What do you think?
Rate this book
Манюня #3
Манюня, юбилеят на Ба и други силни вълнения
Заедно с третата, заключителна част от трилогията за Манюня при вас идват мощна доза огромно удоволствие, фойерверки от щастие, шеги и слънце, невероятното умение да живееш с усмивка, весело, с лекота.
Докато проследявате „подривната“ дейност на трите неразделни приятелки, лудетините Манюня, Каринка и Нарка, ще научите
– как да си направите бронежилетка от капаци на тенджери и пагони от станиол и мукава
– как да се гримирате красиво с химически молив
– как да заблудите околните, че сте от кралската флота
– как да получите за Нова година домашно духче
– как да излеете бензин в тоалетната чиния, без да подпалите къщата
– как да се измъкнете от тресавището на любовта – в буквалния смисъл на думата.
Освен това ще откриете и формулата на щастието и простичката истина, че детството е винаги с нас, стига да не затваряме сърцето си за него.
Докато проследявате „подривната“ дейност на трите неразделни приятелки, лудетините Манюня, Каринка и Нарка, ще научите
– как да си направите бронежилетка от капаци на тенджери и пагони от станиол и мукава
– как да се гримирате красиво с химически молив
– как да заблудите околните, че сте от кралската флота
– как да получите за Нова година домашно духче
– как да излеете бензин в тоалетната чиния, без да подпалите къщата
– как да се измъкнете от тресавището на любовта – в буквалния смисъл на думата.
Освен това ще откриете и формулата на щастието и простичката истина, че детството е винаги с нас, стига да не затваряме сърцето си за него.
304 pages, Paperback
First published January 1, 2012
16 people are currently reading
235 people want to read
About the author
Narine Abgaryan
46 books1,017 followersНаринэ Абгарян
Նարինե Յուրիի Աբգարյան
Narine Yuryevna Abgaryan (Наринэ Абгарян) is a Russian writer of Armenian origin, a blogger. Graduated from Yerevan State Linguistic University V. Ya. Bryusova, since 1993 lives in Moscow. She became known after the publication of the autobiographical book "Manyunya" (2010). With this book, she became a laureate of the Russian National Literary Prize "Manuscript of the Year" in the nomination "Language". Entered the long list of nominees for the 2011 Big Book Award.
Նարինե Յուրիի Աբգարյան
Narine Yuryevna Abgaryan (Наринэ Абгарян) is a Russian writer of Armenian origin, a blogger. Graduated from Yerevan State Linguistic University V. Ya. Bryusova, since 1993 lives in Moscow. She became known after the publication of the autobiographical book "Manyunya" (2010). With this book, she became a laureate of the Russian National Literary Prize "Manuscript of the Year" in the nomination "Language". Entered the long list of nominees for the 2011 Big Book Award.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 38 reviews
August 23, 2020
”Сигурно щастието е точно това: до теб да са хората, които обичаш с цялата си душа.”
В градчето Берд, каквото вероятно никога не е било, приключенията на Манка, Нарка и Каринка продължават с пълна пара.
Сред шамари, тиради, изобретателни пакости и много смях и любов детството грабва читателя и го огрява с арменското слънце на 80-те в бедния материално, но кипящ от всевъзможни житейски страсти свят на късния СССР. И за пореден път доказва, че липсата на ултраскъпи екстри и играчки спокойно могат да бъдат заместени от кофа цимент, гнездо лястовици и неописуеми домашни вкуснотии, стига да има любов и ясни ценности и правила, и щипка идеализъм.
Книгата е много лятна, много светла и честно казано, радвам се, че е последната от поредицата. Всяко по-нататъшно продължение би било вече диверсия към топлината на детството, която не може да се експлоатира до безкрай.
В градчето Берд, каквото вероятно никога не е било, приключенията на Манка, Нарка и Каринка продължават с пълна пара.
Сред шамари, тиради, изобретателни пакости и много смях и любов детството грабва читателя и го огрява с арменското слънце на 80-те в бедния материално, но кипящ от всевъзможни житейски страсти свят на късния СССР. И за пореден път доказва, че липсата на ултраскъпи екстри и играчки спокойно могат да бъдат заместени от кофа цимент, гнездо лястовици и неописуеми домашни вкуснотии, стига да има любов и ясни ценности и правила, и щипка идеализъм.
Книгата е много лятна, много светла и честно казано, радвам се, че е последната от поредицата. Всяко по-нататъшно продължение би било вече диверсия към топлината на детството, която не може да се експлоатира до безкрай.
August 5, 2020
Абгарян не пише книги, тя създава празник за душата... С огромно удоволствие прочетох и 'Манюня, юбилеят на Ба и други силни вълнения', след като преди това се поглезих с втората, след която пък си препрочетох първата книга за разкош, преди да премина към тази, най-нова и блага творба. И смятам, че така трябва да се четат тези книги - накуп, без значение от коя ще почнеш, но задължително трите в комплект. Защото всичките са прекрасни! Всичките те връщат в твоето детство и ти припомнят важните неща, важните хора... Много, много съм очарована от историите за Манюня! Ще ги помня дълго. Ще ме топлят дълго. Бих могла цял ден да си прелиствам страниците, да търся цитати за споделяне, да се връщам отново и отново към чудесния стил на писане с неизменния хумор и откровеност на Абгарян. Това бе едно от най-чудните вълшебства, които успях да си доставя през лятото! Благодарна съм!
Read
June 28, 2020Нарине Абгарян - "Манюня. Юбилеят на Ба и други силни вълнения", изд. "Лабиинт" 2020, прев. Емилия Л. Масларова
Ей сега се разделих за пореден /и за съжаление последен/ път с Манюня и компания.
Няма да преувелича, ако кажа, че това беше книгата, която чаках с най-голямо нетърпение това лято. Защото обичам всички книги на Нарине Абгарян, а книгите за Манюня са гаранция за много смях - и то не какъв да е, а смях до захласване, - безумно весели истории и страхотно прекарване.
И, разбира се, очакванията ми напълно се оправдаха. С всяка следваща книга за Манюня и нейните приятелки си мисля, че Нарине и компания вече са достигнали предела на възможностите си, че дори такива отявлени хулиганки вече няма какво да измислят - и всеки път те успяват да ме изненадат. В тази книга надминават себе си - и, честно казано, в края на почти всяко тяхно приключение не можех да се начудя как така все още са цели и невредими. Но явно щураците ги пази неведома сила - и май същата тая сила ги подтиква да измислят все нови и все по-лудешки приключения.
Докато четях книгата, някой ме попита дали Манюня и другите са пораснали. Да... само че не и на акъл. Всъщност, станали са още по-щури. И окончателно доказват, че няма място, което да не могат да обърнат нагоре с краката, няма каша, която да не могат да забъркат... и почти няма ситуация, от която не могат да се измъкнат. Пък и да не могат - те си знаят, че така и така ще си получат пошляпването, тогава защо първо да не си изпипат замвислената беля както трябва?
И тук, както и в предишните две книги за Манюня, има много слънце. Много светлина - в прекия и преносния смисъл на думата. Има игри и приятелство - и то от онова приятелство, което сякаш не може да бъде разрушено от нищо. Онова приятелство, в което си готов да прикриеш другия, да излъжеш заради него и дори да поемеш върху себе си неговата "порция" бой. А той да стори същото за теб - не защото някой от вас чака от другия нещо в замяна. А защото така правят приятелите.
Има ги, разбира се, и дребните - от гледна точка на възрастните - детски съперничества. Но дори и в тях няма злоба, има само желание да покажеш, че можеш. А има и още нещо, което забелязвам в почти всяка книга на Абгарян, но го виждам най ясно в книгите за Манюня, защото техните основни герои са деца: грижата и любовта, с която възрастните обсипват децата. Може би не точно по начина, по който сме свикнали ние. Може би по малко по-сдържан, "по-възпитателен" начин - но четейки, непрекъснато си мислех, че тези деца няма как да не са се чувствали обичани във всяка минута. И да са знаели, че тази обич е всеопрощаваща.
Освен всичко останало, "Манюня. Юбилеят на Ба и други силни вълнения" е изключително "вкусна" книга. На няколко пъти се връщах да препрочитам описанията на ястията - а те са такива, че дори в действителност описаното да се окаже нещо, което човек не би харесал, самото описание звучи така, че непременно ти се иска да опиташ.
Една от главите в книгата, които особено ми харесаха, беше с описанието на първомайската манифестация. Моите спомени от подобни мероприятия са доста отдавнашни, но все пак достатъчно ясни, та описаното да ме накара да си кажа: "Тези неща ги знам". А ако някой по-млад читател се усъмни, ще му кажа: недей. Така беше.
Книгата е толкова прекрасна, колкото бяха и първите две. И може би най-смешната от трите. Ако имате нужда от разведряване на настроението, ако напоследък тъжните дни са били повече от радостните, или ако просто искате да съчетаете лятното време с лятна и слънчева книга - не се колебайте. Тази книга е точно това.
Тъжното е само едно - че е последна. Но пък от послеслова знаем какво става с нашите героини - а то е прекрасно. Щурите момичета са се превърнали в прекрасни жени. И искрено се надявам, че едната от тях ще продължи да ни радва с книгите си.
Ей сега се разделих за пореден /и за съжаление последен/ път с Манюня и компания.
Няма да преувелича, ако кажа, че това беше книгата, която чаках с най-голямо нетърпение това лято. Защото обичам всички книги на Нарине Абгарян, а книгите за Манюня са гаранция за много смях - и то не какъв да е, а смях до захласване, - безумно весели истории и страхотно прекарване.
И, разбира се, очакванията ми напълно се оправдаха. С всяка следваща книга за Манюня и нейните приятелки си мисля, че Нарине и компания вече са достигнали предела на възможностите си, че дори такива отявлени хулиганки вече няма какво да измислят - и всеки път те успяват да ме изненадат. В тази книга надминават себе си - и, честно казано, в края на почти всяко тяхно приключение не можех да се начудя как така все още са цели и невредими. Но явно щураците ги пази неведома сила - и май същата тая сила ги подтиква да измислят все нови и все по-лудешки приключения.
Докато четях книгата, някой ме попита дали Манюня и другите са пораснали. Да... само че не и на акъл. Всъщност, станали са още по-щури. И окончателно доказват, че няма място, което да не могат да обърнат нагоре с краката, няма каша, която да не могат да забъркат... и почти няма ситуация, от която не могат да се измъкнат. Пък и да не могат - те си знаят, че така и така ще си получат пошляпването, тогава защо първо да не си изпипат замвислената беля както трябва?
И тук, както и в предишните две книги за Манюня, има много слънце. Много светлина - в прекия и преносния смисъл на думата. Има игри и приятелство - и то от онова приятелство, което сякаш не може да бъде разрушено от нищо. Онова приятелство, в което си готов да прикриеш другия, да излъжеш заради него и дори да поемеш върху себе си неговата "порция" бой. А той да стори същото за теб - не защото някой от вас чака от другия нещо в замяна. А защото така правят приятелите.
Има ги, разбира се, и дребните - от гледна точка на възрастните - детски съперничества. Но дори и в тях няма злоба, има само желание да покажеш, че можеш. А има и още нещо, което забелязвам в почти всяка книга на Абгарян, но го виждам най ясно в книгите за Манюня, защото техните основни герои са деца: грижата и любовта, с която възрастните обсипват децата. Може би не точно по начина, по който сме свикнали ние. Може би по малко по-сдържан, "по-възпитателен" начин - но четейки, непрекъснато си мислех, че тези деца няма как да не са се чувствали обичани във всяка минута. И да са знаели, че тази обич е всеопрощаваща.
Освен всичко останало, "Манюня. Юбилеят на Ба и други силни вълнения" е изключително "вкусна" книга. На няколко пъти се връщах да препрочитам описанията на ястията - а те са такива, че дори в действителност описаното да се окаже нещо, което човек не би харесал, самото описание звучи така, че непременно ти се иска да опиташ.
Една от главите в книгата, които особено ми харесаха, беше с описанието на първомайската манифестация. Моите спомени от подобни мероприятия са доста отдавнашни, но все пак достатъчно ясни, та описаното да ме накара да си кажа: "Тези неща ги знам". А ако някой по-млад читател се усъмни, ще му кажа: недей. Така беше.
