Действието в романа е подчинено на силното трансперсонално желание на главния герой да стане жена. Звучи като джендър тема, но би било твърде елементарно съдържанието да се ограничи до пропаганда на джендър идеология. В романа се изследват много по-дълбоки човешки и ценностни категории. Водещ е архетиповият мотив за Търсенето на смисъла, за бунта, за отхвърляне на ограниченията, на общоприетите норми, изковани от Свръхаза, за да препречват Пътя към промяна, да възпират стремежа на дръзналите да потърсят нова гледна точка към себе си, към свързване с истинската си идентичност, която превръща колективния човек в индивид. Съчетанието на интуиция, мислене, усещания в разгръщане на различните линии в историята прави Владимир Симов освен добър психиатър и добър писател, който изящно възпроизвежда сложните вътрешни преживявания на героите, като ги облича в цветни въздействащи експресивни сюрреалистични описания с богат образен език и стил.
Разказва за трагичния живот на главния герой-Григор(или Грация-както се представя на няколко пъти). В книгата виждаме трудностите, през които транс хората в България преминават. Разделена е на четири части, като всяка една от тях започва с цитати от Библията. Книгата е много добре написана с много детайлни описания. Харесва ми това, че няма напълно позитивни или напълно отрицателни герои, което прави историята по-достоверна, понеже в живота няма изцяло добри или лоши хора.
Въпреки това имам няколко забележки към книгата. Използването на slurs не беше изобщо необходимо, за да се докаже дадена идея. Стереотипите към ромите също бяха ненужни. Според мен щеше да бъде добре авторът да се обръща към главния герой с тя/нея местоимения, защото иначе допринася за идеята, че транс жените не са истински жени, което е невярно, а и не смятам, че е било целта му.