Книгата е носител на наградата в конкурса за романи на съвременна тема 85' година. Проследява ретроспективно фрагментарни моменти от живота на известния, но противоречив художник Филип Руков и неговия избор да стане член на Партията. Един от основните проблеми, които засяга книгата, е за изборите, които прави човек и какво влияние оказват те върху живота му.
Роден е в с. Граматиково, Бургаска област. Завършва право в Софийския университет. Работил е в културния отдел на вестник „Вечерни новини“, редактор в издателството „Народна младеж“ и в Българската кинематография. Бил е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1973 до 1976 г. – съветник по културните въпроси в българското посолство в Париж. В продължение на 16 години е бил главен художествен ръководител и директор на Народния театър „Иван Вазов“. Остава в литературната история с романите „Реката“, „Небето на Велека“, „Зелената трева на пустинята“, „Жаждата, която ни изгаря“, „Студено отдалечаване“ . Последният му роман е „Непредвидени мигове“