Книгата е толкова прекрасна, колкото бяха и първите две. И може би най-смешната от трите. Ако имате нужда от разведряване на настроението, ако напоследък тъжните дни са били повече от радостните, или ако просто искате да съчетаете лятното време с лятна и слънчева книга - не се колебайте. Тази книга е точно това.
Тъжното е само едно - че е последна. Но пък от послеслова знаем какво става с нашите героини - а то е прекрасно. Щурите момичета са се превърнали в прекрасни жени. И искрено се надявам, че едната от тях ще продължи да ни радва с книгите си.
August 18, 2019
автора заставили написать эту книгу?
couldn-t-finish
July 1, 2019Նախորդ գրքերի համն ու հոտը չկար։ Էնքան վատն էր, որ քիչ էր մնում նախորդների ռեյտինգներն էլ իջացնեի սրա ազդեցության տակ։
Աուդիոն էլ, գիրքն էլ շա՜տ թույլ էին։ Պատմությունը հետաքրքիր չէր, չկար առաջին երկու գրքերի հումորը, մի տեսակ միջակ պատմություն էր, երեսուն տոկոսին էլ չհասա։ Միգուցե նախորդ գրքերի կարդացողը լիներ, մի կերպ շարունակեի, բայց հիմա թողնում եմ, լիքը լավ գրքեր կան կարդալու, ժամանակս ափսոս է։
Աուդիոն էլ, գիրքն էլ շա՜տ թույլ էին։ Պատմությունը հետաքրքիր չէր, չկար առաջին երկու գրքերի հումորը, մի տեսակ միջակ պատմություն էր, երեսուն տոկոսին էլ չհասա։ Միգուցե նախորդ գրքերի կարդացողը լիներ, մի կերպ շարունակեի, բայց հիմա թողնում եմ, լիքը լավ գրքեր կան կարդալու, ժամանակս ափսոս է։
October 11, 2018
Mana pirmā audio grāmata apzinātā vecumā (ne gluži pirmā, bērnībā man bija plates ar "Pasaku par Diegabiksi" un "Kā brālītis Trusītis uzvarēja lauvu"), un nojauta, ka tas formāts nav īsti man nepievīla. Nu tas ir slimošanas laikā gan ir kā reiz, kad vīruss aizķer tik ļoti, ka acis turēt vaļā ir par grūtu, bet aizmigt arī nevari, tad klausīties ir kā reiz vietā un laikā. Tā kā lasīt kirilicā otro grāmatu man arī nepatika, jau biju izdomājusi, ka gribēšu trešo noklausīties, tad nu bija pa rokai, kad vajadzība pienāca.
Maņuņa trešajā piegājienā nudien neko nav zaudējusi: joki neatkārtojas, meiteņu delverības vēl arvien ir trakas, dienvidu saule ir silta, un mūsdienās noteikti nosodāmās (un acīmredzami neiedarbīgās) audzināšanas metodes tiek aprakstītas ar tikpat lielu mīlestību kā iepriekš. Sevišķi man patika stāsts par 1. maija parādi (un ne tikai datuma pēc) un vectēvu, kurš visu pasaules slavenību izcelsmē grib saredzēt armēņus un citus var nokaitināt līdz baltkvēlei neatkāpjoties no savs iedomas, ka D' Artanjans tak ir tīrs armēnis un nacionālais lepnums, aiz kam tad viņam tāds uzvārds citādi būtu. Pēdējais stāsts par Jaungada sagaidīšanu pielika tādu nostalģisku un apaļu punktu, un šķiet patiešām nobeidz triloģiju (iepriekšējām grāmatām tas noslēgums tik galīgs nelikās). Tāpēc bija prieks, ka ir pēcvārds, kurā pastāsta, par ko tad tās meitenes īsti dzīvē ir izaugušas.
Tiešām brīnišķīgas grāmatas par tādu bērnība, kāda vairs nebūs.
