; вярата, че щом нещо е "изгодно", то е най-доброто за човека.
— "Зелен лук" — много интересен подход към писане на разказ в разказа: авторът трябва да напише разказа за тази вечер, понеже гони срок и някои от случките, които написва дори не знае защо са се случили; само че трябва да завърши разказа тази вечер. Определено много ми повдигна настроението!
Като цяло, творчеството на Акутагава не е за изпускане; със сигурност пише по един нетипичен начин, който влияе на читателя, като го кара да се замисли за различни неща от живота и битовото, докато си почива. Само смятам, че е нужно читателя да е чел японска литература и преди, за да може лесно да вникне в стила на писане. Иначе определено препоръчвам сборника!
"В словото реших да включа изявление: "Почиташе семейството си."
Оценка на "Странна история": 8/10
November 16, 2020
Разказите в този сбор��ик са хем близки, хем понякога и далечни от това, с което сме свикнали като култура и приет морал.
"Странна история" всъщност е заглавието на един от разказите в сборника, но това според мен е добър редакторски избор за озаглавяването на книгата. Събраните произведения са много различни едно от друго - някои са художествени, някои са с лека нотка на фантастика, а други много напомнят на народни приказки, бих казал доста близки до нашите като сюжет.
Ако в момента ви се чете нещо екзотично и ненатоварващо - то този сборник е добър избор.
"Странна история" всъщност е заглавието на един от разказите в сборника, но това според мен е добър редакторски избор за озаглавяването на книгата. Събраните произведения са много различни едно от друго - някои са художествени, някои са с лека нотка на фантастика, а други много напомнят на народни приказки, бих казал доста близки до нашите като сюжет.
Ако в момента ви се чете нещо екзотично и ненатоварващо - то този сборник е добър избор.
Read
November 15, 2025Странни истории по японски, написани с малко лудост и мъничко дзен и потопени в митовете на ръба на фантастичното.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews