Беше добро продължение, обаче...
Имаше някои сюжетни линии, на които не им беше обърнато достатъчно внимание. Историята с Бела беше спомената няколко пъти, но през почти цялата част от романа не стигаше до никакъв прогрес. Нора отново прекарваше голяма част от книгата като своята сприхава, повърхностна и егоистична същност от първия роман.
Но въпреки това останалото беше добре направено. Хилда, Ерик и Рикардо играят своите части от романа не наведнъж, а всеки със своя собствена история, което ги прави по-истински и по-влиятелни като персонажи. Роберто отново се завръща, за да разкрие голяма част от своята предистория и да помогне на Стефан в пътешествието му. Протагонистът Стефан, все още си е доброто и мило момче, което е подложено на изпитание за доверие към приятелите си и разпознаване на враговете си. Марая пак играе ролята на антагонист, този път, разкривайки още по-лукава и коравосърдечна страна от себе си. Оливия също играе добре своята роля ня антагонист.
В книгата са поднесени много мистерии, за да поддържат интереса на читателя, като идентичността на Харпията и кой е използвал имейлите на Нора и Стефан без тяхно знание.
Препоръчвам силно тази книга на почитателите на трилогията. Не е съвършена, но все пак е много добра.