Maņuņa trešajā piegājienā nudien neko nav zaudējusi: joki neatkārtojas, meiteņu delverības vēl arvien ir trakas, dienvidu saule ir silta, un mūsdienās noteikti nosodāmās (un acīmredzami neiedarbīgās) audzināšanas metodes tiek aprakstītas ar tikpat lielu mīlestību kā iepriekš. Sevišķi man patika stāsts par 1. maija parādi (un ne tikai datuma pēc) un vectēvu, kurš visu pasaules slavenību izcelsmē grib saredzēt armēņus un citus var nokaitināt līdz baltkvēlei neatkāpjoties no savs iedomas, ka D' Artanjans tak ir tīrs armēnis un nacionālais lepnums, aiz kam tad viņam tāds uzvārds citādi būtu. Pēdējais stāsts par Jaungada sagaidīšanu pielika tādu nostalģisku un apaļu punktu, un šķiet patiešām nobeidz triloģiju (iepriekšējām grāmatām tas noslēgums tik galīgs nelikās). Tāpēc bija prieks, ka ir pēcvārds, kurā pastāsta, par ko tad tās meitenes īsti dzīvē ir izaugušas.
Tiešām brīnišķīgas grāmatas par tādu bērnība, kāda vairs nebūs.
July 25, 2017
Поначалу и персонажи и сами истории как-то настораживали, но потом стали такими родными, что совсем не хотелось с ними расставаться. Книга конечно же не детская (как например мультфильм Маша и Медведь), но о детстве, написанная с замечательной самоиронией и юмором.
January 27, 2022
��о середини книги я вважала, що та "Манюня", яку я так полюбила від початку і до останньої сторінки першої книги повернулася.
⠀
Мені було вдосталь дівчат і Ба, історії були смішними і мене затягнуло неймовірно. Але після серединизнову почалася навала невідомих і чужих мені героїв. І я занудьгувала.
⠀
Загалом мені сподобалося, але я була б не проти викинути деякі розділи і зробити із трилогії дилогію.
⠀
Та загалом я рада, що все ж наважилася прочитати всі книги про Манюню та Наріне. Вони, як і самі дівчата, неймовірні.
⠀
⠀
Мені було вдосталь дівчат і Ба, історії були смішними і мене затягнуло неймовірно. Але після серединизнову почалася навала невідомих і чужих мені героїв. І я занудьгувала.
⠀
Загалом мені сподобалося, але я була б не проти викинути деякі розділи і зробити із трилогії дилогію.
⠀
Та загалом я рада, що все ж наважилася прочитати всі книги про Манюню та Наріне. Вони, як і самі дівчата, неймовірні.
⠀
April 10, 2019
коли йдеться про таку поважну подію, як ювілей Ба, то тут не до жартів. Особливо якщо напередодні місто лишається без газу і вся грандіозна кампанія з підготовки опиняється під загрозою зриву. Але не була б то Ба, якби не знайшла, як викрутитися))
.
Взагалі ж дівчонки-героїні книжки невтомно чудять, і від цього справді весело. То Маня в члена королівського наукового товариства надумала перевтілитися і намалювала собі пишну бороду стійким фломастером. То Наріне головою в балконних перилах застрягла. То Карінка, юний Чингізхан і стихійне лихо, куленепробивний жилет з кришок до каструль змайструвала. То дівчата зустрічали гостю з Москви і розлякали дикими співами всю місцеву живність розлякали....
Весело, коротше:)
.
Взагалі ж дівчонки-героїні книжки невтомно чудять, і від цього справді весело. То Маня в члена королівського наукового товариства надумала перевтілитися і намалювала собі пишну бороду стійким фломастером. То Наріне головою в балконних перилах застрягла. То Карінка, юний Чингізхан і стихійне лихо, куленепробивний жилет з кришок до каструль змайструвала. То дівчата зустрічали гостю з Москви і розлякали дикими співами всю місцеву живність розлякали....
