Когато преследваме мечтите си, търсим или създаваме себе си, често пътищата са дълги, многобройни и объркващи. В един момент играем и си разказваме смешни истории, a в следващия - разбираме, че не всеки, който ни се усмихва, ни мисли доброто.
Така кошмарите плавно изплуват от сънищата. Пътищата се заплитат със сложни и тънки нишки като добре оплетена паяжина пред погледа, щом наоколо плъзнат невиждани и нечувани създания.
И дори да имаме златен Ключ, не знаем дали той ще отвори правилните врати. Или, дали наистина това е точният Ключ за целта.
Тук провалите са безброй, разтърсващи, съдбоносни и обезкуражаващи. Но дори един-единствен успех е в състояние да омаловажи всички предходни поражения. А за неговото постигане е нужен поглед отвъд видимото...
Тази книга е страхотна, различна, невероятна, уникална. Безкрайно впечатлена и приятно изненадана съм!
В историята, героите, диалозите, завръзките и развръзката открих себе си и хора от ежедневието си милион пъти.
Романът "Ключ - Отвъд видимото" разказва за сбъднати мечти, за силата на човешкия дух, за това, че всички сме способни на всичко и никой от нас никога не трябва да спира да се бори за нещата от живота, които иска да постигне.
Житейските уроци - споделени вътре - са подходяща храна за размисъл, разсъждение и дебатиране с близки и познати.
От първи прочит се превърна в една от любимите ми книги.
Препоръчвам я на всеки ценител на фентъзито, приключенските истории и размислите върху житейските развои и отношенията между отделните хора.
Желая много успехи на автора. Нека продължава да пише още страхотни творби.
Прекрасно фентъзи с невиждани герои и събития. Грабна ме от самото начало и ме държа в напрежение до края.
Автора има богато въображение. Фантастичните персонажи в книгата са далеч от всички вече познати и често срещани образи. Така читателя може да се потопи дълбоко в света сътворен вътре в тази прекрасна история.
Освен интересните обрати "Ключ - Отвъд видимото" представя основни истини за живота по разбираем и лесно-смилаем начин. Така дълбоките размишления за битието биват поднесени подходящо дори за съвсем млади аудитория.
Историята следва конкретната ниша. Действията се случват бързо и по направление. Няма излишни отклонения и разтягания на локуми. Това е и една от чертите, които ценя най - много когато чета художествена литература.
Рядко съм попадал на книга, която да е болезнена за четене. "Ключ - Отвъд видимото" за нещастие попада в тази престижна категория.
Книгата меко казано има проблеми. За начало, не разбирам решението на автора да напише цялото нещо в минало причастие. Освен че прави книгата трудна и неприятна за четене, този избор е неподходящ и чисто граматически, предвид факта, че историята се разказва от гледната точка на главния герой. Предполагам че целта е била книгата да звучи повече като приказка, но на практика това само добавя още един проблем към и без това грубо написано произведение.
Говорейки за грубо написано, се чудя дали изобщо редактор се е докосвал до книгата. Има написан такъв, но или е там само за да има някакво име, или просто не си е свършил работата. Изреченията са тромави и увъртяни, пълни с повторения. Диалозите са плачевни и звучат по-скоро като реплика от някоя лоша пиеса, отколкото като нещо, което истински човек би казал. Книгата дори започва с монолог на глас от току-що събудилия се главен герой. Не знам за вас, но ако сънувам странен сън, първият ми порив след като се събудя няма да е да започна да говоря на празната стая.
Една от темите на книгата е, че много от важните житейски уроци не могат просто да бъдат казани, а трябва да бъдат преживяни. Затова авторът обръща особено внимание да ни каже директно и в прав текст всяка важна поука която иска да ни предаде. Всеки нов морален урок се обяснява по няколко пъти, често придружен с поне няколко абзаца обяснение защо е толкова важен. За книга, която проповядва че трябва да мислим самостоятелно, "Ключ - Отвъд видимото" като че ли няма твърде много вяра на читателите си всъщност да могат да го сторят.
Най-големият ми проблем с тази книга е че всъщност е можела да бъде спасена. Авторът очевидно има въображение и светът който е създал има потенциал да е свеж и интересен. Каквато и искра на въображение да е в основата на произведението обаче, е удавена в море от лоши решения и грешки, които лесно са могли да бъдат избегнати. Компетентен редактор би могъл да направи от "Ключ - Отвъд видимото" нещо леко и приятно, врата към въображението на автор, който има потенциала да създава вълнуващи и разнообразни светове. В момента обаче, книгата е ужасно трудна и неприятна за четене, докато в същото време е твърде простовата и без каквато и да е дълбчина.
Давам оценка от една звезда най-вече заради пропуснатите възможности и грешките, които е можело да бъдат избегнати. С правилна редакция, "Ключ - Отвъд видимото" е можела да бъде приятна детска история. В сегашното си състояние обаче е просто зацапана бъркотия, което ме кара да изпитвам известна доза съжаление за пропиления потенциал и немалко гняв към лошата редакция, или пълната липса на такава.
Чудех се много как да поднеса това ревю. Въпреки, че книгата е имала потенциал да стане сносна, някак си е излязла във вида, който виждаме сега. Не знам къде се крие разковничето. Дали авторът не е правил достатъчно корекции. Дали редакторът дори е отварял текста, не знам. Не знам дали и тази книга е била четена предварително от хора, които не ги е страх да казват "това не ми харесва". Но знам, че макар да е била спасяема, е една от най-лошите книги, които съм чела.
Нямаше да дам тази критика, ако не смятах, че тя може да е градивна.
Първо - защо минало причастие? Разбирам мисълта зад това - да накараш нещо да звучи като приказка. Но това трудно би проработило с историята във вида, в който е. Именно защото тя е разказвана основно от гледната точка на Добровник, който е свидетел на действията.
Второ - поуките са казвани, а не са показвани. Не са изживяни от героите, следователно, читателят няма инвестиция.
Трето - самото действие е хаотично. Много хаотично. И имаш чувството, че Пазач е главният герои, а не Добровник и Заимов, който са чужди в света - та те не допринасят с нищо.
Четвърто - През цялата книга бива повтаряно колко голяма заплаха е антагонистът, но никога това не е оправдано.
Пето - повторения, граматичи, пунктуационни и правописни грешки. Всичко, за което можете да се сетите спрямо езика е налично.
Силно се надявам автора да не е дал луди пари на редактора, посочен в последните страници на книгата. С правилния човек, това можеше да е прилично детско фентъзи. А сега е... ами, просто недовършена книга.
Страхотна книга, уникално различна и интересна. Освен фантастичен и развлекателен свят в книгата има доста интересни случки от реалния живот, за които човек си заслужава да се замисли... Има и доста поуки, на мен лично ми хареса най-много посланието ,, да вярв��ш в себе си, в интуицията си и да бъдеш себе си!". Няма да издавам повече 🤫😄 Заслужава си да се прочете!😊