Весело, коротше:)
December 21, 2023
Gata, m-am îndurat să o închid după ce am tras de ea cât am putut de mult și deja știu că o să-mi fie tare dor de tot ce m-a făcut să simt la prima ei lectură, pentru că zilele astea jurnalul de călătorie început în pandemie și care a devenit locul meu cel mai drag de joacă, m-a purtat prin Armenia sovietică, în orășelul Berd, unde a copilărit Narine Abgarian împreună cu familia ei și prietena din copilărie și familia acesteia, cu scurte opriri prin Erevan și Adler, undeva prin anii 80. Construită ca un mănunchi de anectode și povestiri de tipul Amintiri din copilărie, cartea asta e, așa cum autoarea însăși spune, "declarația mea de dragoste nesfârșită pentru rudele mele, pentru cei dragi și pentru orașul în care am avut norocul să mă nasc și să cresc". O declarație plină de duioșie și umor spumos, de lecții de istorie pe pâine livrate cititorului pe nesimțite, de dragoste de oameni de tot felul de etnii și de cutumele și cultura lor specifice, de dor de șotiile copilăriei, de o privire pe fereastra unor timpuri în care oamenii trăiau foarte diferit de cum trăim azi, copiii se educau cu totul altfel, oamenii aveau alte limite unii cu alții, iar timpurile alea nu au fost decât în urma cu câteva zeci de ani. E multă nostalgie în cartea asta, dar nu genul se nostalgie dusă în extrem. Narine știe să puncteze cu o finețe exemplară aspecte dintre cele mai diverse și să lase cititorului sarcina de a mesteca informațiile prin propriile filtre. E, după cum deja știam din celelalte două cărți traduse la noi, un observator microscopic al realității, de parcă ar fi capabilă să pună pauză să absoarbă și traducă în cuvinte toate detaliile, gesturile, situațiile. Se râde citind Maniunea ținându-te de burtă, se decantează amintiri, se mulțumește de un milion de ori în gând că ai avut parte la rândul tău de o copilărie colorată în ciuda vremurilor, se conștientizează de unde venim și cine suntem și se înțelege mai cu autocompasiune unde ne îndreptăm, se umple inima de tot felul de emoții și se iubește, cel mai mult se iubește din nou și din nou arta asta a scrisului care ne leagă de la mii de kilometri distanță și ne apropie și ne emoționează și ne face să ne simțim copiii lumii. Sunt recunoscătoare Editurii Frontiera care a făcut posibilă apariția ei în română, traducătoarei pentru o traducere exemplară, ilustratorului pe care din păcate nu l-am văzut menționat în carte, pentru coperta tare frumoasă, și momentului potrivit în care a venit cartea la mine, dar cel mai mult îi mulțumesc autoarei pentru mesajul de la finalul cărții, pe care vă rog să nu îl citiți înainte, că vă stricați toată surpriza și emoția.
August 8, 2020
4.5 *
Най-добрият лек за всякакви тегоби, грижи и ежедневни проблеми. С мирис на лято, с вкус на детство, поръсена с един куп щуротии за разкош. Вълшебна книга!
Най-добрият лек за всякакви тегоби, грижи и ежедневни проблеми. С мирис на лято, с вкус на детство, поръсена с един куп щуротии за разкош. Вълшебна книга!
July 22, 2023
Страхотна, както предните две части. Размива, но и ти носи носталгия по детството.
August 17, 2019
Последние несколько месяцев никак не могла осилить не одну из тех книг что начинала читать. А ведь хотелось найти и прочесть именно page turner, пока случайно не увидела пост о Наринэ Абгарян и ее трилогии «Манюня». Это книги о советском детстве, о детских шалостях, о дефиците того времени, отношениях родителей и детей и о простой человеческой теплоте.
Закончив последние странички стало очень грустно от того что наши дети, к сожалению, не познают того детства, какое было у наших родителей и у нас.
Закончив последние странички стало очень грустно от того что наши дети, к сожалению, не познают того детства, какое было у наших родителей и у нас.
January 24, 2022
За разлика от великолепната и свежа първа част, всяка следваща на Манюня ми се струва все по-слаба и не толкова забавна. Оставям обаче четири звезди заради самото удоволствие от езика на Нарине Абгарян. Иначе си е твърда тройка. Не успя да ме разсмее от сърце повече от един-два пъти.
Очаквайте скоро въпросник по книгата в Книговище.
Очаквайте скоро въпросник по книгата в Книговище.
August 19, 2020
Нямах търпение да излезе последната книга от приключенията на бандата на Манюня. Книгата не разочарова и този път - наситена с много усмивки, пакости, приключения и приятелство. Кориците на издателство "Лабиринт" също са прекрасни.
May 14, 2020
Невероятно обаятельные истории! Как же мне нравятся книги про Манюню!
August 6, 2020
Приятна като предишните и, също като тях вкусна, носталгична, забавна, лятна, топла и с уютен послевкус.
(Ако някой не е запознат с поредицата, да започне с Манюня)
(Ако някой не е запознат с поредицата, да започне с Манюня)
June 15, 2022
Сьогодні трохи сумно 😔
Коли дочитую історію завжди якось радісно дізнатися, що ж там перед останньою крапкою. І при цьому сумно розлучатися з героями. Так, як сьогодні. Це була крута, по дитячому захоплива пригода з Наріне Абґарян та її дівчатами. Від прочитання книги стільки ностальгії 😊
Відразу згадала своє дитинство. Коли через тріщину гомілки треба було два тижні ходити у гіпсі, але він витримав лише сім днів, а потім покірно розламався. А що я? Я нічого. Просто він виявився не стійким до лазіння по паркану, малювання на асфальті та стрибків у класики. Ги-ги 🤪
Книга легка для прочитання. Дуже повітряна, наповнена сміхом, витівками та дітьми. Для літа та коли хочеться розбавити сірі будні чи зробити перерву між емоційно складними сюжетами саме те. А ще, якщо ви раптом стали занадто дорослими і забули, як це бути дитиною - прочитайте. Побавте свою внутрішню дитину 😜
Коли дочитую історію завжди якось радісно дізнатися, що ж там перед останньою крапкою. І при цьому сумно розлучатися з героями. Так, як сьогодні. Це була крута, по дитячому захоплива пригода з Наріне Абґарян та її дівчатами. Від прочитання книги стільки ностальгії 😊
Відразу згадала своє дитинство. Коли через тріщину гомілки треба було два тижні ходити у гіпсі, але він витримав лише сім днів, а потім покірно розламався. А що я? Я нічого. Просто він виявився не стійким до лазіння по паркану, малювання на асфальті та стрибків у класики. Ги-ги 🤪
Книга легка для прочитання. Дуже повітряна, наповнена сміхом, витівками та дітьми. Для літа та коли хочеться розбавити сірі будні чи зробити перерву між емоційно складними сюжетами саме те. А ще, якщо ви раптом стали занадто дорослими і забули, як це бути дитиною - прочитайте. Побавте свою внутрішню дитину 😜
May 30, 2022
Как же жаль было прощаться с героями этой книги. Настолько они стали близки по прочтении всех трех книг. Настолько прикипаешь и влюбляешься во всех, принимая их со всеми пикантными тараканчиками, и, что тут греха таить тараканищами.
Восхищение вызывает то, как умели дружить казалось бы две совершенно разные семьи. Их посиделки, сборы, семейные и совместные традиции. А праздничные столы! Безумно гостеприимные и обильно накрываемые, от описания блюд которых, можно захлебнуться слюной)
Со мной останется после этих книг ценность дружбы и беззаботного детства, окруженного родными и любимыми людьми.
Восхищение вызывает то, как умели дружить казалось бы две совершенно разные семьи. Их посиделки, сборы, семейные и совместные традиции. А праздничные столы! Безумно гостеприимные и обильно накрываемые, от описания блюд которых, можно захлебнуться слюной)
Со мной останется после этих книг ценность дружбы и беззаботного детства, окруженного родными и любимыми людьми.
October 10, 2017
Це вже третя книга серії історій про Манюню, Ба, ДядьМішу і родину Абґарян. Історії веселі, на межі нереальності (якби я творила щось таке в дитинстві, мене б вже прибили). Подобається легкість написання, гумор, описи їжі (ммммм).
Що не дуже сподобалося - певна вторинність книги, нічого особливо не відбувається, якщо цю книгу прочитати першою - буде ок, але якщо читати її третьою - бракує свіжості.
Що не дуже сподобалося - певна вторинність книги, нічого особливо не відбувається, якщо цю книгу прочитати першою - буде ок, але якщо читати її третьою - бракує свіжості.
May 19, 2024
Последняя книга о приключениях Манюни, ее друзей и родственников вышла вообще никакой. Такое впечатление что роман был написан на лишь бы как, просто чтоб выполнить контракт. И вроде бы героине все так же словно на героине и чудят без баяна, но нет какой-то легкости в свежести в историях. Кажется, будто уже обыгранные приключения поданы с другой точки зрения, на протяжении чтения не покидала мысль что где-то я это уже встречал.
October 16, 2024
Գնալով ավելի վատն է դառնում
Հիացած չեմ նախորդ երկու գրքերից, բայց համարում եմ, որ բավական հետաքրքիր, թեթև ժամանցային ստեղծագործություններ են: Բայց այս մեկը հազիվ ավարտեցի:
Նախ, ոչ մի նոր բան չկար: Եթե շարունակություն ես գրում, պիտի մի քիչ թարմ մոտեցումներ տաս: Նույնն էր, ինչ նախորդ գրքերում: Դրան գումարած, պատմություններն ավելի անհետաքրքիր էին, մի տեսակ անկապ:
Երկար չեմ գրի էս գրքի մասին: Անհաջող էր շատ:
Հիացած չեմ նախորդ երկու գրքերից, բայց համարում եմ, որ բավական հետաքրքիր, թեթև ժամանցային ստեղծագործություններ են: Բայց այս մեկը հազիվ ավարտեցի:
Նախ, ոչ մի նոր բան չկար: Եթե շարունակություն ես գրում, պիտի մի քիչ թարմ մոտեցումներ տաս: Նույնն էր, ինչ նախորդ գրքերում: Դրան գումարած, պատմություններն ավելի անհետաքրքիր էին, մի տեսակ անկապ:
Երկար չեմ գրի էս գրքի մասին: Անհաջող էր շատ:
August 5, 2025
Վիպաշարից ամենաշատը սիրել եմ առաջինը, բայց սիրով կարդացի նաև երկրորդն ու երրորդը։ Միգուցե առաջինի թափն ու փայլը չունեին վերջինները, բայց մեկ է` շատ հետաքրքիր ու հավես էր այդ երկու ընտանիքների հետ ապրելը։ Մանավանդ շատ սիրեցի ընտանիքների մեծերի մտերմությունը, Տայի ու Նադյայի բարեկամությունը։ Ընդհանրապես շատ մեծ ջերմություն է նվիրել ինձ էս պատմությունը։ 🫶
December 7, 2019
И вот так почти под Новый Год, в холодной Канаде прочла последнюю книжку про Манюню, тёплую-тёплую, именно Новым Годом заканчивающуюся. Эх-эх, теперь остаётся себя баловать только статусами Наринэ Абгарян в Фейсбуке .. а жаль
January 8, 2022
«Մանյունյա» շարքի երրորդ և վերջին գիրքը: Թեև ամենաշատը առաջին հատորն եմ հավանել, բայց մյուս երկուսն էլ չեն զիջում առաջինին: Պատմությունը լի է ծիծաղաշարժ դիպվածներով, արկածներով, 70/80-ականների կյանքի մասին հետաքրքիր մանրամասներով: Կարդալու ընթացքում ուրախ տրամադրություն է փոխանցվում☀️😍
August 19, 2022
3.5 на мой вкус. Некоторые воспоминания нереально прекрасны и отзываются, а некоторые кажутся заполнением страниц. Советское детство в нестоличном городе описано шикарно, описания застолья заставляют захлёбываться слюной, а некоторые высказывания Ба тянут как минимум на административку 👌
March 5, 2023
Първата като че ли ми беше най-забавна, обаче и на тези истории съм се смяла с глас на най-неподходящите места примерно като метрото, ама четейки за дивотиите на Каринка, просто няма как да се сдържа😂
April 27, 2021
Обожаю истории про этих сногсшибательных (в прямом смысле слова) девчонок ❤️
И тем сильнее грущу, что последняя книга о Манюне дочитана...
И тем сильнее грущу, что последняя книга о Манюне дочитана...
May 26, 2021
The series for Manuna are light, funny and really took me back in times when I was spending the summer on my village on my grandma's watch with my cousins and all the troubles we have gone into : )
Displaying 1 - 30 of 38 reviews